„Тъмна материя“ на Блейк Крауч

В една странна Мултивселена

2019-07-27 20.03.25   Откакто се срещнах с Блейк Крауч чрез „Уейуърд Пайнс“, имах голямото желание да прочета още нещо негово. Мина известно време и на хоризонта изгря необикновеният фантастичен трилър „Тъмна материя“ („Ибис“, 2019, с превод на Коста Сивов). Определено сценарият не се оказа класически и това веднага ме „залепи“ за книгата още с първите страници. Интересът ми към квантовата механика, застъпена в литературно произведение, е повече от логичен, но все пак останах втрещен от изненадите, които ме очакваха. След последната страница мога нескромно да заявя, че Крауч е почти брилянтен, когато става въпрос за необичайни сюжети. Динамика, обрати, извратена логика, каквато се случва обикновено в една Мултивселена и по законите на квантовата механика. Така да се каже, ако не живееш с разбиранията на съвременната наука, едва ли би повярвал и на думичка от написаното.  Има още

„Уейуърд“ („Пайнс“ – книга 2) на Блейк Крауч

Тайната е разкрита, но това все още нищо не значи

1-1234565432   Ето ни отново в странното градче Уейуърд Пайнс, в което всичко изглежда ясно, но все още предстоят доста изненади. Леко странната „Пайнс“ наблегна повече на мистерията, но пък „Уейуърд“ („Бард“, 2016, с превод на Венцислав Божилов) отива съвсем сериозно към фантастиката. За непрочелите още първата книга това реално си е подсказване, но пък разпалва страшно въображението. Бедата с първата книга е, че през по-голямата си част  не създава усещане за реалност – нещо се случва, но читателят не може да се „закрепи“ за него. Може би само любителите на мистерии и странни ситуации могат да видят зрънцето, което Крауч е скрил дълбоко в сюжета.  Има още

„Пайнс“ на Блейк Крауч

Градчето, в което нищо не е такова, каквото изглежда

1-9789546554758   Това май ще е най-трудно написаното ми ревю от доста време, защото трябва да пиша за трилър, а тази книга всъщност отваря доста по-голяма порта към човешкото и светът, който ни заобикаля, отколкото един трилър, написан за забавление. Още в началото трябва да спомена, че „Пайнс“ („Бард“, 2014, с превод на Венцислав Божилов) е вдъхновен от легендата „Туин Пийкс“, въпреки че не го доближава изобщо като идея и внушение. Самият Крауч е бил в плен на сериала достатъчно дълго, за да изчисти концепцията на собствената си книга и да вложи вътре достатъчно идеи, които да прекрачат отвъд жанра. Сега, след като съм затворил и последната страница, мога да твърдя, че се радвам, защото ме очаква и продължение.  Има още