„Кошмарното семейство“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 2) на Пиердоменико Бакаларио

Призраци и измами

1-212492_b   Ако споменем за призраци, сигурно повечето читатели ще си представят нещо страшно. Но при Пиердоменико Бакаларио нещата стоят малко по-различно. Всъщност призраците могат и да плашат, но тук това се случва, защото са наети да го правят. Във времена, когато бизнесът с умрели се котира доста добре, конкуренцията наистина е жестока, особено за агенция „Призраци – Мьогалей“ и наследникът ѝ, който още ходи на училище. Вече придобих представа за какво иде реч от „Хотелът на ужасите“ – първата книга от поредицата – и „Кошмарното семейство“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) само доразпали апетитите ми. Като всяка хубава детска книга, и тази държи настроението на висота.  Има още

Advertisements

„Хотелът на ужасите“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 1) на Пиердоменико Бакаларио

Великото призрачно състезание

1-212491_b-001   Ако питате мен, едно дете лесно ще си намери забавни книги за четене сред хилядите, с които са пълни книжарниците. Стига да е научило колко е полезно да се чете. Важно е да се развие фантазията и креативността, затова детските книги събират в себе си от всичко в достатъчно количество. Дори страхът трябва да подлежи на контрол в един момент, на каквото учат страшните истории в един доста пренебрегван от родителите жанр. За да вървиш напред, ти трябват уверени стъпки и знания, които се трупат основно от четене и наблюдение. „Хотелът на ужасите“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) е чудесен пример за забавна история, в която да вмъкнеш и приятното, наред с полезното от „задължаващите“ книги.  Има още

„Една опасна игра“ на Анна Виварели

Пътуване, игри и една мистерия

1-2765432   Докато още бях в плен на „Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли, започнах втората книжка за мистериозни приключения с участието на деца, този път написана от Анна Виварели. В края ѝ прочетох, че Виварели е чела Едгар Алан По като малка  и се е вълнувала истински от тръпките и страха, които я обземали тогава. Повече вдъхновение явно не ѝ е трябвало, за да напише „Една опасна игра“ („Фют“, 2017, с превод на Евдокия Златарова) – история за едно отегчено от безкрайните „културни“ пътувания с родителите си момче, което всъщност се интересувало от съвсем други неща, а не средновековни църкви, гробища и калварии. Аз харесвам културния туризъм, но като дете вероятно също съм искал да правя нещо друго.  Има още

„Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли

Приключение и страх в замъка

1-3467876543   Колкото повече страшни истории, толкова по-добре! 🙂 Точно такива мисли се пръкваха в невинното ми съзнание, когато бях просто едно хлапе. Повече от трийсет години по-късно нещата не са се променили особено, само дето започнах да гледам на подобни книги с особено очарование. Те се появяват достатъчно рядко на нашия книжен пазар и с това изпъкват сред купищата детски „залъгалки“, които родителите предпочитат да предлагат на децата си. Нищо против адаптираните приказки и историите тип „щастливо детство“, но ако не се запознаеш със страха, няма как да пораснеш истински. Нищо чудно да видите десетгодишни хлапета да гледат с респект „То“ на рафта в книжарницата.  Има още

„Двубой без правила“ („Газ до дупка“ – книга 3) на Фабиан Ленк

Часът на гонките

1-206778_b   В поредица за автомобилни състезания няма как да не стане въпрос и за незаконните гонки. Фабиан Ленк здраво поддържа екшън елементите в книгите си, за да се погрижи за адреналина на младите читатели. Ако ме питате защо една детска книга прилича на истински трилър, отговорът се крие в почти неизчерпаемата енергия на хлапетата, които трябва да я изразходват по някакъв начин. Сигурно са малко невпечатлителните деца. И момчетата, и момичетата имат да кажат нещо по въпроса, вярвайте ми, тъй че поредицата „Газ до дупка“ се явява същински бисер сред по-невинните си посестрими по рафтовете на книжарниците.  Има още

„Червеният лотус“ („Газ до дупка“ – книга 2) на Фабиан Ленк

Премеждия край професионалната писта

1-206777_b   С голяма любопитство надникнах и във втората книжка от поредицата за младежите състезатели, които мечтаят след време да превземат Формула 1 с уменията, придобити на пистата за картинг. Голямата изненада дойде именно от началните страници. За разлика от „Змийска клопка“, „Червеният лотус“ („Фют“, 2017, с превод на Мила Петрова) директно ни пренася насред заговора на престъпна банда, която се подготвя за поредното си пъклено дело. Те не са деца, а… са истински престъпници с хладно оръжие. Е, поне най-откачените от тях. Отбор „Фъркотевиците“ се готви да посети състезание от Формула 1, където ще участва брата на Мик и никой не предполага на каква каша ще попаднат.  Има още

„Змийска клопка“ („Газ до дупка“ – книга 1) на Фабиан Ленк

Битки на пистата

1-206776_b   Достатъчно е да се погледнат рафтовете в книжарниците, за да се видят купищата съвременни поредици за деца на възраст от 7 до 14 години. Докато погледите на всички са насочени основно (и по навик) към „Дръндьо“, „Хари Потър“ и митологиите на Рик Риърдън, малко хора забелязват какви чудеса и приключения ги очакват само на една ръка разстояние. Разнообразието от жанрове тук е изключително голямо. Вече надникнах в някои поредици и мога спокойно да кажа, че хлапетата изпускат наистина много.  Има още

„На лов за чудовища“ („Кърпена глава“ – книга 6) на Гай Бас

Нов нарушител, ново приключение

1-2456776543   Е, това беше… Последната книжка за Кърпена глава е прочетена. Малкият и чудноват герой ми влезе сериозно в главата за няколко месеца, въпреки че би трябвало да му се радват само хлапетата. Когато видя страхотни детски истории, не ме свърта на едно място и веднага ги прочитам. В детската литература трудно може да се промъкне нещо недостойно за въображението на малките човеци, а понякога се появяват и истински попадения. Тази поредица от шест книжки е прекрасен пример, че страшните истории също могат да бъдат достойна част от хилядите вече наложили се като детска класика. Само аз си знам на какво приятно вълнение ме подложиха. 🙂  Има още

„Звярът от Кривогреблово“ („Кърпена глава“ – книга 5) на Гай Бас

Истински звяр и чудовищенца нарушават идилията

1-134566543   С много ентусиазъм и респект се приближавам към последната шеста книжка от поредицата за героя от кръпки. Кърпена глава е първият и най-неуспешен експеримент на лудия професор Еразъм Еразмус, затова не е никакво чудовище, а просто съшита от парцали и непотребни части кукла, оживяла ненадейно в тъмното мазе на историята. За сметка на това му се налага да се справя с истински чудовища, превръщайки ги в мили и сладки чудовищенца, но не без помощта на саморъчно забърканите си отвари. Както той, така и те не са хора, затова ще им простим невежеството относно нашия вид.  Има още

„Бърлогата на паяка“ („Кърпена глава“ – книга 4) на Гай Бас

Кърпена глава на спасителна мисия

1-207891_b   Налудни книжки с налудни приключения! Може би това е краткото определение за поредицата на Гай Бас. Достатъчно разказвах в предишните ревюта за достойнствата на книжките, но постоянно забелязвам интересни прийоми, използвани от автора и илюстратора, за да изглежда всичко почти перфектно. Въпреки че става въпрос за страшни истории, не мога да определя жанра като детски хорър. Целта тук не е хлапетата да получават изненадващи адреналинови бомби, а да се забавляват и тренират въображението си. Както при повечето детски книги, темите са за приятелството, различията, справедливостта и изпитанията.  Има още

„Призракът на „Гротеск“ („Кърпена глава“ – книга 3) на Гай Бас

Кърпена глава в призрачно приключение

1-1465432   Вече може да се каже, че тази детска хорър поредица ми е легнала на сърце. От доста време чакам чудовищата от гардероба отново да се размърдат, както са го правили при почти всяко хлапе, готвещо се да заспи на загасена лампа. 😀 Сега не настръхвам, нито се обливам в пот, но за сметка на това попивам всяка думичка с нетърпението на гладно дете пред щанд с шоколадови лакомства. С първите две книжки – „Кърпена глава“ и „Окото на пирата“ – доста се позабавлявах, тъй че „Призракът на „Гротеск“ („Фют, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) нямаше как да оставя без нужното внимание.  Има още

„Окото на пирата“ („Кърпена глава“ – книга 2) на Гай Бас

Приключенецът Кърпена глава

1-206607_b   За моя изненада, втората книжка за Кърпена глава се появи съвсем скоро след първата. Веднага я започнах, без да се туткам излишно. Малка проверка ми показа, че засега са написани шест истории за почтиживия (има защо да е една дума!) герой. А защо съм толкова ентусиазиран към тази детска поредица? Ако не сте хвърлили око на първото ревю („Кърпена глава“ – книга 1), трудно ще задвижите логиката. Причината да харесвам подобни истории е в начина на поднасянето им. Подозирам, че Гай Бас има още много чудни идеи за героя си, тъй че мисля да изкарам поредицата докрай.  Има още

„Кърпена глава“ на Гай Бас

Странният полуживот на Кърпена глава

1-206385_b   Преди няколко дни мярнах тази книжка на рафта в книжарницата и веднага я отгърнах. Детска книжка със странно заглавие! Значи не мога да я пропусна. 🙂 „Кърпена глава“ („Фют“, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) със сигурност е предназначена за хлапета малко под 10 години, но започва невероятно забавно. Днес най-после я захванах сериозно и не след дълго бях готов с ревюто. Е как иначе, нали става въпрос за Кривогреблово и местния луд професор, който от малък сътворява чудовища в замъка „Гротеск“. Ако всички по-възрастни сме започнали с детската класика, то за днешните хлапета има далеч повече като избор, защото съвременните детски писатели не си поплюват много-много, нито се ограничават, когато се решат да позабавляват децата ни.  Има още