„ПЛАЖЕН МАСАЖ“ НА СВЕН ЛИНДСЕН

Една лятна история от Гьотеборг до Слънчев бряг

   От време на време ми се четат леки и разпускащи книги, а „Плажен масаж“ е именно такава. Без да блести с особен стил и важни проникновения, тя се намести добре в претрупаното ми ежедневие. Появи се и възможност да напиша кратък текст за корицата ѝ, който да послужи като ориентир за читателите. Смятам, че първият ми опит в тази насока е задоволителен. Дали съм се справил обаче, могат да кажат самите читатели. Всъщност първоначалния текст е доста по-дълъг – ревю, което написах след прочита на книгата.

Това е кратка и свежа история за Свен, изгубил без време любовта си в Швеция. Раздялата с приятелката му Ения преди сватбата го потиска, а последвалите опити да пише разкази, се провалят от липсата на практика. Споделените алкохолни сбирки с приятелите Ян и Берт са някакъв вид спасение, но не довеждат до удовлетворителни резултати. Самият алкохол и телевизията се превръщат в заместител на любимата жена. Един навременен въпрос се промъква в съзнанието му: До кога ще я кара така? В този момент осъзнава, че почти е преживял раздялата.

  През една мързелива неделя, той случайно попада на небрежно захвърлена брошура, рекламираща летен курорт. Трите вълшебни думи: храна, алкохол и купон остават неизличими в съзнанието му. Последвалото търсене на клипове от Слънчев бряг, възвръща изгубената му страст към живота. Решението идва лесно – заминава за България.

   Свен Линдсен изгражда историята си, като пише част от нея в първо лице, а останалото – в трето. Това е подход, който носи след себе си интересна визия на произведението и създава усещането, че читателят е допуснат до вътрешния свят на героя, като същевременно се чувства една непредубеденост към личните страсти – излизането от собствената личност осветлява адекватно самата обстановка, в която се развива действието.

   Всъщност това е една красива история за любов, поставена на сцената на един от най-известните ни курорти по черноморието, познат на чужденците главно с алкохолните и плътски оргии. На фона на тази нелицеприятна обстановка, избуява красотата на една търсена и спечелена любов, на готините улични музиканти, на красивите жени, на вежливия персонал в хотелите.

   Една положителна оценка за България никога не е излишна, когато е предадена с чувство и страст от един странник, дошъл просто да свали негативната енергия от себе си. Останах с добри впечатления от тази разтоварваща лятна история.

Лична оценка от мен: 3.6 / 5

Advertisements

"БРЯГ НА КАМЕННИТЕ СЪРЦА" НА АДИ СПАСОВА

Книга за разюзданата българска душа
   Не мога да опиша точно какво е съдържанието на тази книга. Идват ми какви ли не мисли, напластени обилно с човешка пот, хормони, сексуални трикове и части от анатомията. Едва ли някой, посегнал да отвори това томче, може да почувства предварително какво го очаква, гледайки корицата и заглавието.
  
  „Бряг на каменните сърца“ е сборник с разкази, разтварящ за втори път „желязната завеса“ пред зажаднелия за свобода нашенец. Бих казал, че това е една от малкото книги, които не се опитват да прикрият героите си зад напудрен поетичен мироглед, а смело навлизат в блатото, за да разгледат живота отблизо. Да, има трепети и свити сърца, но те извират от слабите и неуверени персонажи. Богатият език и разюзданите страсти сред страниците могат да сломят не една нежна душа, така че внимавайте с поетата доза. Смехът и забавлението са само част от емоциите, които може да изпитате.
   Още в самото начало Миро Секса нажежава обстановката с яката си ръка, способна да задоволява любовните му апетити. „Историята на първата любов“ е точно тази нишка, която трябва да ви отведе сред познатото, но скрито от другите, лично пространство. Следват цяла палитра от образи на пияници, сводници, проститутки и крехки тийнейджърки, горящи от желание да задоволят по всякакъв начин изригващата си похот.
   Точно на 162-ра страница трябва да намалите скоростта, защото следва една трогателна  съвременна приказка, дала името на сборника. Точно тази история спечели петата звездичка.
    Аз изживях младите си години точно през периода, в който българската сексуална революция си проправи път сред подрастващите и студентите, и имам пълна представа за нещата, описани тук. Имам сантименти, както се казва.
    Аз съм изключително доволен от тази книга. Знам, че изразните средства и случки в нея не могат да говорят за особена култура и не са пример за подражание, но пък могат да ни подскажат какви хора да бъдем самите ние. Искрени поздравления за Ади Спасова.
Други ревюта:

"ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК" НА СЕЛИНА АНГЕЛОВА

Онова, което се случва в разкъсаното време


   Преди месец си бях обещал да пробвам най-различни книги, с мисълта да отсея онези, които реално мога да почувствам като любими. Този тест трябваше да ми покаже докъде се простират жанровите ми предпочитания и да сортира в някакъв ред читателските ми апетити. Знам единствено, че поезията не може да пробуди адекватно възприятията ми, въпреки че красивата проза с ненатрапващи се поетични нишки, ме кара да тръпна отвътре. В Goodreads може да видите цялата палитра от жанрови вариации, с които смятам да се занимая в близките няколко години. Някои книги просто няма да прочета, други ще ще чакат реда си, изпреварени от нови в списъка. Но съм сигурен в едно: ще попадам на такива, които няма да мога да разбера изцяло, няма да мога да възприема като обогатяващи ме душевно и интелектуално.
   „Пясъчен часовник“ е точно от тези – книга на вихрещи се страсти, хаос от ситуации, които се блъскат безразборно една в друга и така и не успяват да запалят редовия читател в мен. Търсих специалните нишки, които да навържат страниците в единен текст (като роман?), но не би.
    Всъщност нещата не са толкова зле. Има някаква адекватност тук. Да видим…
   Историята подхваща две жени и ги подхвърля из страниците като излишен багаж. Те са неспособни да сдържат страстите си, понесени от кризата в собствените си умове. В тях бушува сексуална ярост (психичен проблем?), която ги събира и разделя физически, но никога душевно. Те са способни да изпитват чувствена наслада, ревност и неутолима страст; водят непрестанни битки със себе си и околните.
   Поезията е навсякъде – лее се на големи и тлъсти порции, понякога механично обезкостена, друг път с тежки прозаични налепи. Времето тече с различна скорост, проядено от безброй любови и разлъки, напудрени от женска нетактичност. Представете си филмова лента, от която с ножичка са изрязани прелюдиите към сцените.
   Странен роман – без видим сюжет, съграден сякаш от нищото. Всъщност това е опит да се сътвори нещо различно, нещо тотално ново, което не робува на жанровите ограничения. Видях някои силни моменти.
   Поздравявам Селина Ангелова за смелостта да експериментира.