„Загадъчната библиотекарка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 2) на Доминик Демерс

Шантава библиотекарка, шантава библиотека

1-208069_b   Не е толкова трудно да харесаш забавна книга, още повече когато е предназначена за хлапета с буйно въображение. Ако и авторът е запознат достатъчно с постоянните им приключенски апетити, резултатът е налице. Доста хилеж хвърлих покрай „S.O.S. Нова учителка“ и не беше трудно да се навия за следващата книжка от тази прекрасна поредица. Какво да кажа за шантавата г-ца Шарлот? Тя е доста тайнствена и неописваема, но достатъчно грижовна, за да въведе ред в една забравена библиотека. Е, може да реши да я подреди по цвят и да позволи ползването на палатки, дюшеци, одеяла и възглавници, но важното в случая е да привлече повече читатели. Този смел и безразсъден Доминик Демерс!  Има още

„S.O.S. Нова учителка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 1) на Доминик Демерс

Чудновата учителка разбунва духовете

1-207273_b   Почти всяка детска книжка е много веселяшка. То си е направо задължително. Доминик Демерс явно знае, че нещата ще се получат доста по-добре, ако се внесе и малко чудатост, освен класически пакости от някакви си деветгодишни. Затова героят в тази книжка не е разказващото момиче, а новата учителка, която разбунва въображението на учениците със странното си поведение. В „S.O.S. Нова учителка“ („Прозорец“, 2017, с превод на Анета Пантелеева) стожер на бунта е не кой да е друг, а възрастната госпожица Шарлот, с нейната особена методика за обучение.  Има още

"КНИГА ЗА ИЗГУБЕНИТЕ НЕЩА" НА ДЖОН КОНЪЛИ

Приказка в приказка в приказка


   Джон Конъли е написал необикновена книга. Тя е история за книги с различни истории и всичко невероятно, което те могат да ни разкажат. Детските приказки оживяват по извратен начин.

  Дейвид живее в един сложен и объркан свят, в който Втората световна война е като фон и напира да завладее душата му. Той стои самотен в стаята си и чете книга след книга, обхванат от нуждата да попие колкото се може повече истории. Момчешкият му свят е неспокоен и труден за разбиране, защото смъртта го навестява твърде рано – майка му е на прага на отвъдното, покосена от безмилостна болест, която я изпива бавно и невъзвратимо от тази реалност. Дейвид не иска да я изгуби и всячески се опитва да я спаси, спазвайки свой необичаен ритуал. Но няма разум, който да подреди правилната формула. Денят настъпва, а той се чувства виновен, защото не е успял да я спаси.

   Животът на Дейвид се преобръща, след като баща му си намира нова жена. Не след дълго идва и новото дете, което изцяло поглъща времето на родителите. Дейвид се чувства изолиран в новия си дом и се отдава на четене сред нови и непознати книги, собственост на изчезнало момче. А книгите шептят с неразбираеми гласове. Идва преломен момент и омразата към новата жена на баща му и тяхното бебе става непреодолима. По странно стечение на обстоятелствата, момчето намира път към изгубената си майка – свят на преиначени приказки и чудовищни същества, с които трябва да се бори, за да стигне до целта си. Пътешествието започва.

   Тази книга изобщо не прилича на онези, които до този момент съм чел от Конъли. Тя блести като самороден къс злато, въпреки някои слабости в определени моменти. Но не мога да си кривя душата, защото се забавлявах страхотно. В книгата има фентъзи елементи, приключения, хорър и най-вече – сравнително добре сглобени преиначени приказки. Приказните герои са познати като имена, но пък са придобили доста любопитни черти и чепат характер.

   Като приключих книгата, се замислих за какъв тип аудитория е предназначена. От една страна, 13-15 годишните биха я приели добре (основно заради възрастта на героя Дейвид), но пък някои извратени епизоди биха им се сторили направо отвратителни. Е, днешните младежи не са като тези преди години – биха могли да поемат малко повече хорър, особено, като се има предвид, навалицата от вампири и върколаци в главите им.

   Накрая ще изкажа мнението си за текста на задната корица. Негативно. Нищо не се разбира и, според мен, хората ще останат с грешно впечатление за какво става въпрос в книгата.

   Давам много добра оценка.

Други ревюта:

Палатков лагер за пингвини
Цитаделата
Фентъзийното място на Ана Хелс
The dark corner (Като част от статия)

"ЧЕРНИЯТ АНГЕЛ" НА ДЖОН КОНЪЛИ

Джон Конъли търси злото в чистата му форма

   Романите на Джон Конъли не могат да се преразкажат, защото стилът му на писане не дава отправна точка, от която на човек да му стане ясно къде започва една сюжетна линия или докъде се простира друга. Героите на Конъли нямат ясно минало и бъдеще – те постоянно откриват в себе си неподозирани чувства и усещания, които ги водят в една или друга посока. Положителните и отрицателните им страни се смесват така, че да не може да се определи дали спадат към добрите или лошите персонажи.
 
    Такъв е и основният герой на повечето романи на автора – детектив Чарли Паркър. Паркър е изтъкан от противоречия – нестабилен и често отмъстителен, а това идва от незавидното му минало, свързано с чудовищни убийци и пословични извратеняци. Той ще нарани или направо ще убие, защото не може да понесе поредната доза гадни спомени, които му напомнят за собствения му провал като съпруг и баща. В миналото е погребал съпруга и дъщеря – жертви на психопат, и сякаш това е единственото, което не му дава мира в този живот. Разумът му често се замъглява от откъслечни спомени, а сънищата го довеждат до самосъжаление и всепоглъщащ страх за живота на любимите му същества. Ако решите да отгърнете тази книга, ще потънете в най-личните му страсти. На много места разсъжденията на Конъли са просто потресаващи. А това не е всичко. Чарли Паркър е преследван от злото, от тъмни сили, които са се впили като пиявици в разума му и се хранят с трупаната години наред тъга. Въпреки незавидния си живот, той продължава да се бори с демоните на миналото и успява да внесе някаква нормалност в живота си. От време на време го осенява прозрение, че е част от нещо невероятно голямо, което той не е способен да прозре напълно. Малко такива детективи сте срещали, нали?
 
   Около Паркър се навъртат постоянно двама от най-необичайните герои, които съм срещал до сега: Ейнджъл и Луис – гей-двойка с необичайна история. Ето какво казва самият Паркър за тях: „Ейнджъл е пенсиониран крадец, Луис – бивш наемен убиец със страховита репутация в определени среди. И те, както и аз самият, носят в себе си белязано с кръв и смърт минало. Сложни хора са, нееднозначни, с необичайна душевност. Защото ние сме в клопката не само на историческата си съдба, а и в тази на всички онези, с които сме избрали да свържем живота си.“
   Не по-малка роля в живота му играе настоящата му приятелка Рейчъл – бивш полицейски психолог и специалист по психологическите портрети на престъпници. Тя, разбира се, е част от пъзела, оформящ като личност Паркър и поредната причина за душевните му терзания.
   Всъщност историята започва (продължава) с безледно изчезналата проститутка Алис, която се замесва със сили не от този свят. Заглавието на романа дава определена насока, но пък цялата главоблъсканица се шири на цели 624 страници. Не се наемам да навързвам сюжетните линии, защото е почти невъзможно. Само да спомена, че дяволите и ангелите имат доста важна роля, от която човечеството може само да си пати. Ето какво пише на задната корица: Goodreads
 
   Джон Конъли стана моя слабост още с първата си книга.

"НОЩНИ ПРИКАЗКИ" НА ДЖОН КОНЪЛИ

Противоречиви разкази от Джон Конъли


   Разказите на Джон Конъли са доста по-различни от романите му и смело мога да кажа, че му е необходимо още, за да постигне нужната висота. Повечето истории сякаш не са разгърнати достатъчно, за да предизвикат онова очарование, ако мога да използвам тази дума, което се очаква от хорър. Необходимо е читателят да получи не само призраци, демони и чудовища, но и причината те да участват в действието. С някои от по-дългите разкази се е получило. Харесвам повече романите на Конъли, от които „Всяко мъртво нещо“, „Дарк Холоу“ и „Родени да убиват“ заслужават адмирации. Имам доста за четене от Конъли.

   „Канцерогенният каубой“ е история без начало. Бъди Карсън (всъщност не е Бъди Карсън) изниква от небитието, за да посее рак сред жителите на малко градче. Нещо и липсва на тази история, но тематиката в случая изисква да има мистерия. Номерът е да си представите хора, които страдат от рак. Не очаквах дълбокомислие  и не го получих, все пак този дълъг разказ е хорър и цели да ни ужаси. Не е висш пилотаж, но е сравнително добър.
   „Демонът на Петинджър“. Църквата се бори със собствените си демони. Мина и замина, без да остави впечатление.
   „Горският цар“. Горският цар е зъл дух, свързан с Дявола в германския фолклор. В различните митологии има много зли духове, които въздействат по подобен начин. Хареса ми.
   „Новата дъщеря“. Самотен баща се грижи за двете си малки деца, докато един ден дъщеричката му е впримчена от зла сила. На този разказ му е необходимо още пространство.
   „Ритуал на костите“. В реномираното мъжко училище „Монтагю“ се случват ужасни неща. С дейното участие на преподавателите, се извършва ритуал по съживяване на древно същество. Има разделение на висша и нисша класа, което подсказва кои са жертвите на кървавия ритуал. Кратък разказ с неясна цел. 
   „Пещта“ е къс разказ за мъж с престъпно минало, който се озовава в поредното градче, за да си намери работа, но намира само закъсняло възмездие от миналото. И този, както и други разкази в сборника, прилича на мимолетен отблясък от фантазиите на автора. 
   „Ъндърбърските вещици“. В селцето Ъндърбъри се помни историята за три англичанки, обявени за вещици преди столетия и екзекутирането им. Три плочи извън гробището указват мястото на погребението им, както се е постъпвало със служещите на Сатаната. След жестокото убийство на Малкълм Тревърс, недолюбван от жителите на селцето, се провежда разследване, което поставя много въпроси относно убиеца му. Постепенно историята за вещиците става все по-актуална и инспектор Бърк навлиза в непознати води. Този разказ е чудесен пример как една история може да се разкаже добре, без да има много гнусни сцени и да се нарече хорър. Всичко е изплетено до съвършенство и ми беше приятно да прочета този отличен разказ.
  „Мастилената маймуна“ е много приятен къс разказ и на моменти забавен – замаскиран хорър. Посредствен писател е пред срив, защото е загубил музата си. При поредната си безцелна разходка, вижда в един магазин мастилница с маймунка, която, според продавача, може да му донесе нужното вдъхновение. Вдъхновението го има, но цената е висока. Готин разказ.
   „Подвижни пясъци“. В селцето Блек Сандс англиканската църква не вирее. Там се изпращат само неподготвени и отчаяни духовници, които попадат сред хора, незаинтересовани от божиите дела. Преподобният Роудс не изкарва дълго и умира по загадъчен начин. Следващият заема поста с намерението да се спогоди с жителите на селото. Ще се окаже ли поредната жертва? Този разказ няма претенции да бъде върховен.
   „Цирк „Калибан“ . Уилям е момче, което никога не е ходило на цирк. За късмет конферансието на цирка му подарява три билета – за него и за родителите му. Денят на представлението е настъпил, но събитията не се развиват в желаната посока.
   „Дълбоко, тъмнозелено“. При езерото Баал не се ходи, защото там витае смъртта. Хареса ми общата визия на разказа.
   „Госпожица Фрум, вампир“. Едуард е привлечен от странната красота на госпожица Фрум и приема предложението да и помогне в прекопаването на градината ѝ. Подходът ѝ към младия мъж е колкото странен, толкова и очарователен. Не очаквах нещо особено, но разказът е един приятен soft-хорър.
   „Ноктюрно“. Мъж губи в катастрофа жена си и един от синовете си. Трагедията го поставя на колене за известно време. В къщата, в която е настанен, демон посяга на невинни деца. Ред е на единствения му останал син. Кратък и не много съдържателен, но малкото думи оневиняват разказа, но не и автора.
   „Уейкфордската бездна“. Клемънтс и Молтън са алпинисти и приятели от дълги години. Решението им да посетят поредната неизследвана пещера, се превръща в кошмар. Конъли можеше да се постарае повече. Разказът заслужава още десетина страници мистерия. Така не мога да го оценя.
   „Огледалното око“ е история с Чарли Паркър, който е основен персонаж в голяма част от романите на Джон Конъли и явно е добавена в сборника, защото не е с размера на роман. Поредицата с Чарли Паркър е крими с хорър елементи. Героят е частен детектив, изгубил семейството си, убито от психопат, който е персонаж в първите романи за Паркър. В съвременните криминалета не може без герои, които да създават и по-забавна атмосфера. Това са хомосексуалните Луис и Ейнджъл, които са двойка в живота и дейни помощници на детектива. Историята е за психопат, който е отвличал и убивал деца преди време, но къщата, в която убива, продължава да живее в мислите на участниците. Тогава се появява снимка на неизвестно момиченце.
   „Брачна постеля“. Мъж и жена. Клетви за вярност. Нейната смърт. Денят на сватбата. 
  „Среща на випуска“. След срещата на випуска, Аскит се качва в автомобила и тръгва в тъмната дъждовна нощ. След изненадваща катастрофа, нещата придобиват зловещ характер.
  „Шилингфордският хан“. Застрахователен агент отсяда в страноприемница за през нощта и там го посреща призрак.