„Бруклин“ на Колм Тойбин

Кръстопътищата на живота

1-200648_b   Подскачането из жанровете може да е много ободряващо за ума. Случва ми се често и гледам да се настроя подобаващо за поредната книга. „Бруклин“ („ICU“, с превод на Бистра Андреева) ме завари точно в такава ситуация, когато в главата ми витаеха повече хорър и фантастични сюжети. Реалността се беше сгушила в един ъгъл, очаквайки да ѝ обърна внимание. Затова и книгата на Колм Тойбин се вля в мен като свежа глътка, сякаш очаквана от години. Животът, пътуването и изпитанията, на които е подложена ирландката Ейлиш Лейси, направиха необходимото, за да премина моста на промяната.  Има още

Advertisements

„Другата ръка“ на Крис Клийв

Две истории за загубеното и спечеленото

1-197826_b   Би звучало неубедително, ако започна с мрака – мракът, който се настани в ума ми след като прочетох тази книга. Има тъга, има изпитание, има кошмарна действителност. Такава е книгата като цяло. Но като се замисля, всяка отделна част носи свой характер – една част тъга, една част щастие, една част съжаление и т.н. Многото лица на тази книга изпъкват съвсем ясно още в самото ѝ начало. Изобщо не очаквах, че след първите трийсетина страници ще съм се засмял три-четири пъти. Не е защото съм решил да се подиграя на тъжната история на едно момиче от Нигерия, което е избягало от насилието и унищожението в собствената си страна, а по-скоро заради интересния начин, по който тече нейната мисъл и как само с няколко думи успя да ме накара да ѝ повярвам.  Има още

„Загадъчната логика на сърцето“ на Прия Базил

За любовта, различията и границите

1-193807_b

   Какво по-хубаво от това да прочетеш книга за любовта, която не робува на клишета и представя света такъв, какъвто е, с тази разлика, че е способна да те обогати неимоверно много. Наистина останах изненадан и почти втрещен от реалистичната приказка на Прия Базил, написала една сравнително обемна, но толкова приятна за четене книга. „Загадъчната логика на сърцето“ („ICU“, 2015, с превод на Надежда Розова) е пленителна и с това, че говори за културните различия и границите на поносимост с лекота, разбиране и търпимост, което не се среща често в литературата. Има драма, разбира се, но е представена като „пътуване към себе си“ за всеки от героите, без да е натрапчиво и излишно разкрасено. Бях потопен в различни за мен култури и често се хващах да мисля за нея по-скоро като научнопопулярно четиво, обработено с литературни похвати. Има още