„Клиника в средата на нощта“ на Димитър Цолов

Митологични същества обитават бъдещето

1-23618243   Всеки път се чудя дали да прочета някоя книга с вампири и върколаци, докато се намира в ръцете ми, но обикновено успявам да се убедя, че няма какво повече да науча по темата, нито да успея да се позабавлявам поне малко с нея. Откакто нещата се „разводниха“ и страшилищата от класическите произведения станаха „секси“ в модерния си вариант, изпитвам необходимост да държа далеч от себе си и книгите, и темата. Тук-там през годините се появяваха кратки разкази в сборници, които запазваха атмосферата на жанра и дори внасяха нови нюанси, затова все още се ослушвам и търся онова, което ме устройва.  Има още

Advertisements

„Групата от Ада“ на Снежана Ташева

Ако Адът ти дойде на гости

1-34614786   Колкото и книги да съм прочел, все ще съм изненадан. Това му е хубавото да не се ограничаваш и постоянно да си на позиция за нещо различно. Всъщност повечето теми вече са разработени, само от време на време тук-там се появява така наречения от мен „особен поглед“, докато се акцентира върху познати сцени. У нас сме свикнали да черпим от купищата съвременна българска литература и оставяме жанровата на самотек. Затова не е чудно, че тя се развива прекалено бавно и стои някак в подножието, макар от време на време да има спорадични изблици. На мен не ми се чака „избухването“, затова ровя да намеря нещо интересно.  Има още

„Историята на една чудесна любов“ на Карл-Юхан Валгрен

Една любов на ръба на трагедията

1-205802_b   Може би няма по-позитивно заглавие за тази книга от това на корицата, но като съдържание тя може да разкаже нещо много повече, доста по-проникновено, отколкото би очаквал един читател. Всъщност съм изумен, че тази история остава някак скрита от тях, въпреки доброто представяне на задната корица. Просто не посмях да я отмина току-така и бях възнаграден богато. „Историята на една чудесна любов“ („Прозорец“, 2017, с превод на Йорданка Пенкова) е покъртителен разказ, изобразяващ една гротескна картина на живота от началото на 19 век, когато все още се ширят масово закостенелите разбирания, въпреки прогреса в науката и мисленето.  Има още

„Хари Потър и Стаята на тайните“ на Дж. К. Роулинг

Хари се сблъсква с тайните на „Хогуортс“

1-24776543   След прочитането на „Хари Потър и философският камък“ осъзнах, че наистина ми се четат и останалите книги от поредицата. Стана ми напълно ясно какво е привлякло толкова много хора към нея. Роулинг пише потресаващо убедително и книгите ѝ са истинско богатство за любителите на добре изградените светове, в които човек се чувства като поканен на трапезата, заедно с героите. Обогатяването на сюжета става сякаш незабележимо и в един момент всяка подробност ти се струва част от действителен свят, който просто е скрит зад някой ъгъл и само чака хлапетата да го открият.  Има още

„Белязани лебеди“ на Елена Павлова

Сборник от мрак и мистерии

 1-245876543-001  От време на време подхващам някой сборник с хорър разкази и се потапям сред черните краски на живота. Измислени, вдъхновени… Всеки си дава сметка, че светът е шарен и хората не са само цветя, които можеш да помиришеш и да дариш с усмивка, защото така би ти станало приятно. Има неща, които не се приемат лесно и затова е най-сигурно да ги затвориш на тайно място в съзнанието си и да се опиташ да ги забравиш. Каква наглост е обаче някой писател да започне да се рови именно в тези отпадни реалности, за да твори изкуство! Страхът се връща и те обзема постепенно, докато не започнеш да трепериш неудържимо.  Има още

„Хари Потър и философският камък“ на Дж. К. Роулинг

Хари Потър се запознава с „Хогуортс“

1-202006_b   Каква е причината да прочета първата книга за Хари Потър? Преди доста години станах свидетел на излизането ѝ, след което се заредиха и следващите книги, веднага приемани с все по-голяма еуфория. Изданията тръгваха към читателите в полунощ на предварително обявена дата и създаваха небивал ентусиазъм. Магия? Магията при мен дойде съвсем естествено преди няколко дни, но не чрез усилено убеждаване, а с усмивка. Стана въпрос за Хари и аз си припомних откъслеци от филмите по книгите. Знаех нещо, но, разбира се, в книгите нещата се случват по-естествено и коментарът ми би бил различен. Убеди ме искрената усмивка на почитател на поредицата.  Има още

„Хилядният етаж“ на Катрин Макгий

Върховете на самочувствието

1-207734_b   Темата в книгата не е нова. Обикновено чета доста сериозни книги, които развиват идеята за мини общество, живеещо в ограничено пространство. Много често оставам задоволен от развитието на повечето сюжети, но се случва и обратното. Катрин Макгий е избрала доста лесен начин да представи такова общество, прикрепвайки към един затворен свят традиционните тийн болежки на израстването. „Хилядният етаж“ („Бард“, 2017, с превод на Цветана Генчева) съвсем определено е насочен към по-младата аудитория, която все още намира смисъл в интригите и сплетните тип училищна любов, забавленията с опиати и готините приятели за престиж.  Има още

„В дома на червея“ на Джордж Р. Р. Мартин

Съперничество под загиваща звезда

1-210923_b   Докато доста почитатели си чакат шестата книга от „Песен за огън и лед“, преводите на Джордж Р. Р. Мартин започнаха да растат прогресивно. Оказва се, че човекът може да се похвали със солидно творчество още преди да напише първата книга от най-харесваната си поредица. Набързо се появиха няколко от по-старите му произведения, едно от които е и „В дома на червея“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев). Докато се чудя още дали да подхващам солидните томове на огнено-ледената епопея, изчетох това-онова и не съжалявам, ама никак. Харесвам фантастични светове, особено тези, които едва връзват двата края някъде в космическото пространство.  Има още

„Приказка за синьото кълбо“ на Андри Снайр Магнасон

Приказен свят, населен с деца

1-156765432   Реших да прочета забавен детски роман, но се оказа същинска приказка, както посочва заглавието на книжката. Има си всичко: поука, приключение, вълшебство и… деца, които правят каквото си поискат. Колко родители могат да се уплашат от последното, се знае предварително, но пък историята далеч не иска да повдигне самочувствието на хлапетата. „Приказка за синьото кълбо“ („Ергон“, 2017, с превод на Айгир Сверисон) е сладка като захарен памук, затова поотрасналите деца ще се чувстват малко не на място сред страниците. Смисълът да се прочете и от тях обаче го има.  Има още

„Фалшивата брада на Дядо Коледа“ на Тери Пратчет

Забавни истории с Дядо Коледа, и не само

1-210932_b   И Дядо Коледа си има проблеми, особено в графство Коравчакъл, и по-точно – в Блекбъри, едно не толкова интересно и известно за съседите им място, но напълно необикновено за читателите. Казано с няколко думи: ако Тери Пратчет замисли нещо, то придобива магически свойства и тръгва из света да забавлява хората. В доброто дело е намесена и Лин Пратчет, която помага всичко да придобие напълно завършен вид. Тази красива книга е предназначена за деца, но едва ли някой любител на сър Тери би я пропуснал. Аз обичам шантави истории, така че Коледа или не, ще се повеселя на гърба на почти реалния старец. „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ („Прозорец“, 2017, с превод на Светлана Комогорова – Комата) всъщност е сборник с кратки разкази, поели от коледния дух, но с вълшебното свойство да приличат на други, не толкова коледни истории.  Има още

„Къщата без огледала“ на Мортен Санден

Образът на времето

1-165432-001   За Мортен Санден бях чувал все хубави неща и реших да прочета негова книга. Отначало си представях забавна детска книжка за тайнствена къща, в която се случват мистериозни неща, а няколко хлапета изживяват първите си страхове, пробудени от непознати явления. Като че има доста от това, но, като в криво огледало, събитията се пречупват през погледа на един много интересен персонаж, за когото времето на този свят почти е приключило. „Къщата без огледала“ („Ергон“, 2017, с превод на Диана Райкова) не е познатата призрачна история, макар да има такава атмосфера.  Има още

„Майстори на феи“ на Весела Фламбурари

Приключения в чудни страни

1-36661270   Чудесата нямат край, бих казал след затварянето на последната страница. Ако не сте чели книга на Весела Фламбурари, веднага да наваксате този пропуск! И не се обръщам само към децата. Световете в книгите ѝ са наистина вълшебни и нищо не ги ограничава. „Майстори на феи“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е детска книга, но ако човек се замисли, разбира, че е предназначена за всички читатели, без ограничение във възрастта. Мога да си представя широко отворените в почуда очи на хлапе, на което му четат книжката преди сън.  Има още

„Валкирия“ („Пръстенът на нибелунга“ – книга 2), текст – Елена Павлова

Магия, богове и простосмъртни

1-23456654   Ако човек вече е прочел „Рейнско злато“, едва ли ще пропусне продължението на епичната история за джуджета, богове и магия – „Валкирия“ („Кибеа“, 2015). За мен е изключително приятно да се потопя в един приказен свят, в който поуката не е изгладена като бална рокля на принцеса, а се гърчи под напора на божествените желания и силата на Йорд – онази, която има властта да прекъсне нишката на съдбата. За все още учудените, това е истински фентъзи епос по либретото на Рихард Вагнер и предхожда първопроходците на съвременното фентъзи.  Има още

„Рейнско злато“ („Пръстенът на нибелунга – книга 1), текст – Елена Павлова

Богове, джуджета, великани и… злато, разбира се

1-1456732   Бях готов за това чудо, сътворено от добър екип професионалисти, но си е друго да разтворя книгата и да се убедя с очите си. Това уникално издание е първа книга от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, сътворено по либретото на Рихард Вагнер. Ако хвърлим поглед назад, четирите опери са видели бял свят между 1854 и 1874 г. Сюжетът е твърде познат на съвременните читатели, заради сериозните залитания на днешните автори към германо-скандинавската митология. Едно от хубавите неща тук е, че четирите книги сериозно биха заинтригували  и по-младата аудитория, заради магическите илюстрации на Петър Станимиров и приказния фон около митологичните герои.  Има още

„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

1-208130_b   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки.  Има още