„Сексът и комунизмът 2“ на Милена Фучеджиева

   Непреодолимите граници на свободата

1-12345436   Дочаках и втората книга на Милена Фучеджиева, появила се точно година след първата („Сексът и комунизмът“) и на същата емблематична дата – 10 ноември. Историята на Лола получи логичното си продължение, което отново възбуди любопитството ми и ме накара да присъствам на премиерата, да чуя от първо лице определени факти и да послушам откъс, прочетен от актрисата Койна Русева. За мен е приятна изненада, че „Сексът и комунизмът 2“ („Ентусиаст“, 2015) не само продължава някои линии от първата книга, а и стремително навлиза в личното пространство на част от героите и я прави някак по-жива и въздействаща. Тук мислите на основните персонажи се чуват далеч по-ясно, наситени с драматизъм и проява на силни чувства. Вече е станало ясно кой за какво се бори и е време за разкриване на картите.

„Докато дишам“ на Георги Томов и Дейна Бренченс

   Уроци по дишане от Томов и Бренченс

 1-194451_b  „Докато дишам“ („Сиела“, 2015) излезе преди месеци и предизвика съвсем нормален интерес от читателите, вече прочели сборника с разкази на Георги Томов (който пък аз ще прочета скоро). Допълнително масло в огъня наля и начинът, по който се появи книгата – конкурсът за нов български роман, засилил към първото място една доста особена, но забавна книга („Дневният живот на нощните пеперуди“ на Деница Дилова). След като се справих с нея, дойде време един от финалистите в конкурса да се изправи пред скромната ми читателска персона. Този път имаме пълнокръвен роман, доста сполучливо изграден от тандема Георги Томов и Дейна Бренченс. Има още

„Анна и планината“ на Невена Митрополитска

   Промяната и променените

 

1-196116_b   Гледам да не поставям случайни заглавия на ревютата, а специално това за книгата на Невена Митрополитска го обмислях поне половин час. Къде се намира сърцето на книгата? Това е въпросът, който ме занимава, когато се взирам в очертаното бяло поле на страницата. Отговорът не идва веднага, а изплува бавно около мигащият курсор, в почти неуловима мисъл-мъгла. И докато си подреждам нещата в ума, се вглеждам в корицата. Изведнъж ми просветва, че точно тази книга няма сърце – неподвластна на чувства и емоции, тя е един вид хронология на промяната след 1989 година, разказ от действителността, който следва стъпките на всички онези хора, преодолели бездната на онези първи няколко години на неизвестност и страх. Има още

„Кротките“ на Ангел Игов

   Из кривите пътеки на революциите

 

1-978619186172   Все някой ще търси истината и ще се лута из кривите пътеки на революциите, онези революции, които практически изличават част от историята – дали справедливи или не, но далеч по-неморални от човешка гледна точка. И те, човеците, тръгват на поход към поредната илюзия, която се вижда на хоризонта и блести като скъпоценен камък, ярка и пробуждаща. И те, човеците, се чувстват избрани и силни, като великани сред стада от неспокоен народ, който стратегически затварят между стените на поредната идеология и им редят подготвени речи. Готови са да изличат от лицето на земята всичко естествено, за да се почувстват господари. Но това е до време, докато пристигнат следващите.

„Доклад на зелената амеба за химическия молив“ на Велина Минкова

 Утопия за ума, затвор за тялото

1-48838843   Въпреки заглавието, което съм сложил, тази малка и симпатична книжка е лека и забавна – със сигурност би впечатлила не малко хора, отворени към спомени за комунистическите идеали отпреди 1989-а година. Тя излиза доста късно, но достатъчно навреме, за да влее малко свежест сред черните краски, с които сме свикнали да описваме онези времена. Всъщност тя няма за цел да опише издевателствата и мрака на комунизма, а да преразкаже нещата през погледа на едно 13-годишно момиче, на прага на седми клас, малко преди да настъпи тъй чаканата демокрация. Идилията е пълна. Историята е толкова добре пресъздадена, че чак умилява.
Има още

„Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева

 Сила, страх и шпиони в социалистическа България

 

1-1234543   Няколко дни, след като прочетох „Сексът и комунизмът“ на Милена Фучеджиева, странното впечатление, което остави в мен този роман, продължава с пълни сили да ме държи в неведение. Действието се развива през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, което си е достатъчна причина да се захвана с четенето му, все пак по това време съм бил хлапе. Какво ли м…а му е ставало, докато съм се учел да обичам Народна Република България? Ами каквото и да е ставало, то е било далечно и маловажно за мен тогава, без досег с живота на другарите от висшите кръгове. И да ви кажа честно, едва ли този роман може да ме спечели с умението си да скандализира. Вече стана ясно, че съм бил далеч от сексуалните щения на каките и батковците от онова време, но това не ми пречи да направя едно сравнение. Има още