„Од и ледените великани“ на Нийл Геймън

 Митологията – извор на необикновени приключения

1-153433   Не съм чел много от Геймън, но лесно ще запълня пропуските в най-скоро време. Харесвам приказните истории, особено придружените с красиви илюстрации, а  и мога спокойно да кажа, че илюстраторът Крис Ридъл се е справил прекрасно със задачата да достави на читателите наслаждението от още едно сетиво. Освен това съм впечатлен от българското издание, което ще допадне на хора от всякаква възраст – излишно е да казвам, че почитателите на Геймън не са само деца и всяка негова книга се приема добре от почти всички. „Од и ледените великани“ („Сиела“, 2017, с превод на Богдан Русев) отново черпи вдъхновение от скандинавската митология, която дава изключително много на жанра фентъзи.  Има още

Advertisements

„Контакт“ на Карл Сейгън

Мечтата за звездите

1-208034_b   Трудно е да се пише неемоционално за „Контакт“ („Бард“, 2017, с превод на Валери Русинов), когато имаш куп сантиментални спомени от детството, свързани с фантастични книги, космически пътешествия и реални герои на науката – учените, които не спират да вдъхновяват по неповторим начин. Все си намирах някое списание с въздействащи снимки на космически обекти, статии за нови открития и интервюта с космолози и астрофизици. Тогава се опитвах да си представя огромните разстояния между планетите, звездите и галактиките и си задавах традиционните въпроси за едно хлапе.  Има още

„Нощно дежурство“ на Нели Цветкова

На докторите грешките са на два метра под земята

1-164335543   Когато стане въпрос за хорър, гледам редовно да си доставям поредната порция. Макар у нас хорър да се чете по-малко, при мен никога не е стоял въпросът да си зарежа любимия жанр заради тенденциите на книжния пазар. Винаги съм намирал и ще намирам какво да чета, както съм го правил през последните повече от трийсет години. Всъщност не познавам Нели Цветкова достатъчно добре, но пък се запознах с разказите ѝ в „Нощно дежурство“ („Гаяна“, 2015). Малката книжка съдържа 13 кратки разказа, обединени от темата за болницата и страхотиите, които могат да се случат в нея по тъмно.  Има още

„Гняв“ на Стивън Кинг (Ричард Бакман)

Гневът е натрапник, който обичаш

1-13456765432   Когато се съмняваш дали ще си истинският Стивън Кинг, можеш да се облечеш в кожата на Ричард Бакман. Каквито и мисли да са блуждаели в главата на младия тогава автор, Бакман се представя пред публиката с цели седем романа, като четири от тях се появяват преди някой да разбере, че това е псевдоним на вече известния Крал на ужаса. И наистина в тези ранни негови романи, добре редактирани преди да се появят на бял свят години след написването им, личи необработения още стил и крехката сюжетна основа. Но ако трябва да сме честни, в тях има една младежка разкрепостеност, която привлича читателите и те са склонни да ги обявят за едни от най-интригуващите в творчеството му.  Има още

„Сияние“ на Стивън Кинг

Кошмарна среща с паранормалното

1-196831_b   През 1974 година Стивън Кинг се събужда от кошмарен сън, навестил го в един хотел, в който били отседнали той и съпругата му. В съня тригодишния му син бягал из коридорите от един оживял пожарникарски маркуч. Както често се случва с един писател, нуждаещ се от вдъхновение, за да плаши хората, Кинг осъзнал, че може да развие идеята и написал „Сияние“ („Ибис“, 2015, с превод на Надя Баева) – един от емблематичните си ранни романи, с който направил широка крачка в кариерата си на автор на ужаси. Но за разлика от предишните му книги („Кери“ и „Сейлъм’с Лот“), тук кошмарите от действителността и въображението се сливат, „тероризирани“ от спомени и неправилно взети решения.  Има още

„Приказки за чудатите“ на Рансъм Ригс

Още чудати със странни способности

1-208130_b   Очакваше се за има още истории за чудатите, защото темата за герои с необикновени способности е широка и доста богата, стига Рансъм Ригс да не е решил да ни напълни с „книжни допълнения“ като при Роулинг и Риърдън. Децата може и да се радват на някой албум с „автентични“ снимки на чудати, пълен с разяснения кой откъде произхожда, какви са му способностите и как е разбрал за тях. Трите книжки от поредицата са си прекрасни и напълно достатъчни, като се има предвид оформлението и вмъкнатите фотографии. Но  не съм против да има отделни истории, дори под формата на приказки.  Има още

„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга)

Раждането на една империя

1-196371_b   В тази книга става въпрос за онази част от Историята, когато Русия извървява първите стъпки до въздигането си в империя. „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ („Millenium“, 2015) доста обстойно предава събитията около началото на Просвещението и промяната в политическото и военно дело в Европа. Тук бих споменал „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, която достатъчно добре обрисува времето в края на „Религиозните войни“, малко преди на континента да се установят нови порядки за водене на битки и управление на армиите.  Има още

„Цветът на магията“ на Тери Пратчет

Костенурката А’Туин, слоновете Берилия, Тубул, Големия Т’Фон, Джеракийн и Светът на Диска

1-2465432   Има хора, които четат Пратчет за удоволствие, други вникват по-дълбоко в социалната и политическа обстановка в Света на Диска със сериозността на професори. Но е истина, че поредицата вълнува по вълшебен начин, недостижим за много автори на фентъзи. Защо ли? Защото Пратчет обръща всичко надолу с главата и хич не му пука за правилата. Аз съм склонен да чета подобни книги само за удоволствие и гледам да не налитам на „професорите по Света на Диска“. Разбира се, зад книгата се крие цяла една осмяна вселена, но вие кривите ли си душата, че не сте посветили живота си на всеки един детайл от някоя литературна мистификация?  Има още

Туин Пийкс: „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“ на Скот Фрост. „Тайният дневник на Лора Палмър“ на Дженифър Линч

Мистериозните герои агент Купър и Лора Палмър

1-207309_b   Колкото и време да минава, емблематичните герои на сериала „Туин Пийкс“ все още са ярки и напомнят за щурите години, когато на хората им се виеше свят от неразгадаемите картини на Дейвид Линч. Всички сядахме пред телевизора и доброволно се подлагахме на хипноза, защото онова, които виждахме на екрана, не подлежеше на обяснение. Тогава бях хлапе, но никой не се и опита да ми забрани да гледам – просто липсваше причина. „Облъчването“ продължи доста дълго, комбинирано с две тънки книжки, които днес са събрани в едно красиво издание.  Има още

„Лъвицата Елза“ на Джой Адамсън

Елза, която стана легенда

1-206589_b   Една по една започнаха да се появяват книгите от детството ми. Новите издания отново ме върнаха в онези години, когато пътешествията на мисълта притежаваха наистина силна магия и нищо не можеше да ме откъсне от поредното приключение. За някои вече писах в блога, за други ще пиша след поредното препрочитане. По онова време претърсвах библиотеките и четях ненаситно какво ли не. Тогава попаднах на Джой Адамсън и нейните книги за дивата природа и, разбира се, бях неудържимо привлечен от тези реални истории.  Има още

„Първите хора на Луната“ на Хърбърт Уелс

Невероятно пътешествие от ранната фантастика

1-206187_b   Сигурно знаете, че първите хора на Луната са били от екипажа на „Аполо“. Но този факт е просто краят на една история, започнала стотина години преди това. През 1865 година излиза „От Земята до Луната“ на Жул Верн и сътворява една мечта за поколения учени и ентусиасти. Самата мисъл за такова пътуване е била изумителна по онова време, когато единственото сигурно средство за отделяне от земята на човешко същество е било балон, пълен с газ. Да не забравяме, че крехките знания и предположения какво представлява космическото пространство, са причина идеите за напускане на атмосферата да граничат с абсурда.  Има още

„Луизиана спасява библиотеката“ на Емили Б. Когбърн

История за книги, храна и малко романтика

1-208602_b   Ето че си избрах книга, за която предварително знаех, че е чиклит и спада към онези с не особено ангажиращо съдържание. Други са заглавията, на които изобщо не бих обърнал внимание, тъй че с готовност си я приготвих за четене. Привлече ме думата „библиотека“, а „спасяване“ просто допълни чашата със сладък еликсир, която очаквах да изпия без остатък. Последва разочарование, но понякога и това се случва. „Луизиана спасява библиотеката“ („Сиела“, 2017, с превод на Емануил Томов) може да се причисли и към „кулинарната художествена литература“, както наричам книгите с гастрономически заглавия, вече превзели рафтовете на книжарниците.  Има още

„Земята под прицел“ на Ангел Брайт

Космически и магически битки в епична история

1-204479_b   Каквито и очаквания да имах към тази книга, нищо не би ме подготвило за историята, която се намира между тези две корици. Принципно обичам чистата научна фантастика и се плаша от внедряването на фентъзи елементи там, където те биха нарушили спокойното ми съзерцание към технологиите, подчинени на законите на физиката. Може би някоя хумористична история ще ме накара да се заинтригувам достатъчно и да приема нещата присърце, но тук нещата изглеждат прекалено сериозни. „Земята под прицел“ („Монт“, 2016) действително създава впечатлението за добре обмислен проект, чието изпълнение е доста трудоемка задача, макар Ангел Брайт да има знанията, необходими за възпроизвеждане на техническата част, която в случая заема доста голяма част от романа.  Има още

„Изтребление“ („Звездна армада – 2“) на Б. В. Ларсън

Първата космическа мисия на Армадата

1-124576543   Не мисля, че тази поредица ми е съвсем на сърце, но идеята си я бива и хич не е скучна. Ларсън се е постарал да премахне по-голямата част от баласта, характерен за подобни поредици, и с това историята печели доста. Минусите за мен са в липсата на някоя по-драматична нишка, която да осмисли военните действия, така да го кажа, или поне да изтъкне човешкия фактор, както се случва в много книги за Втората световна война. Аз търся това в книгите по темата. След първата книга – „Нашествие“ – нещата изглеждаха доста интригуващо, а „Изтребление“ („Бард“, 2017, с превод на Милена Илиева) направо полага основите за космическа опера със завидни мащаби.  Има още

„Война на световете“ на Хърбърт Дж. Уелс

Уелс и първото нашествие на извънземни

1-200920_b   Как си представяте едно нашествие на извънземни? На кого би му хрумнало да опише подобна история? А дали може да се случи в близкото или далечно бъдеще? Каквото и да е занимавало Уелс преди около 120 години, факт е, че тази книга е видяла бял свят и с течение на времето е вдъхновила куп писатели и режисьори. И днес фантастиката не може без нашествия на чужд разум, така че трябва да отдадем заслуженото уважение на „Война на световете“ („Smart Books“, 2017, с превод на Сидер Флорин), макар вече да изглежда доста ретро, предвид филмите и книгите, които са минали пред очите  на любителите на фантастиката през последните десетилетия.  Има още