"МАНИФЕСТЪТ НА ЕДИН БОГ" НА СТОЯН АВДЖИЕВ

Първи роман на Стоян Авджиев, криещ голям потенциал

    Увлекателно написан кратък роман на младия Стоян Авджиев, в който сюжетът е достатъчно атрактивен за широката публика. Някои сцени са претупани набързо, но пък основната идея е развита почти перфектно. Слабости могат да се намерят, но като за първи роман, надявам се не и последен, авторът е преценил достатъчно своите възможности, пък и е вплел в повествованието своя философски потенциал. Ако Авджиев има писателски цели, трябва да създава и герои, които да бъдат еталон в творчеството му, да бъдат достатъчно ярки, за да покълнат в съзнанието на читателите. В писането има магия, която се крие в умението на автора да привлече първо издателя, а след това и читателя с качествата на своята проза и със собствения си усет и знания. Авджиев безспорно има знания. Аз останах доволен.
   Доминик Кейн е нахъсан млад студент по физика, който е решил веднъж и завинаги да спечели надпреварата в научните среди със своето велико изобретение – проект, който ще спъне корпоративната наглост в световен мащаб. С почти магичен усет и стремителна отдаденост, той се заема с конкурсния проект на тема: „Да създадем по-добро утре“ за проектиране на иновативно изобретение, на което основното приложение е свързано със сектора на отбраната. Доминик не е сам, помага му небезизвестния хакер Джеръми „Плъха“ Бейкър, постигнал своята слава с „пробиването“ на държавни сървъри, за което е вкаран в списъка на потенциално опасните за сигурността на държавата хора. Мисията на Доминик крие своите корени в детството му, когато съдбата го запраща към централата на мегакорпорацията „Омега“ с несвойствената за потенциала на ума му задача да бъде хигиенист. Подготовката отнема години, но довежда героя до мига на победата. Мечтата да се превърне в Бог е готова да бъде реализирана.
   Всъщност този роман може да бъде разработен в далеч по-голям мащаб. Маркирането на определени събития в повествованието, без да претърпят сериозно развитие, не е грешка или някакъв недостатък, но читателят може да остане неудовлетворен от пренебрегването на някои сюжетни линии. Надявам се този роман да полежи в съзнанието на автора като мигаща лампичка, която да засвети след време като свръхнова и да роди мащабно произведение, изтъкано от интересни герои в една почти правдива вселена.

 

   Надявам се някой ден български писател да вкара България в „голямата игра“ с някой готин научнофантастичен роман. Постоянно чета за американски агенти и тайни лаборатории в Съединените щати или Великобритания, а герои са все са чужди учени и капацитети. Трябва да вкараме България във фантастичната литература.

Друго ревю за книгата от Христо Блажев, отговорен за публикуването ѝ:
Книголандия

"ОТ КОСМОСА С ЛЮБОВ" НА СТАНИСЛАВА ЧУРИНСКИЕНЕ

Преход и илюзии

   В началото на 90-те години на 20-ти век ни споходи инвазия на лекомислие и посредственост, макар началото на прехода да предполагаше избуяване на митичния български дух, който да прекърши злите демони, населявали родината ни 45 години. Всеки един българин получи правото да изгради наново живота си и да просперира със собствени усилия, да прогледне отвъд завесата, която преекспонираше до този момент само преработени до неузнаваемост образи от действителността. Всичко забранено и ограничавано се изсипа върху бедната на илюзии глава на българина и той започна да поема на големи глътки от изобилието. Някъде по това време става ясно, че няколко невидими извънземни са започнали да контактуват с “избраните” нашенци.
   Станислава Чуринскиене ни запознава с Лора, майка, която приема за своя мисия да научи дъщеря си Ангелина на тайнствата на езотериката и да ѝ втълпи, че е една от избраните за предстоящата голяма Промяна. Под диктовката на извънземното Ейнар, планът е начертан и майка и дъщеря се заемат с изпълнението му. Момичето попива всичко с жаждата на деликатно същество и поема по предначертания от майка ѝ път с мисълта за предстоящите велики дела. В живота на Ангелина всичко потребно идва от Лора и тя пренебрегва очарованието на детството си, за да преследва една илюзия.
   “От Космоса с любов” и книга за влиянието на родителите в развитието на децата си, как грешките във възпитанието могат да пречупят една едва прохождаща личност.

 

   Прозата на Чуринскиене е вълшебна и проникваща в най-закътаните места на човешката душевност. Героите ѝ са реални – щастливи или страдащи, те докосват с пълнотата на образите си.

"МОРЕЛСИ" НА ЧАЙНА МИЕВИЛ

Приключение сред море от релси

   Само от прочетеното на задната корица, сметнах “Морелси” за лесно четима книга и до голяма степен това се потвърди след първите страници. Изрично се споменава, че произведението е “алтернативна версия на “Моби Дик” на Херман Мелвил”. Тази книга съм я чел много отдавна и не мога лично да направя сравнението, пък и не ми се ще да използвам чужди думи, за да изброявам приликите. “Морелси” все пак ми напомни за десетки приключенски книги от детството ми, които четях с настървението на начинаещ пътешественик. Да се бухнеш в най-откачения свят си беше постижима мечта, особено, когато нямаш граници във фантазиите си.
   Потънах в свят на приключения и срещи с разпознаваеми, но далеч по-страшни създания, които изневиделица нанасят удар след удар по героите. Голям южен кърт, Мраволъв и Кръвожаден заек са достатъчни, за да стане историята интригуваща.Тук има куп интересни герои с причудливи виждания, накачулени на всевъзможни видове влакове и водещи вечните си съревнования, а светът им е пустош, осеяна с безкрайни релсови пътища. Някъде отвъд познатите територии на Морелсите, се крие началната железопътна линия, от която започва всичко. Цялата история се крепи на потресаващото въображение на Чайна Миевил, когото срещам за първи път, вероятно не и за последен.
   По принцип съм фен на книгите, които ме карат да разсъждавам върху положителните и отрицателни страни на героите, техните чувства и усещания и да си правя изводи за определени ситуации в сюжета.Искам героите да ме карат да ги обичам или мразя. Тук нямах тази възможност. Цялата история ми бе поднесена като огромен опакован пакет, от който не можах да изтегля и една нишка; не можах самият аз да се промъкна сред героите и да се поразходя по безкрайните релси, да почувствам вятъра, да се ужася от някое чудовище. Когато затворих последната страница, осъзнах, че съм гледал просто една снимка. Все пак се забавлявах страхотно, без излишно да се напрягам. Приключението си заслужава.

„Ужас“ на Дан Симънс

 Ужас в ледената пустиня

1-182587_b   След разтърсващите фантастични творения на Дан Симънс, които прочетох едно след друго /страхотно, просто страхотно!/, се появи ново чудовище – потресаващо приключение, поглъщащо хора и надежда, вяра и промисъл.

   Зарадвах се истински на тази голяма книга. „Ужас“ на Дан Симънс съдържа гигантска доза приключения и страсти, които героите на романа изживяват под непрестанната угроза от смъртта. Пренесох се в един свят на студ и тъмнина през арктическите нощи и заслепение през деня.  Има още

"СЛЕПОГЛЕД" НА ПИТЪР УОТС

Усещане на невероятното


   “Слепоглед” произведе в мен такива усещания, каквито никоя книга до сега не беше правила. Тя ме заведе на едно неочаквано пътешествие не в Космоса, а в пространство, което се смята за абсолютният връх в развитието на човешката идентичност – съзнанието.

    Бих казал съвсем честно, че тук науката се подигра с мен – не бях подготвен за подобна бомбардировка. Трудна за разгадаване книга но мощно провеждаща електрически сигнали в мозъка.

   Хареса ми почти всичко, като се започне от странния и преработен до неузнаваемост екипаж на “Тезей”, който всячески се опитва да докаже, че е достигнал до някакъв имагинерен връх в еволюционното си развитие, но е изненадан от именно тази ограничаваща човечност, която му пречи да разпознае чуждия разум. Погризах малко нокти, когато разбрах, че някакъв си вампир се е заел да командва цялата менажерия и доволно въздъхнах, когато не се оказа от онези преекспонирани герои, които преследват българското момиче и го карат да въздъхва отнесено при вида на издължени кучешки зъби. Хареса ми решението на автора да замени библейския Рай с виртуален такъв и изобщо да обоснове научно всяка една своя идея до степен, която да ме накара да настръхвам, че изобщо е възможно да се живее в такъв свят.

    Харесах извънземните и дори ми станаха симпатични със своята нелогичност и неестественост. Очакването да се развихрят във всеки момент, ме държа в напрежение до края на книгата.    Доволен съм и очаквам още преведени книги от Уотс.