„Подчинение“ на Мишел Уелбек

   Изборът подчинение

      Откакто се появи „Подчинение“ („Факел Експрес“, 2015, с превод на Александра Велева) на Мишел Уелбек на една определена дата, с придружаващо събитие, нямащо нищо общо със самата книга, в мен се зароди любопитство, както, предполагам, и в много други хора. Още преди да бъде разпространена към широката аудитория, главно почитатели на самия Уелбек, книгата беше „напоена“ с илюзии и мистичност, сякаш е обременена с магия, а авторът ѝ бе нарочен за вестител на едно почти библейско послание. Самото четене на книгата се превърна в задължение на всеки, който, поради някаква причина, мисли и премисля ситуацията с бежанците и зачестилите атентати на европейска територия. След куп отлагания и преценки дали изобщо на мен ми се чете политически ориентирана книга, няколко месеца на четене и препрочитане на коментари, реших най-после да се предам на любопитството си, без да знам как пише Уелбек, какво цели и дали изобщо ще ми хареса. Е, наистина се предадох – подчиних се.