„ДВОЙНИЦИ И ЖИВОТНИ“ НА НИНКО КИРИЛОВ

Когато логиката си избере паралелна реалност или как Нинко Кирилов деактивира чувството ни за посредствен живот
   Все някоя нощ ще започна да сънувам щрихи от разказите на Нинко Кирилов. Не знам защо го искам, но тази магическа реалност в книгата е много привлекателна. И защо изобщо сложих това заглавие, което само ще обърка и наскърби читателите? Защо пък да имаме чувството, че живеем посредствено? Но пък по-лошо ще е да се обърка, вече взел тази книга в ръка. А има ли нещо общо литературата с квантовата физика? Що за въпрос! Може би заради присъствието на черна дупка в квартала, или в съзнанието някой герой, докато се опитва да открие отново изгубената си идентичност. Или най-вече заради определени персонажи в „Двойници и животни“ („Black Flamingo“, 2013), които се намират в няколко разказа едновременно, докато не им бъде определено мястото в съзнанието на читателя. Но и аз трябва да се водя по акъла на Нинко, който съвсем целенасочено заявява, че книгата е „концептуален албум с шизофренични парчета“. Каквото и да последва по-нататък, аз ще продължавам да съм разнищен тотално от тази шизофреничност. Каквото и да се каже за тази книга, май всичко ще се окаже вярно.

   Където и да ни води, „Двойници и животни“ не престава да всява смут след всеки следващ разказ. Хората са си хора, докато не се наложи да приемат животински образ, конкурирайки се с истинските такива за изгубената любов. Ки ще се изниква отвсякъде и ще натрапва образа си през няколко разказа, за да се превърне в нещо като емблема и да бъде запомнен. Ако не си разбрал кой точно е Ки, може да пробваш да отгатнеш малко по-късно, когато отново се изпречи на пътя ти. За кратко спираш за почивка, но Нинко Кирилов те финтира като отваря врата към нова реалност, в която ще седнете на една маса с нощен жираф джудже. Спокойствието пък никога няма да доведе до нещо хубаво, защото все отнякъде ще изскочи Комара, Мухата или Бръмбара, или някое друго животно от огледалото. Може и самата Прага да пристъпи прага вкъщи, за да ти напомни, че не може с лека ръка да пренебрегнеш децата. Стените ще се пропукат, сякаш опитвайки се да родят и ще поемат към бездната. В един момент ще поискаш да си Джеръми Айрънс, защото най ти подхожда, или ще се втренчиш в изящната Джулиан Мур.

  Нинко Кирилов не може да бъде сравнен с никой друг разказвач. В него прозира самобитност и новаторство. Нинко разчепква действителността и я превръща лесно в театър на абсурда. Като се замисля, не бях напълно готов да пиша за сборника му. Мога да изброя някои любими разкази: „Животното в огледалото“, „Зелена“, „Джулиан Мур“, „Спокойно“, „Котешко, твърде котешко“, „Личното земетресение на семейство Густавсон“. Далеч не са всички, които ми направиха приятно впечатление, но и книгата съдържа цели 43, тъй че списъкът може да стане прекалено дълъг. Аз си оставам с приятните емоции покрай тези причудливи разкази, а вие не е зле да намерите време да им хвърлите едно око.

   Оценка от мен: 4 / 5

Може би ще искате да прочетете и други мнения, затова съм подбрал някои.

Други ревюта:

Книголандия
Празен кадър
Левитация
Изумен
Lammoth
Книжка с мишка
Ловци на книги