„Моята година със Селинджър“ на Джоана Рейкоф

Тайнственият писател Селинджър

1-227771_b

   Може би звучи високопарно, но Селинджър обсебва, или поне така го усещам. Има го онова притеснение дали ще разбера онова, което е вложил в книгите си, макар да обичам загадъчни и неясни текстове. Но при него всичко изглежда ясно, почти прозрачно, реалистично. Дали всъщност има таен код, или просто така тече мисълта му? Истината определено е в детайлите. Затова изчетох немалко материали, слушах любопитна лекция и разгръщах неговите книги. Правят впечатление предположенията. Читателят сам трябва да намери пролуката. Всъщност прочетох изцяло само „Девет разказа“, като се опитах да прокарам собствен път в лабиринта. Трябваше ми още, за да продължа с останалите му произведения. „Моята година със Селинджър“ („Кръг“, 2021, с превод на Ралица Кариева) идва точно навреме, за да повдигне поне малко завесата около този тайнствен автор, отказал всякаква комуникация с почитателите си. Автобиографичната книга на Джоана Рейкоф има какво да каже по въпроса и това е най-ценното в нея. Както се случва при най-невероятните истории, госпожица Рейкоф се оказва на точното място и в точното време, за да получи достъп до писателя, решил да остане пълна загадка за литературния свят. Затова тази книга я има и може да бъде прочетена от всички.

Има още

„Дамски гамбит“ на Уолтър Тевис

Една шахматна приказка

1-228023_b

   Както и да започна, вълнението ще е все така голямо. Играя шах от дете, като за известно време ме тренираше и гросмайстор в един клуб в началото на 90-те. А се бях сдобил и с български компютърен шах „Партньор“, който освен че надграждаше уменията и бързината ми, си беше истински красавец за онова време. Дори сега мога да играя с него. Честите ми срещи с играта продължиха до малко след края на студентството, а след това непостоянно, когато успявах да си намеря противници. „Появата на „Дамски гамбит“ („Кръг“, 2021, с превод на Борислав Стефанов) изрови в ума ми куп приятни емоции и зачаках подходящ момент да стартирам четенето. Всъщност имаше още стотици причини, защото това е красива, изящна игра, като всяка партия може да те разходи стотици години назад, ако определени позиции се нуждаят от гениалните идеи на едни от най-прочутите шахматисти. Искаш ли да си отличен шахматист, ти трябва ресурс от хиляди вече изиграни партии и, разбира се, вечното шпиониране и изучаване на бъдещите противници. Такава книга би написал само шахматист, който знае как да увлече и чуждите на шаха читатели.

Има още

„Марсианската стая“ на Рейчъл Къшнър

Извън релсите на живота

1-221927_b   Тъмнина, пропаст, илюзии… Вече не можеш да решиш какво да правиш с живота си, защото е останал извън настоящата реалност. Но поне трябва да опиташ. Въпреки всичко. Романът на Рейчъл Къшнър е ограден с решетки, героите са оковани към своята съвест и илюзии, а демоните са насочили дула към телата. Това е затвор, в който правилата са написани и не подлежат на обсъждане, а мислите рикошират в бетонните стени и изгубват смисъл. Точно това е „Марсианската стая“ („Кръг“, 2019, с превод на Василена Мирчева) – книга за провалените и тяхната съдба в американските затвори. Сюжетът сякаш не предвещава нищо по-различно от всички останали по темата, но внушението е друго. Този текст разширява границата, позволява да усетиш тревожната истина и лично да съдиш героите, да приемеш или да отхвърлиш тяхната версия. Къшнър възвръща спомените, а те полепват като дамга по телата на осъдените – печат за пригодност или непригодност. Има още

„Бедни хора“ на Фьодор М. Достоевски

Живот и съществуване

1-218821_b-001   Докато четях, през главата ми мина мисълта, че не трябва да пиша за която и да е книга на Достоевски, че за Достоевски не се пише просто мнение след прочита, а се продължава със стотиците критически текстове от неговите познавачи и изследователи. Т.е. същото като във всеки университет – продължаваш да попиваш безбройните страници, писани за неговите произведения през последните повече от сто и петдесет години. Какво мога да кажа аз за Достоевски и то да изглежда достатъчно адекватно на фона на всичко писано до този момент? Нищо не може да се добави, с изключение на стандартен отзив, припомнящ на читателите от време на време да четат и препрочитат Достоевски, да осмислят неговите вътрешни търсения и да се надяват, че са разбрали гениалността в произведенията му. Или отново да се „пренесе“ наученото от критическите текстове и след това да напише поредното име отдолу.  Има още

„Момчето нинджа – 2: Нинджата започва да лети!“ (Книга 2) на Ан Доу

Летящото приключение на Нелсън

1-220022_b   Какви ли не забавления могат да си спретнат група хлапета! Нелсън Кейн обаче е малко встрани от тях и трябва да се постарае, за да привлече внимание. Но пък е наследствен нинджа, а това е доста строго пазена тайна и никой извън семейството не трябва да разбира. Така Ан Доу заплита новото приключение в „Момчето нинджа: Нинджата започва да лети!“ („Кръг“, 2019, с превод на Юлия Спиридонова – Юлка) Типично за десетгодишните, всичко се случва вихрено и е страшно важно да е интересно. С втората книга поредицата започва да придобива собствен образ, макар да припокрива доста от идеите на други подобни. Всъщност Нелсън живее в среда, която го разграничава от средностатистическите хлапета, но пък си има баба изобретател и тепърва ще се справя с предизвикателството да е нинджа. Там го чака и Сара, която трябва да бъде убедена, че си заслужава да го има за приятел.   Има още

„Изповед“ на Лев Толстой

Вярата на гения

1-16555-001   Трябва да започна с това, че за пръв път чета такъв тип произведение. Определено като есе, „Изповед“ („Кръг“, 2018, с превод на Денис Коробко) „произвежда“ в себе си мисли и идеи, възникнали в ума на писателя Лев Толстой, но разглеждащи основно неговата човешка страна. Геният е „принуден“ да се сбори с въпросите за живота, смъртта и вярата в зрелия период от жизнения си път, обхванат буквално от терзания за смисъла и волята на човека. Това особено състояние го вдъхновява да търси „златната среда“, изключвайки крайните възгледи за съществуването като логически неприемливи. Текстът е провокативен и малко странен, нестроен, дори хаотичен на места. На пръв поглед целта е да се изведат идеи, които биха помогнали на автора си да намери някаква своеобразна „истина“, способна да успокои разбунения му дух. Собствените му познания и разсъждения го довеждат до създаването на принципно нова философия, изведена след своеобразен диалог с идеите на Соломон, Буда, Сократ и Шопенхауер, които го „следват“ непрестанно като съветници за придобиването на търсените въпроси и отговори.  Има още

„Жена без път“ на Уила Катър

Пътят и времето

1-543212345-001  Промяната винаги е част от онова, което ни заобикаля, и на тази основа жена като Мариан Форестър изглежда като безвременна, напълно застинала във времето, със своите тайнствени способности да влияе на околните по невероятен начин. Четенето на тази книга създава известни тръпки точно заради този образ, почти идеализиран от Уила Катър, сякаш цяла една епоха зависи от нейното излъчване и чар. Все пак се извършва някакъв преход и събитията се „втурват“ към невъзвратимата промяна, за да погълнат остатъците от поколението на мечтателите. „Жена без път“ („Кръг“, 2018, с превод на Надежда Розова) навява по-скоро една прагматичност, защото тази промяна не търпи илюзии. Кратка книга, но примерите да кажеш всичко с по-малко думи, се срещат достатъчно често.  Има още

„Момчето нинджа“ (книга 1) на Ан Доу

Чудноватите сили на Нелсън

1-218318_b   Докато привършвах поредната книга за хлапета от една поредица с нинджи, ми попадна информация за тази. Настройката си беше на линия, така че реших да ѝ хвърля едно око. Нека първо смъкнем възрастта на аудиторията, за която е предназначена, макар моя милост да е вече на повече от три десетилетия от нея. Хлапакът Нелсън току-що е направил десет години и е редно да влезем в неговия свят, обкръжен от неувереност и подозрение към собствените възможности. Едва ли всички сме били смелчаци, макар повечето деца да са изпълнени с любопитство. „Момчето нинджа“ („Кръг“, 2019, с превод на Юлия Спиридонова – Юлка) съвсем определено е написана, за да вдъхва сили и освобождава мечтите. Съвсем малко самочувствие върши чудеса, нали така?  Има още