„Сбъдващия мечти“ на Адриан Лазаровски

За онова, което ни плаши

1-123456654   Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи“ и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия  и съществува на много нива в литературата.  Има още

Advertisements

„Хубави неща, лоши неща“ на Коста Сивов

Фантастични светове от всякакъв калибър

 1-25121575  Отново се захванах със сборник с разкази на български автор, което вече си стана традиция, поради причината, че ставам все по-бдителен за всичко случващо се на книжния фронт. Ако няма подходящи сборници с разкази, търся нещо друго или налитам, както масово се случва, на преводните книжки, от които човек може да получи нещо, но може и да се окаже завлечен с някой лев. Слава на природните ми дадености, бих казал, защото отдавна разбрах, че съм имунизиран от масовите истерии и не грабвам веднага всяка книга с препоръки от известни автори на задната корица. Понякога минават месеци, докато благоволя да се запозная с подобна книга.  Има още

„Последните българи“ на Делиян Маринов

Срещи с последните българи

1-31302561   Ако има книги, които се помнят не само заради емоцията, която са създали у читателя, а и с буквалното осъзнаване на колко крехък клон седим, то „Последните българи“ („Гаяна“, 2016) наистина излиза на преден план. И ако за мен си беше изненада появата на тази книга в „Колекция Дракус“, за авторите на поредицата едва ли е стоял проблемът дали да я включат в нея. Несравнимо е усещането да ти покажат какво си изгубил, за да достигнеш до илюзорното щастие на дигиталната съвременност. Не, тук няма кой знае какво противопоставяне между миналото и бъдещето, но прозира тъжната действителност из селските райони, които от райски кътчета, се превръщат в бунища на човешката глупост.  Има още

„Писъци“ – антология, множество автори

Хорър писъци за всеки вкус

1-30089321   Ето го и първият сборник на „Horror Writers Club LAZARUS“, който започна устремното си пътешествие към сърцата на почитателите на страшни истории. Такива сборници обогатяват неимоверно много жанровата литература от български автори, като дори често приемат култов статус за почитателите на хорър истории. Спомням си с добро чувство антологиите, които излизаха преди години, изкарвайки чудо след чудо от българската жанрова мисъл. Наследниците им взеха постепенно да запълват появилата се празнина на литературната сцена, макар и трудно и с доста мъки. Почитателите на този специфичен жанр не са милиони в България, за разлика от тези на лесносмилаемата и печалбарската литература, но ги има. Затова сборникът „Писъци“ („Гаяна“, 2016) се явява като боец на този фронт и се опитва да обедини отново любителите на хоръра.  Има още

„HOME, SWEET HOME!“ на Явор Цанев

Чужди светове

1-26180435   Измина известно време от четенето на последния сборник с разкази на Явор Цанев, но пък прочетох още доста хубави разкази на български автори. „HOME, SWEET HOME!“ („Гаяна“, 2015) е пъстра палитра от фантастични и фентъзи разкази, които ме изненадаха приятно с пъстротата на идеите си, макар че доста от тях имат повтаряща се тема – пришълците и чуждоземците. Досега от Явор Цанев съм чел основно хорър и чат-пат по някой разказ от друг жанр. Няма как да не похваля предишните му три сборника, прочетени от мен – „Слънчогледите“, „Странноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Което си е хубаво, няма как да му кажеш нещо друго. А от този сборник си харесах почти половината разкази, а част от останалите ми направиха силно впечатление. Има още

„Пепел от мрак“ на Валентин Попов

   Между обичайното и необичайното

1-1727727      Определено в българската литература липсват жанровите автори. Истински щастлив бях, когато научих, че започва издаването на цяла поредица от книжки в малък формат, които да запълнят тази ужасна бездна в литературното пространство. Тъй или иначе съм решил да ги чета всичките, затова от време на време ще захващам по някоя. Една от тези книжки е сборникът с разкази на Валентин Попов – „Пепел от мрак“ („Гаяна“, 2015). В двайсетте разказа преобладават ужасът и драмата, но има също фантастика и крими. Валентин Попов се оказа доста продуктивен на идеи, което стана основна причина сборникът му да ми се види като истинска приключенска одисея. И за да бъда максимално точен с изводите, реших да не си водя бележки, а да пиша за всеки разказ веднага след като го прочета.

Има още