„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

1-208130_b   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки.  Има още

Advertisements

„Цветът на магията“ на Тери Пратчет

Костенурката А’Туин, слоновете Берилия, Тубул, Големия Т’Фон, Джеракийн и Светът на Диска

1-2465432   Има хора, които четат Пратчет за удоволствие, други вникват по-дълбоко в социалната и политическа обстановка в Света на Диска със сериозността на професори. Но е истина, че поредицата вълнува по вълшебен начин, недостижим за много автори на фентъзи. Защо ли? Защото Пратчет обръща всичко надолу с главата и хич не му пука за правилата. Аз съм склонен да чета подобни книги само за удоволствие и гледам да не налитам на „професорите по Света на Диска“. Разбира се, зад книгата се крие цяла една осмяна вселена, но вие кривите ли си душата, че не сте посветили живота си на всеки един детайл от някоя литературна мистификация?  Има още

„Земята под прицел“ на Ангел Брайт

Космически и магически битки в епична история

1-204479_b   Каквито и очаквания да имах към тази книга, нищо не би ме подготвило за историята, която се намира между тези две корици. Принципно обичам чистата научна фантастика и се плаша от внедряването на фентъзи елементи там, където те биха нарушили спокойното ми съзерцание към технологиите, подчинени на законите на физиката. Може би някоя хумористична история ще ме накара да се заинтригувам достатъчно и да приема нещата присърце, но тук нещата изглеждат прекалено сериозни. „Земята под прицел“ („Монт“, 2016) действително създава впечатлението за добре обмислен проект, чието изпълнение е доста трудоемка задача, макар Ангел Брайт да има знанията, необходими за възпроизвеждане на техническата част, която в случая заема доста голяма част от романа.  Има още

„Град на остриета“ на Робърт Джаксън Бенет

Отново под сянката на боговете

 1-2345677654  Мина доста време, откакто прочетох „Град на стълби“, но моментално си припомних всичко след първите страници на продължението. Всъщност не бих го нарекъл продължение, защото „Град на остриета“ („Бард“, 2016, с превод на Владимир Зарков) не започва оттам, откъдето свършва предната книга, пък макар и да следва правилната времева линия. Мястото на действие е напълно различно, но понеже вече знам достатъчно за сложно изградения свят на Бенет, лесно прескочих „изгубеното“ време и се настроих за нова порция божествени мистерии.  Има още

„Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък

Загадки, извънземни и таласъми за разкош

1-1765435   С удоволствие се върнах към една книга, която съм чел като хлапе. Новото издание на „Резерватът на таласъмите“ („Бард“, 2017, с превод на Живка Рудинска) ми дойде като истински подарък от прекрасните времена, когато тършувах из читалищните библиотеки за фантастични истории и ги поглъщах с нетърпението на малък изследовател на необикновеното. Така се зарадвах и на „Всичко живо е трева“, друга емблематична творба на Саймък. Хубаво е човек да си припомня от време на време фантастичните класики. Преиздаването им е просто задължително, макар и рисково, ако се вземат предвид условията на книжния пазар в момента.  Има още

„Каравал“ на Стефани Гарбър

Из магията на най-голямото представление – Каравала

1-145676543   Напоследък често ми се случва да се заинтригувам от по-младежки книги. Дали за отмора между другите или поради някакви още по-невинни причини, се заредиха книга след книга, та до „Каравал“ на Стефани Гарбър („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева). Обикновено са някакви фантазьорски или хумористични, тъй че си имам оправдание до някаква степен. 😀 Реших да не се ограничавам, гарантирайки си спокойствие само с трилърите. Младежките книги също имат какво да кажат, стига да ги приемаш за… младежки. 🙂   Има още

„Мина и тайната на магиите“ („Мина“ – трета книга) на Весела Фламбурари

Все по диви и заплетени приключения

1-204914_b   Както се случва с интересните и вълшебни книги, човек не осъзнава, че е стигнал до финала на приключението. Книжките за Мина се водят детски, но сложната постановка и многобройните основни персонажи ги поставят наравно със събратята си за възрастни. Също като в „Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“, и в „Мина и тайната на магиите“ („MBG Books“, 2017) има достатъчно опасни приключения и напрежение. Освен това поредицата се гордее с неизразимо сладък език и прекрасни мини приказчици, вмъкнати в повествованието за разкош.  Има още

„Ангелско нашествие“ („Penryn & the End of Days“, кн. 1) на Сюзън Ий

Войната на ангелите и хората

 1-199802_b  Явното надмощие на апокалиптичните тийн романи за вампири, върколаци и ангели придърпа доста младежи към фантазиите за необикновени връзки между митологичните същества и хората. Въпросът как така студенокръвните, примерно, правят любов, без девойката да се почувства поне малко некомфортно, не беше от съществено значение, но затова пък мечтите бяха живи и куп книги с подобна тематика изпълниха рафтовете в книжарниците. Хорър героите започнаха да изпъкват с оформени сякаш от фитнес тела, тотално напуснаха класическия си произход и населиха Земята, за да правят сечено на Брам Стокър и сие.  Има още

„Софийски магьосници“ на Мартин Колев

София – град на магьосници

1-206924_b   Реших, че едно кратко изложение ще е от полза. Харесвам книги, подобни на тази, но повечето преди нея не спечелиха особено внимание сред читателите. Ясно е, че човек може да се забавлява по всякакъв начин, включително и чрез книгите. Но не всички автори се намират в подходящата комфортна зона като теми и сюжети. Мартин Колев също се намира встрани от навалицата. Литературните [екзистенциални] канони важат само тогава, когато самият автор държи да се произнася по определени въпроси чрез текстовете си и съответно преминава през задължителната оценка на по-ерудираните и критични читатели.  Има още

„Да играеш с огъня“ („Скълдъгъри Плезънт, книга 2) на Дерек Ланди

Ланди доставя още злодеи

1-1297859_b   Мина доста време, откакто прочетох първата книжка от поредицата – „Скълдъгъри Плезънт“ – и преди броени дни си припомних всички подробности, прочитайки я отново. Вече имам хъса и желанието да я довърша за два-три месеца, затова си набавих и последните пет книги, две от които са леко встрани от „потока“, но също толкова интригуващи (на първо мнение). Изненадващо Дерек Ланди реши да напише десета книга от основната линия, с което зарадва сума народ, почитатели и пристрастени към поредицата.  Има още

„Отрова“ на Сара Пинбъра

Приказни вълшебства, приказна действителност

1-202402_b   Докато децата масово отрастват с класическите приказки, с които сме отраснали и ние с вас, времето минава неумолимо в еднаквостта си. Една и съща сцена се повтаря и преповтаря: малкото хлапе лежи ококорено на легълцето си, а някой от родителите му чете приказка преди сън. Малчуганите порастват и идва време и те да почетат приказки на своите деца. Но ако се върнем достатъчно назад във времето и се опитаме да намерим подходящи приказки за деца, доста ще се затрудним, защото те рядко изглеждат по същия начин – не толкова щадящи и не толкова невинни.  Има още

„Библиотеката на душите“ („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, книга 3) на Рансъм Ригс

Краят на историята навлиза в мрака

1-543245   Все още не мога да се нарадвам в какви хубави издания се продават у нас книгите от трилогията на Рансъм Ригс. Виждал съм издания с меки корици, но те бледнеят пред нашите. Както при „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ и „Градът на гладните“, тук също има завидно количество странни фотографии, които дават визуална представа за места, герои и всичко останало. Освен това първата книга се сдоби с екранизация. Мен лично ми е интересно как ще се получи на голям екран третата книга – „Библиотеката на душите“ („Бард“, 2017, с превод на Юлиян Стойнов), заради мрачните краски, с които е обградена.  Има още

„Кръстопът“ на Димитър Запрянов

Борбата за Рая, Ада и душите на човечеството

1-1234565432   Не ми се случва често да попадам на книга от български автор, която да избягва умозаключения за живота, вселената и всичко останало и да е натъпкана с достатъчно действие, за да държи в напрежение от началото до края. Димитър Запрянов се е заел с нелеката задача претвори Ад, Рай и Чистилище, които да не се припокриват особено с казаното в Библията, или поне да не копират основните догми в Християнството. Това си е фентъзи, да, но е изумително как от едни не особено убедителни истории за Бог, ангели и останалите от антуража, може да се напише хубава история с много действие и интересни приключения. „Кръстопът“ (Самиздат, 2016) се сборва съвсем достойно с традициите в жанра и внася доста свежест като сюжет и пълнокръвни герои.  Има още

„Изтръгнати от корен“ на Наоми Новик

Приказна история за магии с нестандартни герои

1-200707_b   Точно тази книга ми я препоръчаха горещо, но аз и без това си имах едно наум и следях всяко мнение – все пак излизат достатъчно книги, които да ме заинтригуват, а не мога да прочета всички. Е, радвам се, че я прочетох! „Изтръгнати от корен“ („Екслибрис“, 2016, с превод на Ирина Манушева) съвсем не е най-якото фентъзи, но започва твърде любопитно и историята не спира да се развива в нито един момент. Ако имам слабост към определен тип герои, то Агнешка покрива доста голяма част от представата ми за тях. Не харесвам слаби и безволеви героини, но избягвам и тоталните мъжкарани от комиксов тип, които за мен нямат абсолютно нищо естествено в себе си.  Има още

„Наследницата“ („Кралицата на здрача“, книга 1) на Гери Йо

Наследницата на Дракула

1-189048_b   Всъщност не би трябвало точно аз да оценявам тази книга, защото не влиза много-много сред онези, които по принцип чета. Това обаче не означава, че съм си забранил да любопитствам. Гери тъй или иначе си има почитатели, които дават така нужната за прохождащите автори смелост да навлиза все по-дълбоко в дебрите на литературната свобода и да се чувства уютно пред белия лист. „Наследницата“ („Монт“, 2014) ми се стори подозрително „прозрачна“, ако говорим за новости след вампирите, върколаците и останалите митологични същества около тях. Явно книгата е писана в най-ползотворните за този жанр години.  Има още