„Ерата на викингите“ на Георги Марков („История на войните“ – 10 книга)

Нашествието от Север

1-217041_b-001   Спокойно мога да твърдя, и то с пълна убеденост, че десетата книга от поредицата „История на войните“ е една от най-интригуващите, макар да е документална и да представя суха материя в исторически план. Крехките ми знания относно нашествието на викингите из Европа може би имат известно влияние за това мое мнение, но и стегнатият стил на книгите също си казва думата. „Ерата на викингите“ („Millenium“, 2019) определено свали от плещите ми това наивно митологизиране на „чудовищата“ с рогатите шлемове от Севера. Георги Марков със завидна вещина анализира всички предпоставки за влиянието на войнствените народи от Дания и Норвегия, които променят из основи Запада и Изтока на Стария континент  през далечните 9-и, 10-и и началото на 11-и век.  Има още

Реклами

„Балканските войни на българската армия“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 9 книга)

Победи на фронта, провали в политиката

1-176543245   Каквото и да се каже за тази част от българската история, винаги ще има разминавания в мненията и оценките. Затова е трудно да се разчепква миналото и да се отделят тези факти, които „говорят“ на всички езици. Но, така или иначе, Балканските войни са част от българската история и е необходим свеж и безпристрастен поглед, за да се извлекат правилно данните. Както разсъждава Александър Стоянов в края на книгата, трудно ще отделим емоциите от реалността и логическия изход на конфликтите. „Балканските войни на българската армия“ („Millenium“, 2015) определено си заслужава отделеното време, защото не преекспонира събитията, предоставя факти и разумни доводи, от които може да си направим съответните заключения.  Има още

„Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков („История на войните“ – 8 книга)

Великите сили на древността една срещу друга

1-196759_b   Римската империя не е израснала за кратко време. За да се превърне в чудовището, което познаваме, е трябвало да се случат стотици кръвопролитни битки и да се сблъскат велики пълководци. Един от големите ѝ противници по онова време е Ханибал Барка. Когато Картаген се кичи с лаврите на регионална сила в Средиземноморието, Рим все още няма блясъка на империя. Георги Марков методично и с вещина разкрива причините двете сили да се вкопчат една в друга за слава и почести. „Ханибал срещу Рим“ („Millenium“, 2015) е колкото изследване на една бурна епоха, толкова и разказ, подплатен от изворите на древните историци. Поредицата „История на войните“ не престава да ме впечатлява със своя специфичен стил на поднасяне на информацията, без да напряга или доскучава.  Има още

„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга)

Раждането на една империя

1-196371_b   В тази книга става въпрос за онази част от Историята, когато Русия извървява първите стъпки до въздигането си в империя. „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ („Millenium“, 2015) доста обстойно предава събитията около началото на Просвещението и промяната в политическото и военно дело в Европа. Тук бих споменал „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, която достатъчно добре обрисува времето в края на „Религиозните войни“, малко преди на континента да се установят нови порядки за водене на битки и управление на армиите.  Има още

„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

Битки между големите

1-195674_b   Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми.  Има още

„Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга)

Цезар и раждането на Империята

1-194459_b   В далечното и не толкова далечното минало военните конфликти са прекроявали не само граници и владения, но са създавали и велики личности, за които днес продължават да се пишат книги. Александър Велики и Наполеон са само двама от знаменитите военачалници, които оставят значими следи в различни моменти от Историята. Днес войната има съвсем ново значение и трябва да благодарим на разума, че ни е извел от повтаряне на най-мрачните събития от миналото. Но пък знанието, което придобиваме, изчитайки хиляди и хиляди страници, може да ни помогне да разберем по-добре какъв е бил смисълът от кървавите стълкновения през вековете.  Има още

„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга)

Войните преди новия облик на древна Гърция

1-193705_b   Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им.  Има още

„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 3 книга)

Войни и интереси

1-193117_b   Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ и „Наполеон – възход и погром“Има още

„Дивашка жътва“ на Карл Хофман

По следите на приключенеца Майкъл Рокфелер

 1-1874832  Бях абсолютно убеден, че тази книга ще ми хареса. Това, което най-много ме впечатли, беше непримиримостта на Хофман и дълбочината на изводите, до които достига с една посвоему безупречна логика, поставена в центъра на книгата като непомръдваща скала. „Дивашка жътва“ („Ерове“, 2016, с превод на Йордан Тодоров) се оказа доста впечатляващо изследване, напълно адекватно на сериозните трудове на големите изследователи и пътешественици. В добавка към хвалбите ми, бих добавил и потреса си от адското насищане с фактология и подробности за живота на асматите и техните вярвания. Да обясниш нещо почти неразбираемо от гледна точка на западното мислене е достойно за аплодисменти, а Хофман е изградил цяла философия за племената, населяващи Папуа Нова Гвинея.  Има още

„Милион години в един ден: любопитна история на ежедневието“ на Грег Дженър

Историята на човешката практичност, примесена с щипка хумор

1-198277_b   Сигурно са написани хиляди книги, които изследват човешката еволюция. Не е тайна, че всички те ни слагат на върха на пирамидата, защото в действителност можем да прекроим планетата по какъвто си искаме начин, само да имаме желание за това. Природата няма кой знае какви сили да ни се противопостави, освен с резултата от собственото ни хищническо поведение. Дотолкова сме свикнали с лидерската си позиция, че сме започнали да се занимаваме с по-маловажни неща като бизнес, мода и духовно усъвършенстване. Бих казал, че сами сме налапали въдицата и сега се самоубеждаваме, че правим нещо съществено, тъй като, очевидно, не е проблем да оцеляваме.  Има още

„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 2 книга)

Наполеон на бойното поле

1-192704_b   Когато започнаха да излизат книжките от поредицата „История на войните“, не ми беше трудно да реша дали да ги чета. Трудът, който е вложен в тях, ги прави достатъчно сериозни, за да бъдат четени и от запознати с тази материя. Аз не съм историк, но следя публикациите на доста популярния клуб „Военна история“. Винаги мога да обогатя знанията си с прочита на различни статии по въпроса, но тази поредица достатъчно добре и адекватно представя фактологията около провеждането на войните през различните периоди от човешката история. Вече споменах някои неща в ревюто към „Походът на Александър“ на Георги Марков, първата книга, затова няма да се разпростирам.  Има още

„Походът на Александър“ на Георги Марков („История на войните“ – 1 книга)

   Александър Македонски по пътя на величието

1-187273   Може да се каже, че Историята се създава почти изцяло от войните и конфликтите. Към ден днешен светът изглежда така, защото е прекроен от последните военни конфликти. Всичката гордост, която постоянно изливат държавите, е свързана именно със спечелените битки на бойното поле. Всяка държава има специална дата, на която празнува независимостта си. Истината е, че всеки се бори за нещо, а понякога въвлича в стремленията си цели народи и региони. Най вече се борят избраните за вождове, президенти, крале или просто поредните смели завоеватели, вдъхновени от известните им предшественици. Има още

„Сталин – Том 1: Пътят към властта (1878-1928)“ на Стивън Коткин

   Разбулването на един диктатор

   1-1437773

   „Когато човек гледа малката му приведена глава, има чувството, че ако я прободе с карфица, целият „Капитал“ на Карл Маркс ще излезе оттам със съскане като газ от бутилка. Неговата естествена среда беше марксизмът, там той беше непобедим. Нямаше сила в света, която да го накара да се отрече от веднъж заявена позиция и за всяко нещо беше в състояние да намери подходящата марксистка формула.“

   Политически затворник, пребивавал заедно със Сталин в затвора в Баку, 1908 година
   Само фактът, че една биография на Сталин може да заема цели три тома, оставя доста въпросителни: откъде е черпена информацията и дали книгите включват и спекулативни твърдения, нанасящи вреда както на историческите факти, така  и на сериозните читатели.

Има още

„Пабло Ескобар. Тайните на наркобарон № 1“ на Роберто Ескобар

   Братът на Пабло споделя своята версия за тайните на престъпника, който заля Америка с дрога

1-152541_b   Наскоро писах ревю за Муамар Кадафи – журналистическо разследване, което ми направи добро впечатление, основно заради професионализма, с който авторите са подходили към темата. В нея имаше много извлечения от документи, интервюта със свидетели и изобщо цялата палитра от от инструменти, с които един добър журналист разполага, за да се пребори със слуховете и конспиративните теории. Затова и я оцених подобаващо, въпреки, че за да съм напълно сигурен за всичко, ми е необходимо собствено разследване. Това с личното разследване на практика няма как да се случи, защото съм си обикновен читател, но съм и достатъчно разумен, за да разбера дали нещо е достатъчно обосновано и може да се приеме за факт.

„За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ на Румяна Угърчинска и Розарио Приоре

 По следите на на един диктатор. Десетки интервюта разтварят завесите около Кадафи

1-192146_b   Ясно е, че разследващата журналистика не спестява и най-грозните картини около събития, разиграващи се из цялата планета. Тези журналисти грабват най-необходимото за дългото си пътуване и поемат по следите. Румяна Угърчинска е френска разследваща журналистка, позната ни с други три книги, излезли на българския пазар – „КГБ & сие“ и „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“ и „Газовата война“. Спецификата на последната ѝ книга, публикувана първо на френски, дава ход на едно ползотворно сътрудничество с Розарио Приоре – италиански съдия, експерт по политически тероризъм. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ („Millenium“, 2015) е доста сполучлив резултат от това сътрудничество. Има още