„Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ на Джоби Уорик

ИДИЛ – враговете на разума

1-201376_b   Макар да чета рядко книги на подобна тематика, някои ми правят изключително впечатление. Вече имам такива от „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс, в която е направен пълен профил на джихадисткото движение и в енциклопедичен стил са представени главните участници и замесените структури. „Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ („Изток-Запад, 2016, с превод на Жана Тотева) проследява историята на главните заподозрени, начело с Абу Мусаб аз Заркауи и Абу Бакр ал Багдади, които стават причина терористичната организация да създаде структури, чрез които ИДИЛ се „превръща“ в своеобразна държава.  Има още

„Детство“ – множество автори

Детство мое

1-201620_b  Сборници като този излизат само с голяма любов, защото съдържат много повече от някакви букви и думи. „Детство“ („Изток-Запад“, 2016)  е колекция от специално подбрани тематични разкази, носещи духа на детската душа, предизвикващи онази невинна и жизнерадостна усмивка, която може да се види изключително рядко напоследък. Тези разкази имат мисия – да спечелят сърцата ни за една благородна кауза. Трийсет и четирима автори си дават среща на тези страници, за да ни напомнят за невинните години на детството, изпълнени с игри, вълшебства и щастие. Ако има нещо, което да осмисля живота повече, то със сигурност се нарича детство – дузината години от първите стъпки до осъзнаването, че вече си отговорен за действията си.  Има още

„Две луни“ на Елена Павлова

Магически, страшни и фантастични истории

1-201200_b   Колкото и жанрови разкази да прочитам, все не се насищам. Това си е пристрастяване, но хубаво, без странични ефекти. Как да не се развълнувам на поредния сборник, излязъл сякаш от нищото. От нищото, защото дългата писателска „почивка“ на Елена Павлова свърши (всъщност тя свърши доста преди днешния ден, но за мен тази книга е нещо като нейното действително завръщане), за да се роди този прекрасен сборник, пропътувал години, още от зората на българската жанрова литература. Сега куп народ са щастливи, което се отнася и за мен. „Две луни“ („Изток-Запад“, 2016) запълва тази празнина, като събира накуп разкази, писани от 90-те години на миналия век до днес.  Има още

„И опрости нам греховете“ на Ромен Сарду

   На война срещу грешниците в средновековен стил

1-168611_bОтдавна не бях пътувал мислено толкова назад във времето. А книгата на Ромен Сарду ми направи впечатление още преди повече от две години, но поради купищата приготвени за прочит, все не ѝ идваше реда. Наскоро взех да си преглеждам „древните“ списъци и да вадя от забвение по някоя чудесия като тази. Излишно е да споменавам, че хоръроподобните сюжети и мистификациите на Църквата са винаги добре приети при мен, а слети в едно цяло, почти ме изпълват с екстаз. И така се стигна до прочита на „И опрости нам греховете“ („Изток-Запад“, 2012, с превод на Владимир Атанасов). Тук са описани подробно издевателствата на Църквата с такава неподправена образност, че сегашното състояние на тази институция говори по-скоро за хвърляне на прах в очите, отколкото за някакво покаяние заради мрачната си история. Нещата са особено ужасяващи именно в Тъмните векове, за което време става въпрос в тази книга. Ромен Сарду е написал много силен роман, събиращ в себе си няколко жанра и нескромно подлютен с религиозна диващина. Да кажем една молитва и да продължим.

Има още

„Картата на времето“ на Феликс Палма

   Нова среща с викторианската машина на времето

   1-162429_bМина доста време от първия ми прочит на „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс. Чел съм я около шест пъти и смятам да я препрочитам още. Сега едва ли някой вярва, че може да се построи машина която да превозва пътници напред и назад през годините, освен ако не е хлапе с живо въображение или теоретичен физик. Просто вече знаем, че това не става току-така. Но преди 120 години, когато научната фантастика се е наричала „научен романс“ – развлекателни книжлета без особена стойност – и всяка година са се патентовали все повече и повече изобретения, не е чудно, че тогавашните хора  са очаквали светът им да се превърне в технологичен рай. Има още

"ХАРТИЕНОТО МОМИЧЕ" НА ГИЙОМ МЮСО

История за любов и още нещо
   На пръв поглед това е история, която може да излезе изпод перото на всеки писател на любовни романи. Такъв писател спокойно би се насочил към баналните сцени на любовни трепети, изграждайки „бяла, спретната къщурка, две коли отпред.“ Има ги богатството и „американската мечта“, вплетени сред страниците, без да се има предвид, че на много читатели им е втръснало да се „потапят“ в тази натруфена изкуствена среда. Холивуд си е Холивуд – пародия от претенциозност и примитивизъм. Някъде сред тази атмосфера на глуповата показност, се заражда една доста приятна история, която ще се хареса на масовата публика. Аз не оценявам високо точно тази идея за богатите к…лета, а самата приказка, която Гийом Мюсо ни предлага.
   За Том Бойд пороците са всекидневие, съпътствани от тъжните спомени от детството. Някъде там, в миналото му, се заражда идеята за написването на „Трилогия на ангелите“, която ще промени изцяло живота му. Първите две книги са приети радушно от публиката, която следи с особен трепет и личния му живот. Историята с непрежалимата любов се сдобива с жълти отенъци, когато връзката му с френската пианистка Орор започва пълни вестниците с всевъзможни интерпретации по темата. Всички очакват последната книга на Бойд, която той така и не може да започне. Тогава се случва нещо странно: героиня от трилогията му изпада от недовършено изречение, причина за което е дефект с отпечатването на 100 000-ен тираж, с наполовина празни страници. Били не е от основните персонажи, но това не ѝ пречи да пожелае по-добър живот в още ненаписаната трета книга от трилогията. Дефектният тираж е унищожен, без един екземпляр, който започва своето пътешествие, предаван от ръка на ръка. Всеки нов притежател влага в него част от своята история, превръщайки я в нещо като символ в личния си живот.
   Цялата драма е изпълнена с любопитни моменти, които са вградени в текста с подобаващо майсторство от страна на Мюсо. Е, има далеч по-успешни книги с подобна тематика, но си заслужава едното четене. Малко се разочаровах, когато разбрах, че нещата не са такива, каквито ни ги предлага историята, но пък си прекарах чудесно.
Друго ревю:

"МАНИФЕСТЪТ НА ЕДИН БОГ" НА СТОЯН АВДЖИЕВ

Първи роман на Стоян Авджиев, криещ голям потенциал

    Увлекателно написан кратък роман на младия Стоян Авджиев, в който сюжетът е достатъчно атрактивен за широката публика. Някои сцени са претупани набързо, но пък основната идея е развита почти перфектно. Слабости могат да се намерят, но като за първи роман, надявам се не и последен, авторът е преценил достатъчно своите възможности, пък и е вплел в повествованието своя философски потенциал. Ако Авджиев има писателски цели, трябва да създава и герои, които да бъдат еталон в творчеството му, да бъдат достатъчно ярки, за да покълнат в съзнанието на читателите. В писането има магия, която се крие в умението на автора да привлече първо издателя, а след това и читателя с качествата на своята проза и със собствения си усет и знания. Авджиев безспорно има знания. Аз останах доволен.
   Доминик Кейн е нахъсан млад студент по физика, който е решил веднъж и завинаги да спечели надпреварата в научните среди със своето велико изобретение – проект, който ще спъне корпоративната наглост в световен мащаб. С почти магичен усет и стремителна отдаденост, той се заема с конкурсния проект на тема: „Да създадем по-добро утре“ за проектиране на иновативно изобретение, на което основното приложение е свързано със сектора на отбраната. Доминик не е сам, помага му небезизвестния хакер Джеръми „Плъха“ Бейкър, постигнал своята слава с „пробиването“ на държавни сървъри, за което е вкаран в списъка на потенциално опасните за сигурността на държавата хора. Мисията на Доминик крие своите корени в детството му, когато съдбата го запраща към централата на мегакорпорацията „Омега“ с несвойствената за потенциала на ума му задача да бъде хигиенист. Подготовката отнема години, но довежда героя до мига на победата. Мечтата да се превърне в Бог е готова да бъде реализирана.
   Всъщност този роман може да бъде разработен в далеч по-голям мащаб. Маркирането на определени събития в повествованието, без да претърпят сериозно развитие, не е грешка или някакъв недостатък, но читателят може да остане неудовлетворен от пренебрегването на някои сюжетни линии. Надявам се този роман да полежи в съзнанието на автора като мигаща лампичка, която да засвети след време като свръхнова и да роди мащабно произведение, изтъкано от интересни герои в една почти правдива вселена.

 

   Надявам се някой ден български писател да вкара България в „голямата игра“ с някой готин научнофантастичен роман. Постоянно чета за американски агенти и тайни лаборатории в Съединените щати или Великобритания, а герои са все са чужди учени и капацитети. Трябва да вкараме България във фантастичната литература.

Друго ревю за книгата от Христо Блажев, отговорен за публикуването ѝ:
Книголандия

"ОТ КОСМОСА С ЛЮБОВ" НА СТАНИСЛАВА ЧУРИНСКИЕНЕ

Преход и илюзии

   В началото на 90-те години на 20-ти век ни споходи инвазия на лекомислие и посредственост, макар началото на прехода да предполагаше избуяване на митичния български дух, който да прекърши злите демони, населявали родината ни 45 години. Всеки един българин получи правото да изгради наново живота си и да просперира със собствени усилия, да прогледне отвъд завесата, която преекспонираше до този момент само преработени до неузнаваемост образи от действителността. Всичко забранено и ограничавано се изсипа върху бедната на илюзии глава на българина и той започна да поема на големи глътки от изобилието. Някъде по това време става ясно, че няколко невидими извънземни са започнали да контактуват с “избраните” нашенци.
   Станислава Чуринскиене ни запознава с Лора, майка, която приема за своя мисия да научи дъщеря си Ангелина на тайнствата на езотериката и да ѝ втълпи, че е една от избраните за предстоящата голяма Промяна. Под диктовката на извънземното Ейнар, планът е начертан и майка и дъщеря се заемат с изпълнението му. Момичето попива всичко с жаждата на деликатно същество и поема по предначертания от майка ѝ път с мисълта за предстоящите велики дела. В живота на Ангелина всичко потребно идва от Лора и тя пренебрегва очарованието на детството си, за да преследва една илюзия.
   “От Космоса с любов” и книга за влиянието на родителите в развитието на децата си, как грешките във възпитанието могат да пречупят една едва прохождаща личност.

 

   Прозата на Чуринскиене е вълшебна и проникваща в най-закътаните места на човешката душевност. Героите ѝ са реални – щастливи или страдащи, те докосват с пълнотата на образите си.

"МОРЕЛСИ" НА ЧАЙНА МИЕВИЛ

Приключение сред море от релси

   Само от прочетеното на задната корица, сметнах “Морелси” за лесно четима книга и до голяма степен това се потвърди след първите страници. Изрично се споменава, че произведението е “алтернативна версия на “Моби Дик” на Херман Мелвил”. Тази книга съм я чел много отдавна и не мога лично да направя сравнението, пък и не ми се ще да използвам чужди думи, за да изброявам приликите. “Морелси” все пак ми напомни за десетки приключенски книги от детството ми, които четях с настървението на начинаещ пътешественик. Да се бухнеш в най-откачения свят си беше постижима мечта, особено, когато нямаш граници във фантазиите си.
   Потънах в свят на приключения и срещи с разпознаваеми, но далеч по-страшни създания, които изневиделица нанасят удар след удар по героите. Голям южен кърт, Мраволъв и Кръвожаден заек са достатъчни, за да стане историята интригуваща.Тук има куп интересни герои с причудливи виждания, накачулени на всевъзможни видове влакове и водещи вечните си съревнования, а светът им е пустош, осеяна с безкрайни релсови пътища. Някъде отвъд познатите територии на Морелсите, се крие началната железопътна линия, от която започва всичко. Цялата история се крепи на потресаващото въображение на Чайна Миевил, когото срещам за първи път, вероятно не и за последен.
   По принцип съм фен на книгите, които ме карат да разсъждавам върху положителните и отрицателни страни на героите, техните чувства и усещания и да си правя изводи за определени ситуации в сюжета.Искам героите да ме карат да ги обичам или мразя. Тук нямах тази възможност. Цялата история ми бе поднесена като огромен опакован пакет, от който не можах да изтегля и една нишка; не можах самият аз да се промъкна сред героите и да се поразходя по безкрайните релси, да почувствам вятъра, да се ужася от някое чудовище. Когато затворих последната страница, осъзнах, че съм гледал просто една снимка. Все пак се забавлявах страхотно, без излишно да се напрягам. Приключението си заслужава.

„Ужас“ на Дан Симънс

 Ужас в ледената пустиня

1-182587_b   След разтърсващите фантастични творения на Дан Симънс, които прочетох едно след друго /страхотно, просто страхотно!/, се появи ново чудовище – потресаващо приключение, поглъщащо хора и надежда, вяра и промисъл.

   Зарадвах се истински на тази голяма книга. „Ужас“ на Дан Симънс съдържа гигантска доза приключения и страсти, които героите на романа изживяват под непрестанната угроза от смъртта. Пренесох се в един свят на студ и тъмнина през арктическите нощи и заслепение през деня.  Има още

"СЛЕПОГЛЕД" НА ПИТЪР УОТС

Усещане на невероятното


   “Слепоглед” произведе в мен такива усещания, каквито никоя книга до сега не беше правила. Тя ме заведе на едно неочаквано пътешествие не в Космоса, а в пространство, което се смята за абсолютният връх в развитието на човешката идентичност – съзнанието.

    Бих казал съвсем честно, че тук науката се подигра с мен – не бях подготвен за подобна бомбардировка. Трудна за разгадаване книга но мощно провеждаща електрически сигнали в мозъка.

   Хареса ми почти всичко, като се започне от странния и преработен до неузнаваемост екипаж на “Тезей”, който всячески се опитва да докаже, че е достигнал до някакъв имагинерен връх в еволюционното си развитие, но е изненадан от именно тази ограничаваща човечност, която му пречи да разпознае чуждия разум. Погризах малко нокти, когато разбрах, че някакъв си вампир се е заел да командва цялата менажерия и доволно въздъхнах, когато не се оказа от онези преекспонирани герои, които преследват българското момиче и го карат да въздъхва отнесено при вида на издължени кучешки зъби. Хареса ми решението на автора да замени библейския Рай с виртуален такъв и изобщо да обоснове научно всяка една своя идея до степен, която да ме накара да настръхвам, че изобщо е възможно да се живее в такъв свят.

    Харесах извънземните и дори ми станаха симпатични със своята нелогичност и неестественост. Очакването да се развихрят във всеки момент, ме държа в напрежение до края на книгата.    Доволен съм и очаквам още преведени книги от Уотс.