„Винету I“ на Карл Май

Дивият запад на Карл Май

1-203304_b   Тази история е разказана много отдавна, но все още буди възхищението на млади и не толкова млади читатели по цял свят. За мен е удоволствие да видя това прекрасно издание с твърди корици, което всъщност е първи том от цели три за митичния индианец апачи Винету. Аз, както и много други читатели около моята възраст, са израснали с героите от Дивия запад, във време, когато „Да играем на индианци!“ беше едно от най-разпространените забавления за децата. Сега нещата стоят различно, но книжните приключения на Винету и Олд Шетърхенд едва ли ще бъдат забравени.  Има още

„Белият Бим, черното ухо“ на Гавриил Троеполски

Сладко-тъжната история на Бим

 1-181668_b  Може би са се появявали и други художествени книги на подобна тематика през последните четиресетина години, но или не съм ги чел, или са потънали в забрава. Помня само дакелчето Фридолин от една хумористична поредица, което ми направи особено впечатление като хлапе. Също тогава прочетох и книгата, с която ви занимавам, но чак сега осъзнавам колко нежна и истинска е историята на Бим. Може би вече я гледам с други очи, може пък причината да е заради натрупването на впечатления от други книги, чрез които съм успял да коригирам начина си на възприемане на определени текстове. Може да звуча излишно възторжено, но „Белият Бим, черното ухо“ („Лабиринт“, 2013, с превод на Лиляна Минкова) е наистина забележителна книга!  Има още

„Призрачен полет“ на Беър Грилс

Приключения в амазонската джунгла

1-199794_b   Не знаех, че експерта по оцеляване Беър Грилс има апетити към художествената литература, но пък жанра, в който е избрал да пише, отговаря напълно на очакванията ми от него. Всъщност Беър в действителност е Едуард, но хора като него винаги се сдобиват с някакъв прякор. В случая не се учудвам, защото две от децата му носят имената Мармадук и Хъкълбери. 😀 Ако човек прегледа биографията му, несъмнено би повдигал вежди често-често. Като екстремна натура, той е посетил почти всички места по света с екстремен климат, включително и Еверест. Но популярността му сред масовата аудитория идва с хитовите поредици за оцеляване в дивата природа, които се роят една след друга през годините.  Има още

„Марудските катакомби“ на Донко Найденов

Приключение в неизвестното

1-198307_b   Отново се спрях на малка книжка, която съдържа само една новела, но като знам, че авторът има цял сборник – „Хоризонтите на лудостта“ (и не само!), от който се заинтересувах, реших да започна с „Марудските катакомби“ („Монт“,2015) все едно е предястие към основното. Покрай митичния сборник „Писъци“, си направих списък с автори, на които да обърна специално внимание и Донко Найденов влезе в полезрението ми. Ако се питате колко още има за четене, мога да ви гарантирам, че спокойно ще си запълня една година с жанрови книги от български автори.  Има още

„Ритуалът“ на Радко Пенев

Тайни и мистерии из българските земи

1-201082_b   Преди години, когато настървено прочитах почти всички трилъри и приключенски книги с герои археолози и с тайни от Историята, не си представях, че по нашите земи могат да се развият подобни сюжети. Приключенският трилър като жанр не е български патент, а и не влиза в разбиранията ни за българска литература, което предполага, че интересите на местните писатели са насочени в друга посока. Обаче интересът на читателите у нас към жанра е голям, като се има предвид колко много чужди автори имат преведени по пет, десет, че и петнайсет книги на български език.  Има още

„Дивашка жътва“ на Карл Хофман

По следите на приключенеца Майкъл Рокфелер

 1-1874832  Бях абсолютно убеден, че тази книга ще ми хареса. Това, което най-много ме впечатли, беше непримиримостта на Хофман и дълбочината на изводите, до които достига с една посвоему безупречна логика, поставена в центъра на книгата като непомръдваща скала. „Дивашка жътва“ („Ерове“, 2016, с превод на Йордан Тодоров) се оказа доста впечатляващо изследване, напълно адекватно на сериозните трудове на големите изследователи и пътешественици. В добавка към хвалбите ми, бих добавил и потреса си от адското насищане с фактология и подробности за живота на асматите и техните вярвания. Да обясниш нещо почти неразбираемо от гледна точка на западното мислене е достойно за аплодисменти, а Хофман е изградил цяла философия за племената, населяващи Папуа Нова Гвинея.  Има още

„Границата“ на Робърт МакКамън

   Земята – бойното поле на извънземните натрапници

   1-196539_b   „Границата“ („Deja Book“, 2015, с превод на Елена Павлова) се появи точно навреме, за да си влея малко отрезвяващ хорър в душата. Бях тръгнал доста встрани от литературните си апетити, а това си е един своеобразен стрес за грешник като мен. В тази сложна ситуация спасението се казва Робърт МакКамън и последната му книга, пълна с изчадия от Космоса, които са си харесали Земята за водене на военни действия. Потърпевши тук сме ние – хората, стресирани свидетели на една касапница с неимоверни мащаби. За мен книгата си е повече хорър, отколкото чиста фантастика, затова ще я разглеждам именно от тази ѝ страна. Тази жанрова вариация цели съвсем други внушения и интелигентните сюжетни развръзки не са от първостепенно значение, стига да има тръпка и достатъчно ужасийки, които да ликвидират душевното спокойствие на четящия. Не казвам, че другото е абсолютно излишно, но жанрът си иска своето, за да се получат добре нещата. Тук МакКамън е изтърсил цял чувал с изчадия със земен и извънземен произход, тъй че би трябвало всичко да е наред.

"КНИГА ЗА ИЗГУБЕНИТЕ НЕЩА" НА ДЖОН КОНЪЛИ

Приказка в приказка в приказка


   Джон Конъли е написал необикновена книга. Тя е история за книги с различни истории и всичко невероятно, което те могат да ни разкажат. Детските приказки оживяват по извратен начин.

  Дейвид живее в един сложен и объркан свят, в който Втората световна война е като фон и напира да завладее душата му. Той стои самотен в стаята си и чете книга след книга, обхванат от нуждата да попие колкото се може повече истории. Момчешкият му свят е неспокоен и труден за разбиране, защото смъртта го навестява твърде рано – майка му е на прага на отвъдното, покосена от безмилостна болест, която я изпива бавно и невъзвратимо от тази реалност. Дейвид не иска да я изгуби и всячески се опитва да я спаси, спазвайки свой необичаен ритуал. Но няма разум, който да подреди правилната формула. Денят настъпва, а той се чувства виновен, защото не е успял да я спаси.

   Животът на Дейвид се преобръща, след като баща му си намира нова жена. Не след дълго идва и новото дете, което изцяло поглъща времето на родителите. Дейвид се чувства изолиран в новия си дом и се отдава на четене сред нови и непознати книги, собственост на изчезнало момче. А книгите шептят с неразбираеми гласове. Идва преломен момент и омразата към новата жена на баща му и тяхното бебе става непреодолима. По странно стечение на обстоятелствата, момчето намира път към изгубената си майка – свят на преиначени приказки и чудовищни същества, с които трябва да се бори, за да стигне до целта си. Пътешествието започва.

   Тази книга изобщо не прилича на онези, които до този момент съм чел от Конъли. Тя блести като самороден къс злато, въпреки някои слабости в определени моменти. Но не мога да си кривя душата, защото се забавлявах страхотно. В книгата има фентъзи елементи, приключения, хорър и най-вече – сравнително добре сглобени преиначени приказки. Приказните герои са познати като имена, но пък са придобили доста любопитни черти и чепат характер.

   Като приключих книгата, се замислих за какъв тип аудитория е предназначена. От една страна, 13-15 годишните биха я приели добре (основно заради възрастта на героя Дейвид), но пък някои извратени епизоди биха им се сторили направо отвратителни. Е, днешните младежи не са като тези преди години – биха могли да поемат малко повече хорър, особено, като се има предвид, навалицата от вампири и върколаци в главите им.

   Накрая ще изкажа мнението си за текста на задната корица. Негативно. Нищо не се разбира и, според мен, хората ще останат с грешно впечатление за какво става въпрос в книгата.

   Давам много добра оценка.

Други ревюта:

Палатков лагер за пингвини
Цитаделата
Фентъзийното място на Ана Хелс
The dark corner (Като част от статия)

"МОРЕЛСИ" НА ЧАЙНА МИЕВИЛ

Приключение сред море от релси

   Само от прочетеното на задната корица, сметнах “Морелси” за лесно четима книга и до голяма степен това се потвърди след първите страници. Изрично се споменава, че произведението е “алтернативна версия на “Моби Дик” на Херман Мелвил”. Тази книга съм я чел много отдавна и не мога лично да направя сравнението, пък и не ми се ще да използвам чужди думи, за да изброявам приликите. “Морелси” все пак ми напомни за десетки приключенски книги от детството ми, които четях с настървението на начинаещ пътешественик. Да се бухнеш в най-откачения свят си беше постижима мечта, особено, когато нямаш граници във фантазиите си.
   Потънах в свят на приключения и срещи с разпознаваеми, но далеч по-страшни създания, които изневиделица нанасят удар след удар по героите. Голям южен кърт, Мраволъв и Кръвожаден заек са достатъчни, за да стане историята интригуваща.Тук има куп интересни герои с причудливи виждания, накачулени на всевъзможни видове влакове и водещи вечните си съревнования, а светът им е пустош, осеяна с безкрайни релсови пътища. Някъде отвъд познатите територии на Морелсите, се крие началната железопътна линия, от която започва всичко. Цялата история се крепи на потресаващото въображение на Чайна Миевил, когото срещам за първи път, вероятно не и за последен.
   По принцип съм фен на книгите, които ме карат да разсъждавам върху положителните и отрицателни страни на героите, техните чувства и усещания и да си правя изводи за определени ситуации в сюжета.Искам героите да ме карат да ги обичам или мразя. Тук нямах тази възможност. Цялата история ми бе поднесена като огромен опакован пакет, от който не можах да изтегля и една нишка; не можах самият аз да се промъкна сред героите и да се поразходя по безкрайните релси, да почувствам вятъра, да се ужася от някое чудовище. Когато затворих последната страница, осъзнах, че съм гледал просто една снимка. Все пак се забавлявах страхотно, без излишно да се напрягам. Приключението си заслужава.

„Ужас“ на Дан Симънс

 Ужас в ледената пустиня

1-182587_b   След разтърсващите фантастични творения на Дан Симънс, които прочетох едно след друго /страхотно, просто страхотно!/, се появи ново чудовище – потресаващо приключение, поглъщащо хора и надежда, вяра и промисъл.

   Зарадвах се истински на тази голяма книга. „Ужас“ на Дан Симънс съдържа гигантска доза приключения и страсти, които героите на романа изживяват под непрестанната угроза от смъртта. Пренесох се в един свят на студ и тъмнина през арктическите нощи и заслепение през деня.  Има още