„Странните преживелици на един пощальон“ на Дени Терио

Поетичната любов на Билодо

   Към книгата ме привлече игривото заглавие, макар да съм сигурен, че повечето книги на „Лист“ ще ми допаднат, основно заради добрата селекция, и в един момент ще съм ги прочел. В тази история има романтика, поезия и драма, но не е от типа претенциозни и дълги саги за вечните въпроси и отговори, които любовта предлага. Почти шеговито, краткият роман се впуска в едно щуро приключение, за да разнообрази живота на пощальона Билодо, намерил бързо своето призвание в света на писмената комуникация. Сред тази своеобразна идилия, за зла участ… или пък не, нашият герой си е измислил начин да разнообрази битието си с не толкова легални прийоми, т.е. съвсем „невинно“ и добронамерено наднича в личния живот на непознатите, отваряйки писмата им преди да ги пусне в пощенските кутии. Идеята на Дени Терио не изглежда нова, но пък е добре подплатена с необходимата за случая екстравагантност. 

„Зоро в снега“ на Паола Дзанонер

История за приятелството

   Тази книга ме изненада приятно. В нея няма дълбокомислени и проникновени неща, но създава усещане за живост, цел в живота и има силата да нахъсва тези, които търсят повече оптимизъм в свят, пълен с противоречия и печал. Това е книга за стремежите, желанията и миговете на удовлетворение от изпълнените цели. В един момент трябва да решиш накъде да поемеш и решението ще си е само твое. Ако просто попиваш желанията на околните, това няма да е напълно твоят живот, нали? „Зоро в снега“ („Арка“, 2016, с превод на Тонина Манфреди) е книга за човека и кучето, за тяхната привързаност, щастливите моменти, които споделят и дългата история на едно ползотворно приятелство. 

„Луизиана спасява библиотеката“ на Емили Б. Когбърн

История за книги, храна и малко романтика

   Ето че си избрах книга, за която предварително знаех, че е чиклит и спада към онези с не особено ангажиращо съдържание. Други са заглавията, на които изобщо не бих обърнал внимание, тъй че с готовност си я приготвих за четене. Привлече ме думата „библиотека“, а „спасяване“ просто допълни чашата със сладък еликсир, която очаквах да изпия без остатък. Последва разочарование, но понякога и това се случва. „Луизиана спасява библиотеката“ („Сиела“, 2017, с превод на Емануил Томов) може да се причисли и към „кулинарната художествена литература“, както наричам книгите с гастрономически заглавия, вече превзели рафтовете на книжарниците. 

„Задръж звездите още миг“ на Кейти Хан

Утопията на един живот

   С какво да запълниш живота си, за да има смисъл? Един свят след катастрофална война, изличила от лицето на земята два континента, се променя, за да създаде правилата на една утопия. Да утолиш жаждата за живот на всеки, като му дадеш трийсет и пет години да мисли, да се развива и да бъде от полза за себе си и обществото. След това е готов да създаде семейство и да се отдаде на мечтите си, подготвен за всички трудности, които могат да се изпречат на пътя му. Кейти Хан е доста внимателна в преценката си и поставя само няколко условия, за да създаде такава утопия. Всичко изглежда идеално и добре планирано. 

„Мостовете на Медисън“ на Робърт Джеймс Уолър

Мостовете, които влюбват

   Няма лошо, че на човек му се приисква от време на време да прочете някоя любовна история, дори тя да преповтаря все същите сюжети от стотици години. Някои подобни книги просто са се сраснали с поколения читатели и се дават за пример на следващите. Тази не е точно такава, но привлича неудържимо към себе си, заради откровеността на изказа и простичките си внушения. Куп хора ще си спомнят филма, други ще си спомнят за първият си досег с нея преди години, на по-крехка възраст. Но едва ли някой може да обясни защо една толкова обикновена история, появила се на бял свят през 1992 година, не може да бъде пренебрегвана. „Мостовете на Медисън“ („Лабиринт“, 2014, с превод на Емилия Л. Масларова) е като платно с ярки краски, в които няма кой знае какви скрити послания, нито нов подход на изпълнение. 

„Бруклин“ на Колм Тойбин

Кръстопътищата на живота

   Подскачането из жанровете може да е много ободряващо за ума. Случва ми се често и гледам да се настроя подобаващо за поредната книга. „Бруклин“ („ICU“, с превод на Бистра Андреева) ме завари точно в такава ситуация, когато в главата ми витаеха повече хорър и фантастични сюжети. Реалността се беше сгушила в един ъгъл, очаквайки да ѝ обърна внимание. Затова и книгата на Колм Тойбин се вля в мен като свежа глътка, сякаш очаквана от години. Животът, пътуването и изпитанията, на които е подложена ирландката Ейлиш Лейси, направиха необходимото, за да премина моста на промяната. 

„От утре почвам нов живот!“ на Жил Льогардиние

   Премеждията и щуротиите на Жули Турнел

      „От утре започвам нов живот!“ („Хермес“, 2015, с превод на Анета Илиева Тошева) си е забавен чиклит, от която и страна да се погледне. Реших да я чета заради интересната корица и сюжета, който подсказва недвусмислено, че става въпрос за една щура млада жена и нейните опити да се опълчи на скучния си живот. Разбира се, очаквах и традиционните женски монолози и вайкания, типични за жанра, но все пак се захванах с нея и я изчетох с любопитство. Едва ли в бъдеще ще наблягам на подобна литература, но ми стана интересно заради самия автор, който е мъж, заел се с нелеката задача да се порови в женските работи. Е, прочетох я, тъй че е ред да си кажа мнението.

„12 ЛЮБОВНИ РАЗКАЗА“ НА ИВАН МАРКОВ

Причудливите проявления на любовта

   „ …когато хората не знаят кои чувства как се казват,

когато не знаят имената им, остават неразбрани или

се опитват да ги обяснят със случки. После пак

остават неразбрани, но поне са се опитали да назоват

чувството. Нещо такова: да определят цвета му.“

   Да разказваш за любов е колкото лесно, толкова и трудно. В тези разкази намерих солидни доказателства за теорията, че любовта никога не идва по желание, нито пък е свежа ябълка, която сама чака някой да я откъсне и опита. „12 любовни разказа“ е причудлива смесица от реални и нереални чувства, онези, от които ни засърбява и не знаем как да подходим към тях. Всеки разказ е изненада – магия, поднесена с чудновата подправка, която никога не сме вкусвали. Поне за мен е така. Събитията в началото сякаш ни поставят в небрано лозе – без предисловие, без подготовка; усещането е като при призрачно проявление: завесата се вдига и героите, без излишни притеснения, че са разкрити, продължават да играят ролята, отредена им от автора. Липсващото начало си остава скрито, забулено и ненужно. Диалозите са в по-голямата си част маркиращи, без да носят определен заряд, сякаш героите разговарят само с очите си. На моменти конструкцията е неясна и слепена с невидимо лепило. Но така всичко изглежда загадъчно и притегателно – работено е с мисъл.

   Разказите са без имена, обозначени само по този начин: криминален любовен разказ, приказен любовен разказ, приключенски, празничен и т.н. Първият е пределно изненадващ – докато читателят очаква някаква завързана история с престъпление, авторът постила килим от изненадващи отношения и дълбае в съвсем друга посока, докато не поднесе съвсем необикновен край. За мен този разказ си беше достатъчно добро въведение, за да се втурна към следващите. Затегнете коланите, както се казва.

   Хареса ми „Трогателен любовен разказ“, действието на който се развива в дом за възрастни хора. „Най-обикновен любовен разказ“ пленява с абсурдността си, повеждайки отчаяните към билетната каса за пропуск, който дава легален достъп до самоубийство. Да, изглежда най-често сме разочаровани от любовта и живота си – обикновено това ни се случва, докато не навъртим достатъчно епизоди от собствения си сериал. В „Празничен любовен разказ“ 200-килограмовата свиня Елиза очаква коледните празници, отнесена в спомени, които ѝ навяват тъга, и таи надежда за среща със своя възлюбен. „Песимистичен любовен разказ“ ни запознава с хората, които търсят себе си в другите – препратка към допирните точки в характерите на двойките влюбени. Тук идеята за „пасване“ е предадена с любопитен буквализъм. „Природозащитен любовен разказ“ можем да поставим и в категорията „казуси“, поради спецификата на проблемите, които разглежда: как възприемат животните любовта, която им даваме. „Международен любовен разказ“ се заиграва със снимките, на които случайно сме заснети и как – все така случайно – може да ни се случи една необичайна любов. „Музикантски любовен разказ“ ни пренася сред трепетите на младежката любов.

   Иван Марков е написал доста необичайна книга. Иде ми да сравня разказите му с картините на Дали. А дали гледам в правилната посока? Някои прочетох бързо, други ги размотавах до час и повече – но не от отегчение, а от странното въздействие, което носят. Това е любовта, драги мои. Магията я има, и точно тя не позволява да се постави точно определение на това необикновено чувство. Празникът на влюбените може да е само в един ден, но ще е добре да запазите приятното чувство и на следващия. И на следващия, и следващия… Любов.

Оценка от мен: 4.1 / 5

Друго ревю:

Книголандия

Аз чета