„Шок и ужас в Деня на талантите“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 5) на Маркъс Емерсън

Подмолна война в училище „Бюканън“

1-1346543-001   Може би свикнах да очаквам повече хумор в поредицата „Дневникът на един нинджа“, затова петата книга ми се стори по-сериозна, макар и пълна с традиционните училищни перипетии. Но не съм разочарован, защото Маркъс Емерсън отново е сътворил шеметно приключение. Ако бях хлапе на възрастта на героите, бих изчел всичко с широко отворени очи и на заключена врата, за да не ме прекъсват родителите ми с безкрайните си изисквания. 😁 „Шок и ужас в Деня на талантите“ („Хермес“, 2019, с превод на Коста Сивов) дори ми се стори още по-шеметна и изпълнена с приключения. Ако ме питате за дивите деца, които вършат само щуротии в училище и вредят на себе си, спокойно ще отговоря, че предпочитам вариантът на Емерсън, а не познатите на всички алкохолни и наркотични проблеми. Всъщност тази поредица набира скорост и лично аз съм доволен от интереса към нея.  Има още

Реклами

„Пътешествията на Тъф“ на Джордж Р. Р. Мартин

Тъф – бизнесменът еколог, или Бог на галактиката

1-176544566   Преди години Мартин се появи на българския пазар с няколко фантастични произведения, а след това настана „апокалипсисът“ с „Песен за огън и лед“, който почти „затри“ за читателите всичко, издадено от него преди това. Но Мартин е написал чудесни книги и беше редно да ги видим и тях, в последно време в нови издания и корици, така странно напомнящи епичната му фентъзи поредица (няма как иначе). Но пък фантастиката ми лежи повече на душата, така че започнах пътуването из тази необикновена Мартинова вселена без да му мисля. „Приключенията на Тъф“ („Бард“, 2018, с превод на Росен Рашков) дори я четох два пъти, вторият вече в новото издание, и съм доволен от своето решение. Мисля, че я оцених подобаващо едва сега, макар да си я спомням с добри чувства и тогава. Всъщност се оказа, че я харесвам доста повече от „Смъртта на светлината“, „В дома на червея“ и „Нощен ловец“Има още

„Сбогом, дневнико!“ на Ненко Генов

Приключението с изгубения телефон

1-217857_b   Вече натрупах солиден опит с четене съвременни детски книги, пък и ревютата за тях набъбнаха доста. Но едва ли много хора имат повече опит с това от Ненко Генов чрез блога „Книжни криле“. Затова не беше никаква изненада, че се появи и „Сбогом, дневнико!“ („Хермес“, 2019) – една забавна и поучителна книга за аудитория от хлапаци, които не са сухари. Но смятам, че и на родителите ще им бъде интересно. Ако нямате представа какво обикновено е ежедневието на един малък човек извън родителския надзор, то тази забавна история ще запълни някои празнини. Да, чел съм романи-дневници в преводни издания, но тук всичко е „на наша почва“, както се казва. Самият Ненко е учител и много добре разбира докъде се простират интересите на хлапетата. Част от сцените са взети от реалността, така че не е нужно да ви смигвам или да ви правя подканящи муцуни, за да обърнете внимание на книгата. 😏  Има още

„Празни мисли на един празен човек“ на Джеръм К. Джеръм

За онова, което искаме да кажем просто така

1-1-207430_b-001   Все ще се случи един ден с някой приятел да седнете в заведение за по питие и поговорите неангажиращо. Постепенно темите преливат и се губят в мъглата, покрила всички световни проблеми. Но пък нещата винаги опират до дребните недостатъци и съвършенства, оценявани по достойни и недостойни критерии. В един момент и двамата осъзнавате важността на темите – съвсем човешки и пълни с материали от миналото, – далеч от философстването и сериозния тон. Две-три усмивки и малко смях биха били съвсем подходящи за случая. Така могат да се родят едни „Празни мисли на един празен човек“ („Пергамент прес“, 2017, с превод на Станимир Йотов). Да четеш подобни есета не действа въздигащо, просто ще си подредиш мислите и осъзнаеш докъде си стигнал.  Има още

„Разговори след вечеря“ на Джеръм К. Джеръм

Беше нощта срещу Рождество…

1-3503488_b   Вгледах се назад и се оказа, че не съм чел кой знае какво от Джеръм К. Джеръм, нито съм знаел, че второто му име е Клапка. Един роман, тук-там някой негов разказ или откъс от такъв, няколко „крилати фрази“ и… това е. Наскоро захванах кратките произведения от чудесната поредица „Малка класика“ и, разбира се, стигнах до „Разговори след вечеря“ („Фама“, 2016, с превод на Йордан Костурков) – странен разказ за група от колоритни типове, споделящи си забавни истории за призраци. Не че Джеръм ще се остави да го разконспирирам веднага, но първото ми впечатление беше минорно. Още си спомням колко не ми се услади Удхаус и май съм един от малкото, които не са впечатлени от него.  Има още

„Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд

Призрачна комедия

1-200010_b   Никой не би се учудил на произведение с призраци, създадено през пълната с литературни събития Викторианска епоха. Но все пак си имаме Оскар Уайлд, който не е овчедушен свидетел на живота и предразсъдъците на английското общество. Така че история като тази е просто задължителна за четене, ако говорим за онези времена. Ако пък не е толкова забавно да навлезеш в тази територия, то би могло да е трагикомично в очите на един ирландец като Уайлд. Самият той не може да се похвали с деликатно отношение към собствената му персона, но пък може да разиграе театър на сенки и призраци, в който да изложи собственото си виждане. Така се появява „Кентървилският призрак“ („Фама“, 2016, с превод на Теодора Джебарова), история за мрачен английски дом, където броди същество без плът и кръв, но с типичното „очарование“ на живия си предтеча.  Има още

„Върколаците от Иракли“ („Малкият Българ“ – книга 2) на Александър Торофиев и Неделчо Богданов

На лов за чудовища

1-215145_b   Мисля, че книжките от поредицата „Малкият Българ“ са доста сполучливи дотук. Може би като излязат още 2-3 на същото ниво, авторите ще могат да си гарантират постоянна аудитория и дори нови почитатели. Вече на всички е известно накъде се движат нещата с четящите хлапета, така че на мен ми се струва нормално още няколко подобни поредици от български автори да направят първите си стъпки през следващите няколко години. Освен цялото забавление, което пада покрай книгите, ще има щастливи четящи хлапета. При положение, че и мен успяват да забавляват, успехът е почти сигурен. Торофиев и Богданов са истински тандем за пример, което не е само мое мнение.  Така славно и с усмивка преминах през „Вампирът от Несебър“. „Върколаците от Иракли“ („Сиела“, 2018) пък доставят нова порция приятни емоции.  Има още

„Майлс и Найлс – Положението се влошава“ (книга 2) на Мак Барнет и Джори Джон

Лош директор, добър директор

1-213767_b   Когато стане въпрос за училищни истории и детски книги, всеки ще очаква повече пакости, отколкото прилежно поведение. Така е и с Майлс и Найлс – едни истински хитреци в номерата, които, повече от логично, ми напомниха на легендарните Макс и Мориц, но пренесени в доста по-сложната съвременна действителност. Ако трябва да си пакостлив сега, то ти трябват повече усилия и креативност. В „Майлс и Найлс – Пакостниците“ стана ясно, че нещата вървят все в положителна посока, ако мислим като пакостници, разбира се. Ако си имаш и цяла лаборатория и планираш внимателно, работата върви към съвършенство.  Има още

„Последните деца на Земята и зомби парадът“ (книга 2) на Макс Бралиър

Нови чудовища и спасителна мисия

1-214599_b   Ако погледна назад, май почти винаги съм се забавлявал, когато чета детски и тийн книги. Всеки си има любими от своето детство, но нещата леко се променят веднага щом прескочиш едно-две поколения. Класиката си е класика и всяко дете ще се срещне с нея в училище. Номерът е да надникнеш в книгите на по-съвременните автори и да видиш докъде се простират интересите на хлапетата. Все още съм под влиянието на „Джунглата на скакалците“ – една толкова невероятно маниашка тийн книга, че просто не мога да я сравня с никоя друга. Прочетете я и ще разберете защо е така. Всичко с времето си, както се казва. А днес нещата са коренно различни, защото поколенията се сменят, няма как да е иначе.  Има още

„Стихо с Бирка“ („СРЪБнати съчинения“ – том втори) на Пияният Бард (Димитър Цолов)

Отново в плен на бирената идилия

1-34446310   Какво иска лирическият герой? Бира, естествено! И го казва по един приповдигащ настроението начин. Откакто се срещнах за пръв път с Пияният Бард, нещата придобиха яснота, каквато само един бираджия може да ти предложи. Откакто прочетох първия том на „СРЪБнати съчинения“, придобих някаква особена деликатност към вдъхновението. Представете си сега маранята на жежкия ден и една маса, на която седи идилично настроен любител на бира и реди рима след рима. „Стихо с Бирка“ („Гаяна“, 2017) дори надгражда предната книжка, поемайки по пътя към по-дълбока синхронизация с пивото.  Има още

„Земята вика Майор Том“ на Дейвид М. Барнет

Майор Том за самотата и приятелството

1-210820_b-001   Може вече да е изтъркана приказка, но всяко момче иска да стане космонавт, докато не го впримчат земните удоволствия и проблеми. Дейвид М. Барнет си има за герой едно такова момче. Самото момче май наистина има огромни доказателства, че със Земята всичко вече е приключено и е твърде възможно да я напусне завинаги. Това момче е Томас Мейджър, който по една нелепа случайност ще се превърне в Майор Том и с вяла ръка ще махне назад към Земята с думите: „Беше ми неприятно! А сега – сбогом!“ Да, „Земята вика Майор Том“ („Кръгозор“, 2017, с превод на Цветана Тодорова Генчева) е почти смехотворна и абсурдна на пръв поглед, особено в очите на останалите да се пържат на бавен огън жители на синята планета.  Има още

„Маркюрелови от Вадшьопинг“ на Ялмар Бергман

Интриги във Вадшьопинг

1-213947_b-001   Не се захващам често с класически творби на поне столетие, може би заради годините на упоритото им четене като студент. Но това не значи, че съм преминал през тази част от литературната история с успех и вече нищо не би могло да ме заинтригува. Обикновено в пространството „обикалят“ тридесетина имена, които принципно се изучават още в училището и университета. И стигаме до въпроса дали това е достатъчно. Според мен не. Все още има непознати произведения, които могат да привлекат внимание, и с радост установявам, че празнините на книжния пазар постепенно се запълват. Така попаднах на „Нерон, кървавият поет“ на Дежьо Костолани, например. Оттогава се оглеждам внимателно и си набелязвам тук-там по нещо.  Има още

„Опасен чар“ на Свобода Бъчварова

Перипетиите на един мошеник

1-654322345654-001   Няма големи изненади, нито кой знае какви очаквания от „Опасен чар“ („БГкниг@, 2018)  на Свобода Бъчварова. Самата книга я чета за първи път, но от популярния филм знам… всичко. 🙂 При това положение образът на Тодор Колев няма как да изчезне от главата ми и това си е. Но пък си беше невероятно удоволствие да прочета книгата. Припомнете си колко книги са запазили от волния си дух, преминавайки границата на 1989 година. Сигурно много хора няма да разберат защо се радвам толкова и какви са тези сантиментални изповеди, но за мен нещата са ясни и точни – тази е една от книгите, които винаги ще ме карат да се усмихвам, а и самият филм бих гледал още десетина пъти. А авторката има с какво да се гордее в писателската си кариера, дори без това малко томче, което се чете за кратко време.  Има още

„Аз, котаракът Шеви и най-младият дядо на света“ на Кирстен Джон

Много шантави и много забавни приключения

1-213529_b   Много неща се случват, без да имат прилично обяснение, особено в главите на няколко хлапета, които изживяват своето шантаво детство, пълно с приключения и разни невероятни проблеми. С удоволствие и аз бих изживял още едно такова, макар да знам, че това връщане към младостта си има и своите минуси. Е, не бих избягвал момичетата, както прави единайсетгодишния Паул Пастернак, но това са бели кахъри за мен. Но пък бих си мечтал за фантастични сюжети като в „Аз, котаракът Шеви и най-младият дядо на света“ („Фют“, 2018, с превод на Мила Георгиева Петрова). Отново чудесен избор на съвременен детски роман, който чудесно допълва десетките класики, които всеки е чел или поне знае за повечето от тях.  Има още

„Ной“ на Колийн Ливингстън

Потопът идва и Ной запретва ръкави

1-58765432   Казват, че Ной си е свършил работата, като е прибрал в „ковчега“ семейството си и двойки животни от всички видове. Това е историята. Ами ако беше взел друго решение? Ей така, за разнообразие, за забавление, или просто защото е имал опак характер. „Ной“ („Сердика ИТ“, 2015) е книга-игра и, съответно, трябва да служи за целите на смеха. Но пък не е особено детска и не предоставя някакви поуки. Затова и се разходих из лабиринта на изборите, за да отморя. Докато следиш къде ще те отведе всеки от различните сюжети, прочиташ не повече от десетина страници. Всичко е забързано, непосредствено и с препратки към злободневната ни, но ограничена и смехотворна действителност.  Има още