„Черни дупки и бебета вселени и други есета“ на Стивън Хокинг

Стивън Хокинг и невероятната Вселена

1-204566_b.jpg   Едно от хубавите неща, които са се случили на човечеството, е наличието на любопитство към тайните на Вселената. През вековете това качество е работило доста често в полза на науката и ни е помагало в опознаването на света около нас. Дори стигнахме до подстъпите на последната граница – Теорията на всичко. Все още има прекалено много въпроси, дори такива, които към настоящия момент все още не са зададени, защото не сме стигнали до подходящото ниво, или до смелостта да ги зададем. Но има хора, които не се плашат нито от въпросите, нито от отговорите и смело вървят към истината.  Има още

Advertisements

"СВЯТ, НАСЕЛЕН С ДЕМОНИ. НАУКАТА КАТО СВЕЩ В МРАКА" НА КАРЛ СЕЙГЪН

Мистерията на човешката нелогичност
   Има куп въпроси, който съпътстват човечеството вече няколко хиляди години. Най-нормалното нещо е да задаваме въпроси и да търсим отговорите им, но едва ли първото, което ни хрумне, наистина може да свърши работа. Човешкото въображение не познава граници – всеки от нас е се стреми да намери смисъл на собственото си съществуване, да получи отговорите, които ще му позволят да се почувства добре в кожата си. Има милиони книги, които можем да разлистим и още толкова хора, с които можем да разговаряме относно възникналите въпроси. Първите са родителите или настойниците ни, преподавателите в училище и близките приятели, на които можем да се доверим. Постепенно се нагаждаме към заобикалящата ни среда и се чувстваме готови да поемем по стъпките на онези, които са ни е повлияли най-много. Всъщност готови ли сме?
   Светът е странно място: наоколо се разхождат хора, които са абсолютно сигурни, че могат да ни помогнат да разберем как да живеем и от какво имаме нужда, за да се почувстваме щастливи и задоволени. Някои от тях ни тикат в ръцете книжки, съдържащи „върховното знание“ с отговори на всички съществуващи загадки. Виждаме странни хора по телевизията, предлагащи лекове за всичко. Всички те твърдят, че за кратко време ще можем да получим отговори на въпросите, които сме си задавали години наред. Стоп! Какво не е наред? Тук трябва да светне лампичката на скептицизма. Защо е необходимо да искаме доказателства  и да настояваме за факти?
  Живеем в епоха, в която парите са необходимост и спечелването им по някакъв начин е цел номер едно за повечето хора – просто за да могат да съществуват нормално. Има лесни и трудни начини да се спечелят. Лесните начини почти винаги са свързани с лековерието на хората. Целта е те да бъдат убедени, че нещо им е необходимо, без наистина да се нуждаят от него. Често се използва и споходилото ги нещастие, за да бъдат привлечени в религиозни групи. В арсенала на съвременните „шамани“, любители на лесните пари, са религиозните проповеди, гадателство, телепатия, астрология и много други псевдонаучни хитринки.
   „Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака“ на Карл Сейгън е книга, която развенчава заблудите на псевдонауката и дава разумни обяснения, подплатени с факти, за да не бъдем подведени и излъгани. Думите на Сейгън са ненатрапчиви и спокойни, подплатени с разум и логично мислене. Той разглежда едни от най-известните заблуди, които ни съпътстват от десетилетия: извънземни похищения, религиозни манипулации, доказателства от хипнотични сеанси, псевдолечителски практики, конспиративни теории и други подобни. Сейгън ни дава инструменти, чрез които да разпознаваме псевдонауката и да използваме скептицизма като основа, върху която можем да градим доказателствен материал.
   Тази книга не е поредната проповед, която се опитва да ни втълпи някакви имагинерни представи за света, в който живеем. Тя се опира на науката, която продължава да ни обогатява като вид и създава благата, от които се възползваме всеки ден от живота си. Ето един красноречив цитат:
   „Псевдонауката се различава от грешащата наука. Науката се храни от грешките, като ги отстранява една по една. През цялото време се появяват неверни заключения, но те са формулирани без категоричност. Хипотезите се изграждат по такъв начин, че да остане отворена възможността да бъдат опровергани. Експериментите и наблюденията служат за проверка на няколко алтернативни хипотези. Науката непрекъснато търси и се стреми към все по-пълно вникване на нещата. Разбира се, когато една научна хипотеза бъде опровергана, това обижда собственическите чувства на нейния създател. И все пак тези опровержения са признати от всички като основен елемент от научните начинания.
 
   Псевдонауката е пълна противоположност. Често хипотезите са формулирани така, че да останат недосегаеми за какъвто и да било експеримент, който евентуално би могъл да ги опровергае. Следователно те по начало не могат да бъдат отхвърлени. Занимаващите се с това хора са винаги нащрек и в защитна позиция. Скептичният анализ се посреща враждебно. Когато една псевдонаучна хипотеза не успее да запали научната общност, това обикновено се тълкува като конспирация за скриване на истината.“
 
   Ето един факт като заключение: Псевдонаучните дисциплини никак не се свенят да използват последните достижения на науката като помощници за своите фабрики за илюзии.
Друго ревю:

"СЕНКИТЕ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ПРАДЕДИ" НА КАРЛ СЕЙГЪН, АН ДРУЯН

Корените на човешкия вид

   Оставете учебниците от които сте учили настрана, настанете се удобно и си оставете няколко часа, през които да се насладите на еволюцията на човешкия вид. Не, няколко часа няма да ви стигнат – освободете се от всичко за седмица-две, изолирайте се от света, който виждате през прозореца, напуснете планетата ако трябва, защото пътешествието е неземно, т.е. не е свързано с илюзиите, с които човекът се е оградил. В тази книга няма рамки, тя е покълнала от същината на еволюцията и ни води към същината на нещата. Това е урок по живот на планетата Земя, но не как да придобиете имущество и пари, а как да разпознаете себе си като еволюционен продукт – еволюцията продава и купува по-добре от нас. Пригответе се за собствената си генетична история.
   Сейгън и Друян задават правилните въпроси, на които искат отговор и от нас – читателите.
   Никой в училище не ми е рисувал по-пълна картина на човешкото съществуване; никой не ми е предоставял толкова факти и изследвания на едно място; никой не ме е убеждавал толкова ефективно във вижданията си.
   Чрез всяка една дума се търси отговор на важен въпрос: По-съзнателни ли сме от другите живи същества? Програмирани ли сме от гените си? …
   От страниците блика и здравословен хумор, който създава приятни емоции и поддържа интереса към многобройните препратки от древността до съвремието. Тук си подават ръка биологията, физиката, химията, психологията, еволюцията и много други науки. Авторите са разгърнали удивително количество насоки, които водят до още повече варианти и възможности в развитието на човека като вид и всичко е поднесено на разбираем, но не опростен език.
   Един от любопитните въпроси, разглеждани в книгата е от какво сме изградени? В миналото сме интегрирали в нас много организми, които са били самостоятелни, но впоследствие са намерили среда за обитаване в тялото ни.

 

   И накрая няколко думи за Просветлените. Ако еволюцията предполага и наличието на Бог, то нашият Бог е далечното бъдещо Аз, към което се стремим. Ние чувстваме слабостта на телата си, а ни се иска да сме богоподобни (…по образ и подобие Божие). Телата ни продължават да еволюират и да „търсят“ възможности да бъдат по-адаптивни към постоянно променящата се среда и борбата с другите организми. Вие, Просветлени, продължавате да вървите след прогнилото въженце на религията, която със старите си опърпани дрехи отдавна е излязла от мода. Така наречените Божи заповеди са просто елемент на културното ни развитие и придатък на еволюцията, която е проектирала мозъка ни. Те са просто начин да се запазим като вид. И не забравяйте, че природата може и без нас.

"СЛЕПОГЛЕД" НА ПИТЪР УОТС

Усещане на невероятното


   “Слепоглед” произведе в мен такива усещания, каквито никоя книга до сега не беше правила. Тя ме заведе на едно неочаквано пътешествие не в Космоса, а в пространство, което се смята за абсолютният връх в развитието на човешката идентичност – съзнанието.

    Бих казал съвсем честно, че тук науката се подигра с мен – не бях подготвен за подобна бомбардировка. Трудна за разгадаване книга но мощно провеждаща електрически сигнали в мозъка.

   Хареса ми почти всичко, като се започне от странния и преработен до неузнаваемост екипаж на “Тезей”, който всячески се опитва да докаже, че е достигнал до някакъв имагинерен връх в еволюционното си развитие, но е изненадан от именно тази ограничаваща човечност, която му пречи да разпознае чуждия разум. Погризах малко нокти, когато разбрах, че някакъв си вампир се е заел да командва цялата менажерия и доволно въздъхнах, когато не се оказа от онези преекспонирани герои, които преследват българското момиче и го карат да въздъхва отнесено при вида на издължени кучешки зъби. Хареса ми решението на автора да замени библейския Рай с виртуален такъв и изобщо да обоснове научно всяка една своя идея до степен, която да ме накара да настръхвам, че изобщо е възможно да се живее в такъв свят.

    Харесах извънземните и дори ми станаха симпатични със своята нелогичност и неестественост. Очакването да се развихрят във всеки момент, ме държа в напрежение до края на книгата.    Доволен съм и очаквам още преведени книги от Уотс.