„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

1-208130_b   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки.  Има още

Advertisements

„Каравал“ на Стефани Гарбър

Из магията на най-голямото представление – Каравала

1-145676543   Напоследък често ми се случва да се заинтригувам от по-младежки книги. Дали за отмора между другите или поради някакви още по-невинни причини, се заредиха книга след книга, та до „Каравал“ на Стефани Гарбър („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева). Обикновено са някакви фантазьорски или хумористични, тъй че си имам оправдание до някаква степен. 😀 Реших да не се ограничавам, гарантирайки си спокойствие само с трилърите. Младежките книги също имат какво да кажат, стига да ги приемаш за… младежки. 🙂   Има още

„Дарла – 172 часа на Луната“ на Юхан Харстад

Завръщане на Луната… с тийнейджъри

1-208082_b   Винаги са ме привличали космическите пътувания и не се оказа трудно да се спра на „Дарла – 172 часа на Луната“ („Ергон“, 2017, с превод на Анюта Качева). Предназначен за по-младите читатели, романът се „разхожда“ и в средата на тийнейджърските представи за живота, и сред мрачните пространства на неизвестното. Всъщност идеята му се върти около нещо изключително необичайно, за което не бях чувал до този момент. Така да се каже, фантастичният елемент не е точно в пътуването до Луната (и как би могло?), а в мистерията, която се открива пред екипажа след кацането.  Има още

„Мина и тайната на магиите“ („Мина“ – трета книга) на Весела Фламбурари

Все по диви и заплетени приключения

1-204914_b   Както се случва с интересните и вълшебни книги, човек не осъзнава, че е стигнал до финала на приключението. Книжките за Мина се водят детски, но сложната постановка и многобройните основни персонажи ги поставят наравно със събратята си за възрастни. Също като в „Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“, и в „Мина и тайната на магиите“ („MBG Books“, 2017) има достатъчно опасни приключения и напрежение. Освен това поредицата се гордее с неизразимо сладък език и прекрасни мини приказчици, вмъкнати в повествованието за разкош.  Има още

„Задръж звездите още миг“ на Кейти Хан

Утопията на един живот

1-1234567877   С какво да запълниш живота си, за да има смисъл? Един свят след катастрофална война, изличила от лицето на земята два континента, се променя, за да създаде правилата на една утопия. Да утолиш жаждата за живот на всеки, като му дадеш трийсет и пет години да мисли, да се развива и да бъде от полза за себе си и обществото. След това е готов да създаде семейство и да се отдаде на мечтите си, подготвен за всички трудности, които могат да се изпречат на пътя му. Кейти Хан е доста внимателна в преценката си и поставя само няколко условия, за да създаде такава утопия. Всичко изглежда идеално и добре планирано.  Има още

„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“

Аристотел, Данте и Вселената

1-206922_b   Може да те натъжи, може да те разсмее, може да те накара да се замислиш, или пък да разбереш, че е зададен важен въпрос, на който трябва да си отговориш. Книга за Аристотел и Данте – две момчета на възрастта на почти големи хора, но които все още усещат времето, пространството и живота с очите, ума и сърцето на почти още деца. Деца на родителите си, които пък от своя страна се опитват да моделират техния свят. На петнайсет имаш куп въпроси и ги задаваш на себе си или на най-добрия си приятел. Може би е най-добрият приятел, стига да го осъзнаеш наистина, да го почувстваш и, може би, обикнеш. Почти вълшебна корица, направо магическо заглавие, което те кара да потърсиш смисъл в съдържанието.  Има още

„Ангелско нашествие“ („Penryn & the End of Days“, кн. 1) на Сюзън Ий

Войната на ангелите и хората

 1-199802_b  Явното надмощие на апокалиптичните тийн романи за вампири, върколаци и ангели придърпа доста младежи към фантазиите за необикновени връзки между митологичните същества и хората. Въпросът как така студенокръвните, примерно, правят любов, без девойката да се почувства поне малко некомфортно, не беше от съществено значение, но затова пък мечтите бяха живи и куп книги с подобна тематика изпълниха рафтовете в книжарниците. Хорър героите започнаха да изпъкват с оформени сякаш от фитнес тела, тотално напуснаха класическия си произход и населиха Земята, за да правят сечено на Брам Стокър и сие.  Има още

„Да играеш с огъня“ („Скълдъгъри Плезънт, книга 2) на Дерек Ланди

Ланди доставя още злодеи

1-1297859_b   Мина доста време, откакто прочетох първата книжка от поредицата – „Скълдъгъри Плезънт“ – и преди броени дни си припомних всички подробности, прочитайки я отново. Вече имам хъса и желанието да я довърша за два-три месеца, затова си набавих и последните пет книги, две от които са леко встрани от „потока“, но също толкова интригуващи (на първо мнение). Изненадващо Дерек Ланди реши да напише десета книга от основната линия, с което зарадва сума народ, почитатели и пристрастени към поредицата.  Има още

„Животът ми като геймър“ („Историите на Дерек“ – 5 книга) на Дженет Тажиян

Дерек се включва в маниашко състезание

1-198825_b   Дерек става все по-забавен като герой на книга, но това не е изненада, понеже поредицата, в която се перчи като основен персонаж, е една от най-хитроумните, които съм чел. Засега петата книжка – „Животът ми като геймър“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова) – е последната преведена на български, но не след дълго, надявам се, ще се появи и шестата. Дженет Тажиян не пише бързо, но за сметка на това се справя блестящо. Чакам превода с нетърпение! 🙂 Ако някой все още се чуди не съм ли пораснал достатъчно, за да чета подобни книжки, ще напомня, че най-трудно се пише за деца.  Има още

„Животът ми като смотльо“ („Историите на Дерек“ – 4 книга) на Дженет Тажиян

Дерек дава зрели обещания, но не винаги улучва в целта

1-198210_b   Време ми беше за още едно от шантавите приключения на Дерек Фалън. След доста голяма почивка, започвам приключение четири, което носи несимпатичното заглавие „Животът ми като смотльо“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова). Видях деца, които се мръщят на заглавието, случайно приятелите им да не ги помислят за смотльовци. 😀 Истината е, че точно тази книжка помага да разберем защо се случват смехотворните провали и какво преживяват аутсайдерите, макар да са си съвсем нормални хлапета.  Има още

„Библиотеката на душите“ („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, книга 3) на Рансъм Ригс

Краят на историята навлиза в мрака

1-543245   Все още не мога да се нарадвам в какви хубави издания се продават у нас книгите от трилогията на Рансъм Ригс. Виждал съм издания с меки корици, но те бледнеят пред нашите. Както при „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ и „Градът на гладните“, тук също има завидно количество странни фотографии, които дават визуална представа за места, герои и всичко останало. Освен това първата книга се сдоби с екранизация. Мен лично ми е интересно как ще се получи на голям екран третата книга – „Библиотеката на душите“ („Бард“, 2017, с превод на Юлиян Стойнов), заради мрачните краски, с които е обградена.  Има още

„Нищо“ на Яна Телер

Да намериш смисъл

1-202495_b   Какво е да намериш смисъл и дали смисълът си заслужава да бъде намерен? Това са едни много древни въпроси, преминали през цялата човешка история, за да сътворяват и разрушават, да засмиват и натъжават, да раждат идеи и да погребват мечти. Може би смисълът е само човешко творение, което се излъчва през своеобразна призма, пречупваща битието и съзнанието ни. Защо ли Яна Телер е решила да разнищи отново тази тема, която може би има, а може и да няма смисъл? „Нищо“ („Лабиринт“, 2016, с превод на Емилия Л. Масларова) обаче не е неразбираема и сякаш има смисъл. Едно момче се възкачва на трона на вселената и раздира реалността чрез логически доводи, от които ни хваща страх. Зададем ли си веднъж въпроса дали нещо има смисъл, можем да разрушим собствената си действителност.  Има още

„Къщата на улица Манго“ на Сандра Сиснерос

Есперанса, която живее наистина

1-203499_b   Нямаше особена причина да си купя тази книга. Разгърнах я в книжарницата и прочетох две от кратичките истории в нея. Дори тогава не почувствах нищо особено. Два часа по-късно в съзнанието ми изникна образа на Есперанса и думите: „Небето никога не е в повече. Може да заспиш и да се събудиш пиян от небе, а небето може и да те закриля, ако си тъжен.“ Прочетох още две от кратките истории и разбрах какво иска от живота крехкото и симпатично момиче. „Къщата на улица Манго“ („Лист“, 2016, с превод на Стефан Русинов) се оказа не толкова вълшебна, колкото поглъщаща емоционално. Напомни ми за историите от детството, които никой не иска да забравя, защото стоплят отвътре по неповторим начин.  Има още

„Белият Бим, черното ухо“ на Гавриил Троеполски

Сладко-тъжната история на Бим

 1-181668_b  Може би са се появявали и други художествени книги на подобна тематика през последните четиресетина години, но или не съм ги чел, или са потънали в забрава. Помня само дакелчето Фридолин от една хумористична поредица, което ми направи особено впечатление като хлапе. Също тогава прочетох и книгата, с която ви занимавам, но чак сега осъзнавам колко нежна и истинска е историята на Бим. Може би вече я гледам с други очи, може пък причината да е заради натрупването на впечатления от други книги, чрез които съм успял да коригирам начина си на възприемане на определени текстове. Може да звуча излишно възторжено, но „Белият Бим, черното ухо“ („Лабиринт“, 2013, с превод на Лиляна Минкова) е наистина забележителна книга!  Има още

„Скълдъгъри Плезънт“ на Дерек Ланди

Скълдъгъри и Стефани в първото си опасно приключение

 1-151658_b  Скълдъгъри Плезънт е популярен герой вече от доста години. Въпреки че досега не бях чел нито една книга на Ланди за него, имах в главата си доста подробности от сюжета и какво впечатление прави с младите, а и по-възрастните му читатели. Книгата си е тийн по всички параграфи, но е написана с размах, което се харесва и от порасналите любители на фентъзи. За мен няма спънка да чета книги, предназначени за дванайсет-тринайсетгодишни, тъй че реших да започна тази магнетична поредица. Главната причина обаче е, че „Скълдъгъри Плезънт“ („Artline“, 2012, с превод на Емануил Томов) е само първата от сравнително дългата поредица за скелета детектив и има доста за четене.  Има още