„Софийски магьосници“ на Мартин Колев

София – град на магьосници

1-206924_b   Реших, че едно кратко изложение ще е от полза. Харесвам книги, подобни на тази, но повечето преди нея не спечелиха особено внимание сред читателите. Ясно е, че човек може да се забавлява по всякакъв начин, включително и чрез книгите. Но не всички автори се намират в подходящата комфортна зона като теми и сюжети. Мартин Колев също се намира встрани от навалицата. Литературните [екзистенциални] канони важат само тогава, когато самият автор държи да се произнася по определени въпроси чрез текстовете си и съответно преминава през задължителната оценка на по-ерудираните и критични читатели.  Има още

„Да играеш с огъня“ („Скълдъгъри Плезънт, книга 2) на Дерек Ланди

Ланди доставя още злодеи

1-1297859_b   Мина доста време, откакто прочетох първата книжка от поредицата – „Скълдъгъри Плезънт“ – и преди броени дни си припомних всички подробности, прочитайки я отново. Вече имам хъса и желанието да я довърша за два-три месеца, затова си набавих и последните пет книги, две от които са леко встрани от „потока“, но също толкова интригуващи (на първо мнение). Изненадващо Дерек Ланди реши да напише десета книга от основната линия, с което зарадва сума народ, почитатели и пристрастени към поредицата.  Има още

„Бърлогата на паяка“ („Кърпена глава“ – книга 4) на Гай Бас

Кърпена глава на спасителна мисия

1-207891_b   Налудни книжки с налудни приключения! Може би това е краткото определение за поредицата на Гай Бас. Достатъчно разказвах в предишните ревюта за достойнствата на книжките, но постоянно забелязвам интересни прийоми, използвани от автора и илюстратора, за да изглежда всичко почти перфектно. Въпреки че става въпрос за страшни истории, не мога да определя жанра като детски хорър. Целта тук не е хлапетата да получават изненадващи адреналинови бомби, а да се забавляват и тренират въображението си. Както при повечето детски книги, темите са за приятелството, различията, справедливостта и изпитанията.  Има още

„Майлс и Найлс – Пакостниците“ на Мак Барнет и Джори Джон

Състезание по пакости

1-193235_b   Няма как от време на време да срещам повтарящи се сюжети в книгите за деца. Наистина темите не са толкова много, а и за да привлечеш вниманието на хлапетата, трябва да играеш по техните правила. Тандемът Мак Барнет и Джори Джон са се постарали да вмъкнат в книжката си какви ли не щуротии, но и няколко кратки сериозни сцени, за да не се превръща тя в потенциален съветник по пакости. Едва ли сегашните хлапета знаят много за отговорностите, които поемат в едно общество на рамкирани правила и ограничения, но все пак… Майлс и Найлс по същество са различни и това ги превръща в противници.  Има още

„Пиратско нашествие“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 2) на Маркъс Емерсън

Нинджите се сдобиват с противник

1-206028_b   Всяка детска история крие в себе си приключенски дух. Дали ще е свързана с училището или с излет в гората, винаги се случва нещо неочаквано, което да събуди заспалото въображение. Нинджи в училище? Може да звучи прекалено глупаво, но представете си пиратско нашествие в училище! Маркъс Емерсън не е открил Светия Граал в детската литература, но наистина си поставя за цел да позабавлява хлапетата, които обикновено бягат от книгите, за да вършат всякакви щуротии. Е, щуротиите вече са в самите книги, така че си трябва още само обикновено любопитство.  Има още

„Призракът на „Гротеск“ („Кърпена глава“ – книга 3) на Гай Бас

Кърпена глава в призрачно приключение

1-1465432   Вече може да се каже, че тази детска хорър поредица ми е легнала на сърце. От доста време чакам чудовищата от гардероба отново да се размърдат, както са го правили при почти всяко хлапе, готвещо се да заспи на загасена лампа. 😀 Сега не настръхвам, нито се обливам в пот, но за сметка на това попивам всяка думичка с нетърпението на гладно дете пред щанд с шоколадови лакомства. С първите две книжки – „Кърпена глава“ и „Окото на пирата“ – доста се позабавлявах, тъй че „Призракът на „Гротеск“ („Фют, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) нямаше как да оставя без нужното внимание.  Има още

„Мумията Думи и гробницата на Ахнетут“

Думи на пътешествие в Египет

1-199292_b   За един герой е важно да е забавен, още повече когато „живее“ в детска книга. Е, тук нашият герой не е жив, ако следваме правилната логика, но наистина се опитва да бъде, тъй като за нула време разбира какви чудати и глупави са хората в днешно време и не може да остави нещата току-така на съдбата. След „Мумията Думи и златният скарабей“, нещата отиват към цяло комедийно представление, допълнително гарнирано с подробности от древната история на Египет. Думи наистина си е шантав герой, но пък ползата от съществуването му е повече от голяма.  Има още

„Мумията Думи и златният скарабей“ на Тоска Ментен

Мумията Думи с първо приключение

1-186494_b   Когато стане въпрос за детски книги, въображението на един автор може да роди какво ли не, стига децата да получат нещо, което да ги забавлява и увлича. Щурите идеи винаги изкарват на преден план някой герой като Кърпена глава или мумията Думи и достатъчно приключения, за да предизвиква усмивки и заразителен смях. „Мумията Думи и златният скарабей“ („Сиела“, 2014, с превод на Ивелина Дундакова) е приветлива още от първите страници. Единствено илюстрациите не ми се сториха удачни, но историята вътре си я бива.  Има още

„Животът ми като геймър“ („Историите на Дерек“ – 5 книга) на Дженет Тажиян

Дерек се включва в маниашко състезание

1-198825_b   Дерек става все по-забавен като герой на книга, но това не е изненада, понеже поредицата, в която се перчи като основен персонаж, е една от най-хитроумните, които съм чел. Засега петата книжка – „Животът ми като геймър“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова) – е последната преведена на български, но не след дълго, надявам се, ще се появи и шестата. Дженет Тажиян не пише бързо, но за сметка на това се справя блестящо. Чакам превода с нетърпение! 🙂 Ако някой все още се чуди не съм ли пораснал достатъчно, за да чета подобни книжки, ще напомня, че най-трудно се пише за деца.  Има още

„Животът ми като смотльо“ („Историите на Дерек“ – 4 книга) на Дженет Тажиян

Дерек дава зрели обещания, но не винаги улучва в целта

1-198210_b   Време ми беше за още едно от шантавите приключения на Дерек Фалън. След доста голяма почивка, започвам приключение четири, което носи несимпатичното заглавие „Животът ми като смотльо“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова). Видях деца, които се мръщят на заглавието, случайно приятелите им да не ги помислят за смотльовци. 😀 Истината е, че точно тази книжка помага да разберем защо се случват смехотворните провали и какво преживяват аутсайдерите, макар да са си съвсем нормални хлапета.  Има още

„Кланът на нинджите“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 1) на Маркъс Емерсън

Чейс Купър и странното ново училище

1-206027_b   Тъй или иначе трябваше да прочета и тази детска книжка, защото се въодушевих от постоянно прииждащите от този тип в книжарницата. Двете книжки за Кърпена глава („Кърпена глава“ и „Окото на пирата“) дадоха доста мощен начален тласък, а и вече съм си набелязал солидно количество за по-късно. В съвременните детски книги има доста хумор, което ме привлича неудържимо. Чудно ми е защо много хора повдигат вежди, че ги чета, но вероятно още опознават живота на възрастните и самите те искат да се почувстват такива. 😉  Има още

„Окото на пирата“ („Кърпена глава“ – книга 2) на Гай Бас

Приключенецът Кърпена глава

1-206607_b   За моя изненада, втората книжка за Кърпена глава се появи съвсем скоро след първата. Веднага я започнах, без да се туткам излишно. Малка проверка ми показа, че засега са написани шест истории за почтиживия (има защо да е една дума!) герой. А защо съм толкова ентусиазиран към тази детска поредица? Ако не сте хвърлили око на първото ревю („Кърпена глава“ – книга 1), трудно ще задвижите логиката. Причината да харесвам подобни истории е в начина на поднасянето им. Подозирам, че Гай Бас има още много чудни идеи за героя си, тъй че мисля да изкарам поредицата докрай.  Има още

„Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота“ на Хендрик Хрун

Последните години или старчето, което поиска да промени нещата

1-15432-001   Почти на 84? Някои хора просто ще си кажат, че това е преклонна възраст и нещата отиват към зле. Може и така да е, но това не значи да „забравим“ дядовците и бабите си в някой дом за възрастни хора и да си живеем живота, защото ни отнема прекалено много време да се грижим за тях, или поне да ги виждаме от време на време. Когато 86 годишната ми баба получи инсулт и я закарахме в болницата, група сестри веднага си спретнаха полукръг до носилката и наблюдаваха съсредоточено как новата им пациентка говори нечленоразделно заради последствията от кръвоизлива в мозъка. Коментарите им бяха такива, все едно наблюдават цирково изпълнение.  Има още

„Кърпена глава“ на Гай Бас

Странният полуживот на Кърпена глава

1-206385_b   Преди няколко дни мярнах тази книжка на рафта в книжарницата и веднага я отгърнах. Детска книжка със странно заглавие! Значи не мога да я пропусна. 🙂 „Кърпена глава“ („Фют“, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) със сигурност е предназначена за хлапета малко под 10 години, но започва невероятно забавно. Днес най-после я захванах сериозно и не след дълго бях готов с ревюто. Е как иначе, нали става въпрос за Кривогреблово и местния луд професор, който от малък сътворява чудовища в замъка „Гротеск“. Ако всички по-възрастни сме започнали с детската класика, то за днешните хлапета има далеч повече като избор, защото съвременните детски писатели не си поплюват много-много, нито се ограничават, когато се решат да позабавляват децата ни.  Има още

„Щастливите хора“ на Любомир Николов

Щастливите хора и една неразумна действителност

1-204383_b   Ако кажа, че бих прочел всички книги, които носят подобно заглавие, ще ме изкарате невменяем. Кой се отказва от драмите и насилието, които обитават почти всяка една художествена книга? Просто трябва да поемаш повече от драмите на живота, а литературата е наистина верен източник на емоции. „Щастливите хора“ („Сиела“, 2016) обаче не е постна и лигава (извинявам се за силната дума!), а влече със себе си едни чудеса от идеи и алтернативи, от които много писатели ще се засрамят и нищо чудно да прекопират нещо или просто да се захванат с нещо друго. Точно такива сборници с „естествени“ (тази дума си е съвсем точна!) текстове създават нуждата от четене и човек започва да намира във все повече неща смисъл и идеи за себе си.  Има още