Въпросите на порастването
От доста време гледам към книгите на Юлия Спиридонова и реших, че е време да прочета една. Интересното заглавие и сюжет веднага ме насочиха към „Сянката на щуреца“ („Кръгозор“, 2022) – едновременно забавна и сериозна, каквото е и всяко порастване, дългото лутане из човешките емоции и страсти, намиране на смисъл в живота сред неговите превратности. Изумително е колко препятствия може да срещне човек докато търси „своя начин“ и място за осъществяване на желанията си. Какво е да имаш смелост, самочувствие, приятели… Важното е, че всяко следващо поколение е различно, носи своя „окраска“ и онзи свеж полъх, без който бъдещето би било мъгла от еднаквост и безразличие. В тази книга вълшебството на младостта се сблъсква с наистина голям проблем, грозен белег за съвременното общество, и достатъчно сериозен, за да му обърнем подобаващо внимание. Бих казал, че е наистина важна книга, която със сигурност ще привлече интереса и на възрастната аудитория. Тя е зов за диалог между поколенията и ако проявим съответното разбиране, можем да постигнем наистина много.
Може вече да е изтъркана приказка, но всяко момче иска да стане космонавт, докато не го впримчат земните удоволствия и проблеми. Дейвид М. Барнет си има за герой едно такова момче. Самото момче май наистина има огромни доказателства, че със Земята всичко вече е приключено и е твърде възможно да я напусне завинаги. Това момче е Томас Мейджър, който по една нелепа случайност ще се превърне в Майор Том и с вяла ръка ще махне назад към Земята с думите: „Беше ми неприятно! А сега – сбогом!“ Да, „Земята вика Майор Том“ („Кръгозор“, 2017, с превод на Цветана Тодорова Генчева) е почти смехотворна и абсурдна на пръв поглед, особено в очите на останалите да се пържат на бавен огън жители на синята планета. 
Книжен Петър 