„Капка испанска кръв“ на Милош Църнянски

Фаталната Лола Монтес

   Един прекрасен подарък и книгата на Църнянски се приюти вкъщи, за да ме запознае с неизвестна за мен част от европейската история. Бих казал, че всяка любопитна трактовка на историческо събитие ми е безкрайно интересна. Тази дори е интригуваща, защото представя реални личности в един особен период, когато промяната е неизбежна и бедите идват независимо от дребните междуособици и човешките желания. Все пак в центъра стои истинска жена, която безброй мъже, дори кралски особи, неизменно забелязват и попадат в капана на нейното очарование. „Капка испанска кръв“ („СОНМ“, 2021, с превод на Рада Шарланджиева) е съвършената книга за любов и интриги – дива, неподвластна на внимателен прочит и толкова убедителна, че прилича повече на прекалено голям сладкиш. Твърде различна от гледна точка на съвремието ни, но далеч по-искрена и правдоподобна. Неизвестно защо книгата, излязла в подлистник през 1932 година, „възкръсва“ за живот едва през 1970-а. Но това сега не е толкова важно. Важна е историята, а тя ни е оставила една пленителна и завладяваща книга за жертвите на чувствата и непосилните за човешкото око прелести, въплътени в Лола Монтес.

„Франция – Изход“ на Велко Караиванов

Свободата, която виждаме

 Може би нямаше да прочета тази книга, защото избирам от стотици, които ден след ден постъпват в книжарницата. Но в този ден видях друг да я прелиства и последвах примера. Корицата ми въздейства като съновидение, заглавието ми говореше за някаква драматична ситуация, от която няма лесно измъкване. Двете думи са раздалечени, сякаш изобразяват две крайности. Някаква интуиция ми говореше, че тук се срещат илюзията и мечтата, едновременно единни и разделени. „Франция – Изход“ („СОНМ“, 2021) е с познат сюжет, но претворен през призмата на идеологиите и превратностите на съдбата, притиснали в своята хватка цяла епоха на разделение и отчуждение. Езикът се оказа брилянтен, богат и многоизмерен, наситен с образи, които се наслагват един върху друг като есенни листа, но оставят място и за стъпките на героите. Бавното четене не само ми достави удоволствие, но и ме предпази от пренасищане. Не съм си представял нещата от този ъгъл и ми беше безкрайно интересно да надникна в драмите на това семейство.

„Хана“ на Алена Морнщайнова

Война и съдба

   Може би трябва да е тъжно, защото истината е тъжна. Но, както в много други истории, и тази трябва да премине през палитрата на всички емоции. Нормално е да искаш тежестта на тъгата да бъде отмита и светът отново да предложи щастието на представите и въжделенията, но често пъти точно тези ръждиви осколки, заседнали в подсъзнанието, от време на време трябва да напомнят за времената на невероятни трагедии и скръб. Трябва да познаваме тъгата и страданието, за да познаем и щастието. И точно тази история е важна, защото поставя на изпитание ума и сърцето. „Хана“ („Сонм“, 2019, с превод на Добромир Григоров) е един от онези „деструктивни“ романи за войната, които оголват раните и разпръскват вонята от загнилото минало, могат да втрещяват и замислят, да преодоляват поколения и поколения през времето, за да ни предпазят от същите грешки.