„Безсмъртната смърт“ („Земното минало“ – книга 3) на Лиу Цъсин

Ние и бъдещето

 Какво би могло да се случи, ако почти всичко е изнесено и разработено в първите две книги от „Земното минало“? Точно това си мислех, преди да започна третата, а тя се оказа като изцяло нова вселена, буквално натрапена на човечеството. Имахме „първи контакт“, след това безпрецедентна за Историята ни заплаха от чужд разум, тревожни сигнали, че всичко ще се промени безвъзвратно и накрая трудната за преглъщане истина за живота такъв, какъвто никога не сме си го представяли. Силата на Цъсин е в богатото въображение и научнообоснованите идеи, в които дори липсата на достатъчно напреднали технологии в настоящето не са пречка за мащабите на трилогията. Тук въпросът получава отговор от отправната точка. В книгите на Цъсин има малко случайности и много материал за осмисляне. В „Безсмъртната смърт“ („Колибри“, 2022, с превод на Стефан Русинов) присъстват удивително много хипотези и възможни решения, вдъхновени от постиженията в астрофизиката и биологията, но разковничето може би се крие в човешката психология, философия и културна идентичност. Все пак съществува нещо, което никоя цивилизация не може да пренебрегне: в тази Вселена не може да си просто безпристрастен наблюдател.

„Тъмна гора“ („Земното минало“ – книга 2) на Лиу Цъсин

Война или мир

   Има някаква безгранична вяра в земните технологии, които би трябвало достатъчно добре да подпомагат живота ни и да направят в далечното бъдеще една съвършена система за оцеляване на човешкия вид. Съществува мнение и с обратен знак – че в даден момент ще попаднем в капана на собствените си изобретения. Ако има трети вариант, то той е отчасти извън самите нас като цивилизация. Така смята Лиу Цъсин, който търпеливо подрежда шахматната дъска и пренастройва човешкото мислене. Трилогията „Земното минало“ се оказа колкото проницателна и въздействаща за ума, толкова и деспотична за самочувствието на вида ни. Чел съм доста книги за т. н. „първи контакт“ и винаги съм вярвал, че всичко опира до разума, но тук има много повече. Лиу Цъсин просто не държи на лесните решения. Когато затворих последната страница на „Трите тела“, нямах представа, че след това ще се сблъскам с почти безбройните противоречия, изтъкали собствената ни идентичност. Това е нещо отвъд нивото ни на развитие, отвъд всичко познато. „Тъмна гора“ („Колибри“, 2021, с превод на Стефан Русинов) е книга за решенията, за онези хиляди варианти, от които трябва да се избере възможно най-креативното, без възможност за грешка. Проектът „Стеногледци“ е точно такова решение, макар да е доста изненадващо по своя смисъл. Самата книга е натрапчива, извън комфорта на всичко познато.

„Трите тела“ („Земното минало“ – книга 1) на Лиу Цъсин

От физиката на Нютон до елементарните частици

  Необходимо е малко време насаме с англоезичната фантастика, за да навлезеш в проблематиката и търсенията на тамошните писатели. Дотолкова сме свикнали с нея. Но с китайската е по-различно, не само защото се случва достатъчно рядко да бъде превеждана на български, за да я разберем. Китайската история е древна и пълна с любопитни събития чак до съвремието, затова я има тази специфична нотка, когато „външен“ се опита да навлезе и разбере този особен свят на династии и открития. С издаването на „Трите тела“ („Колибри“, 2020, с превод на Стефан Русинов) интересът определено би се засилил. А и точно тази книга никак не е случайна. Ако решаването на Задачата за трите тела е достатъчно сложна за масовия читател на научна фантастика, си трябва точно един Лиу Цъсин, за да направи нещата пределно разбираеми и любопитни. За мен книгата си беше необикновено изживяване и с удоволствие бих препоръчал да надникнете, пък макар и с разбираемото напоследък съмнение.