„Последните деца на земята“ на Макс Бралиър

Баам! Фиуууу…! Тряяс! Бзззт! Раааргххх! На косъм!

1-210290_b   Тук не мога да не направя сравнение с куп предишни детски и тийнейджърски книги, които прочетох през последната година. Ако има някаква „спирачка“ за авторите, когато пишат книги за определена възраст, то тя би трябвало да бъде като регулатор на съдържанието: това е за деца, това – за тийнейджъри, или пък за възрастни. Повечето от днешните хлапета са доста разкрепостени и за тях ограничението се основава на „разбиране“ или „неразбиране“ на случващото се в книгите. Ако не разбират нещо, те просто губят интерес. Ако питаш някое хлапе, то ще определи книгите за неговата възраст като „бебешки“ и няма да им обърне внимание.  Има още

Advertisements

„Контакт“ на Карл Сейгън

Мечтата за звездите

1-208034_b   Трудно е да се пише неемоционално за „Контакт“ („Бард“, 2017, с превод на Валери Русинов), когато имаш куп сантиментални спомени от детството, свързани с фантастични книги, космически пътешествия и реални герои на науката – учените, които не спират да вдъхновяват по неповторим начин. Все си намирах някое списание с въздействащи снимки на космически обекти, статии за нови открития и интервюта с космолози и астрофизици. Тогава се опитвах да си представя огромните разстояния между планетите, звездите и галактиките и си задавах традиционните въпроси за едно хлапе.  Има още

„Първите хора на Луната“ на Хърбърт Уелс

Невероятно пътешествие от ранната фантастика

1-206187_b   Сигурно знаете, че първите хора на Луната са били от екипажа на „Аполо“. Но този факт е просто краят на една история, започнала стотина години преди това. През 1865 година излиза „От Земята до Луната“ на Жул Верн и сътворява една мечта за поколения учени и ентусиасти. Самата мисъл за такова пътуване е била изумителна по онова време, когато единственото сигурно средство за отделяне от земята на човешко същество е било балон, пълен с газ. Да не забравяме, че крехките знания и предположения какво представлява космическото пространство, са причина идеите за напускане на атмосферата да граничат с абсурда.  Има още

„Земята под прицел“ на Ангел Брайт

Космически и магически битки в епична история

1-204479_b   Каквито и очаквания да имах към тази книга, нищо не би ме подготвило за историята, която се намира между тези две корици. Принципно обичам чистата научна фантастика и се плаша от внедряването на фентъзи елементи там, където те биха нарушили спокойното ми съзерцание към технологиите, подчинени на законите на физиката. Може би някоя хумористична история ще ме накара да се заинтригувам достатъчно и да приема нещата присърце, но тук нещата изглеждат прекалено сериозни. „Земята под прицел“ („Монт“, 2016) действително създава впечатлението за добре обмислен проект, чието изпълнение е доста трудоемка задача, макар Ангел Брайт да има знанията, необходими за възпроизвеждане на техническата част, която в случая заема доста голяма част от романа.  Има още

„Изтребление“ („Звездна армада – 2“) на Б. В. Ларсън

Първата космическа мисия на Армадата

1-124576543   Не мисля, че тази поредица ми е съвсем на сърце, но идеята си я бива и хич не е скучна. Ларсън се е постарал да премахне по-голямата част от баласта, характерен за подобни поредици, и с това историята печели доста. Минусите за мен са в липсата на някоя по-драматична нишка, която да осмисли военните действия, така да го кажа, или поне да изтъкне човешкия фактор, както се случва в много книги за Втората световна война. Аз търся това в книгите по темата. След първата книга – „Нашествие“ – нещата изглеждаха доста интригуващо, а „Изтребление“ („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева) направо полага основите за космическа опера със завидни мащаби.  Има още

„Война на световете“ на Хърбърт Дж. Уелс

Уелс и първото нашествие на извънземни

1-200920_b   Как си представяте едно нашествие на извънземни? На кого би му хрумнало да опише подобна история? А дали може да се случи в близкото или далечно бъдеще? Каквото и да е занимавало Уелс преди около 120 години, факт е, че тази книга е видяла бял свят и с течение на времето е вдъхновила куп писатели и режисьори. И днес фантастиката не може без нашествия на чужд разум, така че трябва да отдадем заслуженото уважение на „Война на световете“ („Smart Books“, 2017, с превод на Сидер Флорин), макар вече да изглежда доста ретро, предвид филмите и книгите, които са минали пред очите  на любителите на фантастиката през последните десетилетия.  Има още

„Нашествие“ („Звездна армада -1“) на Б. В. Ларсън

Звездна армада защитава човечеството

1-45677654   Четох тази книга преди пет години и страшно ми хареса. Реших да повторя, защото най-после втората книга от поредицата излезе на български. Нашествия на извънземни във фантастиката има доволно много и е доста трудно да се вкара някакво нововъведение. Ларсън е подходил доста необичайно в началото, въпреки че продължението си е все същата война за спасяване на човечеството от завладяване и гибел. Първата половина е наистина забавна и на няколко пъти не успях да спра да се хиля, въпреки напрежението, лъхащо от страниците. Като цяло военната фантастика не ми допада, заради суховатата си страна – типични бойни действия, описани без кой знае колко въображение и изненади.  Има още

„Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък

Загадки, извънземни и таласъми за разкош

1-1765435   С удоволствие се върнах към една книга, която съм чел като хлапе. Новото издание на „Резерватът на таласъмите“ („Бард“, 2017, с превод на Живка Рудинска) ми дойде като истински подарък от прекрасните времена, когато тършувах из читалищните библиотеки за фантастични истории и ги поглъщах с нетърпението на малък изследовател на необикновеното. Така се зарадвах и на „Всичко живо е трева“, друга емблематична творба на Саймък. Хубаво е човек да си припомня от време на време фантастичните класики. Преиздаването им е просто задължително, макар и рисково, ако се вземат предвид условията на книжния пазар в момента.  Има още

„Дарла – 172 часа на Луната“ на Юхан Харстад

Завръщане на Луната… с тийнейджъри

1-208082_b   Винаги са ме привличали космическите пътувания и не се оказа трудно да се спра на „Дарла – 172 часа на Луната“ („Ергон“, 2017, с превод на Анюта Качева). Предназначен за по-младите читатели, романът се „разхожда“ и в средата на тийнейджърските представи за живота, и сред мрачните пространства на неизвестното. Всъщност идеята му се върти около нещо изключително необичайно, за което не бях чувал до този момент. Така да се каже, фантастичният елемент не е точно в пътуването до Луната (и как би могло?), а в мистерията, която се открива пред екипажа след кацането.  Има още

„Разкази за родината“ на Дмитрий Глуховски

За политиката, Родината и руската съвест

1-207124_b   Не разбирам от политика. Хм, по-скоро политиката не разбира от мен. Едно време, когато всячески се опитвах да си обясня тази дума, ми ставаше все по-тъжно и все по-тъжно. Така ставаше, защото си представях политиците като стожери на разума и справедливостта. Светът обаче никак не се интересуваше от моето мнение (а и от доста други) и произвеждаше едни други политици, от които съвсем ми се „разкисваше“ настроението. Нищо ново под небето. В „Разкази за родината“ („Сиела“, 2017, с превод на Васил Велчев) има много от това, за което всички говорят и се подсмихват, все едно четат виц.  Има още

„Задръж звездите още миг“ на Кейти Хан

Утопията на един живот

1-1234567877   С какво да запълниш живота си, за да има смисъл? Един свят след катастрофална война, изличила от лицето на земята два континента, се променя, за да създаде правилата на една утопия. Да утолиш жаждата за живот на всеки, като му дадеш трийсет и пет години да мисли, да се развива и да бъде от полза за себе си и обществото. След това е готов да създаде семейство и да се отдаде на мечтите си, подготвен за всички трудности, които могат да се изпречат на пътя му. Кейти Хан е доста внимателна в преценката си и поставя само няколко условия, за да създаде такава утопия. Всичко изглежда идеално и добре планирано.  Има още

„Тайната история на Туин Пийкс“ на Марк Фрост

Туин Пийкс – векове на мистерии и загадки

1-204464_b   Какво си мисли едно момче, което гледа втренчено телевизионния екран, докато тече поредния епизод от „Туин Пийкс“? По онова време имаше какви ли не загадъчни сериали, потопени почти напълно в чернотата на някакви нови и тайнствени измерения. След 1989-а телевизията се обогати неимоверно много и сериали като „Досиетата Х“ и „Туин Пийкс“ нямаше начин да не се промъкнат сред домашния уют на българина. Кой ли се е представял, че някакви си сериали ще започнат да ни въздействат като психотропни вещества и буквално ще ни вземат акъла.  Има още

„Централна станция“ на Лави Тидхар

Физически и дигитален свят ведно

1-2345665432   Все още доста знакови книги във фантастичния жанр от последните години не са намерили пролука към българския пазар, но постепенно тази дупка се запълва. За Лави Тидхар липсва каквато и да е информация в настоящата книга, затова пък намерих доста за него в Мрежата. Израелският писател вече има с какво да се гордее и явно това е привлякло издателството към него. Тидхар си има доста номинации за престижни награди, а и е печелил някои. „Централна станция“ („Бард“, 2016, с превод на Иван Иванов) е последният му засега роман, който е номиниран за наградата „Артър Кларк“ за 2017 г.  Има още

„Пожарникаря“ на Джо Хил

Светът на Draco incendia trychophyton

1-205404_b-001   Ако се опитате да се вгледате напред във времето, едва ли ще направите положителна прогноза за бъдещето, въпреки че всеки е бил малък и всичко му се е струвало постижимо и прекрасно. С годините се трупа достатъчно негативизъм, който в един момент отваря широко вратите на Ада пред нас. Този „Ад“ е събирателно на всички онези пакости, които човечеството е сътворило, докато се опитва да промени себе си и светът, който обитава. И не всичко опира до въображението. Кошмарите ни следват един след друг и начертават зловеща картина, сякаш рисувана от чалнат художник. Все повече ни става ясно, че нашето бъдеще е антиутопично и само романтиците не следват логиката, която зловещо нашепва, че не вървим в правилната посока.  Има още

„Градът и звездите. Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк

Бъдещето на Кларк

1-203303_b   Обикновено най-удивителните произведения във фантастиката се пишат от учени, които действително вярват, че техните идеи могат да се осъществят някога в бъдещето. Артър Кларк не прави изключение. Ако не знаете, точно на този фантаст и учен дължим цялата комуникационна вселена, в която живеем. Към ден днешен няма друго средство, което да ни тегли напред и да е от толкова голямо значение. Затова Кларк е един от хората с най-голям принос в историята на човечеството и всеки, докоснал се до изумителните му идеи, остава впечатлен от невероятното му въображение.  Има още