Въпрос на оцеляване

Спомням си, че преди почти осем години харесах „Кутия за птици“. Книгата вървеше гладко, мистерията попи почти изцяло в ума ми и даде надежда за добро продължение. Малерман ми стана много любопитен автор, не само заради необичайния подход към историите, но и заради самите идеи. Въпросът дали краят на книгите му ми носят достатъчно удовлетворение, се реши веднага след „Гоблин“, „Червеното пиано“ и „Къщата на езерното дъно“. Всяка една история ме удовлетворяваше и не намирах причина да му се сърдя. Мистериите са склонни да се запазват и след края, така че легендата да остане някак стабилна и непокътната. Естествено, надявах се „Малори“ („Сиела, 2020, с превод на Паулина Мичева) да направи „големия скок“ и да прогледна истински зад настоящата мистерия. Кои всъщност са тези „същества“ и защо създават усещането за образи извън времето и пространството? Колкото е неясно всичко, толкова повече въображението и знанията на читателите се впускат в предположения и търсене на препратки към изумителни природни закони. Представите ми стигнаха доста далеч, макар действието на продължението да ставаше все по-мудно и безперспективно, което ме накара да намразя не един персонаж.