„GRANTA България 6: Отвъд болестта“ – списание за нова литература

Болестта и ранимите

1-2345665432   „GRANTA България“ става все по значимо за мен списание за литература. Колкото повече разлиствам страниците му, толкова повече се убеждавам, че в него има доста повече, отколкото в множество популярни романи. Темата в този брой ме накара да изчакам с почитането му. Дори имаше период, в който не ми се пишеше за него. Болестта е мерило за пригодност към живот. Хората, чиито тела са „наказани“ от генетичната си предразположеност към определени заболявания, се борят с нея и се опитват да живеят с мисълта, че надежда за излекуване винаги съществува. Болестта е травма и на духа, когато е нелечима към този момент.  Има още

Advertisements

„Лудият от площад Свобода“ на Хасан Бласим

Бруталната реалност на Бласим

1-195909_b

   „Бях поет, а живеех като бежанец в този обор за хора, и може би сърцето ми бе закоравяло, а мозъкът ми се беше отворил за летливата мъдрост на абсурда и затова се мъчеше с пестеливи думи да даде израз както на гнева ми от човешкия ужас, така и на любопитството си към същината му… От друга страна, всеки път щом се вгледах в някое дърво или в нощ, изпълнена с вълците на съмнението, в сърцето ми бликваше извор на наивна детска тъга. Смятам, че писането не бива да се осакатява с блудкавите емоции, които се разнасят от човешките тълпи като миризмата на пот от ризите им и които са еднакви като редицата дупки в тоалетна.“

   Понякога книгите са жестоки, толкова жестоки, че читателят е принуден да се убеждава: това е сън наяве и писателят е вложил повече литературност, за да не напомнят думите му на бълнуване на луд.  Има още

„Дъщерята на скулптора“ на Туве Янсон

Разкази от детството

1-196843_b   Чета толкова много разкази, че не ми остава много време да живея в действителността. Може би това не е далеч от истината. Един разказ е цял свят, а двайсет са многоизмерна вселена, в която се сбъдват всички желания. И Туве си спомня, разказва за детството, изпълнено с фантазии, мистерии и чудеса. Човек попада в една лична аномалия, избуяваща като изоставена от десетилетия градина. Детството. Сивите оттенъци се смесват с цветни фойерверки и се превръщат в чувства и усещания. Ако ти трябва нещо приказно, върни лентата и се потопи в детството. Направи малко усилие и отново ще гледаш света с любопитство, всичко ще ти изглежда интересно, защото още го опознаваш и се сблъскваш все с нови неща.  Има още

„GRANTA България 5: Емигранта“ – списание за нова литература

Човешките истории на емигранта

1-25648182   Хубавото на списание „GRANTA България“ („Жанет 45“, 2015) е в богатото съдържание и разнообразието от автори, макар всеки брой да има своя тема (освен „GRANTA България 4“, чиято тема е „Без тема“). Изумително е през колко гледни точки може да премине човек чрез само едно книжно тяло. Продължавам да смятам списанието за верен помощник, когато ми е трудно да си намирам добре пишещи автори на проза. За съжаление нямам необходимата закалка да пиша и за поезията, но с удоволствие изчитам и тази част. Все пак има доста колеги, които ѝ обръщат по-специално внимание. Ако не знаете за тях, добре ще е да инспектирате солидното количество блогове. Мненията на пишещите ревюта четящи са важни, ако търсите насоки в литературата. А ще е хубаво да надниквате от време на време в „GRANTA България“, защото съдържа и текстове на малко известни у нас автори и потенциални бъдещи любимци. Списанието си има характер и това се вижда отдалеч.  Има още

„Кучки вероломни“ на Роберто Боланьо

   Боланьовите реалности

1-192460_b   Не съм търсил подходяща дата за четене на Роберто Боланьо, но затова пък държах да бъда спокоен, незает с нищо друго и най-вече без определени очаквания. Кой ли не ми говори за Боланьо и неговото специално отношение към скромността и свободата, за нетипичната му литературна обсебеност към себе си и другите автори, за трудната връзка с читателите и колко всъщност е важен за латиноамериканската и световната литература. Започнах с Боланьо, като го избягвах – скривах се от редовно от мащабната „2666“ и се правех на незаинтересован, когато се появиха първите ревюта за негови романи и сборници. Още в самото начало знаех, че нещата с него може и да не се получат, но се подготвях психически за посегателството му над ума ми. Накрая взех в ръка един сборник с разкази и го поставих на видно място, където да го виждам и да знам, че ме чака.

Има още

„Сараевско Марлборо“ на Миленко Йергович

   Сараево на хората

   1-196217_b   Сараево в началото на 90-те години. Това време е времето на войната, на разрушението, страданието, мъката по изгубените животи и страхът, посял семената на отчаянието. Една война се описва с мрачни и тежки думи, които бликат от страниците на кървав поток и давят душата на читателя. Смъртта е тежка тема, която неусетно въвлича всичко в дебрите на тъмнината и разложението. Други книги са просто жестоки към своите читатели, като съновидение от Ада или проекция на безчувствеността. Но Йергович не е толкова жесток. Сараево през войната тук не е просто предверие към Ада или бездънен гроб, в който между живите и мъртвите няма разлика. Хората са си все още там и продължават да вършат онова, което са вършили и преди войната, защото промяната не е в тях и те са само свидетели.

Има още

„Между рая и ада“ на Йон Калман Стефансон

   Ад, Рай и фиорди

   1-195968_b   „Между рая и ада“ („Жанет 45, 2015, с превод на Стефан Паунов) се насочи устремно към най-закътаните места на същността ми, веднага щом от първите страници се изля един необичаен порой от вихрена поезия – онази скрита от ежедневието лиричност, неподвластна на времето и човешкото битие, наситена с магнетизъм и философия. Бях чувал за нея хвалби, бях чел емоционални думи, сякаш измъкнати от нечий дълбок взор, но нищо не можеше да се сравни с личния прочит, когато думите на Стефансон се вплитат в душата и я вълнуват като морска буря. Почувствах книгата, въпреки че така и не ми стана ясно имам ли или не душа, с която да попия от извора на смислените думи.

„Анна и планината“ на Невена Митрополитска

   Промяната и променените

 

1-196116_b   Гледам да не поставям случайни заглавия на ревютата, а специално това за книгата на Невена Митрополитска го обмислях поне половин час. Къде се намира сърцето на книгата? Това е въпросът, който ме занимава, когато се взирам в очертаното бяло поле на страницата. Отговорът не идва веднага, а изплува бавно около мигащият курсор, в почти неуловима мисъл-мъгла. И докато си подреждам нещата в ума, се вглеждам в корицата. Изведнъж ми просветва, че точно тази книга няма сърце – неподвластна на чувства и емоции, тя е един вид хронология на промяната след 1989 година, разказ от действителността, който следва стъпките на всички онези хора, преодолели бездната на онези първи няколко години на неизвестност и страх. Има още

„Кротките“ на Ангел Игов

   Из кривите пътеки на революциите

 

1-978619186172   Все някой ще търси истината и ще се лута из кривите пътеки на революциите, онези революции, които практически изличават част от историята – дали справедливи или не, но далеч по-неморални от човешка гледна точка. И те, човеците, тръгват на поход към поредната илюзия, която се вижда на хоризонта и блести като скъпоценен камък, ярка и пробуждаща. И те, човеците, се чувстват избрани и силни, като великани сред стада от неспокоен народ, който стратегически затварят между стените на поредната идеология и им редят подготвени речи. Готови са да изличат от лицето на земята всичко естествено, за да се почувстват господари. Но това е до време, докато пристигнат следващите.

„Егон и тишината“ на Емануил А. Видински

   2-3 лудости не стигат, трябва и тишина

1-192894_b   За мен няма по-добър подход към една история от това да отнемеш на героя си комфорта между страниците и да го накараш да се вълнува и съпреживява бурно събитията около него самия. Дали ще го поставиш в клопка или ще му изпратиш неприятна вест, това няма голямо значение, но е по-вероятно той да изглежда по-жив в положение на стрес. Ето по този начин се чувстват и повечето от героите в сборника с разкази „Егон и тишината“ („Жанет 45“, 2015), който съдържа в себе си и един предишен малък сборник, прелетял цяло десетилетие, за да послужи като своеобразна ретроспекция на малкото като обем, но много любопитно творчество на автора в жанра разказ. По-трудно бих посегнал към поезията на Емануил Видински, но това вече е в сферата на личните предпочитания.

Има още

„30 щриха за любовта“ на Ганка Филиповска

   Любов, която променя съдби

1-189538_b   В края на миналата година прочетох „Сонет 130“ на Ганка Филиповска и се почувствах неспособен да опиша впечатленията си в що годе прилично ревю – просто бях захвърлен в една бездна, от която така и не можах да изляза. Силата на езика на авторката е невероятен и може да се каже, че реже безмилостно като заострена сабя. Никаква милост към героите, никаква надежда за живот, никаква пощада за бедния читател. Настръхвах след всеки ред, напоявах със сълзи всяка страница. Но това не е нещо друго, а талант – Ганка Филиповска сее думи, а читателят жъне скръб.

„Честна измама“ на Туве Янсон

   Просто измама или честна измама

1-193896_b   Туве Янсон е интересна не само с детските си книжки за муминтролите. Показателно е, че в един момент финландската авторка „зарязва“ цял един свят, заедно с героите му, за да поеме в съвсем различна посока. „Честна измама“ („Жанет 45“, 2015) е едно от произведенията ѝ за възрастни, което си заслужава да се прочете. Като се отчете и прекрасния превод на Антоанета Приматарова, удоволствието от четенето е пълно. Струва ми се, че тази книга държи читателят ѝ да си направи съответните изводи – за отношенията между хората, целите в живота и изобщо всичко, което има връзка с чувството да си човек.  Има още

„Сонет 130“ на Ганка Филиповска

 Тъгата и безвремието, пренесени на хартия

1-180425_b   Не можах да осъзная напълно случващото се в тези разкази. Не успях да бъда съпричастен към скърбите и неволите на героите. Не го поисках. Не го поисках, защото щях да пропадна в тъмнината на вечната нощ, покосила мъже и жени, непознати за мен, но странно близки. Представих си как мъката и чернотата на живота кръжат като призраци от друга реалност над Ганка Филиповска, докато тя извайва в черни краски ад на земята. Аз не четях, а сънувах. Кошмари.

„GRANTA България 4: Без тема“ – списание за нова литература

 Ползотворна среща на българската и световната литература

1-22442628   „Granta България“ се показа в отлична светлина с четвъртия си брой, което ме израдва, понеже я чета за първи път. Няма да е скромно да кажа, че компилацията от произведения в този брой, напълно оправдава желанието на издателите да подложат на изпитание българските автори, поставяйки ги редом до изявените имена на световната литература. Останах очарован от строгата подборка, която дава да се разбере, че се подхожда с професионализъм и без натрапени образи. Възкликнах от радост, когато се натъкнах сред страниците на откъси от по-мащабни произведения – романи, които, така или иначе, впоследствие мога да си купя, което пък може да поддържа интереса към списанието чак до следващия му брой.  Има още

„Куклената къща“ на Туве Янсон

 Мигове от живота и творчески натури

 1-185789_b  „Куклената къща“ е първата ми прочетена книга от „Жанет 45“ и със сигурност няма да бъде последната. Започнах с нея, защото обожавам разказите: трагични, сюрреалистични, хумористични, фантастични, диаболични, фентъзи… В тази книга няма от тях, но определено ме докоснаха с простотата и крехката чувственост, която се лее от страниците.
  „Маймуната“, първият в сборника, ме сащиса почти неприятно, но пък ме накара да отворя съзнанието си за останалите. Магията проработи и станах (неволен) свидетел на катарзисите на куп творчески личности, с които Туве Янсон е запълнила почти цялото пространство. Извадих късмет с втория разказ, дал името на сборника  – „Куклената къща“Има още