„Република от светлина“ на Андрес Барба

Пътят на децата

   След двете стряскащи тийнейджърски книги („Мракът идва отвътре“ и „21 начина да умреш“) беше логично да потърся нещо подобно, но с изместена перспектива. Ясно е, че не търся прекалено деликатни книги, които се съсредоточават само в повърхността на проблемите, а такива с реално въздействие върху духа и емоциите, вътрешните катаклизми и трагични пропадания. Това, което излиза от нас е плод на собствените ни решения. Останалото пазим под угрозата да не се провалим в очите на околните. Литературата изследва точно тази скрита наша същност, като психологически тест за пригодност, разкривайки и най-малките детайли. Харесвам такива книги, не само заради смелостта да се говори за човешките слабости, а и заради моментите на откровение в тях. „Република от светлина“ („Обсидиан“, 2021, с превод на Маня Костова) сякаш поставя абсурдни въпроси за детската невинност и възможността да се усъмним в принципите, с които живеем. На мен дори ми е трудно да пиша за това, защото настоящата история буди достатъчно много противоречия. Първосигналното сравнение, естествено, е с „Повелителят на мухите“ и вече познатите у нас „Нищо“ на Яна Телер, „Царевичните деца“ на Кинг и дори „Съседката“ на Джак Кетчъм. Самият Андрес Барба изказва предположение, че в един момент смяната на поколенията ще промени из основи човешката цивилизация. Старото отмира, а новото гради нови принципи на съществуване – нещо като да „изпуснеш юздите“ на децата и те да наложат свое мислене и ценности, предавайки ги на следващите поколения.

„Ключът на Сара“ на Татяна дьо Роне

Миналото, което промени всичко

 Макар темата да изглежда една и съща, това са различни сюжети, различни истории, различен подход на поднасяне. Книгата на Татяна дьо Роне е доста по-известна от други истории от времето на Втората световна война и трагичните събития, довели до смъртта на много евреи, но не бих я определил като най-добре написаната. Все пак вълнението ми беше голямо. Историята проследява залавянето на хиляди евреи във Франция от френската полиция и тяхното затваряне в съществуващия тогава стадион Вел’ д’Ив, докато се подготвя екстрадирането им в някой от Лагерите на Смъртта. В този печален ден през 1942 година Малката Сара разказва за една своя лична драма, превърнала живота ѝ в кошмар. „Ключът на Сара“ („Обсидиан“, 2020, с превод на Силвия Падалска) напомня за пореден път какви са последствията от човешката ненавист и неразумно взетите решения. Този път няма трагични гледки от самите лагери, но пък други сцени и ситуации наистина покрусяват. Някои неща не могат да се приемат просто като споделена информация. Татяна дьо Роне е оставила своя отпечатък, за да покаже още една страна от безумието, наречено геноцид.

„Фау 2“ на Робърт Харис

Война на разрушения и идеали

   Темата за ракетната програма на Германия преди и по време на Втората световна война ми е прекалено любопитна, за да пропусна книга като тази, макар че в основата си е чисто художествено произведение. Все пак Харис се е постарал да я запълни с интересни технически подробности, които внасят доста яснота за това чудовищно изобретение, дало след години началото на Космическата ера. Както много идеи преди него, първоначалният проект е представлявал невинна мечта за полет към Луната и Марс на пълни с ентусиазъм инженери, които са въвлечени в поредната унищожителна война. Повечето познават историята около създаването на балистичните ракети, но именно подробностите носят това вълнение, което читателите винаги търсят. Не мога да кажа обаче, че книгата е от най-добрите примери по темата, макар да има и добри страни. „Фау 2“ („Обсидиан“, 2020, с превод на Боян Дамянов) изследва един кратък период от военните действия през зимата на 1944 година, когато нацистите са изправени до стената и опитват последен напън, за да променят очертаващото се поражение. Проектът на Вернер фон Браун и обкръжението му от инженери изглежда повече от надежден, но ги има и песимисти като Рудолф Граф, който познава добре възможностите на оръжието и неговите слабости. Книгата на Харис се съсредоточава върху последните бомбардировки над Лондон и опитите на британското разузнаване да открие скритите площадки за изстрелване на ракетите.

„Детският влак“ на Виола Ардоне

Пътят, който следваш за спасението

   Винаги съм се опитвал да „определя“ своето усещане, онова, което витае между мен и книгата. Искам да разбера какво е и защо се намества като призрак край мен и ме съпътства до последната страница. Разгадая ли го, думите сами определят посоката, към която да се насоча. А тази книга е превземаща. Драматична история, малко момче с мечти и илюзии, разрушен свят, тревожно време. Всичко се натрупва постепенно, като смразяващ облак, изникнал изпод руините на една трагедия. „Детският влак“ („Обсидиан“, 2020, с превод на Вера Петрова) е мрачна, но силна история с думи през погледа на седемгодишния Америго, времето на следвоенните години в Италия, когато Югът е понесъл цялата сила на разрушителните бомбардировки, а Северът е готов да приюти 70 000 деца, за да ги спаси от тежките условия, в които се налага да живеят. Но и да ги откъсне от семействата им. Америго Сперанца (прев. „надежда“) трябва да пътува, да спаси мечтите и волята си от забвение.