„Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга)

Раждането на една империя

1-196371_b   В тази книга става въпрос за онази част от Историята, когато Русия извървява първите стъпки до въздигането си в империя. „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ („Millenium“, 2015) доста обстойно предава събитията около началото на Просвещението и промяната в политическото и военно дело в Европа. Тук бих споменал „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, която достатъчно добре обрисува времето в края на „Религиозните войни“, малко преди на континента да се установят нови порядки за водене на битки и управление на армиите.  Има още

Advertisements

„Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ на Джоби Уорик

ИДИЛ – враговете на разума

1-201376_b   Макар да чета рядко книги на подобна тематика, някои ми правят изключително впечатление. Вече имам такива от „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс, в която е направен пълен профил на джихадисткото движение и в енциклопедичен стил са представени главните участници и замесените структури. „Черните флагове: Възходът на ИДИЛ“ („Изток-Запад, 2016, с превод на Жана Тотева) проследява историята на главните заподозрени, начело с Абу Мусаб аз Заркауи и Абу Бакр ал Багдади, които стават причина терористичната организация да създаде структури, чрез които ИДИЛ се „превръща“ в своеобразна държава.  Има още

„Втората световна война. Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга)

Битки между големите

1-195674_b   Поредицата книжки „История на войните“ е наистина добра основа за проучването на фактологията около най-големите битки в човешката история. Макар и с малък обем, те отлично се вписват като стойностни помагала за интересуващите се от история. За лаик по темата като мен, който гледа основно документални филми, архивни ленти и възстановки, посягането към тях ми доставя почти приключенско удоволствие. За разлика от предишните книжки от поредицата, „Втората световна война. Битките за Харков“ („Millenium“, 2015) ми се стори доста по-напоителна, ако говорим за фактология, анализи и схеми.  Има още

„Добрите, лошите и грозните“ на Благой Д. Иванов

Поглед към страшните филми

1-207016_b   За излизането на книгата „Добрите, лошите и грозните“ на кинокритика Благой Д. Иванов („Ибис“, 2017) не се заговори толкова много, колкото очаквах, но със сигурност ще остане дълго време в сърцата на любителите на страшните филми, защото може да се приеме като истинско събитие на книжния ни пазар за тях. Оставяме настрана това, че на запад винаги е имало от всичко по много, включително качествена кинокритика. Ако се дистанцираме малко от хашлашкия образ на Благой в личен план, той е един безспорно полезен магьосник, стане ли въпрос за жанрово кино (и не само).  Има още

„Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга)

Цезар и раждането на Империята

1-194459_b   В далечното и не толкова далечното минало военните конфликти са прекроявали не само граници и владения, но са създавали и велики личности, за които днес продължават да се пишат книги. Александър Велики и Наполеон са само двама от знаменитите военачалници, които оставят значими следи в различни моменти от Историята. Днес войната има съвсем ново значение и трябва да благодарим на разума, че ни е извел от повтаряне на най-мрачните събития от миналото. Но пък знанието, което придобиваме, изчитайки хиляди и хиляди страници, може да ни помогне да разберем по-добре какъв е бил смисълът от кървавите стълкновения през вековете.  Има още

„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга)

Войните преди новия облик на древна Гърция

1-193705_b   Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им.  Има още

„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 3 книга)

Войни и интереси

1-193117_b   Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ и „Наполеон – възход и погром“Има още

„ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс

Тероризмът – мисия към смъртта

 1-200527_b  От няколко месеца започнаха да се появяват книги-изследвания, търсещи причините за бума от терористични актове и най-вече за раждането на терористичната организация ИДИЛ, която направи немислимото – завладя чужди територии и се самообяви за държава – „Ислямска държава“. Тепърва ще се появяват все повече и по-мащабни изследвания, поради простата причина, че ИДИЛ продължава да съществува и към ден днешен и информационния поток не е пресъхнал. Въпросът е доколко всички тези текстове могат да се приемат за обективни, когато става въпрос за продължаващо събитие.  Има още

„Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 2 книга)

Наполеон на бойното поле

1-192704_b   Когато започнаха да излизат книжките от поредицата „История на войните“, не ми беше трудно да реша дали да ги чета. Трудът, който е вложен в тях, ги прави достатъчно сериозни, за да бъдат четени и от запознати с тази материя. Аз не съм историк, но следя публикациите на доста популярния клуб „Военна история“. Винаги мога да обогатя знанията си с прочита на различни статии по въпроса, но тази поредица достатъчно добре и адекватно представя фактологията около провеждането на войните през различните периоди от човешката история. Вече споменах някои неща в ревюто към „Походът на Александър“ на Георги Марков, първата книга, затова няма да се разпростирам.  Има още

„Походът на Александър“ на Георги Марков („История на войните“ – 1 книга)

   Александър Македонски по пътя на величието

1-187273   Може да се каже, че Историята се създава почти изцяло от войните и конфликтите. Към ден днешен светът изглежда така, защото е прекроен от последните военни конфликти. Всичката гордост, която постоянно изливат държавите, е свързана именно със спечелените битки на бойното поле. Всяка държава има специална дата, на която празнува независимостта си. Истината е, че всеки се бори за нещо, а понякога въвлича в стремленията си цели народи и региони. Най вече се борят избраните за вождове, президенти, крале или просто поредните смели завоеватели, вдъхновени от известните им предшественици. Има още

„Сталин – Том 1: Пътят към властта (1878-1928)“ на Стивън Коткин

   Разбулването на един диктатор

   1-1437773

   „Когато човек гледа малката му приведена глава, има чувството, че ако я прободе с карфица, целият „Капитал“ на Карл Маркс ще излезе оттам със съскане като газ от бутилка. Неговата естествена среда беше марксизмът, там той беше непобедим. Нямаше сила в света, която да го накара да се отрече от веднъж заявена позиция и за всяко нещо беше в състояние да намери подходящата марксистка формула.“

   Политически затворник, пребивавал заедно със Сталин в затвора в Баку, 1908 година
   Само фактът, че една биография на Сталин може да заема цели три тома, оставя доста въпросителни: откъде е черпена информацията и дали книгите включват и спекулативни твърдения, нанасящи вреда както на историческите факти, така  и на сериозните читатели.

Има още

„За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ на Румяна Угърчинска и Розарио Приоре

 По следите на на един диктатор. Десетки интервюта разтварят завесите около Кадафи

1-192146_b   Ясно е, че разследващата журналистика не спестява и най-грозните картини около събития, разиграващи се из цялата планета. Тези журналисти грабват най-необходимото за дългото си пътуване и поемат по следите. Румяна Угърчинска е френска разследваща журналистка, позната ни с други три книги, излезли на българския пазар – „КГБ & сие“ и „Истината за атентата срещу Йоан-Павел II“ и „Газовата война“. Спецификата на последната ѝ книга, публикувана първо на френски, дава ход на едно ползотворно сътрудничество с Розарио Приоре – италиански съдия, експерт по политически тероризъм. „За кожата на Кадафи. Тайната история на терора“ („Millenium“, 2015) е доста сполучлив резултат от това сътрудничество. Има още