„Глухотата / Квартет“ на Никлас Родстрьом

Музика на идеите, музика на трагизма

1-56864810

   Не мога да си спомня кога за последен път прочетох пиеса, но тези на Никлас Родстрьом определено ще ги запомня. Първи превод на този доста популярен поет, романист и драматург, с изключително силно влияние на театралната сцена, а и прекрасни идеи. Не съм свикнал да възхвалявам, но не мога да не спомена за удоволствието от четенето на настоящата книга. Много рядко се срещам с музикални теми, още по-малко чета биографии на музиканти, затова пък изпитах неподправен възторг от срещата с Бетовен и индиректно с Шостакович, главните виновници за появата на пиесите. „Глухотата / Квартет“ („Гутенберг“, 2020, с превод на Меглена Боденска) предава част от наследството на великите композитори в сцени с биографични ноти, но без сухотата на голите факти. Макар пиесите на хартия да носят различен заряд от всякакъв друг вид литература, несъмнено будят очарование. Образно казано, сцената се вгражда в ума на четящия, декорите се подреждат на местата си и метрономът започва да отброява миговете между действията. Разбира се, в този случай няма дегизирани актьори, защото в представите си читателят се среща директно с личностите и се вслушва в реалните гласове на отминалата епоха. Определено ми помогна и предговорът на Меглена Боденска, която прецизно е отсяла важните елементи, насочващи директно към проблематиката в пиесите. Така дори и незапознатите биха се почувствали подготвени за последващото пиршество.

Има още

„Контрабасът“ на Патрик Зюскинд

Монологът на един контрабасист

1-123432   Наскоро реших да прочета поне още две книги на Зюскинд, макар че мога да мина само с „Парфюмът“. Още в самото начало предположих, че останалите няма да ми направят толкова силно впечатление, но пусто любопитство… Така минах през „Гълъбът“ и стигнах до „Контрабасът“ („Унискорп“, 2008, с превод на Калина Мискес), която се води и първото публикувано произведение на Зюскинд. Стана така, че последната ми хареса най-малко, което отдавам на музикалната тема и представянето ѝ като монолог, който успешно е поставен на театралната сцена. Все пак това произведение си е пиеса – един кратък изблик на чувства от развълнуван контрабасист, разказващ за най-големия струнен инструмент.  Има още