„Мина и тайната на магиите“ („Мина“ – трета книга) на Весела Фламбурари

Все по диви и заплетени приключения

   Както се случва с интересните и вълшебни книги, човек не осъзнава, че е стигнал до финала на приключението. Книжките за Мина се водят детски, но сложната постановка и многобройните основни персонажи ги поставят наравно със събратята си за възрастни. Също като в „Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“, и в „Мина и тайната на магиите“ („MBG Books“, 2017) има достатъчно опасни приключения и напрежение. Освен това поредицата се гордее с неизразимо сладък език и прекрасни мини приказчици, вмъкнати в повествованието за разкош. 

„Мина и магията за предсказание“ („Мина“ – втора книга) на Весела Фламбурари

   Нови магии и приключения

      Първата книга за Мина („Мина, магиите и бялата стъкленица“) ми направи много добро впечатление. Ако нещо ме е вълнувало повече тези дни, то е появата и на втората – „Мина и магията за предсказание“ („MBG Books“, 2015). За това удоволствие си отпуснах една цяла вечер, без да ме смущават други ангажименти, просто защото се нуждаех от по-пълна връзка с книгата. Какво толкова може да привлече един възрастен човек към детска книга, ще попитате вие. Съмнявам се да има някой, който да не помни книгите от детството си, героите им и какво е почувствал при четенето им. Книгите са една от връзките към детството, която не избледнява и след тридесет години. Помня кориците, илюстрациите и отделни сцени, вълнувам се ако мярна някъде същите тези книги. Книгите за Мина сякаш ми отвориха по-широк портал не само към миналото като спомен, но и към усещането, което съм изпитвал, потопен в поредното приключение. Забавно е, опитайте. Успеете ли да напипате нишката, ще можете дори да подобрите комуникацията със собствените си деца.

„Мина, магиите и бялата стъкленица“ (Първа книга) на Весела Фламбурари

 Една наистина вълшебна история

      Да се почувстваш като участник в една завладяваща приказна история не е толкова лесно. Фентъзи книгите изследват измислени светове, потапят в една атмосфера на чудеса и магии, възкресяват от нищото необикновени герои. Някои казват, че това е литература за фантазьори, която компенсира липсата на правилно усещане за действителност. Защо изобщо е необходимо да се четат истории, които сякаш са излезли от някой сън? Аз нямам отговор на този въпрос, но пък е толкова завладяващо… Може би отговорът се крие в детството, през което всички ние преминаваме – един вид възкресяване на чудните мигове, които сме прекарали в подреждане на „пъзелът на действителността“. Едно дете лесно ще открие пропуски, липсващи парчета, които ще замени със своята фантазия. Кой може да забрави книжките с приказки от своето детство? Е, случва се – не се живее лесно в действителност, в която магията не вирее особено добре, главно заради физическите закони, които я управляват. Но въпреки порастването, детето в нас продължава да иска от своите приказни истории. Та така…