Потопът идва и Ной запретва ръкави
Казват, че Ной си е свършил работата, като е прибрал в „ковчега“ семейството си и двойки животни от всички видове. Това е историята. Ами ако беше взел друго решение? Ей така, за разнообразие, за забавление, или просто защото е имал опак характер. „Ной“ („Сердика ИТ“, 2015) е книга-игра и, съответно, трябва да служи за целите на смеха. Но пък не е особено детска и не предоставя някакви поуки. Затова и се разходих из лабиринта на изборите, за да отморя. Докато следиш къде ще те отведе всеки от различните сюжети, прочиташ не повече от десетина страници. Всичко е забързано, непосредствено и с препратки към злободневната ни, но ограничена и смехотворна действителност. Има още
„Седемте живота на Мая“ (Сдружение „Книги-игри“, 2015) е първата книга-игра (в случая е интерактивен роман), която чета и може спокойно да кажа, че ми беше доста забавно. Особената корица намеква за многобройните възможности един човек да изживее живота си, като прави избор след избор и постоянно се стреми да вземе най-добрите решения за себе си. Точно това е и идеята на този вид книги. Изобщо не ме притесни възможността да контролирам живота на жена, въпреки че по-добре бих усетил нещата, ако главният герой беше мъж. Самата книга не ми се стори специално написана за дамска аудитория, тъй че нямах особени притеснения дали ще вървя в правилната посока. Всъщност „правилна посока“ е условно казано, защото на мен ми се прииска да вкарам повече драма в живота на Мая, за я „разкърша“, така да се каже, за да има повече екшън и изненадващи обрати. Получи се наистина като приключение, макар и кратко.
Книжен Петър 