„Кръстопът“ на Димитър Запрянов

Борбата за Рая, Ада и душите на човечеството

1-1234565432   Не ми се случва често да попадам на книга от български автор, която да избягва умозаключения за живота, вселената и всичко останало и да е натъпкана с достатъчно действие, за да държи в напрежение от началото до края. Димитър Запрянов се е заел с нелеката задача претвори Ад, Рай и Чистилище, които да не се припокриват особено с казаното в Библията, или поне да не копират основните догми в Християнството. Това си е фентъзи, да, но е изумително как от едни не особено убедителни истории за Бог, ангели и останалите от антуража, може да се напише хубава история с много действие и интересни приключения. „Кръстопът“ (Самиздат, 2016) се сборва съвсем достойно с традициите в жанра и внася доста свежест като сюжет и пълнокръвни герои.  Има още

„Изтръгнати от корен“ на Наоми Новик

Приказна история за магии с нестандартни герои

1-200707_b   Точно тази книга ми я препоръчаха горещо, но аз и без това си имах едно наум и следях всяко мнение – все пак излизат достатъчно книги, които да ме заинтригуват, а не мога да прочета всички. Е, радвам се, че я прочетох! „Изтръгнати от корен“ („Екслибрис“, 2016, с превод на Ирина Манушева) съвсем не е най-якото фентъзи, но започва твърде любопитно и историята не спира да се развива в нито един момент. Ако имам слабост към определен тип герои, то Агнешка покрива доста голяма част от представата ми за тях. Не харесвам слаби и безволеви героини, но избягвам и тоталните мъжкарани от комиксов тип, които за мен нямат абсолютно нищо естествено в себе си.  Има още

„Наследницата“ („Кралицата на здрача“, книга 1) на Гери Йо

Наследницата на Дракула

1-189048_b   Всъщност не би трябвало точно аз да оценявам тази книга, защото не влиза много-много сред онези, които по принцип чета. Това обаче не означава, че съм си забранил да любопитствам. Гери тъй или иначе си има почитатели, които дават така нужната за прохождащите автори смелост да навлиза все по-дълбоко в дебрите на литературната свобода и да се чувства уютно пред белия лист. „Наследницата“ („Монт“, 2014) ми се стори подозрително „прозрачна“, ако говорим за новости след вампирите, върколаците и останалите митологични същества около тях. Явно книгата е писана в най-ползотворните за този жанр години.  Има още

„Внезапното бягство от действителността“ на Ларш Васа Юхансон

Фокуси, мечти и едно чудно пътуване сред истинските магии

1-12454321   Тази история никак, ама никак не прилича на коя да е друга. Корицата може и да напомня за нещо друго, написано от до болка познатите вече Юнасон и Бакман, но всъщност си е истинска драма с фентъзи сюжет. От две години съм се юрнал да чета шведски автори и скоро не смятам да спра. Трилърите няма какво да ги коментирам, но хумористичните трагикомедии… това вече е дълга тема за разговор. За да не раздувам излишно ревюто, няма да изписвам десетината заглавия, за които се сещам, но ще потвърдя, че тези колоритни книжки са ме завладели тотално. Какво съм очаквал от тази, вече не е от значение, но изненадата е пълна.  Има още

„Хубави неща, лоши неща“ на Коста Сивов

Фантастични светове от всякакъв калибър

 1-25121575  Отново се захванах със сборник с разкази на български автор, което вече си стана традиция, поради причината, че ставам все по-бдителен за всичко случващо се на книжния фронт. Ако няма подходящи сборници с разкази, търся нещо друго или налитам, както масово се случва, на преводните книжки, от които човек може да получи нещо, но може и да се окаже завлечен с някой лев. Слава на природните ми дадености, бих казал, защото отдавна разбрах, че съм имунизиран от масовите истерии и не грабвам веднага всяка книга с препоръки от известни автори на задната корица. Понякога минават месеци, докато благоволя да се запозная с подобна книга.  Има още

„Скълдъгъри Плезънт“ на Дерек Ланди

Скълдъгъри и Стефани в първото си опасно приключение

 1-151658_b  Скълдъгъри Плезънт е популярен герой вече от доста години. Въпреки че досега не бях чел нито една книга на Ланди за него, имах в главата си доста подробности от сюжета и какво впечатление прави с младите, а и по-възрастните му читатели. Книгата си е тийн по всички параграфи, но е написана с размах, което се харесва и от порасналите любители на фентъзи. За мен няма спънка да чета книги, предназначени за дванайсет-тринайсетгодишни, тъй че реших да започна тази магнетична поредица. Главната причина обаче е, че „Скълдъгъри Плезънт“ („Artline“, 2012, с превод на Емануил Томов) е само първата от сравнително дългата поредица за скелета детектив и има доста за четене.  Има още

„Брод през световете“ на Валентин Попов – Вотан

Разкази за тъмната страна

1-7841759_b   Може би вече познавам достатъчно творчеството на Валентин Попов, за да имам известни очаквания. „Нощта срещу ноември“ и „Пепел от мрак“ ми разкриха доста за стила на автора и сюжетите, с които оперира. Все пак „Брод през световете“ („Монт“, 2016) е нов сборник, който тепърва трябва да доказва, че е нужен на българската жанрова литература. Особено съм щастлив, че темите са все така разнообразни и не ме отпуснаха дори за миг. По-дългите разкази обаче създават и по-приятно усещане за добре изпипани истории, с повече материал за размисъл. Пък и си мисля, че ако Валентин съзре потенциал в някоя тема, какъвто забелязах тук-там, може спокойно да изкара няколко чудни новели.  Има още

„Жупел за закуска: Дневниците на един Д’Явол“ на Тейтъм Флин

Дяволски забавна приключенска история

1-201808_b   Да определя тийнейджърска книжка за задължителна в очакващия ме списък с набелязани книги, е повече от странно за мен, но получената предварителна информация направо си ме извади от унеса и хукнах да се снабдя с нея. А работата е там, че изобщо не бях чувал за Тейтъм Флин, нито колко е начетена или опитна в това, което си е наумила – да пише забавни истории. „Жупел за закуска: Дневниците на един Д’Явол“ („Сиела“, 2016, с превод на Борислав Стефанов) може спокойно да се нарече яка книжка, която хем ти пречи да се намусиш, хем ти пълни главата с най-различни полезни факти за живота и… всичко останало. Не е лесно това, да знаете.  Има още

„Кралят на зимата“ на Били Стефанов

Битката на последния

1-197608_b   Бавно и славно се връщам към фентъзито и се радвам, че това става чрез български автор. Не сме много известни с романи в този жанр, но има надежда в близките години да излезе качествена поредица. Това се опитват да направят редица автори, някои от които тепърва прохождат като писатели. Но нека бъдем реалисти – все пак от читателите зависи дали нещата ще се развият или ще замрат още в зародиш. Мисля си, че у нас няма как да се зародят поредици като „Песен за огън и лед“ и „Малазанска Книга на мъртвите“, но пък има шанс да пробият по-стегнати романи, които не копират изцяло големите в жанра, а се борят за читатели с теми и герои от нашенските митове и легенди. Малко тунинг е добре дошъл, нали ще е фентъзи, а не приказка.  Има още

„Ромфея“ на Стефан Кръстев

Магическо преплитане на светове

1-198308_b   Напоследък не чета много фентъзи, което ще се промени по някое време, но попадам на много хубави разкази в този жанр, написани от български автори. Измислените светове в част от тях са колкото необикновени, толкова и отражение на митовете и легендите от българския и световния фолклор. Това е важно, защото биха запълнили една доста пренебрегвана ниша в литературата ни, която се нуждае от ярки имена и стабилно присъствие на книжния пазар у нас. Е, имаме си фентъзи истории, но те спадат към до болка познатите ни приказки. Което не е лошо, разбира се. Разказите и романите обаче са нещо съвсем друго.  Има още

„Библиотеката на Въглен връх“ на Скот Хокинс

Една необикновена библиотека

1-200439_b   Още в началото ще спомена, че в тази книга почти нищо не е в класическия си вид. Ако сте свикнали да проследявате донякъде предсказуем сюжет или нещо, което бихте „глътнали“ по-лесно, то тук нещата са извъртени по необичаен начин и нищо чудно да ви хрумне, че нещо с тази книга не е наред. Аз лично толкова съм свикнал с няколко определени конструкции и подробности в сюжетите, че в един момент просто „замръзнах“ заради необичайното развитие на много от сцените в началото. Скот Хокинс или мисли по различен начин, или е решил да провокира до крайност въображението на читателите си. Но едно е сигурно – че наистина ще трябва да си напрегнете мозъка, за да ви станат ясни някои неща.  Има още

„Две луни“ на Елена Павлова

Магически, страшни и фантастични истории

1-201200_b   Колкото и жанрови разкази да прочитам, все не се насищам. Това си е пристрастяване, но хубаво, без странични ефекти. Как да не се развълнувам на поредния сборник, излязъл сякаш от нищото. От нищото, защото дългата писателска „почивка“ на Елена Павлова свърши (всъщност тя свърши доста преди днешния ден, но за мен тази книга е нещо като нейното действително завръщане), за да се роди този прекрасен сборник, пропътувал години, още от зората на българската жанрова литература. Сега куп народ са щастливи, което се отнася и за мен. „Две луни“ („Изток-Запад“, 2016) запълва тази празнина, като събира накуп разкази, писани от 90-те години на миналия век до днес.  Има още

„HOME, SWEET HOME!“ на Явор Цанев

Чужди светове

1-26180435   Измина известно време от четенето на последния сборник с разкази на Явор Цанев, но пък прочетох още доста хубави разкази на български автори. „HOME, SWEET HOME!“ („Гаяна“, 2015) е пъстра палитра от фантастични и фентъзи разкази, които ме изненадаха приятно с пъстротата на идеите си, макар че доста от тях имат повтаряща се тема – пришълците и чуждоземците. Досега от Явор Цанев съм чел основно хорър и чат-пат по някой разказ от друг жанр. Няма как да не похваля предишните му три сборника, прочетени от мен – „Слънчогледите“, „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Което си е хубаво, няма как да му кажеш нещо друго. А от този сборник си харесах почти половината разкази, а част от останалите ми направиха силно впечатление. Има още

„Гавин и завръщането на магията“ на Джеймс Тредуел

Забравената магия се завръща

1-194011_b   Захванал съм се с приятната задача да прочета доста тийнейджърски и детски книги в жанра фентъзи и антиутопия. „Гавин и завръщането на магията“ („AMG Publishing“, 2015, с превод на Цветелина Тенекеджиева) влиза точно в тази категория. Макар да е по-непретенциозна, книгата на Джеймс Тредуел се вмъкна съвсем намясто сред по-ексклузивните си посестрими, прочетени от мен. Чете се доста бързичко, въпреки 550-те си страници, което предразполага към отморяване, за разлика от тези с добре разработените фентъзи светове и стотици герои. Това обаче изобщо не е пречка за разгръщането на една мистериозна история с някои елементи от различните жанрови вариации на фентъзито.  Има още

„Джак от Сенките“ на Роджър Зелазни

   Джак се впуска в луди приключения

1-18372   След новото издание на „Създания от светлина и мрак“ на Роджър Зелазни, се появи отново и също толкова известната „Джак от Сенките“ („Бард“, 2015, с превод на Юлиян Стойнов). Ако трябва да ги сравнявам по някакъв начин, втората се оказа доста по-лесна за възприемане, и дори ме увлече дотолкова, че я приключих бързо. Зелазни винаги ми е бил особен като автор. Причината може би се крие в това, че не мога да го сравня с който и да е друг „фантазьор“. Всъщност не го обвинявам в нищо, просто трудно свиквам с неговия стил на писане. Затова пък съавторството му с Шекли ми е далеч по-поносимо. Скоро ще си припомня тази тяхна поредица от много хубавото сборно издание на „Бард“, излязло преди броени дни.

Има още