„Звезда на севера“ на Д. Б. Джон

Под знамената на режима

1-222156_b

   Когато попадна на нещо за Северна Корея, винаги проявявам интерес. Гледал съм документални филми, чел съм статии, репортажи и някои книги, но никога не ми е било достатъчно. Може би защото информацията от тази затворена държава често е придружавана от неизяснени факти и допълнителни въпроси. С респект прочетох „Синът на управителя на сиропиталището“ на Адам Джонсън, която така и не се изличи от съзнанието ми. Дойде ред и на „Звезда на севера“ („Рива“, 2019, с превод на Михаил Григоров) – роман под формата на шпионски трилър, написан след доста проучвания и посещение на автора в страната. Всъщност не оцених толкова шпионската част, свързана със САЩ и техните интереси, колкото драматичните сцени в самата Северна Корея. Отчасти можем да си представим какво се случва в една държава, която се ръководи от репресивен режим, но понякога дори въображението не може да се справи с всичко. Фактите говорят, че семейство Ким продължава да управлява и никой не знае кога ще приключи всичко, за разлика от други режими, вече част от миналото. Знаем за Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и т. н., но в Северна Корея всичко е наред, ако говорим за дълголетността на режима. В този роман има много от онова, което всеки би определил като почти нереално. Всъщност си е тъжна констатация, че и днес има от какво да се притесняваме, когато всичко би трябвало да е наред. Злото винаги е готово да се разбуди някъде по света и никой не е готов за последствията.

Има още

„Пазарен ден“ на Пал Завада

Тълпата и падението

1-226395_b

   Има периоди в човешката история, от които ни хваща срам, като Ловът на вещици и агресията към определена група хора по време на война. Това човешко падение продължава да стои като обица на ухото, но въпреки всичко все още се повтаря в различни части на земното кълбо, независимо от опитите да бъде ликвидирано като остатък от по-неразумни времена. „Пазарен ден“ („Рива“, 2020, с превод на Адриана Петкова) е като символ на падението от периода на „комунистическото нашествие“ след Втората световна война, когато държави от централна и източна Европа започват да живеят под похлупака на СССР. Книгата на Пал Завада проследява първите години на Унгария в новата реалност, която бавно, но сигурно преобръща живота на местното население. Фиктивно място, фиктивни герои, както е изписано на корицата, но реални събития, тежащи като дамга с невероятните ексцесии, събудени от тежестта на промените, и отчаяни хора, търсещи причина за своето нещастие. От освободените концентрационни лагери хиляди оцелели евреи се завръщат по родните си места, за да започнат отначало, но някои са посрещнати хладно и с много резерви. Някъде все още се вихри омраза, наследила разрушената психика от режима на Хитлер. Случва се нещо потресаващо, което напомня на безумие, при все че съществува чрез липсата на всякаква логика. Пал Завада не прави изложение в романа си, той използва обикновен човек, чийто обикновен живот се претворява в несекващ вой на търсещият истината.

Има още

„Татуировчикът на Аушвиц“ на Хедър Морис

Война и любов

2019-08-01 07.44.35   Мнението ми за тази книга се оказа нееднозначно, макар съвсем ясно да говори за едно трагично време, когато войната е определяла стойностите на човешкия живот. В края на книгата е споменато откъде идва историята и какво е вдъхновило написването ѝ, така че да онагледява напълно идеята на Хедър Морис, но въпреки това усещането за стойност малко се губи. Честото маркиране на определени събития и факти, без да се акцентира върху причината за тях, създава празнота, макар това да е лична история и да не цели изящество и пълнота. Ако човек е решил да прочете книгата, трябва да познава доста добре тази част от събитията, за да се включи в действието. „Татуировчикът на Аушвиц“ („Рива“, 2019, с превод на Маргарита Дограмаджиян) явно не цели мащабност, а просто се опитва да разкаже една история за съхранението на ценностите, без които можем да загубим себе си.  Има още