„Силата на кучето“ на Томас Савидж

Сенките в сърцето

1-232792_b

      Тази книга ме привлече с драматичното си сърце, с безкрайно сложните характери и методичното „глозгане“ на човешката съвест. Обичам, когато доброто и злото се притаяват скрити от баналното ежедневие, готови да покълнат изневиделица и да се сблъскат, когато няма повече време за преструвки. В „Силата на кучето“ („Лабиринт“, 2022, с превод на Владимир Полеганов) има закалка, нещо удивително устойчиво, което ме накара да изчета романа бавно и с мисълта за предстоящ катаклизъм. Усеща се енергията му, парливата достоверност и силата на внушението. За сметка на това към средата преживях и леко разочарование. Явно някои типични за аристократите привички са ми далечни и не толкова интересни. Но целта на книгата със сигурност е друга и Савидж методично разкрива пласт след пласт, за да се получи онова проглеждане от добрите и стойностни произведения. Разбирам критиците и читателите от 60-те: авторът е провокативен, детайлен и бърка в много рани. За късмет е открита отново, за да повлияе на новите поколения.

Има още