„Мистерия в Сидни“ („Детективи по неволя“, книга 5) на Бьорн Суртлан

В ролята на затворници

   От предната книга си представях как Австралия ще се превърне в сцена на диво преследване и лов на престъпници. Норвежкото семейство Бергвиг все не може да си устрои една приятна ваканция, където и да отиде, и постоянно се среща с банда обирджии на изкуство. Закарайте куп хлапета в музей и се опитайте да ги привлечете към световноизвестните картини и скулптури. Логично е почти всички да си представят как скъпите предмети стават жертва на нагли крадци. Затова и в поредицата „Детективи по неволя“ няма толкова поводи за съзерцателно възхищение пред гениалните творби. Просто липсва време заради постоянно нахъсаните престъпници, които гледат да припечелят нещо на гърба на невинните ценители на изкуство. Да знаете обаче, че това няма общо с тълпите затворници, пропътували океана преди столетия, защото Австралия се е оказала чудесно и достатъчно отдалечено място да заточиш малко хора. „Мистерия в Сидни“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) несъмнено има с какво да се похвали в това отношение. Нашите герои не само не успяват да се насладят на екскурзията си, но и стават затворници на своите мъчители. Да видим…

„Мистерия в Ню Йорк“ („Детективи по неволя“, книга 4) на Бьорн Суртлан

Изкуство и престъпници

   Пътешествията са чудесно занимание за семейства със свободно време и дълги ваканции. Норвежкото семейство Бергвиг вече е превърнало това приятно занимание в своя природа, макар постоянно да попада в неприятни ситуации. Когато мама е изкуствовед, а татко пише пътеводители, трите деца биха могли спокойно да използват времето си за приключения из цял свят. Поредицата „Детективи по неволя“ става все по-интересна, като се има предвид благородната инициатива на Бьорн Суртлан да запознае хлапаците с едни от най-известните места по света. Във Венеция всичко беше като на шега, в Луксор нещата станаха по сериозни, а в Ангкор дори трябваше да си спасяват живота. В Ню Йорк всичко би трябвало да е наред, ако не беше бандата крадци на Черния Стиг, която използва нашите познайници за тъмните си цели. С всяка книга поредицата става все по-напрегната и едва ли четящите хлапаци ще се отегчат от нея. „Мистерия в Ню Йорк“ („Фют“, 2016, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) също не минава без екшън, кражба и… изненадани полицаи. Явно Суртлан обича адреналина и свойски приканва своите малки читатели също да изразходват малко от него. Да видим…

„Мистерия в Ангкор“ („Детективи по неволя“, книга 3) на Бьорн Суртлан

Случай сред джунглата

   Първите две книги от поредицата „Детективи по неволя“ ми се сториха доста забавни и очакването ми беше всичко нататък да продължи по този начин. Но в „Мистерия в Ангкор“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) събитията придобиват тъмни окраски, точно като в мрачен трилър. Явно това става, защото Суртлан държи да представи достатъчно реалистично съответните градове и условията в тях. Затова в Камбоджа, където се намира Ангкор, сцените са си направо страховити. Нашето семейство пътешественици този път се забърква в действително опасна среда, явно заплашителна и то не само заради дивата природа и местните крокодили. Но това не бива да плаши малките книжни пътешественици, защото именно такива приключения са най-вълнуващи и будят най-много възхищение. Когато бях малък ме пленяваше именно екзотиката и неочакваните опасности. Тук, естествено, са намесени и старите познайници от предните книги, макар и замаскирани добре. Все пак наоколо има много древни руини, които се извисяват величествено и очакват любопитните погледи и ненаситните фотоапарати.

„Мистерия в Луксор“ („Детективи по неволя“, книга 2) на Бьорн Суртлан

Приключение в Египет

   След прочитането на втората книга от поредицата „Детективи по неволя“, мога да заявя, че на Суртлан му е хрумнала чудесна идея. Едно хлапе винаги може да прочете в енциклопедия и да научи нещо любопитно за прочутите градове по света, но пък ако надникне тук, със сигурност ще изживее истинско приключение. „Мистерия във Венеция“ беше сравнително добро начало, но следващата книга надгражда доста и превръща поредицата в съкровище за будни хлапета, чието въображение няма граници. Ако познавате деца като Давид и Сисел, значи няма да ви е скучно. „Мистерия в Луксор“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) води право в Египет и тайнствените древни находки от времето на фараоните. Местните също са колоритна част от цялото пътуване, така че за един европеец нещата придобиват окраска на екзотика. Ако татко е автор на пътеводители, а мама изкуствовед, децата са истински щастливци. Само да ги нямаше съмнителните типове, които често предлагат приятни емоции и сигурност на екскурзиантите. Но нали говорим за приключение, така че…

„Мистерия във Венеция“ („Детективи по неволя“, книга 1) на Бьорн Суртлан

По следите на престъплението

   Детска поредица за пътешествия е чудесна отправна точка за търсене на мистерии и опознаване на известни градове. Идеята на Суртлан е да направи пътеводител под формата на кратки романи с приключенска и криминална нишка, извеждайки в края на всяка книга най-популярните обекти и любопитни факти за съответния град. Естествено, това е доста притегателно за младите читатели, които не само се забавляват, но и научават повече за света около тях. „Мистерия във Венеция“ („Фют“, 2015, с превод на Анюта Б. Качева-Барбарова) е чудесна разходка, но това е само „опаковката“ на книгата. Имаме прекрасно семейство с три хлапета, посветено на културния живот, което ужким пътува по работа, но се сблъсква с всякакви мистерии и трябва да впрегне всички свои членове за разгадаването им. Но докато родителите не са толкова склонни да изпадат в неприятни ситуации, децата с радост поемат инициативата и често остават доволни от решенията си. Венеция е прекрасен град, да, но и тук се намират разни съмнителни типове с лоши намерения. Ето чудесен начин да си изкараш хубаво, без да скучаеш.

„Свещеният меч“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 6) на Алфред Бекер

Краят на света

   Неусетно стигнах до края и на тази поредица. Шест книги – шест вълнуващи криминални загадки от света по времето на Леонардо да Винчи. Какво по-хубаво за едно хлапе да се върне назад в Историята и да се потопи в тайнственото средновековие, заедно с някои популярни личности от онова време. Дори без модерните технологии, завзели неусетно съвременността ни, всеки би могъл да тества себе си с някакво приключение. Чудесен пример е онова момче, което чинно изследва природните закони и обмисля решения за бъдещия живот на човечеството като цяло. Ако питате мен, едно дете би разбрало много повече за света, ако се запознае с личностите, които са го изградили, за да можем впоследствие да се ползваме от по-лесния живот и да имаме време за „глупости“. 😃 Тук Леонардо е на десет и трябва да измине дълъг път, но точно неговото малко „аз“ би подтикнало някое дете да направи смелата крачка. Чудесната поредица завършва със „Свещеният меч“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) – приключение, в което мащабите стигат до… края на света. Е, от време на време все някой плаши хората с невиждани катаклизми, но през средновековието в основата на бедствието е така наречената душа. Ако сте внимателни и притежавате критично мислене, можете да усетите дали някой не се опитва да ви преметне. Питайте малкия Леонардо какво мисли по въпроса.

„Черната смърт“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 5) на Алфред Бекер

Чумата идва

   Явно е страшно вълнуващо да познаваш Леонардо да Винчи, особено като десетгодишно хлапе, защото около него все се случват интересни неща, като например дисекция на животни, изобретяване на странни машини и опасни изпитания. Поредицата с криминални загадки върви прекрасно, така че и най-придирчивото хлапе би я прочело докрай. Предпоследната книга също дава заявка за истинско приключение, не само заради различното време, но и мащабите. В „Черната смърт“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) се запознаваме с епидемиите от чума, върлували през определени периоди, по-лоши дори от война, защото заличавали села и градове. Страховете на хората да не се заразят били толкова силни, че ги принуждавали да „потушават“ заразата с огън. Но това е детска книга и няма логика да е наистина прекалено страшна, затова Бекер е изградил от нея ново приключение, което стига чак до портите на великата Флоренция от времето на нашия герой. Не мога да кажа друго, освен че това е поредната добре развита история. Щом и аз се захласвам толкова много, значи говорим за нещо специално.

„Следите остават. Произшествие на тихата улица“ на Павел Вежинов

Криминални приключения

   Какво е по-важно от детството за едно дете? Ясно е, че това е реторичен въпрос. Колкото и поколения да се сменят, лудите детски години си остават непревземаеми от строгата принципност на възрастните. Беше средата на 80-те години, когато тършувах в библиотеките за удивителни приключения. Първо прочетох някои от фантастичните произведения на Вежинов и доста „високата“ „Нощем с белите коне“, чинно подредена на рафта вкъщи. Някак между другото събрах всичко от автора и там попаднаха настоящите романи, издадени отново в един том. Охо, детски криминалета! Излезли в 1954 и 1960 година, тези книги носят специфичната символика на времето си, когато „диверсанти“ и „фашисти“ са враговете на мирните граждани и залавянето им е въпрос на чест. Да, но това са детски романи, пълни с приключения, криминални загадки и повод за всеки малък човек да се почувства като истински герой. Всъщност те са възродени точно защото са детски и част от куп прекрасни и обичани книги на Павел Вежинов. Все пак с последното четене усетих лека тъга, заради натрапчивите идеологически препратки. Вероятно „Следите остават. Произшествие на тихата улица“ („Сиела“, 2020) привлича сантиментално настроените пораснали деца, в което има логика. Някой просто трябва да попита и днешните хлапаци за мнение. Аз съм убеден, че в този случай приключенското надделява.

„Кражбата на водния знак“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 4) на Алфред Бекер

Леонардо и разбойниците

   Неусетно стигнах до края на четвъртата книга от поредицата „Криминалните загадки на Леонардо“ и бих казал, че никак не е скучно, когато имаме за герой един бъдещ гений. Не че и сега настоящото хлапе крие способностите си от света, макар реално да постигне славата години по-късно. „Кражбата на водния знак“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) със сигурност покачва нивото и се настанява в бизнес класата. Защо бизнес? Ако живееш близо до Медичите и банките им, лесно придобиваш представа за живата конкуренция на търговците в град като Флоренция. Дори проектираната от Леонардо прословута машина за въртене на печено месо би придобила значение в подобна среда. 😃 В тази книга напрежението видимо се покачва, като Бекер не спестява подробности относно мръсните номера и лошите намерения на престъпниците. Говорим за детска книга, но това не изключва истинското приключение, гарантирано от крадци, измамници и въоръжени с аркебузи страшни мъже. Какво по-хубаво като история за млади читатели?

„Тайната на алхимика“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 3) на Алфред Бекер

Загадката с винсентовото синьо

   Младежката история на Леонардо от Винчи трупа все повече доказателства, че става въпрос за онзи гений, когото всички познават по име и талант. Бекер съвсем явно подсказва какво би могло да е бъдещето на малкото момче в поредицата си. Годината е 1462-а и нещата за героя вървят по най-трудния начин, макар от ума му да излизат куп идеи за изобретения, които би трябвало да постигнат феноменален успех. Но пък Леонардо е още на десет и не е от богаташите на Флоренция, затова ще трябва да изчака по-зрелите си години и подходящите условия. Историята продължава с поредната криминална загадка, напълно в стила на времето си. „Тайната на алхимика“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) дава още насоки за живота по онова време, но и доставя нови герои и ново приключение. Хлапаците със сигурност ще се заинтригуват от тогавашните крадци и побойници. 😃 След първите две книги, тази ми се стори дори още по-интересна. Като включим художниците, алхимиците, благородните особи с властови амбиции и градската стража на Флоренция, някак завиждам на тези, които ще се изненадат приятно, ако се доверят на поредицата.

„Мистериозното отвличане“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 2) на Алфред Бекер

Приключения и опасности

   След като останах приятно изненадан от първата книга за малкия Леонардо и неговите изобретателни решения в разследването на загадки, веднага се насочих към втората. Изглежда Алфред Бекер напълно покрива условията, в които една детска книга трябва да задоволява любопитството на младите читатели и да поддържа интереса им. Приключенията са едно на ръка, но тук са вложени доста любопитни факти и, естествено, въображение. Леонардо е просто едно хлапе, което трябва да живее в средновековни условия и да стане онзи гений, познат на всички. Така да се каже, ако някой иска да се развива, трябва да се докаже. „Мистериозното отвличане“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) носи още повече приключенски дух, интриги и опасности. Селцето Винчи вече е твърде тясно за мащабни разследвания, така че е време за перлата по онова време – Флоренция, град с много лица, но и възможност за малкия любопитко да развие достатъчно усета си към изкуството. Междувременно се случват твърде опасни събития, затова трябва да се внимава много. Ето ни в центъра на поредното предизвикателство.

„Тайнствените конници“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 1) на Алфред Бекер

Фантазиите на Леонардо

 Веднага ми допадна идеята на автора за детска историческа поредица, свързана с идеите и изобретенията на Леонардо да Винчи. Естествено, този Леонардо е още десетгодишен хлапак и всичко, което му се случва, изглежда точно като приключение, пълно със загадки и много проблеми от всякакъв характер. Не ми беше трудно да си представя възможното детство на такъв гений, но пък имаше доста приятни изненади по време на четенето. Представете си малко селце, в което дребни търговци и занаятчии се опитват да изкарат прехраната си, а едно малко момче постоянно задава странни въпроси, провежда експерименти и си търси белята. 😃 Това е прекрасен сюжет за детска поредица, а като включим фигурата на Леонардо, нещата придобиват епични размери. „Тайнствените конници“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) е едно чудесно начало, което би развихрило фантазията на повечето хлапаци. Самият аз не усетих кога историята ме погълна, макар вече трудно да се изненадвам от подобни сюжети, предназначени за деца. Авторът се е справил удивително добре и липсата на илюстрации изобщо не намалява удоволствието от четенето.

„Бяс“ („Бънк Ромеро“ – книга 2) на Емил Минчев

Тъмната страна на мутациите

   Останах с прекрасни впечатления от първата книга за Бънк Ромеро („Нюх“) и предвкусвах удоволствието от останалите. Добрият стил на разказване е едно на ръка, но останах доволен и от удивително добре изградения свят, връзките между случаите и интересните персонажи, за чието създаване явно са положени доста усилия. Нямам съмнения, че Емил Минчев е премислил всичко много внимателно, за да не попада в капана на сюжетите по калъп. Винаги имах поводи да се изненадвам. „Бяс“ („Vision Books“, 2021) продължава тази линия, събирайки в себе си нови три случая, но без да изоставя напълно дотук поднесената история. Добре е да спомена още в началото, че връзките са особено важни, за да си изгради човек цялостна представа за събитията. Старите герои не са забравени, нито са изгубили влиянието си над случващото се. Трябва да отбележа и вече солидното влияние на технологиите, макар все още да присъстват фентъзи елементите. От време на време си задавам въпроси за една или друга от населените планети и тайнствената Черна дупка, за които се говори доста откъслечно, но това не спъва ни най-малко развитието на историята.

„Нюх“ („Бънк Ромеро“ – книга 1) на Емил Минчев

Бънк Ромеро – детектив от бъдещето

   Знаех за Емил Минчев от години, но книги за четене имах много и рядко се сещах за друго, освен за преводите му, които набъбваха прогресивно и дариха на българския книжен пазар емблематични произведения от заслужили класици. Тогава Бънк Ромеро едва „прохождаше“ като литературен персонаж в битка с най-известните световни величия у нас. Е, днес Бънк се радва на четири тома и преиздания, в което се крие неоспоримата логика, че има защо да се чете и препоръчва. Вече и аз се включих сред почитателите, започвайки с „Нюх“ („Vision Books“, 2021) – началото на детективска епопея от четири разследвания, припокриващи се с основната атракция, която получава особено силните последни страници. Да, това са си криминални истории, вдъхновени от любимите писатели на автора, но свързани с фантазията на едно странно бъдеще с елементи на фентъзи реалност. Тази колаборация е особено впечатляваща не само като фон, но и в сюжетните завръзки. Разбира се, аз очаквах класически страхотии, особено заради „нечовешкото“ в сценария. Всъщност историята тече в спокойно темпо и увлича неимоверно много, като събира в себе си няколко пълнокръвни разследвания. Получила се е много добра спойка между традицията и фантазията.

„Морето в Казабланка“ на Франсишку Жузе Виегаш

Случай за детектив Жайме

   Наистина няма много криминални романи у нас извън най-изявените нации в това отношение, затова ми стана страшно любопитно какво може да излезе от този португалски писател. Анотацията звучеше доста съблазнително, предвид жанра, и реших да му гласувам доверие. При всички положения „Морето в Казабланка“ („Гея Либрис“, 2020, с превод на Здравка Найденова) има основания да буди респект с пълнокръвната картина и многото проблеми, които си поставя, но разказът е друго нещо. Може би съм свикнал с постройката на по-известните аналози и всичко друго би ми изглеждало екзотично. Но, все пак, това е криминално разследване и нещата си имат причина и следствие. С удоволствие констатирах, че тук липсват трилърови елементи. Най-добре е да следваш нишката, да мислиш и да си правиш изводи, докато виновникът падне в капана и жертвите бъдат отмъстени. Е, Виегаш е решил да следва друга линия. Разследването си го има, но в центъра е поставен образът на детектива, с всичките му ценни идеали, дълга служба и претенциозност. Не вярвах, че ще ми се случи, но всъщност не прочетох криминален роман.