„Островът на Немия“ на Гуидо Сгардоли

Сага за живота

1-224520_b

   Преди пет години четох една малка книга на Гуидо Сгардоли, част от популярна хорър поредица за деца. Оказа се, че този автор има далеч по мащабни проекти, от които е и семейната сага за бившия моряк Арне Бьорнебу и неговите потомци. Макар „Островът на Немия“ („Емас“, 2020, с превод на Вера Петрова) да има структурата на типична сага, описваща родовите връзки и взаимоотношения на няколко поколения, по смисъл е книга за млади читатели. Днес вероятно малко младежи проявяват интерес към предците си, които не са били част от живота им, рядко разгръщат стари албуми с пожълтели снимки и не разпитват за отдавна изгубените си прародители, станали причина самите те да съществуват. Сто и петдесет години назад е достатъчно дълъг период, за да прекъсне всякакви спомени и интерес, още повече когато модерните технологии са заели цялото пространство и мисли на бъдещите родители. Сякаш всичко преди тяхното раждане е просто част от легенда и престава да съществува веднага щом фокусът се измести в друга посока. Тази книга обаче не е за спомените и бледите откъслеци мъгла, загубени през годините, а за живата и въздействаща природа на човешкото единение, неподвластно на времето и обстоятелствата.

Има още

„Сянката на щуреца“ на Юлия Спиридонова

Въпросите на порастването

1-232997_b

   От доста време гледам към книгите на Юлия Спиридонова и реших, че е време да прочета една. Интересното заглавие и сюжет веднага ме насочиха към „Сянката на щуреца“ („Кръгозор“, 2022) – едновременно забавна и сериозна, каквото е и всяко порастване, дългото лутане из човешките емоции и страсти, намиране на смисъл в живота сред неговите превратности. Изумително е колко препятствия може да срещне човек докато търси „своя начин“ и място за осъществяване на желанията си. Какво е да имаш смелост, самочувствие, приятели… Важното е, че всяко следващо поколение е различно, носи своя „окраска“ и онзи свеж полъх, без който бъдещето би било мъгла от еднаквост и безразличие. В тази книга вълшебството на младостта се сблъсква с наистина голям проблем, грозен белег за съвременното общество, и достатъчно сериозен, за да му обърнем подобаващо внимание. Бих казал, че е наистина важна книга, която със сигурност ще привлече интереса и на възрастната аудитория. Тя е зов за диалог между поколенията и ако проявим съответното разбиране, можем да постигнем наистина много.

Има още

„Пакс. Пътят към дома“ на Сара Пенипакър

В търсене на себе си

   Измина доста време, откакто прочетох първата книга за Пакс и Питър, но красивата и малко тъжна история не изчезна сред купищата други книги, на които се насладих оттогава насам. Това прави от „Пакс“ прекрасна и значима, солиден спомен, който продължава да се завръща след поредните споделени впечатления от нея с бъдещи читатели. Несравнима е представата за двата различни свята – на хора и диви животни. Постепенно те се събират в една цялостна картина и човек осъзнава, че всъщност имат доста допирни точки. Препоръките ми бяха насочени предимно към деца, но тази история може да прозвучи убедително на всеки, стига да се чувства съпричастен с живота на всяко едно същество, независимо дали е човек или животно. Сара Пенипакър е решила приключението да продължи, с което удивителната история сякаш започва отново. „Пакс. Пътят към дома“ („Лабиринт“, 2022, с превод на Богдан Русев) припомня за раздялата на лисичето Пакс и човекът Питър. Питомното животно трябва да опознае истинския си дом – природата, а момчето – да преживее всичките си проблеми и лоши спомени и да порасне наистина. Всеки трябва да спечели щастието си, а това е достатъчно трудно и изисква сериозни решения.

Има още

„21 начина да умреш“ на Сара Енгел

Трънливият път на младостта

1-227412_b

   Първоначално си казах, че заглавието на тази книга е прекалено мрачно и навява какви ли не противоречиви мисли, особено на тийнейджърите и техните родители. Не веднъж съм се чудил как бих могъл да препоръчам книгата, защото темата практически е табу и не всеки би могъл да ме разбере правилно. Рецепти за самоубийство? Не. Резултатът от прочита трябва да е осъзнаването, че съществува проблем, а последствията са жестоки и често фатални за жертвата. „21 начина да умреш“ („Емас“, 2020, с превод на Ева Кънева) е история за психическия тормоз и хлъзгавата пътека, която води право в най-тъмните ъгълчета на съзнанието. За едната страна е просто като забавна игра, а за другата – пропадане, психически срив и повод да се случи най-лошото. Съветът към един млад човек обикновено започва с насърчение да се бори и постигне успехи, да надмине всички останали и да бъде възможно най-напред. И състезанието стартира – първо в училище, после и на работното място. Целта е изграждането на самочувствие, защото един уверен в себе си човек, който прикрива слабостите си, винаги е готов да постигне предначертаните цели. Извращаването на този процес започва с принизяването на съперника.

Има още

„Мракът идва отвътре“ на Тюра Теодора Трунста

Да бъдеш човек

1-223976_b

   Имах огромното желание да прочета някоя мрачна младежка книга, която предупреждава за трудностите в живота и често неясните очертания на бъдещето. Тийнейджърските неволи предизвикват купища въпроси, което е съвсем естествено и вероятността от грешки не само е възможна, но дори е неминуема. Как реагираш на всекидневните предизвикателства и дали си готов да осмислиш световните проблеми – неща извън теб самия, без възможност да им повлияеш? Книги като тази дава поводи да седнеш и помислиш, да се поставиш на мястото на героите и да вземеш решение. „Мракът идва отвътре“ („Емас“, 2020, с превод на Ева Кънева) е за непознатия в нас, дълбоко заровените инстинкти на човешката еволюция и трудните избори. Израстването калява и дава посока – естествен механизъм за противодействие на хаоса вътре и извън нас. Въпреки яснотата на проблематиката, първоначално сюжетът ме изненада. Тази книга действително съдържа мрак, онези моменти на безперспективност и капката отрова, която се вижда на дъното на чашата с вода. Можеш лесно да я изпиеш или да се противопоставиш на злото. Какви всъщност сме ние и кое ръководи действията ни? Ето въпроси, на които всеки би искал да знае отговора предварително.

Има още

„Новата планета“ на Мартин Вопенка

Двата свята на бъдещето

1-234580_b

   Не е трудно човек да си изгради представа за бъдещето, независимо откъде произхожда и какъв живот е живял. Посоките може да са хиляди, но винаги ще съществуват две основни категории: фаталистични и оптимистични. Сякаш първата надделява – в действителността, в киното, литературата – като първи подтик да очакваме най-лошото и да се радваме на най-дребното изпитано щастие. Разбира се, не при всички хора е така. Много просто са капсулирани в своя собствена вселена, личен рай, съществуване ден за ден, без да обръщат внимание на причина и следствие, че всяко тяхно действие или бездействие може да нанесе вреда на близкото или далечно бъдеще. „Новата планета“ („Изида“, 2022, с превод на Красимир Проданов) е роман и за двете посоки. Но тук са важни ъгълът и перспективата – как възприемаме себе си и съдбата си, дали можем да си зададем правилните въпроси и как реагираме на проблемите извън самите нас. Вопенка е предал това чрез една привидно обикновена история, разказана през погледа на едно хлапе, което мечтае като почти всички, но ще се сблъска челно с грубата действителност. Представете си технологиите на бъдещето, впрегнати в полза на човечеството, или поне тази част, която иска да забрави противоречивото си минало, да даде нов старт и да открие път към звездите и нов дом.

Има още

„Войната на таралежите“ на Братя Мормареви

Борбата за детството

1-200231_b

   Може би трябваше по-рано да си припомня книгите на Братя Мормареви. Чел съм ги по веднъж, когато бях малък и съм запомнил някои от веселите ситуации и диалози. Явно междувременно са ме привличали повече филмовите продукции, но книгите са нещо друго. Започнах препрочитането с „Васко да Гама от село Рупча“ и, естествено, се запалих наново, все едно ми бяха понесени традиционните за някогашните сладкарници паста, баничка и боза. 😁 Това е леко сантиментален епизод, който обаче никак не промени погледа ми към естествената промяна в поколенията. Ако човек се замисли, детството си е детство – винаги има борба, неуспехи и вечно избуяващи мечти. „Войната на таралежите“ („Сиела“, 2016) е още една приказка, но не само за деца, а за всички, които имат дързостта на посегнат към щастието си, независимо от постоянно прииждащите проблеми. Разбира се, тук се сблъскват мненията на родители и деца, има бурни недоволства от двете страни и последващите ги наказания, но това не спира живота и естествения път на нещата. Затова и книгите на Братя Мормареви все още имат влияние, могат да се намерят в книжарниците и всеки читател да изпита удоволствието от четенето им.

Има още

„Васко да Гама от село Рупча“ на Братя Мормареви

Морето, мечтите, приятелството

1-203650_b

   Поколенията се сменят, а годините променят перспективите и носят все нови и нови предизвикателства. Но детството си е детство и почти винаги преминава бурно, с много вълнения и битки, които трябва да развият в младите воля и достойнство. И винаги е сложно, поне докато не дойде моментът за команда „Пълен напред!“ и новоизградената личност да вземе властта над собствените си чувства, идеи и желания. Но това е прекалено сериозно… Ако става въпрос за Братя Мормареви и техните прекрасни книги за млади читатели, детството придобива вълшебна окраска, неподвластна на времето и промените. Затова никак не е чудно, че точно те се четат с незатихващ интерес и предават от родители на деца. Това са любими книги от моето детство и лесно биха се превърнали в любими на днешните деца, заради същите тези предизвикателства на живота, които не допускат бягство от приключенията. „Васко да Гама от село Рупча“ („Сиела“, 2016) има почти съвършен ореол и е чудесен пример за изпитанията и взетите решения. Дали си честен или послъгваш, дали имаш силата да превъзмогнеш моментните трудности, да подадеш ръка на приятел и сам да изпиташ горчивината на неуспехите – това е реалността, с която трябва да се сбориш, за да постигнеш мечтите си.

Има още

„Училищни ‘убавци“ („Сбогом, дневнико!“ – книга 3) на Ненко Генов

Тревоги с престъплението

1-234664_b

   Най-малкото, което може да се случи с оформящата се прекрасна поредица, е излизането на трета книга. Това определено не е случайно, защото този тип истории привличат хлапаците, а те имат определени изисквания и настройки, които не винаги се задоволяват от четене. Не само трябва да е забавно, но и да има връзка с това, което преживяват и изпитват. Ще предупредя отново, че и героят петокласник в книгата има доста претенции към писането и четенето, но пък един дневник е прекрасно начало, макар словосъчетанието „Сбогом, дневнико!“ да не говори точно това. 😁 Ако питате мен, винаги има някакви тайни, за които е необходим по-различен подход. В „Училищни ‘убавци“ („Хермес“, 2022) ситуацията дотолкова се усложнява, че това място за споделяне отново се оказва необходимо. Представете си, че трябва да се превърнете в престъпник, за да предотвратите едни нередности в училище и имате насреща един истински такъв, способен да се прикрива толкова съвършено, че години наред почти никой да не подозира за това. Включете в уравнението романтична история и гледайте как напрежението се покачва.

Има още

„Сол при солта“ на Рута Сепетис

Бягство от съдбата

1-206847_b

   Войната може да е политика, но реалността казва, че е трагедия. А какво е по-трагично от най-голямата? Изгледах толкова много документални филми за Втората световна война и не успях да видя друго, освен безсмислие и смърт. Не, може да се каже далеч повече, но накрая резултатът не е в полза за беззащитните. Може би затова трябва да четем и гледаме, да подлагаме на изпитание най-дълбоките си чувства и усещания, за да разберем какво имаме и накъде сме се запътили. Трагедията в тази книга наистина е огромна. Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямата морска катастрофа, погълнала над 9000 души, повечето обикновени бежанци от настъпващата Червена армия. Рута Сепетис се е отнесла сериозно към този роман, макар и предназначен за широка аудитория, като внася достатъчно фактология, за да разберем и осмислим тъжните последствия. „Сол при солта“ („Сиела“, 2017, с превод на Стоянка Сербезова-Леви) може да е тъжна и лична, но може да показва и много повече от споделените истории на няколко герои. Някак не е логично да застанеш в подкрепа на едната страна във войната, защото си повлечен от отчаяна тълпа и мислите ти се лутат без посока. Опознаваш страха от първа линия и можеш само да се надяваш.

Има още

„Тук, в истинския свят“ на Сара Пенипакър

Светът на Уеър

1-228088_b

  Лесно се отварят книги, но когато се зачетеш, времето може да изостави естествената си функция и да предложи само един отрязък от действителността. Както преди време лисичето Пакс смело изследваше света, така и единайсетгодишния Уеър в тази книга проглежда през баналните инструкции на човешката вселена. „Извън е част от вътре, когато става въпрос за хора – опита се да обясни той, а после усети как лицето му пламва…“ Един миг на осъзнаване и съмнение, че все пак нещо може да не е наред във Вълшебната страна на честността. „Тук, в истинския свят“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Лидия Шведова) е история за момчето, което усеща болката на другите, люшка се между вътрешната си доброта и „новото безразсъдно аз“, но не намира причинна да се откаже от това да е сам. Да, звучи наивно, като крехка илюзия, защото дори „извън“ не всичко е честно и не винаги доброто побеждава. Затова трябва да размислиш и да прецениш къде искаш да бъдеш и какъв искаш да станеш.

Има още

„Трите ??? и Белия гроб“ на Бен Невис

Изненади на зимната ваканция

1-225642_b

   Определено имах опасения, че първите книги от поредицата, написани преди десетилетия, ще се различават коренно от по-скорошните, но те изчезнаха още с първите страници. Различните автори следват една строго установена формула, която ги превръща в едно цяло. „Трите ??? и Белия гроб“ („Авлига“, 2020, с превод на Виолета Вичева) напълно се вписва в цялата история и дори носи още повече заряд, предвид солидната младежка възраст на участниците. Питър, Юстъс и Боб съвсем не са хлапаци и нямат причини да се занимават с отминалото си детство, така че тук нещата са сериозни. Дори онзи допълнително втъкан хумор не е необходим, за да привлече към приключенията им. Затвърждавам мнението си, че идеята е прекрасна. Оттук нататък, поредицата просто трябва да набере инерция у нас и да събере достатъчно почитатели. Нерядко я препоръчвам, защото наистина си заслужава. А новото приключение крие доста изненади. Макар и не в работен екип и във ваканционно настроение, Трите ??? имат закалката на детективи и следват специфичните особености на тази професия. Действително, свободните дни са за отмора и разходки, а защо не и преход в планината. Явно най-приятни са им закътаните места, където няма навалица, а се срещат само сериозни катерачи и любители на снежните писти. Но човек трябва да е подготвен за всичко, даже за най-странните обстоятелства. Да видим…

Има още

„Трите ??? и шептящите кукли“ на Андре Минингер

Измамени и печеливши

1-221538_b

   Несъмнено поредицата „Трите ???“ има защо да бъде една от най-популярните сред младите читатели на Запад. И не само заради 55-те си години съществуване, но и заради атрактивните сюжети, които ме изненадаха приятно. Представете си трима смелчаци (в повечето случаи), които се забъркват във всевъзможни мистерии и не се отказват, макар от време на време нещата да изглеждат повече от невъзможни. Е, трябва да има и един водач като Юстъс и последната инстанция в лицето на инспектор Кота. Самата поредица наброява повече от 200 книжки, но може да се чете разбъркано. Така се и появиха у нас. Започната е от Роберт Артър, който предава щафетата на куп различни автори, един от които е Андре Минингер, написал „Трите ??? и шептящите кукли“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева). Определено поредицата е предназначена за поотрасналите деца, заради по-опасните стълкновения и наличието на реални смъртоносни опасности. Но не се плашете, защото Тримата детективи имат глави на раменете си и не са склонни да се излагат. Понякога това е трудно да се постигне, но решения винаги се намират. Ако сте смели, започвайте! Самият издател е определил граничната възраст на 10+.

Има още

„Трите ??? и Призрачният замък“ на Роберт Артър

Първи случай за тримата детективи

1-220637_b

   Тъкмо се чудех коя нова поредица да започна и си спомних за трите въпросителни. Корицата не ми говореше за някакви особени истории, освен поредната за призраци, което в един момент ме накара да се замисля дали изобщо ще ми е интересна. Но богатата информативна среда ми подсказа, че пред мен е началото на легендарна поредица за млади читатели от 60-те години. Роберт Артър е започнал нещо, което с годините се е разпростряло в цял свят и дори е заживяло собствен живот. Днес книгите наброяват внушително число, но е хубаво, че могат да се четат разбъркано. Но първата е истинското начало. „Трите ??? и Призрачният замък“ („Авлига“, 2019, с превод на Виолета Вичева) се оказа наистина солидно начало от прекрасните времена без сложни електронни джаджи и с привкус на реална мистерия. А за мен това е абсолютно удоволствие и бих приканил повече хлапета да опитат от него. И, не, не става въпрос за най-малките, защото развитието на историята подсказва, че е насочена към т.н. „Young Adult“ аудитория. Всъщност тримата детективи са около 16-годишни, което изобщо не пречи да си спечелят почитатели сред 11-13 годишните. Да видим…

Има още

„Царство от мед“ („Хрониките на Девабад“ – книга 2) на С. А. Чакраборти

Битките на низвергнатите

1-225390_b

   В началото на годината бях впечатлен, прочитайки „Град от месинг“, първата книга от поредицата на Чакраборти, преливаща от необикновени герои и приказна магия. Не съм привърженик на дългите фентъзи саги и с радост установих, че цялото величие на този свят е събрано в класическите три тома. Приключенията на Нахри ясно говореха, че целта е младежката аудитория, но в „Царство от мед“ („Ибис“, 2020, с превод на Вера Паунова) имаме колосално надграждане в характерите и минимизиране на всякакви младежки вълнения, защото действието се пренася пет години напред, а борбите за власт и свобода преминават границите на стандарта. Светът около Девабад се гордее с хиляди години история, в която са се случили прекалено много събития, търсещи своя отдушник под перото на авторката. Разбира се, минах през доста интриги и отношения, за да се потопя напълно в сюжета, но това е в плюс, мисля, след огромния скок от първата книга.

Има още