„Балканските войни на българската армия“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 9 книга)

Победи на фронта, провали в политиката

1-176543245   Каквото и да се каже за тази част от българската история, винаги ще има разминавания в мненията и оценките. Затова е трудно да се разчепква миналото и да се отделят тези факти, които „говорят“ на всички езици. Но, така или иначе, Балканските войни са част от българската история и е необходим свеж и безпристрастен поглед, за да се извлекат правилно данните. Както разсъждава Александър Стоянов в края на книгата, трудно ще отделим емоциите от реалността и логическия изход на конфликтите. „Балканските войни на българската армия“ („Millenium“, 2015) определено си заслужава отделеното време, защото не преекспонира събитията, предоставя факти и разумни доводи, от които може да си направим съответните заключения.  Има още

Реклами

„Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков („История на войните“ – 8 книга)

Великите сили на древността една срещу друга

1-196759_b   Римската империя не е израснала за кратко време. За да се превърне в чудовището, което познаваме, е трябвало да се случат стотици кръвопролитни битки и да се сблъскат велики пълководци. Един от големите ѝ противници по онова време е Ханибал Барка. Когато Картаген се кичи с лаврите на регионална сила в Средиземноморието, Рим все още няма блясъка на империя. Георги Марков методично и с вещина разкрива причините двете сили да се вкопчат една в друга за слава и почести. „Ханибал срещу Рим“ („Millenium“, 2015) е колкото изследване на една бурна епоха, толкова и разказ, подплатен от изворите на древните историци. Поредицата „История на войните“ не престава да ме впечатлява със своя специфичен стил на поднасяне на информацията, без да напряга или доскучава. Описанието на битките добре представя възможностите на противниците, тяхната тактика и хитри ходове. Но за да има победител, трябва да бъде пролята много кръв.

   Картаген завещава на новия си военен лидер Ханибал доста противоречиви отношения с регионалната сила Рим. Още през Първата пуническа война неговият баща Хамилкар Барка му оставя в наследство дълбоко вкоренената омраза към разрастващата се империя. Може да се каже, че Ханибал има само един избор в живота – да подчини Рим и да сложи край на влиянието му в Средиземноморието. Един враг по-малко означава процъфтяване на Картаген и запазване на търговското влияние в региона. Всъщност по това време Рим няма обособен флот и влиянието му е слабо, но затова пък претенциите за остров Сицилия нагорещяват обстановката и водят до прогрес в тактическите планове. Нов флот означава влияние, което предопределя и началото на възобновените военни действия на противниците. В онзи момент Картаген засилва позициите си в Испания, за да натрупа потенциал. Марков прецизно разяснява всички причини за този нов сблъсък, без да прибягва до съмнителни предположения и доказателства.

   „Ханибал срещу Рим“ е поредното добро попадение в поредицата. Несъмнено си заслужава да се знае за този период от Историята, който има значително влияние на бъдещите поколения. Ханибал Барка има своето място тук, макар да е на страната на загубилите в последната битка. Интересна подробност е въвеждането на бойните слонове като тактически ход за водене на сражения. Доста любопитни епизоди, мисля. Добро попадение е и включването на Архимед като признат гений от Античността с неговото влияние във военното дело. Самият Марков има и други интересни книги, които ще погледна задължително. Засега ще се позанимавам с деветата книга от поредицата – „Балканските войни на българската армия“ на Александър Стоянов.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Книги от поредицата „История на войните“:

„Походът на Александър“ на Георги Марков ( 1 книга)
Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев (2 книга)
„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов (3 книга)
„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков (4 книга)
„Войните на Цезар“ на Георги Марков (5 книга)
„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев (6 книга)
„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов (7 книга)
„Ханибал срещу Рим“ на Георги Марков (8 книга)

„Пирът на зверовете“ на Доминик Мезон

Надделяват тъмните страсти

1-245765432   Принципно гледам да стоя далеч от политически трилъри, защото са ми скучни. Но все пак от време на време преглеждам подобни книги, за да открия нещо по-разчупено от темата влиятелни политици и разни машинации, които „затриват“ света. „Пирът на зверовете“ („Millenium“, 2017, с превод на Александра Желева) не е нищо подобно, поне що се отнася до традициите в жанра. Тук нищо не ми изглежда преекспонирано, макар да е пълно с всякакви примери за извращения и нездрави страсти. Мезон не се занимава с официални приеми и уловки, а веднага навлиза сред тъмните кътчета на човешките слабости, които превръщат влиятелни личности в престъпни наглеци.  Има още

„Майските рози“ на Дот Хъчисън

Любовта на убиеца

1-210934_b   Мина доста време от прочита на „Градината на пеперудите“, но така и не успях да се откопча от притегателната ѝ сила и влияние. Просто Дот Хъчисън се оказа добро попадение за мен. Трудно е да влезеш под кожата на един психопат и да успееш да изстискаш от ума му онова, което го вдъхновява. Пък и пеперудените момичета свършиха доста от „черната работа“, за да не скучаят читатели като мен. „Майските рози“ („Millenium“, 2017, с превод на Елена Павлова), мисля си, е по-ювелирна и ненатрапчива. Очаквах нещо типично, което да ме настрои като при предната книга, но Хъчисън явно е решила да наблегне на нещо различно. Макар и продължение, романът настройва в друга посока.  Има още

„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга)

Раждането на една империя

1-196371_b   В тази книга става въпрос за онази част от Историята, когато Русия извървява първите стъпки до въздигането си в империя. „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ („Millenium“, 2015) доста обстойно предава събитията около началото на Просвещението и промяната в политическото и военно дело в Европа. Тук бих споменал „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, която достатъчно добре обрисува времето в края на „Религиозните войни“, малко преди на континента да се установят нови порядки за водене на битки и управление на армиите.  Има още

„Убийства в Декагона“ на Аяцуджи Юкито

Загадъчни убийства в класическа мистерия

1-203774_b   Не съм много наясно със спецификата на японските криминални романи, но ми беше любопитно да надникна в един или два. Първо беше „Зодиакалните убийства“ на Шимада Соджи, чрез който се запалих и реших да прочета поне още два, очакващи ме чинно на купчинката на непрочетените. „Убийства в Декагона“ („Millenium“, 2016, с превод на Маргарита Терзиева) далеч не е толкова мистериозен, но човек лесно „влиза“ в историята и се чувства като истински детектив, докато случаят се разнищва в течение на историята. Интересното тук е, че Юкито следва не коя да е сюжетна линия, а тази от „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи.  Има още

„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

Битки между големите

1-195674_b   Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми.  Има още

„Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга)

Цезар и раждането на Империята

1-194459_b   В далечното и не толкова далечното минало военните конфликти са прекроявали не само граници и владения, но са създавали и велики личности, за които днес продължават да се пишат книги. Александър Велики и Наполеон са само двама от знаменитите военачалници, които оставят значими следи в различни моменти от Историята. Днес войната има съвсем ново значение и трябва да благодарим на разума, че ни е извел от повтаряне на най-мрачните събития от миналото. Но пък знанието, което придобиваме, изчитайки хиляди и хиляди страници, може да ни помогне да разберем по-добре какъв е бил смисълът от кървавите стълкновения през вековете.  Има още

„Градината на пеперудите“ на Дот Хъчисън

Приказка за Пеперудената градина

1-206386_b   „…от онези приказки, които са много по-разбираеми в Градината, отколкото в истинския свят.“

   Не вярвах, че ще го кажа още в самото начало, но тази книга е наистина обсебваща. Принципно не употребявам често такива думи, още повече че обикновено имам в главата си половин дузина нейни заместители. „Градината на пеперудите“ („Millenium“, 2017, с превод на Елена Кодинова) обаче никак не ми се вписва в жанровете трилър и хорър, както е определяна масово.  Има още

„Зодиакалните убийства“ на Шимада Соджи

Криминален случай с дъх на хорър

1-202761_b   Още докато четях началните страници на „Зодиакалните убийства“ („Millenium“, 2016, с превод от японски на Николай Дюлгеров), в главата ми завилня силна буря. Каквото и да си мислех първоначално за книгата на Соджи, то се изпари в момента, в който осъзнах с каква главоблъсканица съм се заел. Изчел съм купища криминалета, но точно на такова не бях попадал. Първият вариант на тази книга е предизвикала сензация в Япония през 1979 година и променя коренно развитието на жанра в страната. Какво се случва след това, самият автор споделя в края на романа. Но за мен важното беше да осъзная къде се намирам и защо Шимада Соджи е решил да дебютира именно с толкова предизвикателно произведение.  Има още

„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга)

Войните преди новия облик на древна Гърция

1-193705_b   Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им.  Има още

„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 3 книга)

Войни и интереси

1-193117_b   Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ и „Наполеон – възход и погром“Има още

„ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс

Тероризмът – мисия към смъртта

 1-200527_b  От няколко месеца започнаха да се появяват книги-изследвания, търсещи причините за бума от терористични актове и най-вече за раждането на терористичната организация ИДИЛ, която направи немислимото – завладя чужди територии и се самообяви за държава – „Ислямска държава“. Тепърва ще се появяват все повече и по-мащабни изследвания, поради простата причина, че ИДИЛ продължава да съществува и към ден днешен и информационния поток не е пресъхнал. Въпросът е доколко всички тези текстове могат да се приемат за обективни, когато става въпрос за продължаващо събитие.  Има още

„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 2 книга)

Наполеон на бойното поле

1-192704_b   Когато започнаха да излизат книжките от поредицата „История на войните“, не ми беше трудно да реша дали да ги чета. Трудът, който е вложен в тях, ги прави достатъчно сериозни, за да бъдат четени и от запознати с тази материя. Аз не съм историк, но следя публикациите на доста популярния клуб „Военна история“. Винаги мога да обогатя знанията си с прочита на различни статии по въпроса, но тази поредица достатъчно добре и адекватно представя фактологията около провеждането на войните през различните периоди от човешката история. Вече споменах някои неща в ревюто към „Походът на Александър“ на Георги Марков, първата книга, затова няма да се разпростирам.  Има още

„Походът на Александър“ на Георги Марков („История на войните“ – 1 книга)

   Александър Македонски по пътя на величието

1-187273   Може да се каже, че Историята се създава почти изцяло от войните и конфликтите. Към ден днешен светът изглежда така, защото е прекроен от последните военни конфликти. Всичката гордост, която постоянно изливат държавите, е свързана именно със спечелените битки на бойното поле. Всяка държава има специална дата, на която празнува независимостта си. Истината е, че всеки се бори за нещо, а понякога въвлича в стремленията си цели народи и региони. Най вече се борят избраните за вождове, президенти, крале или просто поредните смели завоеватели, вдъхновени от известните им предшественици. Има още