„Призрачната маска“ на Р. Л. Стайн

Игри на страх

1-206876_b   Четвъртата книжка – „Призрачната маска“ („Хермес“, 2017, с превод на Нина Руева) – вече е прочетена. За разлика от предишните, тук е описана една от най-страшните детски страхотии – да си грозен завинаги. 😛 Това е едно от стотиците притеснения и страхове на Карли Бет – дребничко момиче, което не харесва особено много чипия си нос и подскача при най-малкия повод, че и без достатъчно основателна причина. Разбира се, Стайн е написал хорър, а не тийн драма за конкуренцията на момичетата в училище. Карли си е съвсем нормална, но е… бъзла. 😀 Това го знаят всички и редовно го използват срещу нея. Книжката си е доста мрачна, защото минава под знака на Хелоуин.  Има още

Advertisements

„Кръвта на чудовището“ на Р. Л. Стайн

Класическо чудовище сее ужас

1-205762_b   Не можах да устоя повече и награбих следващите две книжки от детската хорър поредица Goosebumps. Всъщност изобщо не се плаша от книжни страхове, още повече предназначени за деца, но се забавлявам доста, докато разгръщам страниците. Неизвестно колко деца за 25 години, откакто е започнала да излиза поредицата, са потръпвали от чудовищните създания на Стайн. Ужасийки без кръв, но убедително разказани! Вече се насладих на „Нощта, в която куклата оживя“ и „Морското чудовище“. Да чете детска класика може всеки малчуган, но страшните книги са съвсем друга работа.  Има още

„Морското чудовище“ на Р. Л. Стайн

Карибски приключения с приказен привкус

1-203434_b   Легендарната поредица на Р. Л. Стайн продължава с напълно ново приключение, наситено с опасности и уплашени хлапета. Може би е късно за мен да се плаша от акули и октоподи, но пък с удоволствие отделям известно време на подобни книжки. Вече имах удоволствието да прочета „Нощта, в която куклата оживя“, но някак не ме заинтригува толкова. Поредицата е страшно дълга и явно Стайн се е опитал да вкара в нея доста от класическите ужаси, адаптирайки ги за деца. Но не мисля, че това е проблем за мен.  Има още

„Пиратско нашествие“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 2) на Маркъс Емерсън

Нинджите се сдобиват с противник

1-206028_b   Всяка детска история крие в себе си приключенски дух. Дали ще е свързана с училището или с излет в гората, винаги се случва нещо неочаквано, което да събуди заспалото въображение. Нинджи в училище? Може да звучи прекалено глупаво, но представете си пиратско нашествие в училище! Маркъс Емерсън не е открил Светия Граал в детската литература, но наистина си поставя за цел да позабавлява хлапетата, които обикновено бягат от книгите, за да вършат всякакви щуротии. Е, щуротиите вече са в самите книги, така че си трябва още само обикновено любопитство.  Има още

„Нощта, в която куклата оживя“ на Р. Л. Стайн

Демонични кукли

1-203433_b   Когато захванеш легендарна поредица, усещането е доста особено, предвид десетките милиони, които са я чели и харесали преди теб. Не оспорвам тези 400 милиона продадени копия, но за мен нещата опират само до моето лично мнение. Обожавам писатели, които се опитват да плашат децата, въпреки и без това напрегнатия им живот, докато разбират в какъв свят са попаднали. 😀 Дори и да съм надминал по възраст аудиторията на подобни книжки с три десетилетия, разбирам много добре какво е влиянието им сред хлапетата.  Има още

„Кланът на нинджите“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 1) на Маркъс Емерсън

Чейс Купър и странното ново училище

1-206027_b   Тъй или иначе трябваше да прочета и тази детска книжка, защото се въодушевих от постоянно прииждащите от този тип в книжарницата. Двете книжки за Кърпена глава („Кърпена глава“ и „Окото на пирата“) дадоха доста мощен начален тласък, а и вече съм си набелязал солидно количество за по-късно. В съвременните детски книги има доста хумор, което ме привлича неудържимо. Чудно ми е защо много хора повдигат вежди, че ги чета, но вероятно още опознават живота на възрастните и самите те искат да се почувстват такива. 😉  Има още

„Най-щастливото момиче на света“ на Джесика Нол

Миналото, чрез което трябва да живееш

1-205401_b   Едно от нещата, които смятам в себе си за позитив е, че не ми е задължително да очаквам отзиви от някоя книга, за да се заинтересувам от нея. „Най-щастливото момиче на света“ („Хермес“, 2017, с превод на Павлина Миткова и Нина Руева) беше от онези, които разгръщах постоянно и се чудех дали попадам на трилър или на поредната история за клето момиче, „нападнато“ от миналото си – просто драма, наситена с женските символи на порастването и какви последствия има в настоящето. Отдавна се интересувам от женската гледна точка към някои проблеми и ми се искаше тази книга да разнообрази донякъде представите ми.  Има още

„В тъмната гора“ на Рут Уеър

Партито на измамните страсти

1-202449_b   Доста интересна ми беше реакцията, когато преполових книгата, а моминското парти, за което става дума тук, не престана да ме оставя с впечатлението, че подслушвам половин дузина неспокойни дами, говорещи си за интриги и личните си страсти. „В тъмната гора“ („Хермес“, 2016, с превод на Гриша Атанасов) започва тайнствено, но като че не стига много далеч. Честно казано ако попадна в компания на жени, които си обясняват една на друга битовите си проблеми, не бих издържал и десет минути. 😀 Този разговор има, разбира се, и тъмна страна. Рут Уеър не оставя съмнение, че нещо голямо се пече, въпреки отчайващия опит на героите да се харесат на страничните наблюдатели. Накрая задължително ще трябва да се намесят докторите и полицаите.  Има още

„Напълно побъркан“ на Жил Льогардиние

Има шанс за щастие! Е, нека първо оправим проблемите…

1-198707_b   Ако до преди прочитането на тази книга съм бил убеден, че Льогардиние пише само чиклити, то преполовяването на тази книга ме наведе на мисълта, че нещата стоят по съвсем друг начин. „От утре почвам нов живот!“, първата книга на автора, която прочетох, действително има всички предпоставки да се нарече забавен чиклит, от който могат да вземат нещо и мъжете (така си е, наистина! 🙂 ). Приключенията на Жули Турнел се оказаха по вкуса ми, което означаваше, че възможността да продължа с „Напълно побъркан“ („Хермес“, 2015, с превод на Анета Тошева) е напълно в реда на нещата. Не че не ме чакат повече от стотина книги на лавицата, но сърбежът си е сърбеж и е редно да се почеша. 😀 Като добавим и котките на кориците…  Има още

„Смъртен грях“ на Матю Арлидж

Греховете на хората

1-198928_b   Първата книга на Арлидж –„Куршум за двама“ – се оказа доста увличаща, тъй че не ми остана причина да не прочета и втората от поредицата за Хелън Грейс. Започнах „Смъртен грях“ („Хермес“, 2016, с превод на Гриша Атанасов) с лятната настройка за нещо не толкова зловещо, защото от първата книга знам, че Арлидж навлиза доста често в личното пространство на героите си, разкривайки човешкото им лице, докато наоколо тече разследване на тежки криминални престъпления. Отново не е толкова леко. Зад цялата схема има доста повече, отколкото може да предложи един средностатистически крими трилър. Самата Хелън Грейс е просто удивителен образ, ненапудрен и изтъкан от „грешки на природата“, ако мога така да се изразя. Ако сте прочели вече първата книга, сте наясно какво имам предвид.  Има още

„Екс орбита“ на Васил Георгиев

 България над всички – с ирония към бъдещето
1-199793_b

   Отдавна се питах дали е възможно някой да напише роман за бъдещето на българите като народ, без да включва космически кораби, свръхтехнологии или да се впуска в нереалистични фантазии. Ние си се познаваме и едва ли ще се намерят хора, които с чиста съвест да си фантазират за колосална промяна в мисленето и начина на живот точно на територията на България. При нас идеализмът се родее по-скоро с личната настройка и няма нищо общо с цялостното добруване на нацията. Тарикати ли сме, глупави ли сме, или просто така ни харесва? Въпроси колкото щеш, а отговорите са малко и в по-голямата си част са мъгляви или половинчати. А може би не искаме да има отговори. Има още

„От утре почвам нов живот!“ на Жил Льогардиние

   Премеждията и щуротиите на Жули Турнел

   1-193376_b   „От утре започвам нов живот!“ („Хермес“, 2015, с превод на Анета Илиева Тошева) си е забавен чиклит, от която и страна да се погледне. Реших да я чета заради интересната корица и сюжета, който подсказва недвусмислено, че става въпрос за една щура млада жена и нейните опити да се опълчи на скучния си живот. Разбира се, очаквах и традиционните женски монолози и вайкания, типични за жанра, но все пак се захванах с нея и я изчетох с любопитство. Едва ли в бъдеще ще наблягам на подобна литература, но ми стана интересно заради самия автор, който е мъж, заел се с нелеката задача да се порови в женските работи. Е, прочетох я, тъй че е ред да си кажа мнението.

Има още

„Невинни жени в Брюксел“ на Димил Стоилов

   Синдромът Европа


1-198138_b   „Невинни жени в Брюксел“
(„Хермес“, 2015) си беше загадка за мен, преди да започна да я чета, но не се разбули достатъчно и след прочитането на последната страница. Романът няма изчистена структура, а се лута сред епизодични събития от живота на писател на средна възраст и описва неговата реалистична представа за съществуването и бягството. В него са закотвени една отрезвяваща мисъл, дело на жена му („Ти за какъв се мислиш, бе?“), и неусетно изминалите години на работа в издателство и библиотека, приключили с недвусмисленото послание, че повече не е нужен и дори пречка за екипа и работата му („Той дори печати не може да бие!“). Спомените от предишното му съществуване не спират да се натрапват и от време на време присветват като фарове в съзнанието му, създавайки мрачни коридори към миналото.

Има още

„Героят“ („Легенда“ – книга 3) на Мари Лу

   Борба за интереси, борба за разум

1-192159_b   Най-после стигнах до края на трилогията, с която Мари Лу доста вдигна летвата на предпочитанията ми в жанра. Може би един ден ще прочета прословутата „Игрите на глада“ и ще разбера докъде се простират интересите ми сред многобройните тийнейджърски антиутопии. Засега се радвам, че Мари Лу се показа като наистина умела в писането и за три книги успя да ме нахъса да потърся и други толкова добре описани бъдещи световни сътресения. Жалкото  е само, че в повечето случаи са намесени Съединените щати. Все пак в трилогията са споменати и други части от света и е разяснено доста добре откъде идва цялата тази катастрофичност в сюжета. Мога да спомена стопяването на ледовете в Антарктика, наводняването на огромни територии от САЩ и последвалото въздигане на новите световни сили: самата Антарктика и Африка. Да, има какво да се обсъди, но първо трябва да преминете през „Легендата“ и „Феноменът“, които постепенно разкриват цялата ситуация. На мен най-много ми допадна рязкото променяне на мащабите, когато се разбира, че Републиката и Колониите са просто две петна на картата, а размерът на света е просто лично усещане на всеки от героите. Тази подсказка няма да наруши по никакъв начин удоволствието от четенето, тъй че дишайте спокойно.

„432 херца“ на Недялко Славов

   За 432–те трептения и природната хармония

   1-13767364   Странно е да се потопиш в книга, която не следва строго определените закони на човешкото възприятие. Когато един писател започне да се ровичка отвъд съзнателната представа за нещата, Вселената няма да му се разсърди, но читателят може да посегне или към брадвата, или към следващата му книга. Въпросът тук е къде се крие предпазната клапа, за да не настъпи срив на възприятията. „432 херца“ („Хермес“, 2015) е колкото труден за възприемане роман, толкова и ловък начин да се покаже висша класа в един текст. Метафори, поезия, борба на възприятията. Недялко Славов е поел по пътеката на съвършенството по най-хитрия начин, преодолявайки преградата на делничното и навлизайки с широки крачки по посока към темата на божественото. Тук бих направил пауза за въздъхване, защото никак не обичам божественото, нито пък каквито и да е концепции, свързани с него. Затова ще се наложи да пренасоча търсенията си другаде – към математиката, физиката и изобщо формулите, които описват природата като съвършена и подредена структура.

Има още