Изпитанието с пиесата
Доста се учудих на предишната книга на Турюн Лиан, макар да съм чел подобни, предназначени за малко по-големи деца, на тийнейджърска възраст. Позитивното в случая е, че малките хлапета също се нуждаят от насърчение и „Алис Андершен“ би свършила прекрасна работа в тази насока. Не всички деца са еднакви – някои се нуждаят от повече насърчение и добри приятелства, за да свикнат с постоянно променящия се свят и трудностите на детството. Тази първа книга описва точното състояние и възможните решения, а вихрите от мисли и усещания на Алис са представени от нейната гледна точка с невероятна прецизност. Ако едно дете я прочете, наистина може да усети как стоят нещата при малката героиня. Има още
Все някога трябваше да попадна и на такава детска книга. „Алис Андершен“ („Изида“, 2018, с превод на Росица Цветанова) е от онези книги, които човек би възприел съвсем сериозно, защото историята в нея е драматична – едно дете се бори с вътрешните си страхове. Просто Алис е в плен на необикновено силната си притеснителност и светът в главата ѝ изобщо не прилича на този на повечето хлапета. Веднага се забелязва вниманието, с което Турюн Лиан нанася всички щрихи, за да опише един до болка познат психологически проблем. В действителност осемгодишната Алис се нуждае от помощ, но състоянието ѝ не ѝ позволява да разбере това. 