„Бразилски храст“ на Велина Минкова

Интимната прическа на отминалото време

1-213306_b   Ако сте прочели малката и спретната книжка „Доклад на зелената амеба за химическия молив“, няма как да не се изпълните с любопитство и към този сборник. Минаха години, а още се усмихвам на онази история за седмокласничката, която описва своите перипетии на пионерски лагер в Северна Корея. Велина Минкова не пише много, но си личи, че влага в историите си доста повече, отколкото може да се побере в един разпокъсан спомен, готов за пренасяне върху хартия. Чел съм изключително много разкази от български автори и рядко попадам на толкова естествен и свеж поглед към определени събития и случки. Каквато и да е историята зад написването на разказите, резултатът е наистина впечатляващ.  Има още

Реклами

„GRANTA България 5: Емигранта“ – списание за нова литература

Човешките истории на емигранта

1-25648182   Хубавото на списание „GRANTA България“ („Жанет 45“, 2015) е в богатото съдържание и разнообразието от автори, макар всеки брой да има своя тема (освен „GRANTA България 4“, чиято тема е „Без тема“). Изумително е през колко гледни точки може да премине човек чрез само едно книжно тяло. Продължавам да смятам списанието за верен помощник, когато ми е трудно да си намирам добре пишещи автори на проза. За съжаление нямам необходимата закалка да пиша и за поезията, но с удоволствие изчитам и тази част. Все пак има доста колеги, които ѝ обръщат по-специално внимание. Ако не знаете за тях, добре ще е да инспектирате солидното количество блогове. Мненията на пишещите ревюта четящи са важни, ако търсите насоки в литературата. А ще е хубаво да надниквате от време на време в „GRANTA България“, защото съдържа и текстове на малко известни у нас автори и потенциални бъдещи любимци. Списанието си има характер и това се вижда отдалеч.  Има още

„Доклад на зелената амеба за химическия молив“ на Велина Минкова

 Утопия за ума, затвор за тялото

1-48838843   Въпреки заглавието, което съм сложил, тази малка и симпатична книжка е лека и забавна – със сигурност би впечатлила не малко хора, отворени към спомени за комунистическите идеали отпреди 1989-а година. Тя излиза доста късно, но достатъчно навреме, за да влее малко свежест сред черните краски, с които сме свикнали да описваме онези времена. Всъщност тя няма за цел да опише издевателствата и мрака на комунизма, а да преразкаже нещата през погледа на едно 13-годишно момиче, на прага на седми клас, малко преди да настъпи тъй чаканата демокрация. Идилията е пълна. Историята е толкова добре пресъздадена, че чак умилява.
Има още