„С широко отворени очи“ на Джузепе Феста

Страхът под леглото

1-4765432-001   Дойде време и за петата книга от страшничката поредица за деца „Мистерии от Замъка на страха“. Четирите предишни успяха да ми оставят доста добро впечатление. Авторите са различни, но целта е само една – тръпката от странните прояви на детското въображение и от време на време нещо истинско, което би могло да потренира неукрепналата психика. Едно време се четяха доста страшни приключенски истории, които все още влизат в списъка за лятно четене на хлапетата. Най-малкото можеш да срещнеш човекоядци, които да те пожелаят за храна. 😀 Сега има кратки романи, написани само за деца, най-популярни от които са тези на Р. Л. Стайн. Настоящата поредица не пада по-долу, но пък е с по-кратки текстове, които могат да се прочетат скоростно от всяко дете.  Има още

Advertisements

„Емилия на дървото“ на Бернхард Хагеман

Каузата за дървото

1-212790_b   Дори и без достатъчно хумор една детска книга може да привлече внимание. „Емилия на дървото“ („Фют“, 2018, с превод на Станислава Петрова) не би учудила никой, но понякога трябва да научиш нещо, което ще те следва през останалата част от живота. За добро. Малките герои в книгата се борят за кауза и преминават през множество изпитания, за да спечелят доверието на колкото се може повече хора. Хлапетата трябва да знаят повече за добрите дела и Бернхард Хагеман им поднася нещо като тест за живота, за добрите дела и нуждата понякога да се опълчиш на лесните решения. Щьорте и Емилия имат смелост за всичко това и се борят за своята кауза.  Има още

„Аз, котаракът Шеви и най-младият дядо на света“ на Кирстен Джон

Много шантави и много забавни приключения

1-213529_b   Много неща се случват, без да имат прилично обяснение, особено в главите на няколко хлапета, които изживяват своето шантаво детство, пълно с приключения и разни невероятни проблеми. С удоволствие и аз бих изживял още едно такова, макар да знам, че това връщане към младостта си има и своите минуси. Е, не бих избягвал момичетата, както прави единайсетгодишния Паул Пастернак, но това са бели кахъри за мен. Но пък бих си мечтал за фантастични сюжети като в „Аз, котаракът Шеви и най-младият дядо на света“ („Фют“, 2018, с превод на Мила Георгиева Петрова). Отново чудесен избор на съвременен детски роман, който чудесно допълва десетките класики, които всеки е чел или поне знае за повечето от тях.  Има още

„Нощта на отмъщението“ на Фабрицио Силеи

Зловещата възстановка

1-14765432   От време на време си харесвам по една детска поредица и намирам чудесни примери за забавление на хлапетата. Не мога да ги изживявам като дете, но затова пък ги оценявам с разбирането на възрастен. Преди няколко месеца започнах поредицата „Мистерии от Замъка на страха“ с намерението да открия бисери, които да препоръчвам чистосърдечно, и нещата вървяха добре, поне до книжка номер три. След чудесните „Загадъчната ръка“ и „Една опасна игра“, дойде „Въртележката на куклите“, която свали нивото, ако говорим за детски хорър. „Нощта на отмъщението“ („Фют“, 2018, с превод на Евдокия Златарова) обаче е от съвсем друг калибър.  Има още

„Въртележката на куклите“ на Алесандро Гати

Тайната на новата къща

1-213624_b   „Мистерии от Замъка на страха“ се оказа доста приятна поредица за деца. Предните две книжки бяха на висота и биха привлекли вниманието на хлапетата. Леко, мистериозно, малко страшничко, добре дозирано и кратко – каквото е необходимо, за да навлезеш в света на необяснимите неща, без да изпиташ притеснение. Дори е полезно, ако питате мен. След „Загадъчната ръка“ и „Една опасна игра“, нещата изглеждат повече от добре. Прочетох, че Алесандро Гати не е писал детски хорър до този момент и ми беше интересно доколко се е справил с „Въртележката на куклите“ („Фют“, 2018, с превод на Евдокия Златарова). Хич не е лесно да се заиграваш със страховете на децата, без да ги ужасиш до степен да не посегнат повече към подобни книги.  Има още

„Кошмарното семейство“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 2) на Пиердоменико Бакаларио

Призраци и измами

1-212492_b   Ако споменем за призраци, сигурно повечето читатели ще си представят нещо страшно. Но при Пиердоменико Бакаларио нещата стоят малко по-различно. Всъщност призраците могат и да плашат, но тук това се случва, защото са наети да го правят. Във времена, когато бизнесът с умрели се котира доста добре, конкуренцията наистина е жестока, особено за агенция „Призраци – Мьогалей“ и наследникът ѝ, който още ходи на училище. Вече придобих представа за какво иде реч от „Хотелът на ужасите“ – първата книга от поредицата – и „Кошмарното семейство“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) само доразпали апетитите ми. Като всяка хубава детска книга, и тази държи настроението на висота.  Има още

„Хотелът на ужасите“ („Агенция ‘Призраци’“ – Книга 1) на Пиердоменико Бакаларио

Великото призрачно състезание

1-212491_b-001   Ако питате мен, едно дете лесно ще си намери забавни книги за четене сред хилядите, с които са пълни книжарниците. Стига да е научило колко е полезно да се чете. Важно е да се развие фантазията и креативността, затова детските книги събират в себе си от всичко в достатъчно количество. Дори страхът трябва да подлежи на контрол в един момент, на каквото учат страшните истории в един доста пренебрегван от родителите жанр. За да вървиш напред, ти трябват уверени стъпки и знания, които се трупат основно от четене и наблюдение. „Хотелът на ужасите“ („Фют“, 2018, с превод на Нели Николова Раданова) е чудесен пример за забавна история, в която да вмъкнеш и приятното, наред с полезното от „задължаващите“ книги.  Има още

„Една опасна игра“ на Анна Виварели

Пътуване, игри и една мистерия

1-2765432   Докато още бях в плен на „Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли, започнах втората книжка за мистериозни приключения с участието на деца, този път написана от Анна Виварели. В края ѝ прочетох, че Виварели е чела Едгар Алан По като малка  и се е вълнувала истински от тръпките и страха, които я обземали тогава. Повече вдъхновение явно не ѝ е трябвало, за да напише „Една опасна игра“ („Фют“, 2017, с превод на Евдокия Златарова) – история за едно отегчено от безкрайните „културни“ пътувания с родителите си момче, което всъщност се интересувало от съвсем други неща, а не средновековни църкви, гробища и калварии. Аз харесвам културния туризъм, но като дете вероятно също съм искал да правя нещо друго.  Има още

„Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли

Приключение и страх в замъка

1-3467876543   Колкото повече страшни истории, толкова по-добре! 🙂 Точно такива мисли се пръкваха в невинното ми съзнание, когато бях просто едно хлапе. Повече от трийсет години по-късно нещата не са се променили особено, само дето започнах да гледам на подобни книги с особено очарование. Те се появяват достатъчно рядко на нашия книжен пазар и с това изпъкват сред купищата детски „залъгалки“, които родителите предпочитат да предлагат на децата си. Нищо против адаптираните приказки и историите тип „щастливо детство“, но ако не се запознаеш със страха, няма как да пораснеш истински. Нищо чудно да видите десетгодишни хлапета да гледат с респект „То“ на рафта в книжарницата.  Има още

„Двубой без правила“ („Газ до дупка“ – книга 3) на Фабиан Ленк

Часът на гонките

1-206778_b   В поредица за автомобилни състезания няма как да не стане въпрос и за незаконните гонки. Фабиан Ленк здраво поддържа екшън елементите в книгите си, за да се погрижи за адреналина на младите читатели. Ако ме питате защо една детска книга прилича на истински трилър, отговорът се крие в почти неизчерпаемата енергия на хлапетата, които трябва да я изразходват по някакъв начин. Сигурно са малко невпечатлителните деца. И момчетата, и момичетата имат да кажат нещо по въпроса, вярвайте ми, тъй че поредицата „Газ до дупка“ се явява същински бисер сред по-невинните си посестрими по рафтовете на книжарниците.  Има още

„Червеният лотус“ („Газ до дупка“ – книга 2) на Фабиан Ленк

Премеждия край професионалната писта

1-206777_b   С голяма любопитство надникнах и във втората книжка от поредицата за младежите състезатели, които мечтаят след време да превземат Формула 1 с уменията, придобити на пистата за картинг. Голямата изненада дойде именно от началните страници. За разлика от „Змийска клопка“, „Червеният лотус“ („Фют“, 2017, с превод на Мила Петрова) директно ни пренася насред заговора на престъпна банда, която се подготвя за поредното си пъклено дело. Те не са деца, а… са истински престъпници с хладно оръжие. Е, поне най-откачените от тях. Отбор „Фъркотевиците“ се готви да посети състезание от Формула 1, където ще участва брата на Мик и никой не предполага на каква каша ще попаднат.  Има още

„Змийска клопка“ („Газ до дупка“ – книга 1) на Фабиан Ленк

Битки на пистата

1-206776_b   Достатъчно е да се погледнат рафтовете в книжарниците, за да се видят купищата съвременни поредици за деца на възраст от 7 до 14 години. Докато погледите на всички са насочени основно (и по навик) към „Дръндьо“, „Хари Потър“ и митологиите на Рик Риърдън, малко хора забелязват какви чудеса и приключения ги очакват само на една ръка разстояние. Разнообразието от жанрове тук е изключително голямо. Вече надникнах в някои поредици и мога спокойно да кажа, че хлапетата изпускат наистина много.  Има още

„На лов за чудовища“ („Кърпена глава“ – книга 6) на Гай Бас

Нов нарушител, ново приключение

1-2456776543   Е, това беше… Последната книжка за Кърпена глава е прочетена. Малкият и чудноват герой ми влезе сериозно в главата за няколко месеца, въпреки че би трябвало да му се радват само хлапетата. Когато видя страхотни детски истории, не ме свърта на едно място и веднага ги прочитам. В детската литература трудно може да се промъкне нещо недостойно за въображението на малките човеци, а понякога се появяват и истински попадения. Тази поредица от шест книжки е прекрасен пример, че страшните истории също могат да бъдат достойна част от хилядите вече наложили се като детска класика. Само аз си знам на какво приятно вълнение ме подложиха. 🙂  Има още

„Звярът от Кривогреблово“ („Кърпена глава“ – книга 5) на Гай Бас

Истински звяр и чудовищенца нарушават идилията

1-134566543   С много ентусиазъм и респект се приближавам към последната шеста книжка от поредицата за героя от кръпки. Кърпена глава е първият и най-неуспешен експеримент на лудия професор Еразъм Еразмус, затова не е никакво чудовище, а просто съшита от парцали и непотребни части кукла, оживяла ненадейно в тъмното мазе на историята. За сметка на това му се налага да се справя с истински чудовища, превръщайки ги в мили и сладки чудовищенца, но не без помощта на саморъчно забърканите си отвари. Както той, така и те не са хора, затова ще им простим невежеството относно нашия вид.  Има още

„Бърлогата на паяка“ („Кърпена глава“ – книга 4) на Гай Бас

Кърпена глава на спасителна мисия

1-207891_b   Налудни книжки с налудни приключения! Може би това е краткото определение за поредицата на Гай Бас. Достатъчно разказвах в предишните ревюта за достойнствата на книжките, но постоянно забелязвам интересни прийоми, използвани от автора и илюстратора, за да изглежда всичко почти перфектно. Въпреки че става въпрос за страшни истории, не мога да определя жанра като детски хорър. Целта тук не е хлапетата да получават изненадващи адреналинови бомби, а да се забавляват и тренират въображението си. Както при повечето детски книги, темите са за приятелството, различията, справедливостта и изпитанията.  Има още