Легендата за чудовището

Когато стане въпрос за фантастични теми, веднага ме жегва любопитството. Е, не всяка идея ме привлича толкова лесно, но има и такива, които ме вълнуват откакто се помня. Имам предвид „Изгубеният свят“ на Артър Конан Дойл и доста набъбналите като количество съвременни интерпретации по темата за „завръщането“ на същества от времето на динозаврите. Най-лесно се получава, когато разгледаш малко илюстрации и впрегнеш въображението си за едно пълнокръвно приключение. Трудното е да пречупиш всичко през последните научни изследвания в областта и да не допуснеш творбата да се превърне в лесно оборима приказка. Все пак в близкото или далечното бъдеще има вероятност по някакъв начин науката да „възкреси“ изчезнал преди 60-100 милиона години вид. А възможно ли е подобни същества да са продължили линията на живота си чак до ден днешен, скрити в почти изолиран хабитат? Идеята е стара, но възможностите на литературата за тестване на подобна вероятност са наистина големи. В „Крехар“ („Orange books“, 2022) Благой Д. Иванов използва крехката основа на легендата, но опакована практично от палеонтологията. За един учен би било доста трудно да работи само по устни „доказателства“, така че намирането на скелет, или нещо повече, наистина ще свърши работа. В този сценарий находката е повече от изумителна.