„Резерватът на таласъмите“ на Клифърд Саймък

Загадки, извънземни и таласъми за разкош

1-1765435   С удоволствие се върнах към една книга, която съм чел като хлапе. Новото издание на „Резерватът на таласъмите“ („Бард“, 2017, с превод на Живка Рудинска) ми дойде като истински подарък от прекрасните времена, когато тършувах из читалищните библиотеки за фантастични истории и ги поглъщах с нетърпението на малък изследовател на необикновеното. Така се зарадвах и на „Всичко живо е трева“, друга емблематична творба на Саймък. Хубаво е човек да си припомня от време на време фантастичните класики. Преиздаването им е просто задължително, макар и рисково, ако се вземат предвид условията на книжния пазар в момента.  Има още

„Лудост за здраве“ на Богомил Иванов-Боге

Живот е, за да се живее

1-205807_b   Първата изненада от тази книга дойде при нейното представяне. Видях младо, сериозно и разсъдливо момче, което говореше с убеденост и рутина, за която можех само да му завидя. Същата вечер прехвърлих случайно избрани десетина страници и разбрах, че трябва да оставя книгата да отлежи, но не като вино, което с времето става по-хубаво, а заради темата в нея. Балкански синдром – странната и до болка позната ни особеност на нашето вечно състояние на неудовлетвореност и разбиране към живота.  Има още

„На лов за чудовища“ („Кърпена глава“ – книга 6) на Гай Бас

Нов нарушител, ново приключение

1-2456776543   Е, това беше… Последната книжка за Кърпена глава е прочетена. Малкият и чудноват герой ми влезе сериозно в главата за няколко месеца, въпреки че би трябвало да му се радват само хлапетата. Когато видя страхотни детски истории, не ме свърта на едно място и веднага ги прочитам. В детската литература трудно може да се промъкне нещо недостойно за въображението на малките човеци, а понякога се появяват и истински попадения. Тази поредица от шест книжки е прекрасен пример, че страшните истории също могат да бъдат достойна част от хилядите вече наложили се като детска класика. Само аз си знам на какво приятно вълнение ме подложиха. 🙂  Има още

„Звярът от Кривогреблово“ („Кърпена глава“ – книга 5) на Гай Бас

Истински звяр и чудовищенца нарушават идилията

1-134566543   С много ентусиазъм и респект се приближавам към последната шеста книжка от поредицата за героя от кръпки. Кърпена глава е първият и най-неуспешен експеримент на лудия професор Еразъм Еразмус, затова не е никакво чудовище, а просто съшита от парцали и непотребни части кукла, оживяла ненадейно в тъмното мазе на историята. За сметка на това му се налага да се справя с истински чудовища, превръщайки ги в мили и сладки чудовищенца, но не без помощта на саморъчно забърканите си отвари. Както той, така и те не са хора, затова ще им простим невежеството относно нашия вид.  Има още

„Загадъчната библиотекарка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 2) на Доминик Демерс

Шантава библиотекарка, шантава библиотека

1-208069_b   Не е толкова трудно да харесаш забавна книга, още повече когато е предназначена за хлапета с буйно въображение. Ако и авторът е запознат достатъчно с постоянните им приключенски апетити, резултатът е налице. Доста хилеж хвърлих покрай „S.O.S. Нова учителка“ и не беше трудно да се навия за следващата книжка от тази прекрасна поредица. Какво да кажа за шантавата г-ца Шарлот? Тя е доста тайнствена и неописваема, но достатъчно грижовна, за да въведе ред в една забравена библиотека. Е, може да реши да я подреди по цвят и да позволи ползването на палатки, дюшеци, одеяла и възглавници, но важното в случая е да привлече повече читатели. Този смел и безразсъден Доминик Демерс!  Има още

„S.O.S. Нова учителка“ („Приключенията на г-ца Шарлот“, кн. 1) на Доминик Демерс

Чудновата учителка разбунва духовете

1-207273_b   Почти всяка детска книжка е много веселяшка. То си е направо задължително. Доминик Демерс явно знае, че нещата ще се получат доста по-добре, ако се внесе и малко чудатост, освен класически пакости от някакви си деветгодишни. Затова героят в тази книжка не е разказващото момиче, а новата учителка, която разбунва въображението на учениците със странното си поведение. В „S.O.S. Нова учителка“ („Прозорец“, 2017, с превод на Анета Пантелеева) стожер на бунта е не кой да е друг, а възрастната госпожица Шарлот, с нейната особена методика за обучение.  Има още

„Софийски магьосници“ на Мартин Колев

София – град на магьосници

1-206924_b   Реших, че едно кратко изложение ще е от полза. Харесвам книги, подобни на тази, но повечето преди нея не спечелиха особено внимание сред читателите. Ясно е, че човек може да се забавлява по всякакъв начин, включително и чрез книгите. Но не всички автори се намират в подходящата комфортна зона като теми и сюжети. Мартин Колев също се намира встрани от навалицата. Литературните [екзистенциални] канони важат само тогава, когато самият автор държи да се произнася по определени въпроси чрез текстовете си и съответно преминава през задължителната оценка на по-ерудираните и критични читатели.  Има още

„Да играеш с огъня“ („Скълдъгъри Плезънт, книга 2) на Дерек Ланди

Ланди доставя още злодеи

1-1297859_b   Мина доста време, откакто прочетох първата книжка от поредицата – „Скълдъгъри Плезънт“ – и преди броени дни си припомних всички подробности, прочитайки я отново. Вече имам хъса и желанието да я довърша за два-три месеца, затова си набавих и последните пет книги, две от които са леко встрани от „потока“, но също толкова интригуващи (на първо мнение). Изненадващо Дерек Ланди реши да напише десета книга от основната линия, с което зарадва сума народ, почитатели и пристрастени към поредицата.  Има още

„Бърлогата на паяка“ („Кърпена глава“ – книга 4) на Гай Бас

Кърпена глава на спасителна мисия

1-207891_b   Налудни книжки с налудни приключения! Може би това е краткото определение за поредицата на Гай Бас. Достатъчно разказвах в предишните ревюта за достойнствата на книжките, но постоянно забелязвам интересни прийоми, използвани от автора и илюстратора, за да изглежда всичко почти перфектно. Въпреки че става въпрос за страшни истории, не мога да определя жанра като детски хорър. Целта тук не е хлапетата да получават изненадващи адреналинови бомби, а да се забавляват и тренират въображението си. Както при повечето детски книги, темите са за приятелството, различията, справедливостта и изпитанията.  Има още

„Майлс и Найлс – Пакостниците“ на Мак Барнет и Джори Джон

Състезание по пакости

1-193235_b   Няма как от време на време да срещам повтарящи се сюжети в книгите за деца. Наистина темите не са толкова много, а и за да привлечеш вниманието на хлапетата, трябва да играеш по техните правила. Тандемът Мак Барнет и Джори Джон са се постарали да вмъкнат в книжката си какви ли не щуротии, но и няколко кратки сериозни сцени, за да не се превръща тя в потенциален съветник по пакости. Едва ли сегашните хлапета знаят много за отговорностите, които поемат в едно общество на рамкирани правила и ограничения, но все пак… Майлс и Найлс по същество са различни и това ги превръща в противници.  Има още

„Пиратско нашествие“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 2) на Маркъс Емерсън

Нинджите се сдобиват с противник

1-206028_b   Всяка детска история крие в себе си приключенски дух. Дали ще е свързана с училището или с излет в гората, винаги се случва нещо неочаквано, което да събуди заспалото въображение. Нинджи в училище? Може да звучи прекалено глупаво, но представете си пиратско нашествие в училище! Маркъс Емерсън не е открил Светия Граал в детската литература, но наистина си поставя за цел да позабавлява хлапетата, които обикновено бягат от книгите, за да вършат всякакви щуротии. Е, щуротиите вече са в самите книги, така че си трябва още само обикновено любопитство.  Има още

„Призракът на „Гротеск“ („Кърпена глава“ – книга 3) на Гай Бас

Кърпена глава в призрачно приключение

1-1465432   Вече може да се каже, че тази детска хорър поредица ми е легнала на сърце. От доста време чакам чудовищата от гардероба отново да се размърдат, както са го правили при почти всяко хлапе, готвещо се да заспи на загасена лампа. 😀 Сега не настръхвам, нито се обливам в пот, но за сметка на това попивам всяка думичка с нетърпението на гладно дете пред щанд с шоколадови лакомства. С първите две книжки – „Кърпена глава“ и „Окото на пирата“ – доста се позабавлявах, тъй че „Призракът на „Гротеск“ („Фют, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) нямаше как да оставя без нужното внимание.  Има още

„Мумията Думи и гробницата на Ахнетут“

Думи на пътешествие в Египет

1-199292_b   За един герой е важно да е забавен, още повече когато „живее“ в детска книга. Е, тук нашият герой не е жив, ако следваме правилната логика, но наистина се опитва да бъде, тъй като за нула време разбира какви чудати и глупави са хората в днешно време и не може да остави нещата току-така на съдбата. След „Мумията Думи и златният скарабей“, нещата отиват към цяло комедийно представление, допълнително гарнирано с подробности от древната история на Египет. Думи наистина си е шантав герой, но пък ползата от съществуването му е повече от голяма.  Има още

„Мумията Думи и златният скарабей“ на Тоска Ментен

Мумията Думи с първо приключение

1-186494_b   Когато стане въпрос за детски книги, въображението на един автор може да роди какво ли не, стига децата да получат нещо, което да ги забавлява и увлича. Щурите идеи винаги изкарват на преден план някой герой като Кърпена глава или мумията Думи и достатъчно приключения, за да предизвиква усмивки и заразителен смях. „Мумията Думи и златният скарабей“ („Сиела“, 2014, с превод на Ивелина Дундакова) е приветлива още от първите страници. Единствено илюстрациите не ми се сториха удачни, но историята вътре си я бива.  Има още

„Животът ми като геймър“ („Историите на Дерек“ – 5 книга) на Дженет Тажиян

Дерек се включва в маниашко състезание

1-198825_b   Дерек става все по-забавен като герой на книга, но това не е изненада, понеже поредицата, в която се перчи като основен персонаж, е една от най-хитроумните, които съм чел. Засега петата книжка – „Животът ми като геймър“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова) – е последната преведена на български, но не след дълго, надявам се, ще се появи и шестата. Дженет Тажиян не пише бързо, но за сметка на това се справя блестящо. Чакам превода с нетърпение! 🙂 Ако някой все още се чуди не съм ли пораснал достатъчно, за да чета подобни книжки, ще напомня, че най-трудно се пише за деца.  Има още