„Хиляда луни“ на Себастиан Бари

Свободата в нас

   Несъмнено има впечатляващо много книги, които разглеждат темите за свободата и личното щастие. Историята е наситена със събития за драми, изпитания и истински битки. Точно те ни карат да си зададем важни въпроси и да потърсим необходимите отговори. Спомням си колко бях развълнуван от романите за „дивия запад“ и борбата на индианците да запазят своята идентичност и свобода. Тогава настройката беше за приключения: как се става герой в една прекалено дълга война и колко битки са необходими, за да станеш легенда. Но сега има книги като тази. Какво мисли един преследван и измъчван човек за застигналото го нещастие? Как може да се живее като роб и защо е важно да запазиш духа на свободата в себе си? Себастиан Бари дава думата на Одиджинка, момиче от племето лакота, да изрази своите мисли и усещания за съдбата на своя народ. „Хиляда луни“ („Лабиринт“, 2021, с превод на Владимир Молев) съдържа трагична нотка в себе си, но е далеч от монотонната правдивост на събитията от онова време – не много след Гражданската война в САЩ и освобождаването на робите.

„Свещеният меч“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 6) на Алфред Бекер

Краят на света

   Неусетно стигнах до края и на тази поредица. Шест книги – шест вълнуващи криминални загадки от света по времето на Леонардо да Винчи. Какво по-хубаво за едно хлапе да се върне назад в Историята и да се потопи в тайнственото средновековие, заедно с някои популярни личности от онова време. Дори без модерните технологии, завзели неусетно съвременността ни, всеки би могъл да тества себе си с някакво приключение. Чудесен пример е онова момче, което чинно изследва природните закони и обмисля решения за бъдещия живот на човечеството като цяло. Ако питате мен, едно дете би разбрало много повече за света, ако се запознае с личностите, които са го изградили, за да можем впоследствие да се ползваме от по-лесния живот и да имаме време за „глупости“. 😃 Тук Леонардо е на десет и трябва да измине дълъг път, но точно неговото малко „аз“ би подтикнало някое дете да направи смелата крачка. Чудесната поредица завършва със „Свещеният меч“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) – приключение, в което мащабите стигат до… края на света. Е, от време на време все някой плаши хората с невиждани катаклизми, но през средновековието в основата на бедствието е така наречената душа. Ако сте внимателни и притежавате критично мислене, можете да усетите дали някой не се опитва да ви преметне. Питайте малкия Леонардо какво мисли по въпроса.

„Черната смърт“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 5) на Алфред Бекер

Чумата идва

   Явно е страшно вълнуващо да познаваш Леонардо да Винчи, особено като десетгодишно хлапе, защото около него все се случват интересни неща, като например дисекция на животни, изобретяване на странни машини и опасни изпитания. Поредицата с криминални загадки върви прекрасно, така че и най-придирчивото хлапе би я прочело докрай. Предпоследната книга също дава заявка за истинско приключение, не само заради различното време, но и мащабите. В „Черната смърт“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) се запознаваме с епидемиите от чума, върлували през определени периоди, по-лоши дори от война, защото заличавали села и градове. Страховете на хората да не се заразят били толкова силни, че ги принуждавали да „потушават“ заразата с огън. Но това е детска книга и няма логика да е наистина прекалено страшна, затова Бекер е изградил от нея ново приключение, което стига чак до портите на великата Флоренция от времето на нашия герой. Не мога да кажа друго, освен че това е поредната добре развита история. Щом и аз се захласвам толкова много, значи говорим за нещо специално.

„Кражбата на водния знак“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 4) на Алфред Бекер

Леонардо и разбойниците

   Неусетно стигнах до края на четвъртата книга от поредицата „Криминалните загадки на Леонардо“ и бих казал, че никак не е скучно, когато имаме за герой един бъдещ гений. Не че и сега настоящото хлапе крие способностите си от света, макар реално да постигне славата години по-късно. „Кражбата на водния знак“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) със сигурност покачва нивото и се настанява в бизнес класата. Защо бизнес? Ако живееш близо до Медичите и банките им, лесно придобиваш представа за живата конкуренция на търговците в град като Флоренция. Дори проектираната от Леонардо прословута машина за въртене на печено месо би придобила значение в подобна среда. 😃 В тази книга напрежението видимо се покачва, като Бекер не спестява подробности относно мръсните номера и лошите намерения на престъпниците. Говорим за детска книга, но това не изключва истинското приключение, гарантирано от крадци, измамници и въоръжени с аркебузи страшни мъже. Какво по-хубаво като история за млади читатели?

„Тайната на алхимика“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 3) на Алфред Бекер

Загадката с винсентовото синьо

   Младежката история на Леонардо от Винчи трупа все повече доказателства, че става въпрос за онзи гений, когото всички познават по име и талант. Бекер съвсем явно подсказва какво би могло да е бъдещето на малкото момче в поредицата си. Годината е 1462-а и нещата за героя вървят по най-трудния начин, макар от ума му да излизат куп идеи за изобретения, които би трябвало да постигнат феноменален успех. Но пък Леонардо е още на десет и не е от богаташите на Флоренция, затова ще трябва да изчака по-зрелите си години и подходящите условия. Историята продължава с поредната криминална загадка, напълно в стила на времето си. „Тайната на алхимика“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) дава още насоки за живота по онова време, но и доставя нови герои и ново приключение. Хлапаците със сигурност ще се заинтригуват от тогавашните крадци и побойници. 😃 След първите две книги, тази ми се стори дори още по-интересна. Като включим художниците, алхимиците, благородните особи с властови амбиции и градската стража на Флоренция, някак завиждам на тези, които ще се изненадат приятно, ако се доверят на поредицата.

„Изгубеният рай“ („Пътуване през времето“ – книга 1) на Ерик-Еманюел Шмит

Свидетелят на историята

 Не съм чел достатъчно от Ерик-Еманюел Шмит, но тази книга ми направи силно впечатление още със самото си излизане. Всъщност тя е първа част от възхитителен роман в осем тома, който трябва да премине през епохи и събития, през развитието на човечеството и самото време, за да осмисли ролята на нашия вид. Звучи високопарно, но мен винаги са ме привличали подобни творения. Ако си писал десетилетия и имаш създадена концепция, която те е вълнувала постоянно, съвсем логично е да дадеш началото на нещо толкова епично. В живота на всеки има ретроспекция – оценка на свършеното, добрите и лошите страни на събитията, взетите решения и смисълът на щастието като нещо основополагащо за един индивид. Това е идеята за героя Ноам и неговото пътуване през годините, съпътствано от щастие, тревоги, открития и изводи. Преминал през хилядолетията като странник, той ще се озове на прага на Свършека и ще разкаже своята история, преплетена с тази на човечеството като вид. Докато това творение очаква третия си том, погледът е устремен към неговото начало – „Изгубеният рай“ („Леге Артис“, 2022, с превод на Зорница Китинска).

„Мистериозното отвличане“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 2) на Алфред Бекер

Приключения и опасности

   След като останах приятно изненадан от първата книга за малкия Леонардо и неговите изобретателни решения в разследването на загадки, веднага се насочих към втората. Изглежда Алфред Бекер напълно покрива условията, в които една детска книга трябва да задоволява любопитството на младите читатели и да поддържа интереса им. Приключенията са едно на ръка, но тук са вложени доста любопитни факти и, естествено, въображение. Леонардо е просто едно хлапе, което трябва да живее в средновековни условия и да стане онзи гений, познат на всички. Така да се каже, ако някой иска да се развива, трябва да се докаже. „Мистериозното отвличане“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) носи още повече приключенски дух, интриги и опасности. Селцето Винчи вече е твърде тясно за мащабни разследвания, така че е време за перлата по онова време – Флоренция, град с много лица, но и възможност за малкия любопитко да развие достатъчно усета си към изкуството. Междувременно се случват твърде опасни събития, затова трябва да се внимава много. Ето ни в центъра на поредното предизвикателство.

„Тайнствените конници“ („Криминалните загадки на Леонардо“ – книга 1) на Алфред Бекер

Фантазиите на Леонардо

 Веднага ми допадна идеята на автора за детска историческа поредица, свързана с идеите и изобретенията на Леонардо да Винчи. Естествено, този Леонардо е още десетгодишен хлапак и всичко, което му се случва, изглежда точно като приключение, пълно със загадки и много проблеми от всякакъв характер. Не ми беше трудно да си представя възможното детство на такъв гений, но пък имаше доста приятни изненади по време на четенето. Представете си малко селце, в което дребни търговци и занаятчии се опитват да изкарат прехраната си, а едно малко момче постоянно задава странни въпроси, провежда експерименти и си търси белята. 😃 Това е прекрасен сюжет за детска поредица, а като включим фигурата на Леонардо, нещата придобиват епични размери. „Тайнствените конници“ („Фют“, 2022, с превод на Десислава Лазарова) е едно чудесно начало, което би развихрило фантазията на повечето хлапаци. Самият аз не усетих кога историята ме погълна, макар вече трудно да се изненадвам от подобни сюжети, предназначени за деца. Авторът се е справил удивително добре и липсата на илюстрации изобщо не намалява удоволствието от четенето.

„Капка испанска кръв“ на Милош Църнянски

Фаталната Лола Монтес

   Един прекрасен подарък и книгата на Църнянски се приюти вкъщи, за да ме запознае с неизвестна за мен част от европейската история. Бих казал, че всяка любопитна трактовка на историческо събитие ми е безкрайно интересна. Тази дори е интригуваща, защото представя реални личности в един особен период, когато промяната е неизбежна и бедите идват независимо от дребните междуособици и човешките желания. Все пак в центъра стои истинска жена, която безброй мъже, дори кралски особи, неизменно забелязват и попадат в капана на нейното очарование. „Капка испанска кръв“ („СОНМ“, 2021, с превод на Рада Шарланджиева) е съвършената книга за любов и интриги – дива, неподвластна на внимателен прочит и толкова убедителна, че прилича повече на прекалено голям сладкиш. Твърде различна от гледна точка на съвремието ни, но далеч по-искрена и правдоподобна. Неизвестно защо книгата, излязла в подлистник през 1932 година, „възкръсва“ за живот едва през 1970-а. Но това сега не е толкова важно. Важна е историята, а тя ни е оставила една пленителна и завладяваща книга за жертвите на чувствата и непосилните за човешкото око прелести, въплътени в Лола Монтес.

„Краят на Земята“ на Мария Роса Лохо

Съдбата да откриеш себе си

 Особено вълнение изпитвам, когато чета за времената отпреди векове, за чудновати в моя поглед места и различни народи, забулени в сенките на миналото. Ако е нещо непознато, далечно и екзотично, почти спирам да мисля за каквото и да е друго. Така се случи с тази по-скоро мрачна и пленителна история, носеща депресиращото име „Краят на Земята“ („ЖАР – Жанет Аргирова“, 2019, с превод на Майа Илиева). Всъщност началото е за Лондон от 1874 година, но това престава да е от значение, когато камерата рязко сменя гледната точка и се озоваваме сред индианските територии в размирната Аржентина, още десетилетия назад, почти сънувайки едно далечно, пусто място, символ на… нищото. За да усетя тази магическа трансформация, ми трябваше пренастройка, някакво важно събитие и търпеливо очакване самите герои да повярват, че целият им живот се е преобърнал, без възможност да избягат на сигурно място. Книгата на Мария Роса Лохо се оказа истинско приключение, което преминава през невинните младежки вълнения и стига до мрачните и диви полета, където оцеляването винаги е под въпрос. Това е история за бъдеще, което зависи от тайните на миналото, прикрити зад човешкото самолюбие и ограниченост.

„Някой си господин Пекелни“ на Франсоа-Анри Дезерабл

Спомни си за Пекелни

   Когато откривам нещо неизразимо, но очарователно в книга, в ума ми започват да блуждаят важни въпроси. Написан по този начин, романът на Дезерабл е като въпрос, зададен на всеки негов читател, заел се да проследи съдбата на един литературен герой, толкова потаен и неуловим, че е създал около себе си нещо като тайнствена аура. Този симпатичен малък персонаж на Ромен Гари от „Обещанието на зората“ става символ на цяла една историческа епоха, разиграла се в рамките на почти сто години. Кой е господин Пекелни и защо е призван да носи подобна символика? Докато четях „Някой си господин Пекелни“ („Аквариус, 2019, с превод на Галина Меламед), попълвах все повече празнини и потъвах все по-дълбоко в тази литературна фикция, създадена от човек, напълно заслепен от творческите „приумици“ на негов колега по перо. Достатъчно ли е да споменеш Ромен Гари, за да се настроиш за потайности и мистификации? Дезерабл го прави по най-пленителния начин, проследявайки внимателно всяка една нишка, която води до поредната следа. Оставам с впечатлението, че трябва да запомня някой си господин Пекелни и това наистина започва да се случва, благодарение на Дезерабл.

„Сол при солта“ на Рута Сепетис

Бягство от съдбата

   Войната може да е политика, но реалността казва, че е трагедия. А какво е по-трагично от най-голямата? Изгледах толкова много документални филми за Втората световна война и не успях да видя друго, освен безсмислие и смърт. Не, може да се каже далеч повече, но накрая резултатът не е в полза за беззащитните. Може би затова трябва да четем и гледаме, да подлагаме на изпитание най-дълбоките си чувства и усещания, за да разберем какво имаме и накъде сме се запътили. Трагедията в тази книга наистина е огромна. Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямата морска катастрофа, погълнала над 9000 души, повечето обикновени бежанци от настъпващата Червена армия. Рута Сепетис се е отнесла сериозно към този роман, макар и предназначен за широка аудитория, като внася достатъчно фактология, за да разберем и осмислим тъжните последствия. „Сол при солта“ („Сиела“, 2017, с превод на Стоянка Сербезова-Леви) може да е тъжна и лична, но може да показва и много повече от споделените истории на няколко герои. Някак не е логично да застанеш в подкрепа на едната страна във войната, защото си повлечен от отчаяна тълпа и мислите ти се лутат без посока. Опознаваш страха от първа линия и можеш само да се надяваш.

„Фау 2“ на Робърт Харис

Война на разрушения и идеали

   Темата за ракетната програма на Германия преди и по време на Втората световна война ми е прекалено любопитна, за да пропусна книга като тази, макар че в основата си е чисто художествено произведение. Все пак Харис се е постарал да я запълни с интересни технически подробности, които внасят доста яснота за това чудовищно изобретение, дало след години началото на Космическата ера. Както много идеи преди него, първоначалният проект е представлявал невинна мечта за полет към Луната и Марс на пълни с ентусиазъм инженери, които са въвлечени в поредната унищожителна война. Повечето познават историята около създаването на балистичните ракети, но именно подробностите носят това вълнение, което читателите винаги търсят. Не мога да кажа обаче, че книгата е от най-добрите примери по темата, макар да има и добри страни. „Фау 2“ („Обсидиан“, 2020, с превод на Боян Дамянов) изследва един кратък период от военните действия през зимата на 1944 година, когато нацистите са изправени до стената и опитват последен напън, за да променят очертаващото се поражение. Проектът на Вернер фон Браун и обкръжението му от инженери изглежда повече от надежден, но ги има и песимисти като Рудолф Граф, който познава добре възможностите на оръжието и неговите слабости. Книгата на Харис се съсредоточава върху последните бомбардировки над Лондон и опитите на британското разузнаване да открие скритите площадки за изстрелване на ракетите.

„Транспорт отвъд вечността“ на Франтишек Тихи

Приятели в живота и в смъртта

   Започнах книгата заради темата за нацистките престъпления през Втората световна война и сякаш имах определени очаквания. Но страниците се лееха една след друга, а светът вътре се превръщаше в драматична сцена от живота на група деца, които търсят своите щастливи мигове и преминават през младостта, изпълнени с плам и жажда за живот. Вглеждах се в учудените им погледи и съзирах отраженията на „тайнствените сцени“, свързани с хайките на Гестапо, паниката на еврейските семейства и предателското присъствие на вербуваните агенти. За тях всичко това е като едно своеобразно приключение, а те са героите в тази интересна история. На прага на трагедията усещанията им преливат чрез адреналина на опасността и ги подготвят за смелите решения, оставили отглас в историята. „Транспорт отвъд вечността“ („Персей“, 2020, с превод на Красимир Проданов) е като спомен за реалните личности, преминали през трагедията на окупацията на тогавашна Чехословакия. Франтишек Тихи използва архиви, дневници и мемоари, за да напише книга, насочена към младите, чиито учебни часове по история рядко успяват да предадат нужното за разбирането на този трагичен за човечеството период. Младежи се вълнуват от съдбите на техни връстници и чувстват всичко, сякаш самите те са на фронтовата линия. Книгата се „обляга“ на темата, но не описва отвратителните подробности, привични за много от книгите за концентрационни лагери. Затова историята за момчетата от Терезин заслужава да бъде разказана и прочетена от млади и възрастни, без натрапчивите внушения и атрактивните прийоми на болшинството писатели.

„Люляковите момичета“ на Марта Хол Кели

Войната и изпитанията

   Вече лесно долавям различните нюанси в книгите, описващи концентрационни лагери. За кратко време изчетох няколко, което е съвсем в реда на нещата, след като наскоро имаше годишнина от освобождаването на Аушвиц. Тази е за съвсем друго място – концлагера за жени Равенсбрюк, но в основата си всички са пречупени през трагедията на едно варварство по време на нацисткия режим. Но е и доста повече. „Люляковите момичета“ („Изток-Запад“, 2018, с превод на Галина Величкова) е далеч по-обширна, търсеща и прецизна по отношение на сюжет, действие и развръзка. Преплитането на съдбите на Каша, Херта и Керълайн създава плътността, въпреки че последната има по-скоро „дистанционна“ роля, с всичките си различия и от позицията на „мисловен пратеник“, каквито са Съединените щати до нападението над Пърл Харбър. Несъмнено Марта Хол Кели е успяла да вникне по-навътре в проблематиката на онова време и да респектира с реалните личности, обитаващи произведението ѝ.