„Од и ледените великани“ на Нийл Геймън

 Митологията – извор на необикновени приключения

1-153433   Не съм чел много от Геймън, но лесно ще запълня пропуските в най-скоро време. Харесвам приказните истории, особено придружените с красиви илюстрации, а  и мога спокойно да кажа, че илюстраторът Крис Ридъл се е справил прекрасно със задачата да достави на читателите наслаждението от още едно сетиво. Освен това съм впечатлен от българското издание, което ще допадне на хора от всякаква възраст – излишно е да казвам, че почитателите на Геймън не са само деца и всяка негова книга се приема добре от почти всички. „Од и ледените великани“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев) отново черпи вдъхновение от скандинавската митология, която дава изключително много на жанра фентъзи.  Има още

Advertisements

„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

1-208130_b   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки.  Има още

„Отрова“ на Сара Пинбъра

Приказни вълшебства, приказна действителност

1-202402_b   Докато децата масово отрастват с класическите приказки, с които сме отраснали и ние с вас, времето минава неумолимо в еднаквостта си. Една и съща сцена се повтаря и преповтаря: малкото хлапе лежи ококорено на легълцето си, а някой от родителите му чете приказка преди сън. Малчуганите порастват и идва време и те да почетат приказки на своите деца. Но ако се върнем достатъчно назад във времето и се опитаме да намерим подходящи приказки за деца, доста ще се затрудним, защото те рядко изглеждат по същия начин – не толкова щадящи и не толкова невинни.  Има още

„Малки приказки“ на Иво Сиромахов

Приказки чудни и приказки сладки

1-203746_b   За пръв път се залавям да пиша за приказки, но не защото не съм чел, а заради младостта на блога. Надявам се, че всеки един поотраснал човек рано или късно отново ще погледне към този симпатичен жанр – заради обичта към собствените си деца или защото има приятни спомени от книжките с вълшебни илюстрации от детството. Аз не смятам, че ако човек порасне, трябва да зареже детството си като ненужен и мъгляв спомен, въпреки изминалото време и новите приоритети. Просто защото става въпрос за една и съща личност – самият ти като малък и голям. Наскоро отбелязах юбилейните четиресет, като първите 6-7 от тях съм се изграждал като личност с помощта на книжките с приказки.  Има още