„Яростта на Мулгарад“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 5) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Армиите на Доброто и Злото

1-25765432   След толкова приключения и изненадващи обрати, Джерард, Саймън и Мелъри ще трябва да съберат последни сили за финален щурм. Авторите са сътворили епичен финал, в който събитията изобщо не се развиват в полза на нашите герои и смелостта трябва да излезе наяве. Деветгодишните близнаци са колоритни по своему и като бъдещи мъже се налага да направят няколко смели хода. За каката Мелъри остава да бъде добър партньор в извоюването на победата над злото, след като беше на косъм да стане трофей на митологични същества. Училището… Е, първо трябва да се спаси водачеството на хората в хранителната верига и после да се правят равносметки кой е бил ученолюбив и послушен. 😉 Някъде из Старата кариера се готви нашествие на гоблини с вещото ръководство на Негово Страшно Величество Мулгарат. „Яростта на Мулгарат“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) ще разпредели медалите, като загубилите има вероятност да преминат през нечий хранопровод. Има още

„Желязното дърво“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 4) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Джуджешки проблеми

1-3800083805052   Типично за семейство Грейс е, че проблемите им идват сякаш от нищото. В това поне е сигурна майката на тримата хубостници, без да предполага, че са се забъркали в невероятна история, включваща всякакви митологични животинки и… естествена страст към приключенията. Хлапаци, какво да ги правиш… 😄 Ако питате мен, тези проблеми изникват, когато се шмугват в шубраците и се ровят там, където не им е работата. Е, освен ако разни гоблини и джуджета не са решили да властват над света чрез прословутата „Книга за духовете“. Обаче колкото и да твърдят, че са ги „преметнали“ още преди време и книгата вече не е у тях, на разните там същества хич не им пука. 😅 За капак на всичко Мелъри се оказва поредната жертва. В „Желязното дърво“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) със сигурност трябва да бъде организирано търсене, иначе мама страшно ще се ядоса. И изплаши. 😱 С няколко думи, трябва отново да се влиза в шубраци. Има още

„Тайната на Лусинда“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 3) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Още приключения сред чудновати същества

1-23456543   Съвсем нормално е хлапаци да се забъркат в неприятности, а когато неприятностите са свързани с митологични същества, нещата със сигурност излизат от контрол. Тони ДиТерлизи и Холи Блек пращат приключенците на ново пътуване из горите, за да разрешат следващите загадки. Ако питате мен, това си е едно огромно приключение в пет книжки и нетърпението ми да стигна до края започва да си проличава. 😋 А пък и толкова тайнствената леля Лусинда най-после разкрива своите карти. Артър – също. Така е – в детските книги всичко става експедитивно и местата на призрачното влакче винаги са запълнени. 🤗 Грижата на малките мис и мистър читатели е само да развихрят своето въображение и да повярват в себе си. Когато пораснат, нещата са по-прагматични, но… нека бъдем оптимисти. И, да, „Тайната на Лусинда“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) има с какво да изненадва. Като осъзнаеш реалността на странното, не ти остава нищо друго, освен да продължиш с тихите стъпки, за да не събудиш някое чудовище. Има още

„Виждащият камък“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 2) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Навън са приключенията

1-345665432   Намери се свободно време и книги за отмора. Покрай всичко сложно и префинено, делата на Джерард и компания ми се струват перфектно средство за привеждане в нормален режим. 😄 А и „Хрониките“ са написани страшно увлекателно, без разтъкаване и изпадане на героите в меланхолично състояние. Може би самият Джерард ме притеснява с рисковото си поведение и идеите да изживее всичко „както си трябва“, но пък и брат му Саймън дава признаци за нездраво поведение с колекционирането на знайни и незнайни животни. Предвид че каката Мелъри трябва да отговаря пред майката за всичко случващо се с по-малките хлапета, нейните притеснения би трябвало да са пословични. В действителност… 😅 Но, както и да е – децата вече са се забъркали в кошмар с митологични размери и не им остава друго, освен да стигнат до самия край на приключението си. „Виждащият камък“ („Фют“, 2004, с превод на Екатерина Латева) пренася действието извън новия дом, където се щурат всякакви чудновати създания. Гоблините и троловете са едно на ръка. Има още

„Книга за духовете“ („Хрониките на Спайдъруик“ – книга 1) на Тони ДиТерлизи и Холи Блек

Къща с изненади

1-56789876543   Все някога трябваше да започна тази поредица, но преди да се превърна в дух. Нали така? 😅 Започнах я с особено вълнение, защото няколко месеца се занимавах с „трудно преживяеми“ книги, чрез които възрастните се тестват за пригодност в този откачен свят. А тук нещата са пределно забавни и на човек му иде да седне на една люлка и да се люлее, люлее, люлее… 🤗 Та докато възрастните се опитват да замажат детството си с конфитюр от трюфели и да властват над децата, те, от своя страна, си намират приключения и пълнят главичките си с вълшебства. Тези „Хроники“ са особено подходящи за случая, защото събират накуп щури идеи и необичайни срещи. Когато мястото е старо и почти се разпада, значи някъде наоколо живее мистериозно същество, което е готово да си играе на криеница с новопоявилите се обитатели. А, и една книга, за да прочетат хлапаците какви неприятности ги очакват. Има още

„Град от месинг“ („Хрониките на Девабад“ – книга 1) на С. А. Чакраборти

Град на интриги и чест

1-221812_b   Не съм чел скоро фентъзи и тази книга ми се стори като пиршество – богата, подробна и с ясно изразена идея, която отпраща из дебрите на митологиите на Ориента, съвсем като приказка, но с повече разработени линии и усещане за непредвидимост. Някак се зарадвах, че се прицелва в младежката аудитория, защото обикновено става въпрос за трилогии без странични разклонения. А и не съм почитател на „строги“ тухли като поредиците, клонящи към безкрайност. При тях определено „замиташ“ две-три книги от по-слабите части и чакаш години, за да се насладиш на нещо надграждащо и завладяващо. „Град от месинг“ („Ибис“, 2019, с превод на Вера Паунова) има точната пропорция да се превърне и в добър пример, понеже не робува изцяло на романтиката, а предоставя пълната палитра от отношения между различните [фентъзи] раси, с тяхната богата образност, мечти и дълг към себеподобните си. Има още

„NOS4A2“ („Носферату“) на Джо Хил

Зловещо и приказно

1-220121_b   Вече познавам писането на Джо Хил, предвид срещите ми с неговите романи „Кутия с форма на сърце“ и „Пожарникаря“. Някак пропуснах „Рога“, но ще си наваксам по някое време. Първата четох без особени очаквания и ми се стори симпатична. От втората исках далеч повече и останах доволен. Но един роман стоя дълго време непреведен, въпреки страхотните отзиви, които пълзяха наоколо. Това си беше книгата на Хил, след която щях да му лепна етикет и да реша дали да продължавам да го чета. Е, „NOS4A2“ („Ибис“, 2019, с превод на Стефан Георгиев) си заслужи аплодисментите, а надеждите ми за още от същото са насочени към пропуснатата книга и новите сборници от последните две години. У нас Хил остана някак „залепен“ за баща си и това, разбира се, пречи да се направи правилна равносметка за творбите му. Макар да използва „заемки“ от света на Кинг, той се придържа към свой специфичен начин на писане и си личи желанието му да „изкара“ нещо грандиозно, което да спечели признание и на българска почва.  Има още

„До дъно!“ на Мирослав Костов

Наздраве за Хобсбрук!

1-24565432-001   Ако нещо е щуро и свързано с книга, любопитството ми е възбудено. Така „До дъно!“ („ИвиПет“, 2018) си намери своя пореден читател в мое лице. Макар да не е от дебелите фентъзи истории с безкрайни описания, „за да е всичко ясно черно на бяло“, романът на Мирослав Костов си има своя чар, и дори прекрасна корица в съзвучие със съдържанието, която ми направи добро впечатление. Сърбят ме пръстите да напиша, че това си е пълнокръвен „пиянски“ роман, предвид заглавието, но историята в него има доста повече от вдигане на наздравици и разказване на вицове. Всъщност започва наистина интригуващо и човек разбира още от първите страници, че ще бъде „погълнат“ без много церемонии. За сметка на това, мащабът не е голям: малко селце, неговите колоритни жители и очакваните странни гости, влезли бързо в митологията на измисления свят.  Има още

„Призракът от небостъргача“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 3) на Пиердоменико Бакаларио

Призрачен нахалник

1-216985_b   Дойде времето и на третата книга от поредицата „Агенция ‘Призраци’“. Книгите следват доста приятна история, така че ще продължа да я чета. Все пак имам и малко забележки към Бакаларио, но ако никога нямам, това е все едно да попадна на абсолютно идеална книга по мой вкус. А и тук се борим не за моето внимание, а за това на многото хлапаци от днешното поколение, които имат особен вкус и са склонни да се отегчават твърде бързо, особено за книги. Все пак призраците са доста добри герои за целта – не ги боли, не ги сърби и действат така, все едно нито един закон не ги хваща. 😁 Разбирате ме, надявам се. Имаме и две момчета с коренно противоположен характер: Уил си върши съвестно работата, а Тъпър се опитва да е що-годе свестен помощник.  Има още

„Бариерата“ на Павел Вежинов

Винаги има място за чудеса

1-189454_b-001   Доста дълго време не съм се връщал към българската класика, но това е предвидимо, защото през годините съм изчел доста. Но както се случва често при мен, срещнах човек, който в момента „броди“ из дебрите на българските книги, онези, които могат да се нарекат „вечна класика“. Започнах с „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков и… реших да продължа За любими книги не съм се замислял сериозно, но на тази плоскост Павел Вежинов прави особено впечатление. Фантастичните и мистериозни сюжети винаги са ме привличали и „Бариерата“ („Сиела“, 2014) си застана на точното място. А тя прави изумително впечатление, ако читателят и е изпълнен с въображение. На пръв поглед сюжетът не е никак богат, но ако се „вмъкнеш“ в главите на героите, сякаш преминаваш от едно измерение в друго, непрекъснато и неизменно.  Има още

„Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд

Призрачна комедия

1-200010_b   Никой не би се учудил на произведение с призраци, създадено през пълната с литературни събития Викторианска епоха. Но все пак си имаме Оскар Уайлд, който не е овчедушен свидетел на живота и предразсъдъците на английското общество. Така че история като тази е просто задължителна за четене, ако говорим за онези времена. Ако пък не е толкова забавно да навлезеш в тази територия, то би могло да е трагикомично в очите на един ирландец като Уайлд. Самият той не може да се похвали с деликатно отношение към собствената му персона, но пък може да разиграе театър на сенки и призраци, в който да изложи собственото си виждане. Така се появява „Кентървилският призрак“ („Фама“, 2016, с превод на Теодора Джебарова), история за мрачен английски дом, където броди същество без плът и кръв, но с типичното „очарование“ на живия си предтеча.  Има още

„Мистерията на къщата с часовника“ на Джон Белеърс

Тайните вратички към магията

1-215009_b   Тази малко книга наскоро стана популярна покрай едноименния филм, но така или иначе краткото резюме ми допадна изключително много и реших да я прочета. Интересното в случая е, че тя е началото на поредица книги, започнали да излизат още през далечната 1973 година, в ерата на „Заклинателят“ и възраждането на хорър жанра. Някъде по това време Белеърс започва да пише готически младежки романи и става доста популярен. Не съм чувал преди това някой да е писал съвременни страшни истории, специално предназначени за деца, но може и да бъркам. Любопитството е древна сила, затова си пожелавам книгите на Белеърс да продължат да излизат на български, а не да чакам поредното филмиране. А „Мистерията на къщата с часовника“ („Колибри“, 2018, с превод на Надежда Розова) е повече от любопитна.  Има още

„Небе в дълбините“ на Адриен Йънг

Воините на честта

1-214759_b   „Небе в дълбините“ („Ибис“, 2018, с превод на Вера Паунова) попадна съвсем ненадейно пред погледа ми, но резюмето ме убеди да я прочета. Кратка и „бърза“, както се казва, освен че всичко говореше, че няма да попадна на безкрайно сложен фентъзи свят, достоен за многотомник. Ако е подобно епично фентъзи, просто не се престрашавам. Дори предпочитам тийн вариантите, като внимавам да няма много любов, която да разводни историята. Е, още в самото начало Йънг изважда оръжията и пролива кръвта на племенните общности. Бързото начало ме увлече толкова, че почти не усетих кога разказът ме впримчи в обятията си. Всъщност не се случват много изненадващи неща, но има драма, сурова природа и чест, която героите пазят с цената на всичко.  Има още

„Легендата“ („Каравал“, книга 2) на Стефани Гарбър

Каравалът отново е мистериозен

1-213507_b   Доста се впечатлявам от добре написани тийнейджърски книги и от време на време ги оценявам високо. Но моментът на истината идва при втората книга, ако нещата опират до поредица. Така се впечатлих от „Каравал“ и започнах да си представям как има всички предпоставки „Легендата“ („Бард“, 2018, с превод на Милена Илиева) да надгради чудесно наченатата история и да я направи по-въздействаща. Поотрасналите хлапаци обичат една история да им „влезе под кожата“, за да я обсъдят надълго и нашироко с приятелите си. Впримчен или не, някак успях да повярвам на първата книга – заради приказния сюжет, приключенията и мечтите, съпътстващи младостта, или просто защото си е написана доста добре.  Има още

„Зигфрид“ („Пръстенът на нибелунга – книга 3), текст – Елена Павлова

Битката на Зигфрид

1-24567654   Една от приятните изненади пред последните години е излизането на четирите книги по либретото на Вагнер, богато илюстрирани от Петър Станимиров и с текста на Елена Павлова. „Пръстенът на нибелунга“ определено е сред върховете на българското книгоиздаване и прави страхотно впечатление на читателите, които хващат книгите за първи път. Старогерманските легенди оживяват и благодарение на интерактивното мобилно приложение, което доставя незабравимо преживяване на хора от всички възрасти. Удоволствието да прочета „Рейнско злато“ и „Валкирия“ не може да се опише с думи, а и приключението за мен още не е свършило.  Има още