„Мистериозното отвличане“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 2) на Алфред Бекер

Приключения и опасности

   След като останах приятно изненадан от първата книга за малкия Леонардо и неговите изобретателни решения в разследването на загадки, веднага се насочих към втората. Изглежда Алфред Бекер напълно покрива условията, в които една детска книга трябва да задоволява любопитството на младите читатели и да поддържа интереса им. Приключенията са едно на ръка, но тук са вложени доста любопитни факти и, естествено, въображение. Леонардо е просто едно хлапе, което трябва да живее в средновековни условия и да стане онзи гений, познат на всички. Така да се каже, ако някой иска да се развива, трябва да се докаже. „Мистериозното отвличане“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) носи още повече приключенски дух, интриги и опасности. Селцето Винчи вече е твърде тясно за мащабни разследвания, така че е време за перлата по онова време – Флоренция, град с много лица, но и възможност за малкия любопитко да развие достатъчно усета си към изкуството. Междувременно се случват твърде опасни събития, затова трябва да се внимава много. Ето ни в центъра на поредното предизвикателство.

„Тайнствените конници“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 1) на Алфред Бекер

Фантазиите на Леонардо

 Веднага ми допадна идеята на автора за детска историческа поредица, свързана с идеите и изобретенията на Леонардо да Винчи. Естествено, този Леонардо е още десетгодишен хлапак и всичко, което му се случва, изглежда точно като приключение, пълно със загадки и много проблеми от всякакъв характер. Не ми беше трудно да си представя възможното детство на такъв гений, но пък имаше доста приятни изненади по време на четенето. Представете си малко селце, в което дребни търговци и занаятчии се опитват да изкарат прехраната си, а едно малко момче постоянно задава странни въпроси, провежда експерименти и си търси белята. 😃 Това е прекрасен сюжет за детска поредица, а като включим фигурата на Леонардо, нещата придобиват епични размери. „Тайнствените конници“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) е едно чудесно начало, което би развихрило фантазията на повечето хлапаци. Самият аз не усетих кога историята ме погълна, макар вече трудно да се изненадвам от подобни сюжети, предназначени за деца. Авторът се е справил удивително добре и липсата на илюстрации изобщо не намалява удоволствието от четенето.

„101 далматинци“ на Доуди Смит

Черно-бяло приключение

    Едни от най-хубавите детски книги са с герои животни. В това няма никаква загадка, понеже повечето деца ги обожават и дори живеят в семейства, които си имат домашен любимец. Като се започне с картинните и звуковите книги за най-малките, тези с приказки и басни, кратките романи с илюстрации и доста класически произведения, можем да обявим с чиста съвест, че това е напълно естествено. Сред всички тях има и доста популярни, които стават любими на всяко следващо поколение. „101 далматинци“ („Рижко“, 2022, с превод на Жечка Георгиева) наскоро излезе в ново издание и това стана повод да си припомня една любима книга. Разбира се, тази история се е появявала във филмови продукции, комикси и интерактивни обучителни книги, но оригиналът винаги е за предпочитане. Има и весели, и тъжни моменти, малко страх, напрежение и много обич, каквато трябва да има във всички семейства. Удоволствието е още по-голямо, ако и илюстрациите са подходящи. Смятам това издание за особено красиво и, според мен, ще се хареса на много хлапаци и техните родители.

„Васко да Гама от село Рупча“ на Братя Мормареви

Морето, мечтите, приятелството

   Поколенията се сменят, а годините променят перспективите и носят все нови и нови предизвикателства. Но детството си е детство и почти винаги преминава бурно, с много вълнения и битки, които трябва да развият в младите воля и достойнство. И винаги е сложно, поне докато не дойде моментът за команда „Пълен напред!“ и новоизградената личност да вземе властта над собствените си чувства, идеи и желания. Но това е прекалено сериозно… Ако става въпрос за Братя Мормареви и техните прекрасни книги за млади читатели, детството придобива вълшебна окраска, неподвластна на времето и промените. Затова никак не е чудно, че точно те се четат с незатихващ интерес и предават от родители на деца. Това са любими книги от моето детство и лесно биха се превърнали в любими на днешните деца, заради същите тези предизвикателства на живота, които не допускат бягство от приключенията. „Васко да Гама от село Рупча“ („Сиела“, 2016) има почти съвършен ореол и е чудесен пример за изпитанията и взетите решения. Дали си честен или послъгваш, дали имаш силата да превъзмогнеш моментните трудности, да подадеш ръка на приятел и сам да изпиташ горчивината на неуспехите – това е реалността, с която трябва да се сбориш, за да постигнеш мечтите си.

„Плюшеното приключение“ на Благой Д. Иванов

История за приятелството

 Какво по-хубаво от едно приключение, в което смелостта и приятелството са доказателство за всичко истинско в живота! Тази малка и красива книга неочаквано се намести сред всички останали, макар да предпочитам друг тип истории за деца. Тук ме привлече името на Благой Д. Иванов, популярен основно като кинокритик и приятел на хоръра. Ако ме попитате дали съм изненадан, ще отговоря отрицателно. В литературата има доста примери за автори, пишещи основно за възрастни, които изведнъж ни изненадват с детска книга. Дори има цяла поредица на книжния пазар. Понякога те са планирани, друг път просто изскачат неочаквано, резултат от някаква мъглява идея, която придобива все по-ясни очертания. Но истината е, че настоящото издание съдържа една прелестна история, която би се харесала и на по-големите читатели, стига да не са забравили собствените си перипетии като хлапета. „Плюшеното приключение“ („Сиела“, 2021) е симпатична история, повод за всяко хлапе да потърси собствените си силни страни и да поеме смело по пътя на живота. Никога не е твърде лесно, затова винаги има нужда от правилни решения. А защо има нужда от такива книги? Нали всички сме се нуждаели от поне едно вълшебство, което да ни води през всички изпитания. Според мен децата биха приели с радост тези герои.

„Училищни ‘убавци“ („Сбогом, дневнико!“ – книга 3) на Ненко Генов

Тревоги с престъплението

   Най-малкото, което може да се случи с оформящата се прекрасна поредица, е излизането на трета книга. Това определено не е случайно, защото този тип истории привличат хлапаците, а те имат определени изисквания и настройки, които не винаги се задоволяват от четене. Не само трябва да е забавно, но и да има връзка с това, което преживяват и изпитват. Ще предупредя отново, че и героят петокласник в книгата има доста претенции към писането и четенето, но пък един дневник е прекрасно начало, макар словосъчетанието „Сбогом, дневнико!“ да не говори точно това. 😁 Ако питате мен, винаги има някакви тайни, за които е необходим по-различен подход. В „Училищни ‘убавци“ („Хермес“, 2022) ситуацията дотолкова се усложнява, че това място за споделяне отново се оказва необходимо. Представете си, че трябва да се превърнете в престъпник, за да предотвратите едни нередности в училище и имате насреща един истински такъв, способен да се прикрива толкова съвършено, че години наред почти никой да не подозира за това. Включете в уравнението романтична история и гледайте как напрежението се покачва.

„Тайната на възкръсналия от вълните“ („Островът на приключенията“ – Книга 8) на Хелън Мос

Спасителна акция и рок легенди

 Засега тази е последната преведена книжка от детективската поредица „Островът на приключенията“ и трябва да мисля за нова. Като се огледам, не е като да нямам избор, но се надявам следващата да е също толкова въздействаща и забавна. Ако питате хлапетата какво искат да четат в свободното си време, трябва да се постараете вниманието им да бъде превзето изцяло. По мое време нямаше дълги поредици и постоянно се налагаше да издирвам подходящи за мен книги. Така да се каже, сам си препоръчвах и обикновено успявах да намеря достатъчно интересни. Сега има купища, само трябва малко любопитство и читателска култура. Тук Хелън Мос е успяла да намери формулата. И „Тайната на възкръсналия от вълните“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) притежава магията да настройва към приключения. Ако имаш усет към загадките, няма как да останеш с празни ръце, дори да си попаднал на тихо и спретнато място, където е рядкост да забележиш нещо нередно. Е, тук няма опасност да ти се налага да скучаеш.

„Тайната на динозавърските кости“ („Островът на приключенията“ – Книга 7) на Хелън Мос

По следите на научното откритие

   Колко приятно и вълнуващо е, когато детска поредица е превърната в страхотно криминале, а и е чудесен пример за хлапаците с развита логическа мисъл. Наред с приключенията и забавните ситуации, из Касъл Кий се извършват истински геройства не от кой да е, а от група деца, които не само си прекарват страхотно, но и помагат на полицията. Е, полицията научава последна за геройствата, но това е подробност за ограничени родители. 😃 Важното в случая е, че младите детективи си вършат чудесно работата и дават отпор на престъпниците. „Островът на приключенията“ е наистина мега яка поредица, както би казал някой почитател на криминалните истории. И така стигаме до „Тайната на динозавърските кости“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) – поредната порция екшън и разкрити престъпления. Тук дори имаме повече герои, макар някои да не се изявяват толкова с логическа мисъл, а с конспиративни теории. Ако някъде открият нещо, което може да се върже с куп местни и световни легенди, то веднага би послужило за доукрасяването им. Представете си кости, които могат да са на извънземни рептили. Е, това е забавната част в случая. 😊

„Тайната на зловещия скелет“ („Островът на приключенията“ – Книга 6) на Хелън Мос

Нова ваканция, нови загадки

   Какъвто и да е един читател, той би се почувствал прекрасно, ако поредицата, която чете, не пресъхва откъм идеи и върви стремглаво към нови върхове. В „Островът на приключенията“ Хелън Мос нито за миг не отпуска повода и вещо разказва пленителни истории, които не намаляват своята сила. Повтарял съм го и преди, но едва ли някой ще ме обвини, че се вълнувам. Едно време четях такива приключенски романи, които спокойно вълнуваха и любителите на класиката, макар традиционно да се препоръчваха за деца. Все пак към по-съвременните детски поредици я има невидимата спирачка за някои теми като скалпиране, придружено с щедро визуално пиршество, и други подобни, но това пък развихря въображението и доставя други идеи. „Тайната на зловещия скелет“ („Фют“, 2017, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) влиза достойно като част от поредицата и насочва хлапаците към нова загадка. Дестинацията е малко селце с малко поводи за развлечения, но пък си имаме цяла банда детективи, които се съмняват във всичко. Така дребните неуредици водят до пресни следи към истински престъпления. Не ме питайте къде в случая е полицията. 😃 Тя има сложната задача да премине първо през законовите норми. А децата са си деца – от време на време стават страшно пъргави, когато им предстои приключение. 🙃

„Тайната на прокълнатия рубин“ („Островът на приключенията“ – Книга 5) на Хелън Мос

Цирк и приключения

 Когато една поредица набере скорост, с чиста съвест човек може да заключи дали продължава да си заслужава четенето или е престанала да носи удоволствие. Е, „Островът на приключенията“ има прекрасната перспектива да задържа вниманието и да носи нови емоции, така че всичко е наред и спокойно мога да я препоръчвам на хлапаците, изградили в себе си приключенски дух и усет към криминалните сюжети. Самият аз се забавлявам достатъчно и чистосърдечно бих похвалил Хелън Мос, че задържа и моето внимание. Тук децата детективи не са просто фантазьори с излишък от енергия, а истински герои, когато им се наложи да разрешат поредния случай. „Тайната на прокълнатия рубин“ („Фют“, 2016, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка), петата книга от поредицата, прекрасно илюстрира споменатото по-горе, без да спестява нищо от едно класическо разследване, каквото се случва на всеки известен детектив. Само се чудя как местния инспектор не си е пъхнал вече главата в някой кош за пране, защото определено трябва да се засрами. 😃 Това със сигурност помага за повишаване на самочувствието в подрастващите читатели.

„Тайната на изчезналата картина“ („Островът на приключенията“ – Книга 4) на Хелън Мос

Трудно разследване и куп опасности

 Изключително ми е приятно, когато една поредица търпи постоянно надграждане и всяка следваща книга добавя към историята все повече идеи и завръзки. Тази е детска, но това не изглежда да влияе на устремната Хелън Мос, която продължава да усложнява постановката до степен, че почти забравям за аудиторията ѝ. Думата в случая е реалистично и поднесено с достатъчно внимание, така че хлапаците да нямат и миг на съмнение и разочарование, когато прелистват страниците. „Тайната на изчезналата картина“ („Фют“, 2016, с превод на Юлия Спиридонова-Юлка) поднася мистерия, кражба на произведение на изкуството, опасно разследване и много инфарктни ситуации, което естествено кара читателя да мисли в перспектива и да внимава в детайлите. Не мога да пропусна и забавлението. Скот, Джак и Емили вече са познати персонажи, а постоянно „прииждащите“ нови променят атмосферата и създават различни причини за подозрение. Никак не е маловажно за сюжета престъплението да се реши с максимална трудност. 😃

„Тайната на златното съкровище“ („Островът на приключенията“ – Книга 3) на Хелън Мос

Монети, шифри и приключения

   Определено има какво да се случва в тези забавни книги под вещото ръководство на Хелън Мос. Ако се опираме само на наивността, сюжетите биха могли да преповтарят по-стари поредици, понеже децата порастват и следващите не биха разбрали за тайния заговор на възрастните. 😃 Не подценявай децата, особено ако героите ти почти са стигнали тийнейджърска възраст. Тук не се вижда такава опасност – поредицата стремително върви към най-добрите детски криминалета и обещава сериозни трудности при разрешаването на случаите. Макар да става въпрос за поредното съкровище, то далеч не е без собственик и драматичната му история си заслужава да бъде описана. Освен това имаме доста заподозрени, а мотивите са неизвестни. Затова „Тайната на златното съкровище“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) изглежда като сериозна мисия, особено на място за туризъм и прииждащи странни хора, дошли с неизвестна цел. И не е добре постоянно да подозирате местната клюкарка поради липса на по-добри идеи. 😄

„Тайната на среднощния призрак“ („Островът на приключенията“ – Книга 2) на Хелън Мос

Филмовият проект

   След пълното удовлетворение от първата книга, реших да продължа веднага с поредицата. Оказа се, че Хелън Мос има голям респект към младите си читатели и е „завързала“ доста стабилен сюжет, богат на ситуации, мисловни загадки и почти реалистични криминални случаи. Дори аз се запалих достатъчно и с удоволствие ще проследя всичко случващо се в живота на Скот, Джак и Емили. Това ми напомня на класическите приключенски романи, които в един момент се превръщат в детски, въпреки сложната си постройка и често страховити сцени. В „Островът на приключенията“ те не са чак толкова много, но пък място за мислене наистина има. Харесва ми мащаба и участието на възрастни герои, които не се лигавят толкова, за да смекчат нещата заради аудиторията си. Определено става все по-интересно. В „Тайната на среднощния призрак“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) дори има повече хумор, забавни ситуации и традиционни младежки закачки, все пак в компанията са двама братя с по година разлика и едно доста бойко момиче, което също си има своите слабости. Нека сега да видим за какво иде реч във второто приключение.

„Тайната на Пеещите пещери“ („Островът на приключенията“ – Книга 1) на Хелън Мос

Кражбата на съкровището

   Трябва да се случват все интересни неща, иначе е голяма скука. 😃 Това непременно се отнася за детските книги, обещаващи чудни приключения, изпълнени с опасности и загадки. Ето една поредица с много от всичко изброено. Реших, че е време да поразпусна от „възрастните книги“ и това е един от начините. Естествено, писането на книги за съвременни хлапаци хич не е лесно, ако целта е да ги ангажираш с четене. Е, Хелън Мос се е постарала и резултатът е прекрасен. Явно в „Тайната на Пеещите пещери“ („Фют“, 2016, с превод на Елмира Цветанова Великова) ще има разплитане на разни криминални случаи и героите ще трябва да си отварят очите на четири, както и младите читатели, защото за тази работа си трябва акъл. Това ми напомня на интерактивните книги с лупа, където търсиш определени елементи. Тук обаче става въпрос за хора и техните разнообразни характери. Някой може просто да е решил да послъгва и трябва да се разобличи. А има доста способни хитреци, които демонстрират завидни способности. Сега ако се намерят и скучаещи хлапета… 😉

„Силвър и вампирите“ на Явор Цанев

Легендата на селото

 Време беше да прочета детска книга, но не каква да е. Следя Явор Цанев от години и вече имам доста солидно мнение за творческите му вдъхновения. Сред жанровите му сборници с разкази се промъкна една прекрасна история за млади читатели с игривото име „Злостории“, което ме наведе на мисълта, че ще чета „страшен“ детски роман. Подобни книги не са нещо необичайно у нас, но са написани от чужди автори. Явор може много неща в жанра хорър, но неговите истории носят и друго послание, така че една книга за деца няма да е просто експеримент, а нещо напълно естествено в творчески план. Така стигаме до „Силвър и вампирите“ („Гаяна“, 2020) – съвременна приключенска мистерия с дъх на хорър и отглас от легендите. Самото заглавие препраща към много ясна тема, но всъщност нещата са малко по-различни. Герой е една съвсем реална котка, която ще се превърне в ловец и защитник от приказния свят, където сънищата са тревожни и от време на време злото набира сили да върши своите пъклени дела. Ако хлапетата имат достатъчно смелост и приключенски дух, могат да се насладят на тази прекрасна история.