Следвай, за да разбереш
След поредицата сериозни, тъжни и забавни книги, реших да превключа на трилъри. „Игра на непознати“ („Millenium“, 2019, превод на Маргарита Терзиева) ми изглеждаше подходяща, заради малкия си обем и мистериозен сюжет, който доста ме заинтригува. Към момента не можех да си представя нещо по-маниашко от странна игра със стотици хора, решили да се позабавляват, навлизайки в личното пространство на непознати. Не е като да кажеш „здрасти“ и да подадеш ръка за поздрав. Явно в тези по-малко от двеста страници ще се вихри едно масово проследяване, като в някои от случаите ще има и луди глави със свой прочит на правилата. Всъщност действието се оказа монотонно, без изобщо да показва признаци на „освежаване“. Но пък идеята е много добра и води към едно мистериозно пътуване, към мислите и действията на хора, които допреди минута не са били от особен интерес за когото и да е, а и никой не би обърнал внимание на техния живот и навици, освен близките им и личните познати. Има още
Спокойно мога да твърдя, и то с пълна убеденост, че десетата книга от поредицата „История на войните“ е една от най-интригуващите, макар да е документална и да представя суха материя в исторически план. Крехките ми знания относно нашествието на викингите из Европа може би имат известно влияние за това мое мнение, но и стегнатият стил на книгите също си казва думата. „Ерата на викингите“ („Millenium“, 2019) определено свали от плещите ми това наивно митологизиране на „чудовищата“ с рогатите шлемове от Севера. Георги Марков със завидна вещина анализира всички предпоставки за влиянието на войнствените народи от Дания и Норвегия, които променят из основи Запада и Изтока на Стария континент през далечните 9-и, 10-и и началото на 11-и век. 
Каквото и да се каже за тази част от българската история, винаги ще има разминавания в мненията и оценките. Затова е трудно да се разчепква миналото и да се отделят тези факти, които „говорят“ на всички езици. Но, така или иначе, Балканските войни са част от българската история и е необходим свеж и безпристрастен поглед, за да се извлекат правилно данните. Както разсъждава Александър Стоянов в края на книгата, трудно ще отделим емоциите от реалността и логическия изход на конфликтите. „Балканските войни на българската армия“ („Millenium“, 2015) определено си заслужава отделеното време, защото не преекспонира събитията, предоставя факти и разумни доводи, от които може да си направим съответните заключения. 
Римската империя не е израснала за кратко време. За да се превърне в чудовището, което познаваме, е трябвало да се случат стотици кръвопролитни битки и да се сблъскат велики пълководци. Един от големите ѝ противници по онова време е Ханибал Барка. Когато Картаген се кичи с лаврите на регионална сила в Средиземноморието, Рим все още няма блясъка на империя. Георги Марков методично и с вещина разкрива причините двете сили да се вкопчат една в друга за слава и почести. „Ханибал срещу Рим“ („Millenium“, 2015) е колкото изследване на една бурна епоха, толкова и разказ, подплатен от изворите на древните историци. Поредицата „История на войните“ не престава да ме впечатлява със своя специфичен стил на поднасяне на информацията, без да напряга или доскучава. 
Принципно гледам да стоя далеч от политически трилъри, защото са ми скучни. Но все пак от време на време преглеждам подобни книги, за да открия нещо по-разчупено от темата влиятелни политици и разни машинации, които „затриват“ света. „Пирът на зверовете“ („Millenium“, 2017, с превод на Александра Желева) не е нищо подобно, поне що се отнася до традициите в жанра. Тук нищо не ми изглежда преекспонирано, макар да е пълно с всякакви примери за извращения и нездрави страсти. Мезон не се занимава с официални приеми и уловки, а веднага навлиза сред тъмните кътчета на човешките слабости, които превръщат влиятелни личности в престъпни наглеци. 
Мина доста време от прочита на 
В тази книга става въпрос за онази част от Историята, когато Русия извървява първите стъпки до въздигането си в империя. „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ („Millenium“, 2015) доста обстойно предава събитията около началото на Просвещението и промяната в политическото и военно дело в Европа. Тук бих споменал 
Не съм много наясно със спецификата на японските криминални романи, но ми беше любопитно да надникна в един или два. Първо беше 
Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми. 
В далечното и не толкова далечното минало военните конфликти са прекроявали не само граници и владения, но са създавали и велики личности, за които днес продължават да се пишат книги. Александър Велики и Наполеон са само двама от знаменитите военачалници, които оставят значими следи в различни моменти от Историята. Днес войната има съвсем ново значение и трябва да благодарим на разума, че ни е извел от повтаряне на най-мрачните събития от миналото. Но пък знанието, което придобиваме, изчитайки хиляди и хиляди страници, може да ни помогне да разберем по-добре какъв е бил смисълът от кървавите стълкновения през вековете. 
„…от онези приказки, които са много по-разбираеми в Градината, отколкото в истинския свят.“
Още докато четях началните страници на „Зодиакалните убийства“ („Millenium“, 2016, с превод от японски на Николай Дюлгеров), в главата ми завилня силна буря. Каквото и да си мислех първоначално за книгата на Соджи, то се изпари в момента, в който осъзнах с каква главоблъсканица съм се заел. Изчел съм купища криминалета, но точно на такова не бях попадал. Първият вариант на тази книга е предизвикала сензация в Япония през 1979 година и променя коренно развитието на жанра в страната. Какво се случва след това, самият автор споделя в края на романа. Но за мен важното беше да осъзная къде се намирам и защо Шимада Соджи е решил да дебютира именно с толкова предизвикателно произведение. 
Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им. 
Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – 
От няколко месеца започнаха да се появяват книги-изследвания, търсещи причините за бума от терористични актове и най-вече за раждането на терористичната организация ИДИЛ, която направи немислимото – завладя чужди територии и се самообяви за държава – „Ислямска държава“. Тепърва ще се появяват все повече и по-мащабни изследвания, поради простата причина, че ИДИЛ продължава да съществува и към ден днешен и информационния поток не е пресъхнал. Въпросът е доколко всички тези текстове могат да се приемат за обективни, когато става въпрос за продължаващо събитие. 
Книжен Петър 