„Крехар“ на Благой Д. Иванов

Легендата за чудовището

 Когато стане въпрос за фантастични теми, веднага ме жегва любопитството. Е, не всяка идея ме привлича толкова лесно, но има и такива, които ме вълнуват откакто се помня. Имам предвид „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл и доста набъбналите като количество съвременни интерпретации по темата за „завръщането“ на същества от времето на динозаврите. Най-лесно се получава, когато разгледаш малко илюстрации и впрегнеш въображението си за едно пълнокръвно приключение. Трудното е да пречупиш всичко през последните научни изследвания в областта и да не допуснеш творбата да се превърне в лесно оборима приказка. Все пак в близкото или далечното бъдеще има вероятност по някакъв начин науката да „възкреси“ изчезнал преди 60-100 милиона години вид. А възможно ли е подобни същества да са продължили линията на живота си чак до ден днешен, скрити в почти изолиран хабитат? Идеята е стара, но възможностите на литературата за тестване на подобна вероятност са наистина големи. В „Крехар“ („Orange books“, 2022) Благой Д. Иванов използва крехката основа на легендата, но опакована практично от палеонтологията. За един учен би било доста трудно да работи само по устни „доказателства“, така че намирането на скелет, или нещо повече, наистина ще свърши работа. В този сценарий находката е повече от изумителна.

„Мазето“ на Благой Д. Иванов

Звярът и щастието

   Винаги съм се питал дали в страховете надделява вече изградената емоционалност или на преден план излиза древния инстинкт за самосъхранение. Вероятно реагират и двете, просто пътят е различен и разклонението със сигнализиращия семафор се ръководи от случайните решения в играта на живота. След прочитането на тази книга човек би следвало да обърне взор към себе си и да потърси издайнически улики за нещо прикрито и нездраво, което тихо си проправя път към съзнанието, готово да поеме контрола. Самата идея е плашеща и означава, че не винаги сме готови да погледнем истината в очите. Благой Д. Иванов използва две думи за описване на състоянието на героя си: повреден и счупен. Представата е за нещо механично, грешка в системата или физически недъг. Но ако говорим за чувства, нещата опират до психопатично състояние, способно да преодолее преградите на съзнателните решения и да избяга на свобода. „Мазето“ („Сиела“, 2020) е роман за любовта, силата на чувствата и дръзновението да живееш извън правилата, когато единственият ти избор е да задоволяваш собствените си страсти. Свежа и напоителна книга за Звяра в ума и сърцето, онази трудно контролирана страст във всеки от нас. Разбира се, в този случай на преден план излиза тъмната страна.

„Плюшеното приключение“ на Благой Д. Иванов

История за приятелството

 Какво по-хубаво от едно приключение, в което смелостта и приятелството са доказателство за всичко истинско в живота! Тази малка и красива книга неочаквано се намести сред всички останали, макар да предпочитам друг тип истории за деца. Тук ме привлече името на Благой Д. Иванов, популярен основно като кинокритик и приятел на хоръра. Ако ме попитате дали съм изненадан, ще отговоря отрицателно. В литературата има доста примери за автори, пишещи основно за възрастни, които изведнъж ни изненадват с детска книга. Дори има цяла поредица на книжния пазар. Понякога те са планирани, друг път просто изскачат неочаквано, резултат от някаква мъглява идея, която придобива все по-ясни очертания. Но истината е, че настоящото издание съдържа една прелестна история, която би се харесала и на по-големите читатели, стига да не са забравили собствените си перипетии като хлапета. „Плюшеното приключение“ („Сиела“, 2021) е симпатична история, повод за всяко хлапе да потърси собствените си силни страни и да поеме смело по пътя на живота. Никога не е твърде лесно, затова винаги има нужда от правилни решения. А защо има нужда от такива книги? Нали всички сме се нуждаели от поне едно вълшебство, което да ни води през всички изпитания. Според мен децата биха приели с радост тези герои.

„Трансформации“ на Благой Д. Иванов

Свят, пълен със страхове и капани

   Преди време подобни разкази от български автори излизаха само в антологии, списания и т.н. Друго си е авторски сборник, който да ти предложи по-широк поглед към творчеството на определен писател. В последните години започнаха да излизат такива, но в повечето случаи бяха „скрити“ от широката аудитория. Сега е пределно ясно, че ситуацията се е променила. Всъщност бяхме свидетели на „тъмни векове“ в жанровата литература на наша почва, макар че самите автори не са преставали да пишат и публикуват предимно в онлайн пространството. Това показва и „Трансформации“ („Orange Books“, 2018) на Благой Д. Иванов – разкази, писани в последните двайсет години. 

„Добрите, лошите и грозните“ на Благой Д. Иванов

Поглед към страшните филми

   За излизането на книгата „Добрите, лошите и грозните“ на кинокритика Благой Д. Иванов („Ибис“, 2017) не се заговори толкова много, колкото очаквах, но със сигурност ще остане дълго време в сърцата на любителите на страшните филми, защото може да се приеме като истинско събитие на книжния ни пазар за тях. Оставяме настрана това, че на запад винаги е имало от всичко по много, включително качествена кинокритика. Ако се дистанцираме малко от хашлашкия образ на Благой в личен план, той е един безспорно полезен магьосник, стане ли въпрос за жанрово кино (и не само).