Ако Адът ти дойде на гости
Колкото и книги да съм прочел, все ще съм изненадан. Това му е хубавото да не се ограничаваш и постоянно да си на позиция за нещо различно. Всъщност повечето теми вече са разработени, само от време на време тук-там се появява така наречения от мен „особен поглед“, докато се акцентира върху познати сцени. У нас сме свикнали да черпим от купищата съвременна българска литература и оставяме жанровата на самотек. Затова не е чудно, че тя се развива прекалено бавно и стои някак в подножието, макар от време на време да има спорадични изблици. На мен не ми се чака „избухването“, затова ровя да намеря нещо интересно. Има още
Човек винаги търси и намира причина да чете някоя книга. Докато при популярните, за които говорят много хора, доста често е в сила „дай да видя какво пък толкова я хвалят и харесват“, останалите книги трябва да печелят всеки един от читателите си поотделно. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е въздействащата предна корица. Второто е краткия текст на задната, че сборникът е писан от тринайсетгодишно момче, животът на което е постоянна борба и опити да свикне с всичко онова, което му се случва. Ако литературата го е вдъхновила да пише, упоритостта и търпението могат да го научат да бъде по-прецизен в поднасянето на текстовете. 
Не ми се случва често да попадам на книга от български автор, която да избягва умозаключения за живота, вселената и всичко останало и да е натъпкана с достатъчно действие, за да държи в напрежение от началото до края. Димитър Запрянов се е заел с нелеката задача претвори Ад, Рай и Чистилище, които да не се припокриват особено с казаното в Библията, или поне да не копират основните догми в Християнството. Това си е фентъзи, да, но е изумително как от едни не особено убедителни истории за Бог, ангели и останалите от антуража, може да се напише хубава история с много действие и интересни приключения. „Кръстопът“ (Самиздат, 2016) се сборва съвсем достойно с традициите в жанра и внася доста свежест като сюжет и пълнокръвни герои. 
Книжен Петър 