„Дълбините“ на Алма Катсу

Мистерии на „Титаник“ и „Британик“

   Почти невероятната мистерия около „Глад“, ме накара да погледна към този роман с надежда за нещо впечатляващо. После се замислих, че да напишеш привлекателна история за „Титаник“, при наличието на толкова много известни факти за трагедията около него и без да излизаш от определени рамки, е доста трудна задача. Всъщност едва ли много хора ще възприемат друга съдба за емблематичния параход. И това не се случва. Алма Катсу определено е предоставила нужното, за да превърне тези четири дни на кораба в истинска загадка, примесена с окултното и необходимата за случая тайнственост. Паралелната история от „Британик“, четири години по-късно, добавя още любопитна мистерия и свързва двата кораба близнаци в едно цяло. „Дълбините“ („Orange Books“, 2020, с превод на Богдан Русев) е смес от добре подбрани факти и свръхестествени елементи, които са поднесени като придатък към онези времена – със забавните, но зловещи окултни практики, викането на духове и „срещи“ с отвъдното. Бих казал, че това си е доста любопитен сценарий, предвид темата, превърнала се в нещо обичайно за жанра хорър. Но пък тук не видях достатъчно от него, така че ще определя романа като мистерия, като включим и загадките, с които биха се сблъскали психиатрите в кабинетите си. Цялата тази смес е наложена върху две исторически събития с известен край.

„Глад“ на Алма Катсу

Пътуване към мистерията

   Легендарното пътуване на заселническата експедиция, предвождана от братята Донър, дава достатъчно привлекателен сюжет за написването на хорър. В средата на XIX век огромна територия от Северноамериканския континент продължава да е дива пустош, рядко населена от познати и непознати индиански племена. Колонизирането на нови територии е привлекателна перспектива за приключенци и търсачи на богатства, макар самото пътуване често да завършва с трагедии. Точно Калифорния се явява мечта за много семейства, които разпродават имотите си и тръгват на път с мисълта за райското място, където могат да започнат начисто. Но „Глад“ („Orange Books“, 2017, с превод на Богдан Русев) е и свръхестествен роман, потопен дълбоко в индианските предания, с чиято помощ Алма Катсу материализира своите идеи. Факт е, че самата експедиция претърпява неуспех, но оставените следи и по-внимателното анализиране довеждат до много въпроси без отговор. Местата са действителни, повечето персонажи са реални личности, но историята може да бъде интерпретирана по различни начини. Самият аз доста време странях от книгата, предполагайки, че ще ми трябва специфична настройка за четене. Определено смутното време е добро за разгръщането на подобни сюжети. Пък и свръхестественото си има своя чар, който до голяма степен крепи жанра хорър.