„Нощни птици“ – антология

Разкази, вдъхновени от картини

   Много ми харесва идеята за написване на разкази, вдъхновени от картини на художник. До сега не ми беше хрумвало да се поинтересувам точно от Едуард Хопър и неговото творчество, което показва колко съм далеч от картините му. Три-четири ми допадат като усещане, но това е всичко, което харесвам от видяното в сайта на музея. Все пак не е трудно човек да вникне в подробностите и да намери истории зад картините. Парадоксално, но колкото по-обикновена е изобразената сцена, толкова повече смисъл може да се вложи в нея. Образите пробуждат много асоциации и един добър писател или режисьор съвсем спокойно може да развихри въображението си. 

„Писъци“ – антология, множество автори

Хорър писъци за всеки вкус

   Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българската жанрова мисъл. Наследниците им взеха постепенно да запълват появилата се празнина на литературната сцена, макар и трудно и с доста мъки. Почитателите на този специфичен жанр не са милиони в България, за разлика от тези на лесносмилаемата и печалбарската литература, но ги има. Затова сборникът „Писъци“ („Гаяна“, 2016) се явява като боец на този фронт и се опитва да обедини отново любителите на хоръра. 

„Разбойници“ – антология, множество автори

   Разбойници от всякакъв калибър в огромен сборник с разкази

   Отскоро започнаха да излизат доста солидни сборници с разкази и новели, съставителите на които са доста известни автори и популяризатори в различни жанрове. За мен това е прекрасна възможност да открия нови автори или да се убедя, че някой пренебрегван заслужава нов шанс. Това, което е традиция на западния пазар, е на път да се превърне в такава и на нашия, макар и трудно. Налага се първо да е пробва с по-именити съставители на сборници, със също толкова именити автори в тях. 

„Старият Марс“ – антология, множество автори

Марс от фантазията на класиците е възроден

   Марс съвсем не е била планетата, която знаем сега – пуста и безжизнена, без и най-малката следа от живот (за момента е така). Към днешна дата десетки безпилотни апарати са изследвали Червената планета, ровейки из пясъците, без да успеят да намерят дори една бактерия, пък макар и фосилизирана. Все по-усъвършенствани мобилни лаборатории облъчват с лазери взетите проби и връщат назад лентата на историята, за да разберем дали изобщо на Марс е имало живот. Сега знаем, че поне течна вода е имало.

 

"ДО АДА И НАЗАД" – АНТОЛОГИЯ

Разни разкази и разказчета с явна и не толкова явна мисия

   За кой ли път отварям сборник с разкази, за да попълня някои празнини, които са се натрупали през последните години, когато чичко Трилър основно ми е въздействал като мозъчен стимулант (не много успешно). Постепенно се отърсих от натрапената безидейност на този разнолик жанр и пратих чичкото на заслужена пенсия. Фантастичните и хорър истории ме следват вече двадесет и пет години, като първите почти докосват тридесет. За толкова време, натрупах солидно количество впечатления, за да следвам собствена линия на търсене, която да ме преведе през всички заслужаващи си произведения от двата жанра.

 Някъде в началото на демокрацията (използвам това словосъчетание само като израз, защото, според мен, е загубило доста от чара си през безкрайния преход), по уличните маси взеха да надничат едни странни книжки, на кориците на които се блещеха зловещи чудовища, показващи, че в България се намъква интересен жанр със закъснение от сто и повече години. Появи се и някакъв вестник, името на който не си спомням, за да приеме първите „родилни мъки“ на българския хорър. Супер интересни години за едно 13-14 годишно момче, което поглъща в индустриални количества от новото хорър ястие. Преди този грандиозен пир, момчето беше открило в библиотеката на баща си (печатар от класа!!!), две книги със зловещите заглавия: „Мъртвата зона“ и „Живата факла“, които са по-скоро мистични. Но това е вече далееечно (така ми се струва) минало. Последва „наводнение“ на произведения от български автори с уклон към хоръра и нещата станаха сериозни. „Старите пушки“, направиха рязък завой и във фантастичните им произведения се появиха модерни образи с чужди имена, които проливаха повече от необходимото за жанра количество кръв. Хорър елементите станаха нещо обичайно във фантастиката ни.

   Доста годинки след първите напъни, се появява и настоящата антология, която събира накуп две дузини познати и не толкова познати имена. Според мен, раждането на българския хорър продължава. Публиката на този вид литература не нараства прогресивно (би било в реда на нещата да е така), а се скупчва в отделни клубове, около самите автори, и поддържа малкото пламъче с разкази и новели в сборници, които не могат да поемат тежката отговорност да се борят с роящите се западни „вампириади“ и други страхотии. Отделни самостоятелни произведения с малки тиражи и почти никакво сериозно разпространение, се намират я от самите автори, я от техни приятели. Няма нищо лошо в това, но е по-скоро лошо решение за популяризирането на българските автори, творящи в този жанр. По този начин не могат да се родят мащабни произведения, които да отвърнат на западната инвазия. Както съм ги подхванал тези разсъждения, може би предизвиквам иронични усмивки в някой клуб „Самиздат“, в който всички са повече от доволни да видят произведенията си на хартия, отколкото какъв е потенциалът им да спечелят широка популярност. Какъв е този и за какво се бори? Аз съм читателят ви! Но както и да е…(въпреки че „както и да е“ не ми се ще да го казвам).

   Антологията ми направи добро впечатление, въпреки някои преекспонирани теми, които разглежда. Някои неща в хоръра ще си останат вечна класика, но това не е причина да се натрапват във всеки сборник, защото се приемат като опит да се печели на гърба известните им оригинали. Не открих някакво сериозно развитие откъм идеи, но държа да отбележа, че има отлични разрази, които ме впечатлиха.

   „Кафе с късметче“ на Иво Казар мами със своята непринуденост в изказа и е едно малко бижу. Популярните късметчета, които идват с чаша кафе, могат да са съдбоносни (поне в литературата).

   „Страстен четвъртък“ на Симеон Трифонов си „плаче“ за забрана и това му е най-голямото оръжие. Еротиката в него е въздигната на екстремно ниво – направо разкъсва познатите ни начини за любов и омраза. Не яжте, докато го четете!

   „Стариците“ на Rogger Dojh. Мога с чиста съвест да го обявя за медалист в сборника. Хорър без аналог (доколкото ми е известно). Старческа плът, канибализъм и самоизтезания, граничещи с невероятното. Отново: не яжте, докато го четете!

   „Зората на мъртвите“ на Иван Атанасов ни кани в ума на едно зомби. Един необичаен поглед на преекспонирана тема. Заслужава си.

   „Марципан“ на Иван Атанасов разглежда необичайните последици от една фобия. Добра идея с отличен резултат.

   Накрая искам да благодаря на Бранимир Събев за чудесните му два сборника: „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ и „Пустинния скорпион“, които ме убедиха да продължавам да търся бисери от български автори на хорър, фантастика и фентъзи и да пиша за тях в блога. Ще има още много, защото едва сега започвам.

   П.П. Рецензиите (ревютата) са много важни за популяризирането на една добра книга. Текстът по-горе не е обвинение към авторите и тяхната организация за публикуване на произведенията им, а вик за помощ от един читател, който желае да види любимите си жанрове възкресени и обогатени от български автори.

Други ревюта:

Книголандия , Книголандия (друго ревю)

The dark corner