„Съкровище, пищови и южни морета“ на Калоян Захариев

Изпитания, пукотевици и екшън приключения

   Знайно е, че в българската детска литература съществува известен вакуум, ако говорим за луди приключения, наситени с екшън сцени, намеса в световните порядки – точно както си представят хлапетата едно диво детство. Да, вече си имаме туристически гид за приключенци! 🙂 Героите на тази книга не са толкова малки, за да се притесняваме от смелите решения, които взимат. Но пък така се създава една по-разчупена атмосфера, не без помощта и на Калоян Захариев. Диви и щастливи им кажи и ги последвай на поредното приключение. „Съкровище, пищови и южни морета“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е дотолкова луда и хлапашки настроена, че те кара да хванеш самолета и да се бухнеш на най-причудливото място, което може да съществува. 🙂 

Advertisements

„Хари Потър и Стаята на тайните“ на Дж. К. Роулинг

Хари се сблъсква с тайните на „Хогуортс“

   След прочитането на „Хари Потър и философският камък“ осъзнах, че наистина ми се четат и останалите книги от поредицата. Стана ми напълно ясно какво е привлякло толкова много хора към нея. Роулинг пише потресаващо убедително и книгите ѝ са истинско богатство за любителите на добре изградените светове, в които човек се чувства като поканен на трапезата, заедно с героите. Обогатяването на сюжета става сякаш незабележимо и в един момент всяка подробност ти се струва част от действителен свят, който просто е скрит зад някой ъгъл и само чака хлапетата да го открият. 

„Партия шах“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 4) на Маркъс Емерсън

Маневри преди научната изложба

   Вече имам представа от стила на Емерсън и не се колебая дали да продължавам с тази веселяшка училищна история. В съвременната детска литература обикновено се срещат два основни елемента, които биха заинтригували хлапетата. Приключението и хуморът вървят ръка за ръка и са основната причина децата да посягат към книгите. Ако пък сюжетът се завърта около някое училище, вниманието няма как да не бъде привлечено. Поредицата „Дневникът на един нинджа“ наистина има какво да предложи в този аспект. Ако трябва да съм сериозен, самият аз често се заинтригувам и минавам през страниците, както правех това на по-крехка възраст. В предишните си ревюта вече писах за ползите от подобни книги, така че тук няма да се разпростирам нашироко. 

„Една опасна игра“ на Анна Виварели

Пътуване, игри и една мистерия

   Докато още бях в плен на „Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли, започнах втората книжка за мистериозни приключения с участието на деца, този път написана от Анна Виварели. В края ѝ прочетох, че Виварели е чела Едгар Алан По като малка  и се е вълнувала истински от тръпките и страха, които я обземали тогава. Повече вдъхновение явно не ѝ е трябвало, за да напише „Една опасна игра“ („Фют“, 2017, с превод на Евдокия Златарова) – история за едно отегчено от безкрайните „културни“ пътувания с родителите си момче, което всъщност се интересувало от съвсем други неща, а не средновековни църкви, гробища и калварии. Аз харесвам културния туризъм, но като дете вероятно също съм искал да правя нещо друго. 

„Загадъчната ръка“ на Гуидо Сгардоли

Приключение и страх в замъка

   Колкото повече страшни истории, толкова по-добре! 🙂 Точно такива мисли се пръкваха в невинното ми съзнание, когато бях просто едно хлапе. Повече от трийсет години по-късно нещата не са се променили особено, само дето започнах да гледам на подобни книги с особено очарование. Те се появяват достатъчно рядко на нашия книжен пазар и с това изпъкват сред купищата детски „залъгалки“, които родителите предпочитат да предлагат на децата си. Нищо против адаптираните приказки и историите тип „щастливо детство“, но ако не се запознаеш със страха, няма как да пораснеш истински. Нищо чудно да видите десетгодишни хлапета да гледат с респект „То“ на рафта в книжарницата. 

„Хари Потър и философският камък“ на Дж. К. Роулинг

Хари Потър се запознава с „Хогуортс“

   Каква е причината да прочета първата книга за Хари Потър? Преди доста години станах свидетел на излизането ѝ, след което се заредиха и следващите книги, веднага приемани с все по-голяма еуфория. Изданията тръгваха към читателите в полунощ на предварително обявена дата и създаваха небивал ентусиазъм. Магия? Магията при мен дойде съвсем естествено преди няколко дни, но не чрез усилено убеждаване, а с усмивка. Стана въпрос за Хари и аз си припомних откъслеци от филмите по книгите. Знаех нещо, но, разбира се, в книгите нещата се случват по-естествено и коментарът ми би бил различен. Убеди ме искрената усмивка на почитател на поредицата. 

„Учебен кораб ‘Тобърмори’“ на Алегзандър Маккол Смит

Морски приключения на кораб

   Напоследък наситих свободното си време с детско-юношески книги. Да ви кажа, никак не ми беше зле. „Учебен кораб ‘Тобърмори’“ („Ергон“, 2017, с превод на Мирела Стефанова) също спада към тази категория. Ако ще чета детски книги, гледам да съдържат смислена история и да са забавни/увлекателни. Онова, което привлича хлапетата към четенето, е приключението, отговорите на някои интересуващи ги въпроси и забавните моменти, така че да си прекарат чудесно извън училище. Е, модерните напоследък книги буквално превръщат училището в арена на своеволията, но това е друга тема, с която няма да ви занимавам сега. 

„Приказка за синьото кълбо“ на Андри Снайр Магнасон

Приказен свят, населен с деца

   Реших да прочета забавен детски роман, но се оказа същинска приказка, както посочва заглавието на книжката. Има си всичко: поука, приключение, вълшебство и… деца, които правят каквото си поискат. Колко родители могат да се уплашат от последното, се знае предварително, но пък историята далеч не иска да повдигне самочувствието на хлапетата. „Приказка за синьото кълбо“ („Ергон“, 2017, с превод на Айгир Сверисон) е сладка като захарен памук, затова поотрасналите деца ще се чувстват малко не на място сред страниците. Смисълът да се прочете и от тях обаче го има. 

„Фалшивата брада на Дядо Коледа“ на Тери Пратчет

Забавни истории с Дядо Коледа, и не само

   И Дядо Коледа си има проблеми, особено в графство Коравчакъл, и по-точно – в Блекбъри, едно не толкова интересно и известно за съседите им място, но напълно необикновено за читателите. Казано с няколко думи: ако Тери Пратчет замисли нещо, то придобива магически свойства и тръгва из света да забавлява хората. В доброто дело е намесена и Лин Пратчет, която помага всичко да придобие напълно завършен вид. Тази красива книга е предназначена за деца, но едва ли някой любител на сър Тери би я пропуснал. Аз обичам шантави истории, така че Коледа или не, ще се повеселя на гърба на почти реалния старец. „Фалшивата брада на Дядо Коледа“ („Прозорец“, 2017, с превод на Светлана Комогорова – Комата) всъщност е сборник с кратки разкази, поели от коледния дух, но с вълшебното свойство да приличат на други, не толкова коледни истории. 

„Къщата без огледала“ на Мортен Санден

Образът на времето

   За Мортен Санден бях чувал все хубави неща и реших да прочета негова книга. Отначало си представях забавна детска книжка за тайнствена къща, в която се случват мистериозни неща, а няколко хлапета изживяват първите си страхове, пробудени от непознати явления. Като че има доста от това, но, като в криво огледало, събитията се пречупват през погледа на един много интересен персонаж, за когото времето на този свят почти е приключило. „Къщата без огледала“ („Ергон“, 2017, с превод на Диана Райкова) не е познатата призрачна история, макар да има такава атмосфера. 

„Семейство Мейзга“ на Риго Бела

Веселите приключения на едно класическо семейство от Будапеща

   Колкото и време да е минало от първото излъчване на „Семейство Мейзга“, за мен си остава една от най-забавните и добре изглеждащи поредици, чак до ден днешен. Разбира се, на мен ми допадна фантастичния елемент, основна причина за почти всички невероятни случки, разиграли се не къде да е, а отсам Желязната завеса, някъде между 60-те и 70-те години на XX век. Новината за излизането на тази книжка с част от историите на семейството, веднага ме накара да си припомня някои епизоди и просто да изчакам да се появи. От четенето си взех нужното удоволствие – все така забавно и удовлетворяващо, както беше при анимационните серии. 

„Вампирът от Несебър“ („Малкият Българ“) на Александър Торофиев и Неделчо Богданов

Малките герои търсят приключения

   Наистина очаквах да се случи книжка като тази. Сред хлапетата настана оживление, когато се появиха куп богато илюстрирани поредици, специално предназначени за тях и техните хлапашки интереси. „Малкият Българ“ е нашенски вариант, а „Вампирът от Несебър“ („Сиела“, 2017) би трябвало да е първата от няколко, стига да има достатъчно интерес към нея. Всичко тръгва от един шантав анимационен сериал, последван от три книги-игри, които не съм чел, но все пак имам представа за какво иде реч в тях. Проектът на Торофиев и Богданов е наистина смел, защото не е лесно в днешно време да заинтригуваш устремилите се към живота хлапаци, които не виждат нещо особено полезно в книгите. 

„Двубой без правила“ („Газ до дупка“ – книга 3) на Фабиан Ленк

Часът на гонките

   В поредица за автомобилни състезания няма как да не стане въпрос и за незаконните гонки. Фабиан Ленк здраво поддържа екшън елементите в книгите си, за да се погрижи за адреналина на младите читатели. Ако ме питате защо една детска книга прилича на истински трилър, отговорът се крие в почти неизчерпаемата енергия на хлапетата, които трябва да я изразходват по някакъв начин. Сигурно са малко невпечатлителните деца. И момчетата, и момичетата имат да кажат нещо по въпроса, вярвайте ми, тъй че поредицата „Газ до дупка“ се явява същински бисер сред по-невинните си посестрими по рафтовете на книжарниците. 

„Майстори на феи“ на Весела Фламбурари

Приключения в чудни страни

   Чудесата нямат край, бих казал след затварянето на последната страница. Ако не сте чели книга на Весела Фламбурари, веднага да наваксате този пропуск! И не се обръщам само към децата. Световете в книгите ѝ са наистина вълшебни и нищо не ги ограничава. „Майстори на феи“ („Upper earth books / Горната земя“, 2017) е детска книга, но ако човек се замисли, разбира, че е предназначена за всички читатели, без ограничение във възрастта. Мога да си представя широко отворените в почуда очи на хлапе, на което му четат книжката преди сън. 

„Червеният лотус“ („Газ до дупка“ – книга 2) на Фабиан Ленк

Премеждия край професионалната писта

   С голяма любопитство надникнах и във втората книжка от поредицата за младежите състезатели, които мечтаят след време да превземат Формула 1 с уменията, придобити на пистата за картинг. Голямата изненада дойде именно от началните страници. За разлика от „Змийска клопка“, „Червеният лотус“ („Фют“, 2017, с превод на Мила Петрова) директно ни пренася насред заговора на престъпна банда, която се подготвя за поредното си пъклено дело. Те не са деца, а… са истински престъпници с хладно оръжие. Е, поне най-откачените от тях. Отбор „Фъркотевиците“ се готви да посети състезание от Формула 1, където ще участва брата на Мик и никой не предполага на каква каша ще попаднат.