Черновата в живота и сърцето

Както често се случва, някои книги стоят скрити от погледа ми, защото съм ги оставил в закътан ъгъл и изобщо не предполагам колко много ще ми харесат. Не си спомням какво е било първосигналното ми впечатление от накратко изведената история на задната корица, но трябваше някой да ми напомни за нея, за да я изровя и да ѝ обърна подобаващо внимание. Също като събитията в нея, изпълнени с любов, страх, много неизвестности, двама писатели, две книги, орисани да се родят трудно и да станат причина за изненадващи развръзки. „Истината за случая ‘Хари Куебърт’“ („Колибри“, 2013, с превод на Росица Ташева) прилича много на криминална история, сякаш възкръснала от нищото, но всъщност е по-скоро тревожна и драматична ретроспекция на сътворението, което витае в умовете на писателите, раждането на идеи, мисли, чувства, любов. Преди думите да сътворят нова реалност, се случва нещо наистина удивително. Жоел Дикер е написал впечатляваща книга, която почти незабележимо пусна кълнове в ума ми, израсна и разцъфтя по начин, който не съм очаквал. Сигурен съм, че и аз ще сложа накрая традиционните категории „трилър“ и „криминален роман“, но в действителност не я четох по този начин. Тази книга не може да се разкаже, нито да се опише по стандартен начин.