„Лили“ на Братя Мормареви

Момичето с фантазия безкрай

 Като малък лесно прочитах всякакви жанрови вариации на детска класика и въображението ми работеше на пълни обороти. Четях много. Вероятно заради това съм пропуснал да направя доста бели и от днешна гледна точка си спомням само безметежните и щастливи часове в спокойни игри и четене, все едно съм бил изолиран от останалия свят. Просто фантазията запълваше всичко. Сред чуждите романи имаше и доста български. В един момент преминах през Братя Мормареви чрез „Васко да Гама от село Рупча“, „Войната на таралежите“, „Мъже без мустаци“ и „Задача с много неизвестни“. Книгата за Лили се е появила по-късно, в по-ново време, и вероятно в този пропуск има някаква логика (като за младеж на солидна „детска възраст“. 😃). Сигурно дори не съм я забелязал. С последните издания дойде и идеята за препрочитане и първа среща с „Лили“ („Сиела“, 2020). Въпреки името, едва ли някой си мисли, че романът е предназначен основно за момичета. Авторите следват гледната точка на децата, но всъщност пишат за всички, независимо колко са пораснали. В книгите на Братя Мормареви има достатъчно материал и за родителите, несъмнено. Всъщност тази книга е излязла изпод перото само на Марко Стойчев (Мориц Йомтов почива през 1992 година), но той гарантира, че неговият дългогодишен приятел в писането е присъствал по някакъв начин и затова на корицата стои общият им псевдоним. Това не пречи да се подписва като Марко Мормарев. Каквато и да е историята, настоящата книга е едно истинско откровение за перипетиите и на децата, и на родителите им. Легендата продължава да е жива.

„Мамник“ на Васил Попов

Пратеник на злото

   Скоро не се бях връщал към любимите си страховити истории, които чета с особено удоволствие още от началото на 90-те години на миналия век. Тогава няколко „скрити“ от читателите жанрове спокойно попълниха липсата на разнообразни четива и започнаха да вдъхновяват родните автори. Наистина беше особено удоволствие да „потънеш“ в свят, населен с митологични чудовища и модерни интерпретации на приказки, наситени с откровено извратени сцени, сякаш създадени да нарушат завинаги спокойните сънища. Градските легенди в западен стил се вляха като пълноводна река, но тук-там имаше разкази за мрачни създания от нашия фолклор, наподобяващи нови приказки. Беше си естествено родното фентъзи първо да привнесе от другаде определени идеи и сюжети и да се насити на чуждото влияние, за да погледне сериозно на по-близките до нас митологични същества. Всичко това минаваше някак скрито, в ъндърграунд средите, сред шепата автори на хорър истории с малка, но стабилна аудитория, част от която съм и аз. На другия полюс ставаше нещо интересно. През последните години постоянната „езотерична публика“ намери добър отдушник в позабравените обичаи и тайнства от народния фолклор и свързаните с тях магии, обреди и „обикновен“ живот. Това се отрази на литературата ни и модерният читател навлезе сред тайнствата на родните мъдреци, чиято своеобразна философия чертае път извън световните катаклизми и политически борби. Просто животът няма смисъл да е толкова сложен и заплашителен. Новата действителност изглежда точно като щастлива приказка, в която всеки може да поговори с „учителите на живота“ и да следва техните съвети. Но когато тези две открояващи се течения се слеят, без натрапчивата показност, се получава нещо наистина интересно. Насред отдалечени и почти скрити от модерната цивилизация места се крият тайни за вещерство, проклятия, зловещи митични същества и проходи между живота и смъртта . „Мамник“ („Ерове“, 2022) идва в точния момент, за да събере две коренно различни аудитории и да предизвика въображението на родна почва. Романът започва като страшна приказка разказана чрез аудиосериал. Слушаме някаква невъобразима история, вплитаща в себе си древното и модерното, необичайна среща между възродения свят на митовете и легендите и криминално разследване с неясен край.

„Мазето“ на Благой Д. Иванов

Звярът и щастието

   Винаги съм се питал дали в страховете надделява вече изградената емоционалност или на преден план излиза древния инстинкт за самосъхранение. Вероятно реагират и двете, просто пътят е различен и разклонението със сигнализиращия семафор се ръководи от случайните решения в играта на живота. След прочитането на тази книга човек би следвало да обърне взор към себе си и да потърси издайнически улики за нещо прикрито и нездраво, което тихо си проправя път към съзнанието, готово да поеме контрола. Самата идея е плашеща и означава, че не винаги сме готови да погледнем истината в очите. Благой Д. Иванов използва две думи за описване на състоянието на героя си: повреден и счупен. Представата е за нещо механично, грешка в системата или физически недъг. Но ако говорим за чувства, нещата опират до психопатично състояние, способно да преодолее преградите на съзнателните решения и да избяга на свобода. „Мазето“ („Сиела“, 2020) е роман за любовта, силата на чувствата и дръзновението да живееш извън правилата, когато единственият ти избор е да задоволяваш собствените си страсти. Свежа и напоителна книга за Звяра в ума и сърцето, онази трудно контролирана страст във всеки от нас. Разбира се, в този случай на преден план излиза тъмната страна.

„Стръв“ („Бънк Ромеро“ – книга 3) на Емил Минчев

Затворници и изпитания

   След първите книги за Бънк Ромеро „Нюх“ и „Бяс“, имах не малко причини да очаквам още повече изненади от тази поредица, приютила фантастичен свят с нови правила и магическа нишка с особен чар и влияние. Вече съм убеден, че не мога да я сравня с нищо, написано от български автор, и чувството е като на откривател на нов континент. Всъщност представата не е за някаква добре замислена фантастична епопея, далечна планета и куп иновативни инструменти за подсигуряване на сценария. По-скоро ми напомня на криминална драма с добавена реалност, която се вгражда в читателя като причудлива мисъл и не го оставя до самия край. Поне при мен е така. В „Стръв“ („Vision Books“, 2019) дори видях нещо особено притегателно – затворническа история, поела в себе си всичко известно до този момент. Минчев доста добре жонглира със събитията, връща стари герои и създава връзки с нови, не по-малко любопитни с характера и излъчването си. Представете си цяла планета за изучаване, местен ъндърграунд и затвор за престъпници от всякакъв калибър. Там вече се подвизава и Бънк – детектив мутант с изострен нюх, чиято сметка все още е открита, готов да намери поредната следа към куп изобретателни престъпници. Така или иначе вече е сред тях, но изненадите далеч не са свършили.

„Войната на таралежите“ на Братя Мормареви

Борбата за детството

   Може би трябваше по-рано да си припомня книгите на Братя Мормареви. Чел съм ги по веднъж, когато бях малък и съм запомнил някои от веселите ситуации и диалози. Явно междувременно са ме привличали повече филмовите продукции, но книгите са нещо друго. Започнах препрочитането с „Васко да Гама от село Рупча“ и, естествено, се запалих наново, все едно ми бяха понесени традиционните за някогашните сладкарници паста, баничка и боза. 😁 Това е леко сантиментален епизод, който обаче никак не промени погледа ми към естествената промяна в поколенията. Ако човек се замисли, детството си е детство – винаги има борба, неуспехи и вечно избуяващи мечти. „Войната на таралежите“ („Сиела“, 2016) е още една приказка, но не само за деца, а за всички, които имат дързостта на посегнат към щастието си, независимо от постоянно прииждащите проблеми. Разбира се, тук се сблъскват мненията на родители и деца, има бурни недоволства от двете страни и последващите ги наказания, но това не спира живота и естествения път на нещата. Затова и книгите на Братя Мормареви все още имат влияние, могат да се намерят в книжарниците и всеки читател да изпита удоволствието от четенето им.

„Бяс“ („Бънк Ромеро“ – книга 2) на Емил Минчев

Тъмната страна на мутациите

   Останах с прекрасни впечатления от първата книга за Бънк Ромеро („Нюх“) и предвкусвах удоволствието от останалите. Добрият стил на разказване е едно на ръка, но останах доволен и от удивително добре изградения свят, връзките между случаите и интересните персонажи, за чието създаване явно са положени доста усилия. Нямам съмнения, че Емил Минчев е премислил всичко много внимателно, за да не попада в капана на сюжетите по калъп. Винаги имах поводи да се изненадвам. „Бяс“ („Vision Books“, 2021) продължава тази линия, събирайки в себе си нови три случая, но без да изоставя напълно дотук поднесената история. Добре е да спомена още в началото, че връзките са особено важни, за да си изгради човек цялостна представа за събитията. Старите герои не са забравени, нито са изгубили влиянието си над случващото се. Трябва да отбележа и вече солидното влияние на технологиите, макар все още да присъстват фентъзи елементите. От време на време си задавам въпроси за една или друга от населените планети и тайнствената Черна дупка, за които се говори доста откъслечно, но това не спъва ни най-малко развитието на историята.

„Васко да Гама от село Рупча“ на Братя Мормареви

Морето, мечтите, приятелството

   Поколенията се сменят, а годините променят перспективите и носят все нови и нови предизвикателства. Но детството си е детство и почти винаги преминава бурно, с много вълнения и битки, които трябва да развият в младите воля и достойнство. И винаги е сложно, поне докато не дойде моментът за команда „Пълен напред!“ и новоизградената личност да вземе властта над собствените си чувства, идеи и желания. Но това е прекалено сериозно… Ако става въпрос за Братя Мормареви и техните прекрасни книги за млади читатели, детството придобива вълшебна окраска, неподвластна на времето и промените. Затова никак не е чудно, че точно те се четат с незатихващ интерес и предават от родители на деца. Това са любими книги от моето детство и лесно биха се превърнали в любими на днешните деца, заради същите тези предизвикателства на живота, които не допускат бягство от приключенията. „Васко да Гама от село Рупча“ („Сиела“, 2016) има почти съвършен ореол и е чудесен пример за изпитанията и взетите решения. Дали си честен или послъгваш, дали имаш силата да превъзмогнеш моментните трудности, да подадеш ръка на приятел и сам да изпиташ горчивината на неуспехите – това е реалността, с която трябва да се сбориш, за да постигнеш мечтите си.

„Плюшеното приключение“ на Благой Д. Иванов

История за приятелството

 Какво по-хубаво от едно приключение, в което смелостта и приятелството са доказателство за всичко истинско в живота! Тази малка и красива книга неочаквано се намести сред всички останали, макар да предпочитам друг тип истории за деца. Тук ме привлече името на Благой Д. Иванов, популярен основно като кинокритик и приятел на хоръра. Ако ме попитате дали съм изненадан, ще отговоря отрицателно. В литературата има доста примери за автори, пишещи основно за възрастни, които изведнъж ни изненадват с детска книга. Дори има цяла поредица на книжния пазар. Понякога те са планирани, друг път просто изскачат неочаквано, резултат от някаква мъглява идея, която придобива все по-ясни очертания. Но истината е, че настоящото издание съдържа една прелестна история, която би се харесала и на по-големите читатели, стига да не са забравили собствените си перипетии като хлапета. „Плюшеното приключение“ („Сиела“, 2021) е симпатична история, повод за всяко хлапе да потърси собствените си силни страни и да поеме смело по пътя на живота. Никога не е твърде лесно, затова винаги има нужда от правилни решения. А защо има нужда от такива книги? Нали всички сме се нуждаели от поне едно вълшебство, което да ни води през всички изпитания. Според мен децата биха приели с радост тези герои.

„Училищни ‘убавци“ („Сбогом, дневнико!“ – книга 3) на Ненко Генов

Тревоги с престъплението

   Най-малкото, което може да се случи с оформящата се прекрасна поредица, е излизането на трета книга. Това определено не е случайно, защото този тип истории привличат хлапаците, а те имат определени изисквания и настройки, които не винаги се задоволяват от четене. Не само трябва да е забавно, но и да има връзка с това, което преживяват и изпитват. Ще предупредя отново, че и героят петокласник в книгата има доста претенции към писането и четенето, но пък един дневник е прекрасно начало, макар словосъчетанието „Сбогом, дневнико!“ да не говори точно това. 😁 Ако питате мен, винаги има някакви тайни, за които е необходим по-различен подход. В „Училищни ‘убавци“ („Хермес“, 2022) ситуацията дотолкова се усложнява, че това място за споделяне отново се оказва необходимо. Представете си, че трябва да се превърнете в престъпник, за да предотвратите едни нередности в училище и имате насреща един истински такъв, способен да се прикрива толкова съвършено, че години наред почти никой да не подозира за това. Включете в уравнението романтична история и гледайте как напрежението се покачва.

„Гроб съм“ на Явор Цанев

Въображението на живота

  Прочетох седма книга и пети сборник с разкази на Явор Цанев. Винаги съм се възхищавал от широката палитра на неговите теми и вдъхновения, от страховитите видения и обратите на съдбата, през детайлите на характерите, които изследва, до естествените по своята същност събития в живота на обикновените хора, предадени с внимание и приятен изказ. И тук нищо не изглежда случайно. В „Гроб съм“ („Гаяна“, 2020) има достатъчно, за да обуздае често изкривените ни представи за живота и нуждата от постоянно доказване, че не живеем в илюзия. Няма нищо грандиозно в човека, си помислих щом затворих последната страница. Многобройните къси разкази приютяват доста познати сцени, в които всеки би намерил нещо от собствените си спомени. Но какво би се получило, ако няма момент на изненада? Явор е склонен да добавя в ситуациите шепа магически подправки, които да разчупят клишето, преминавайки границите на вероятното и възможното. Това е една от хубавите черти на много от разказите. Самите ние имаме склонността да търсим нещо съдбовно във всеки наш жест и решение. Защо тогава да не получаваме знаци, които да разчитаме по свое усмотрение?

„Нюх“ („Бънк Ромеро“ – книга 1) на Емил Минчев

Бънк Ромеро – детектив от бъдещето

   Знаех за Емил Минчев от години, но книги за четене имах много и рядко се сещах за друго, освен за преводите му, които набъбваха прогресивно и дариха на българския книжен пазар емблематични произведения от заслужили класици. Тогава Бънк Ромеро едва „прохождаше“ като литературен персонаж в битка с най-известните световни величия у нас. Е, днес Бънк се радва на четири тома и преиздания, в което се крие неоспоримата логика, че има защо да се чете и препоръчва. Вече и аз се включих сред почитателите, започвайки с „Нюх“ („Vision Books“, 2021) – началото на детективска епопея от четири разследвания, припокриващи се с основната атракция, която получава особено силните последни страници. Да, това са си криминални истории, вдъхновени от любимите писатели на автора, но свързани с фантазията на едно странно бъдеще с елементи на фентъзи реалност. Тази колаборация е особено впечатляваща не само като фон, но и в сюжетните завръзки. Разбира се, аз очаквах класически страхотии, особено заради „нечовешкото“ в сценария. Всъщност историята тече в спокойно темпо и увлича неимоверно много, като събира в себе си няколко пълнокръвни разследвания. Получила се е много добра спойка между традицията и фантазията.

„Силвър и вампирите“ на Явор Цанев

Легендата на селото

 Време беше да прочета детска книга, но не каква да е. Следя Явор Цанев от години и вече имам доста солидно мнение за творческите му вдъхновения. Сред жанровите му сборници с разкази се промъкна една прекрасна история за млади читатели с игривото име „Злостории“, което ме наведе на мисълта, че ще чета „страшен“ детски роман. Подобни книги не са нещо необичайно у нас, но са написани от чужди автори. Явор може много неща в жанра хорър, но неговите истории носят и друго послание, така че една книга за деца няма да е просто експеримент, а нещо напълно естествено в творчески план. Така стигаме до „Силвър и вампирите“ („Гаяна“, 2020) – съвременна приключенска мистерия с дъх на хорър и отглас от легендите. Самото заглавие препраща към много ясна тема, но всъщност нещата са малко по-различни. Герой е една съвсем реална котка, която ще се превърне в ловец и защитник от приказния свят, където сънищата са тревожни и от време на време злото набира сили да върши своите пъклени дела. Ако хлапетата имат достатъчно смелост и приключенски дух, могат да се насладят на тази прекрасна история.

„По релсите“ на Невена Митрополитска

Времето и границите

 Не мога да си кривя душата – изживявам всяка книга на Невена Митрополитска и винаги оставам умиротворен, но без тази пасивност на предопределеното чувство. Текстовете на Невена са живи и въздействащи сякаш притежават духа на времето, за което се отнасят. Няма описан характер, който да не е ценен за разказаната история, нито сцена, която да не притежава нужната сила. Това беше загатнато още с „Анна и планината“ и премина като емоционална буря в „Дарът“, за да срещне спонтанната искреност в настоящата книга. „По релсите“ („Жанет-45“, 2021) предава послание, но и претегля всички отсенки на времето и мястото. Романът разглежда трагичната окраска на две епохи, но те не изглеждат далечни и несъпоставими, а дълбоко свързани и част от жертвоприношенията, наситили човешката история. В случая жертва е човешкото, което трябва да надделее в трудните моменти и въпреки обстоятелствата. Не ми беше трудно да възприема това минало, напомнящо за пореден път насилието над еврейските общности в различните държави, а загубата на градените с хилядолетия ценности.

„Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова

Любов, която ни топли и озадачава

 Всеки спомен е като мелодия и звучи сантиментално, меланхолично или възраждащо, прелита като сянка над подменения свят и се материализира в тези, които имат способността да усетят. Този роман е като едва доловим дъх от нещо отминало, някаква чудна вкусова нотка, оставила своите трайни молекули да пренесат личните мисли, чувства и емоции. Мястото няма значение, макар това да е роман и за Бургас. „Нас, които ни няма“ („Жанет-45“, 2021) е едновременно книга за трансформацията на времето и личния прочит, скрит зад деликатната душевност на разказвача. 90-те са онези години, с които израснаха търсачите на щастие, но го има и невидимото бедствие, вътрешен смут с неясни пропорции, който никой няма да си позволи да забрави. Любовта и смелостта растяха заедно с мечтите, младостта се превърна в сила и безценен дар за правене на чудеса. Това е и моето време, с всичките си неизменни промени и дръзновения. Как да го опишеш, за да бъде възприет и почувстван? Антония Апостолова има дръзновението да го представи лично, с онези мисли за любов, нежност и разочарование, които се крият в сърцата на подрастващите.

„Трите смърти на Америгор“ на Арсен Мердански

Една книга-мистерия с много неизвестни

  Рядко попадам на толкова тайнствени книги, затова се ровя постоянно и чета откъси. „Трите смърти на Америгор“ („Lemur“, 2021) изглежда малка, спретната, с причудлива корица и толкова удобна за криене и пренасяне насам-натам, че някак ми стана симпатична. Веднага се заех да проуча нещата и попаднах на два мистериозни предговора, които ужким дават информация, но май се опитват да скрият повече. Нещата се завързаха съвсем, когато осъзнах, че съм свидетел на някаква мистификация. Стана ли любопитен за нещо, гледайте как се вълнувам! Обикновено съм сигурен защо подхващам дадена книга. Понякога е за забавление, друг път искам да изследвам някой аспект на човешките възприятия, да се поставя на мястото на определен герой (хей така, да видя как е отсреща), да почувствам нещо различно. Ето една такава, за която не само не знам почти нищо, но и няма как предварително да науча. Кой е този Америгор и защо неговият образ е свързан само с противоречащи си факти? А кой всъщност е Арсен Мердански? Имаме някакъв тайнствен тефтер, в който записките по-скоро объркват, вместо да произвеждат следи – съвсем като в конспиративен трилър, но още по-неясно. Така се озовах на дъното на блатото в опит да разкрия една загадка.