„Ангелите нямат криле“ на Валентин Попов – Вотан

Куп мистериозни истории

1-36432484   Свикнах да очаквам определени неща от Валентин Попов и ги получавам, всеки път с нови изненади. Дали ще е чрез „Пепел от мрак“, „Нощта срещу ноември“ или „Брод през световете“, чувството на удовлетвореност се появява неусетно и ме изпълва изцяло. В „Ангелите нямат криле“ („Гаяна“, 2017) отново има великолепни истории, пропити от ужас, човещина и магия. Сякаш тези три стълба на човешкия разсъдък се вплитат един в друг и изграждат някакъв чудноват свят, в който обстоятелствата може да са по-скоро фантастични, но усещанията са съвсем действителни.  Има още

„Брод през световете“ на Валентин Попов – Вотан

Разкази за тъмната страна

1-7841759_b   Може би вече познавам достатъчно творчеството на Валентин Попов, за да имам известни очаквания. „Нощта срещу ноември“ и „Пепел от мрак“ ми разкриха доста за стила на автора и сюжетите, с които оперира. Все пак „Брод през световете“ („Монт“, 2016) е нов сборник, който тепърва трябва да доказва, че е нужен на българската жанрова литература. Особено съм щастлив, че темите са все така разнообразни и не ме отпуснаха дори за миг. По-дългите разкази обаче създават и по-приятно усещане за добре изпипани истории, с повече материал за размисъл. Пък и си мисля, че ако Валентин съзре потенциал в някоя тема, какъвто забелязах тук-там, може спокойно да изкара няколко чудни новели.  Има още

„Детство“ – множество автори

Детство мое

1-201620_b  Сборници като този излизат само с голяма любов, защото съдържат много повече от някакви букви и думи. „Детство“ („Изток-Запад“, 2016)  е колекция от специално подбрани тематични разкази, носещи духа на детската душа, предизвикващи онази невинна и жизнерадостна усмивка, която може да се види изключително рядко напоследък. Тези разкази имат мисия – да спечелят сърцата ни за една благородна кауза. Трийсет и четирима автори си дават среща на тези страници, за да ни напомнят за невинните години на детството, изпълнени с игри, вълшебства и щастие. Ако има нещо, което да осмисля живота повече, то със сигурност се нарича детство – дузината години от първите стъпки до осъзнаването, че вече си отговорен за действията си.  Има още

„Писъци“ – антология, множество автори

Хорър писъци за всеки вкус

1-30089321   Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българската жанрова мисъл. Наследниците им взеха постепенно да запълват появилата се празнина на литературната сцена, макар и трудно и с доста мъки. Почитателите на този специфичен жанр не са милиони в България, за разлика от тези на лесносмилаемата и печалбарската литература, но ги има. Затова сборникът „Писъци“ („Гаяна“, 2016) се явява като боец на този фронт и се опитва да обедини отново любителите на хоръра.  Има още

„Нощта срещу ноември“ на Валентин Попов

Страхът, който ни навестява

1-10000004276001_b   Както при всеки сборник с разкази, отново се заредих се емоции, произтичащи най-вече от мистериите, които обкръжават като хищни птици по-голямата част от героите. Това се случи и при другия сборник на Валентин Попов – „Пепел от мрак“, който е част от прекрасната поредица на издателство „Гаяна“. „Нощта срещу ноември “ („Пи Ар Ви – рефреш вижън“, 2016) всъщност е първият сборник на Валентин Попов, чиито хартиен тираж с логото на „Гаяна“ е напълно изчерпан, но за щастие се продава и като електронен вариант. Понеже съм фен на жанровите ъндърграунд разкази,  пред мен изобщо не стоеше въпроса дали да чета тази книга. Въпреки, че е дебют на Валентин Попов, подборката се оказа доста прилична. Аз обаче съм си ненаситен, тъй че ще очаквам и трети сборник. Да видим сега какви чудесии видях в разказите.  Има още

„Пепел от мрак“ на Валентин Попов

   Между обичайното и необичайното

1-1727727      Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета.

Има още