„Лешояди“ на Дан Симънс

Ненаситни натрапници превземат умове

   Доста лесно се разбирам с Дан Симънс, вече от десетилетие, тъй че от време на време си доставям удоволствието да го чета. Някои от книгите му са просто стряскащи със своята фантазия, други ги следват плътно, без да блестят особено, но притежаващи достатъчно, за да бъдат помнени. Основните произведения на Симънс четох преди създаването на блога, но, предполагам, щях да бъда също толкова смел във възхвалите си, както и десетките колеги, писали за тях. Затова пък съм писал за по-късните му „Ужас“ (второто ми ревю в блога, което е доста кратко, макар че книгата заслужава доста повече) и „Петата купа“, които, съвсем логично, обогатиха представата ми за въображението на автора. „Лешояди“ („Квазар“, 2002, с превод на Елена Павлова) излезе преди четиринайсет години, когато интересът ми към Симънс е бил слаб и, съответно, не бях ѝ обърнал достатъчно внимание. 

„Петата купа“ на Дан Симънс

Шерлок Холмс разследва в компанията на Хенри Джеймс

   Ясно е, че Дан Симънс не е кой да е на литературната сцена и едва ли някой негов почитател ще пропусне възможността да изчете поредната тухличка в негов стил – нашироко и подробно, без да се съобразява с мащабите на темата, а само със стихийното си въображение, което, към ден днешен, би респектирало и най-умелия разказвач на истории. Ясно е и това, че тетралогията „Хиперион“, „Илион“ и „Олимп“ ще останат доста дълго като един своеобразен връх в творчеството му. Тях ги четох преди години и не съм им писал ревюта, но държа винаги да ги споменавам щом стане въпрос за епична фантастика или е намесено името на Симънс. Преди две години пък останах приятно изненадан от „Ужас“, който ми показа, че Симънс все още не е казал последната си дума и държи едно много високо ниво. В нея се видя, че писателят има интереси към Историята, което се вижда и в „Петата купа“ („Сиела“, 2015, с превод на Васил Велчев).

„Ужас“ на Дан Симънс

 Ужас в ледената пустиня

   След разтърсващите фантастични творения на Дан Симънс, които прочетох едно след друго /страхотно, просто страхотно!/, се появи ново чудовище – потресаващо приключение, поглъщащо хора и надежда, вяра и промисъл.

   Зарадвах се истински на тази голяма книга. „Ужас“ на Дан Симънс съдържа гигантска доза приключения и страсти, които героите на романа изживяват под непрестанната угроза от смъртта. Пренесох се в един свят на студ и тъмнина през арктическите нощи и заслепение през деня.