„Нощна смяна“ на Стивън Кинг

Страхът според Стивън Кинг

1-25678765432   Обичам да говоря за Стивън Кинг, особено с хора, които имат същото усещане към произведенията му, каквото и аз. Това си е любовен призив към страха и ужасите, които дебнат на всяка крачка, стига да имаш смелост да се вгледаш в тях с широко отворени очи. Всъщност всички обсъждат страховете си всекидневно, като в повечето случаи става въпрос за куп дреболии, от които на мен ще ми се приспи. Но писател като Кинг може така да подреди нещата, че безкрайно малките подробности да се превърнат в нещо кошмарно, което лесно може да отприщи фобия или да доведе до лудост героите му.  Има още

Advertisements

„Ангелите нямат криле“ на Валентин Попов – Вотан

Куп мистериозни истории

1-36432484   Свикнах да очаквам определени неща от Валентин Попов и ги получавам, всеки път с нови изненади. Дали ще е чрез „Пепел от мрак“, „Нощта срещу ноември“ или „Брод през световете“, чувството на удовлетвореност се появява неусетно и ме изпълва изцяло. В „Ангелите нямат криле“ („Гаяна“, 2017) отново има великолепни истории, пропити от ужас, човещина и магия. Сякаш тези три стълба на човешкия разсъдък се вплитат един в друг и изграждат някакъв чудноват свят, в който обстоятелствата може да са по-скоро фантастични, но усещанията са съвсем действителни.  Има още

„Трансформации“ на Благой Д. Иванов

Свят, пълен със страхове и капани

1-212496_b   Преди време подобни разкази от български автори излизаха само в антологии, списания и т.н. Друго си е авторски сборник, който да ти предложи по-широк поглед към творчеството на определен писател. В последните години започнаха да излизат такива, но в повечето случаи бяха „скрити“ от широката аудитория. Сега е пределно ясно, че ситуацията се е променила. Всъщност бяхме свидетели на „тъмни векове“ в жанровата литература на наша почва, макар че самите автори не са преставали да пишат и публикуват предимно в онлайн пространството. Това показва и „Трансформации“ („Orange Books“, 2018) на Благой Д. Иванов – разкази, писани в последните двайсет години.  Има още

„Нощни птици“ – антология

Разкази, вдъхновени от картини

1-207713_b   Много ми харесва идеята за написване на разкази, вдъхновени от картини на художник. До сега не ми беше хрумвало да се поинтересувам точно от Едуард Хопър и неговото творчество, което показва колко съм далеч от картините му. Три-четири ми допадат като усещане, но това е всичко, което харесвам от видяното в сайта на музея. Все пак не е трудно човек да вникне в подробностите и да намери истории зад картините. Парадоксално, но колкото по-обикновена е изобразената сцена, толкова повече смисъл може да се вложи в нея. Образите пробуждат много асоциации и един добър писател или режисьор съвсем спокойно може да развихри въображението си.  Има още

„Белязани лебеди“ на Елена Павлова

Сборник от мрак и мистерии

 1-245876543-001  От време на време подхващам някой сборник с хорър разкази и се потапям сред черните краски на живота. Измислени, вдъхновени… Всеки си дава сметка, че светът е шарен и хората не са само цветя, които можеш да помиришеш и да дариш с усмивка, защото така би ти станало приятно. Има неща, които не се приемат лесно и затова е най-сигурно да ги затвориш на тайно място в съзнанието си и да се опиташ да ги забравиш. Каква наглост е обаче някой писател да започне да се рови именно в тези отпадни реалности, за да твори изкуство! Страхът се връща и те обзема постепенно, докато не започнеш да трепериш неудържимо.  Има още

„Диктати“ на Левенте Кирай

Диктати – вечното посегателство над свободата

1-1567654   Достатъчно е да се огледаш, за да разпознаеш невидимата сила на агресията, която допълва откъслечната идея за свобода във всеки от нас. Но има граница, и тя е във възприятията. Човек осъзнава или не осъзнава как се движи светът, а това предопределя психологическата му настройка. Кирай може би не е толкова страшен, ако приемем „нормалността“ в сюжетите му, но често заплахата е скрита зад страха от това да се почувстваш победен, да се определиш като роб на някаква сила, която повлиява усещанията ти за реално. „Диктати“ („Ерго“, 2015, с превод на Мартин Христов) е като тремор, прикрит зад невзрачен тик. Резултатът е усещане за неправди навсякъде около теб.  Има още

„Фалшивата брада на Дядо Коледа“ на Тери Пратчет

Забавни истории с Дядо Коледа, и не само

1-210932_b   И Дядо Коледа си има проблеми, особено в графство Коравчакъл, и по-точно – в Блекбъри, едно не толкова интересно и известно за съседите им място, но напълно необикновено за читателите. Казано с няколко думи: ако Тери Пратчет замисли нещо, то придобива магически свойства и тръгва из света да забавлява хората. В доброто дело е намесена и Лин Пратчет, която помага всичко да придобие напълно завършен вид. Тази красива книга е предназначена за деца, но едва ли някой любител на сър Тери би я пропуснал. Аз обичам шантави истории, така че Коледа или не, ще се повеселя на гърба на почти реалния старец. „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ („Прозорец“, 2017, с превод на Светлана Комогорова – Комата) всъщност е сборник с кратки разкази, поели от коледния дух, но с вълшебното свойство да приличат на други, не толкова коледни истории.  Има още

„Нощно дежурство“ на Нели Цветкова

На докторите грешките са на два метра под земята

1-164335543   Когато стане въпрос за хорър, гледам редовно да си доставям поредната порция. Макар у нас хорър да се чете по-малко, при мен никога не е стоял въпросът да си зарежа любимия жанр заради тенденциите на книжния пазар. Винаги съм намирал и ще намирам какво да чета, както съм го правил през последните повече от трийсет години. Всъщност не познавам Нели Цветкова достатъчно добре, но пък се запознах с разказите ѝ в „Нощно дежурство“ („Гаяна“, 2015). Малката книжка съдържа 13 кратки разказа, обединени от темата за болницата и страхотиите, които могат да се случат в нея по тъмно.  Има още

„Нощно острие“ на Бранимир Събев

Нова среща със злокобното и фантазията

1-35124281   То е ясно, че съм ненаситен, когато стане въпрос за жанрови разкази. Докато реката от илюзии тече, все ще съм на първа линия и ще се надигам на пръсти, само и само да зърна през оградата от въображение поредните магически писания. А това все пак е Бранимир Събев, чиито сборници очаквам с вълнение и респект. „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, „Пустинния скорпион“ и „Априлска жътва“ лесно се намърдаха в съзнанието ми, без много усилия. „Нощно острие“ („Гаяна“, 2017) не пада по-долу и ни потапя в светове, възможни за посещаване само чрез разказите и дивото въображение.  Има още

„Разкази за родината“ на Дмитрий Глуховски

За политиката, Родината и руската съвест

1-207124_b   Не разбирам от политика. Хм, по-скоро политиката не разбира от мен. Едно време, когато всячески се опитвах да си обясня тази дума, ми ставаше все по-тъжно и все по-тъжно. Така ставаше, защото си представях политиците като стожери на разума и справедливостта. Светът обаче никак не се интересуваше от моето мнение (а и от доста други) и произвеждаше едни други политици, от които съвсем ми се „разкисваше“ настроението. Нищо ново под небето. В „Разкази за родината“ („Сиела“, 2017, с превод на Васил Велчев) има много от това, за което всички говорят и се подсмихват, все едно четат виц.  Има още

„Приятелите умират заедно“ на Иво Христов

Разкази за мрак и изпитания

1-203563_b   Човек винаги търси и намира причина да чете някоя книга. Докато при популярните, за които говорят много хора, доста често е в сила „дай да видя какво пък толкова я хвалят и харесват“, останалите книги трябва да печелят всеки един от читателите си поотделно. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е въздействащата предна корица. Второто е краткия текст на задната, че сборникът е писан от тринайсетгодишно момче, животът на което е постоянна борба и опити да свикне с всичко онова, което му се случва. Ако литературата го е вдъхновила да пише, упоритостта и търпението могат да го научат да бъде по-прецизен в поднасянето на текстовете.  Има още

„Концерт в памет на един ангел“ на Ерик-Еманюел Шмит

Разкази за признания и изкупление

1-158107_b   Не знам как се пише за подобни книги. „Концерт в памет на един ангел“ („Леге Артис“, 2011, с превод на Зорница Китинска) носи онази невероятна идейност, от която всеки читател би извлякъл свой смисъл, без да се налага да работи с литературни внушения и категории. Тези разкази не носят никакъв интелектуален потенциал, нито принуждават да ги осмисляш дни наред. Но пък има толкова драматични обрати, че в един момент се чудиш как участниците преодоляват вътрешните си катаклизми, без съвсем да изгубят ума си.  Има още

„Птиците“ на Дафни дю Морие

Когато животът и въображението се сливат

1-199269_b   Не знам защо си мислех, че Дафни дю Морие не е за мен. Не съм чувал да се шуми около нея, нито ми беше препоръчвана допреди няколко месеца. За сравнително кратко време се появиха цели три нейни книги. Бяха доста дълго време пред очите ми, без да проявя някакъв интерес към тях. Трябва да спомена, че обожавам странните истории, които правят живота по-интересен и непредсказуем. През ръцете ми са минавали какви ли не необикновени текстове, но винаги съм готов за нещо, което отново да ме стресира и разбуди. Ето че сборникът „Птиците“ („Лабиринт“, 2016, с превод на Мариана Шипковенска, Емилия Л. Масларова и Олег Димитров) ми беше препоръчан и трайно се настани в съзнанието ми.  Има още

„Щастливите хора“ на Любомир Николов

Щастливите хора и една неразумна действителност

1-204383_b   Ако кажа, че бих прочел всички книги, които носят подобно заглавие, ще ме изкарате невменяем. Кой се отказва от драмите и насилието, които обитават почти всяка една художествена книга? Просто трябва да поемаш повече от драмите на живота, а литературата е наистина верен източник на емоции. „Щастливите хора“ („Сиела“, 2016) обаче не е постна и лигава (извинявам се за силната дума!), а влече със себе си едни чудеса от идеи и алтернативи, от които много писатели ще се засрамят и нищо чудно да прекопират нещо или просто да се захванат с нещо друго. Точно такива сборници с „естествени“ (тази дума си е съвсем точна!) текстове създават нуждата от четене и човек започва да намира във все повече неща смисъл и идеи за себе си.  Има още

„Сбъдващия мечти“ на Адриан Лазаровски

За онова, което ни плаши

1-123456654   Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи“ и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия  и съществува на много нива в литературата.  Има още